Колко жалко е, нали?
А колко често се запитваш "дали", "или"?
Дали когато маската свалиш,
или за слава искаш ти да победиш,
не нараняваш някой, който те обича, ...

А УТРЕ...
Посоките останаха без пътища...
Сам съм скитник по неволи.
Полета сиви и оголени
откраднали са всички сънища... ...

Взех лист и черен молив,
написах адреса ти с много любов,
сложих усмивки навсякъде.
Дано ги видиш и се усмихнеш.
Нали това исках? ...

Аз съм тишина и призрак,
стон нечут, недоловена дума,
а ти си стряскащ крясък,
роден в една реалност-измама.
Аз събирам всички чувства, ...

Неприятната мисъл идва внезапно. С първите пробождания отляво. Или с първата сутрин, когато без да си препил предната вечер, се събудиш без ерекция. Или пък с осъзнаването, че скоро няма да имаш никакъв шанс с 30-годишните... Мисълта пропълзява в теб и се забива в мозъка ти като тлъст червей - живот ...

Пролетно
Сред полянка замечтана
тъй облегната на длани,
плъзвам поглед в синевата,
дочувам музика позната. ...

Пореден земетръс ме завъртя,
основите поддадоха под мене
от думи -
тържество на яростта
и тон, ...

Провря се слънце
през кристалните капки.
Търся дъгата.

Andain - You Once Told Me
You once told me I wouldn't know it enough
Well, let me tell you something
Yeah, I do
You once told me I wouldn't feel it enough ...

Three Days Grace - Home
I'll be coming home
Just to be alone
Cause I know you're not there
And I know that you don't care ...

Сам си и аз съм сама.
Не превръщай нощта ни във болка.
Пристъпи пак до мойта врата.
Позвъни - аз пак ще отворя.
Виж луната и тя е сама, ...

Поглежда през прозореца в нощта,
навънка мрак и тъмнина,
навежда тя глава, а в душата
болка и тъга.
Когато птичето запее, когато слънцето ...

Имах - като всички -
роден дом.
Имах си
и майка, татко.
Детство, ех! ...

Различна от другите е таз' поема.
С много хумор обилно напоена.
За кеф го правя. Нещо като шоу-програма.
Танцува ми се. Коя от вас иска да ми е дама?
Като казах дама и се сетих за абитуриентския си бал. ...

Изгарящи и чисти,
извират от сърцето,
преливат във очите
и вливат се полека
във жадните ти устни. ...

Следвай инструкциите за пациента
Там всичко е описано
Причините за заболяването
Точните дози прием
На гладно ...

Удави се басейнът във свойте сълзи,
защото празен пак остана
и нямаше следи -
влизайки във него забравяш всичко ти,
прозират във небето изпарените мечти.

Лято е.
Жега е.
Морзово...
Розово...
Крейзи момичета ...

Очакване
Чакам... Още колко време -
миг ли само или векове?...
Думите ми, знам, летят към тебе,
но... къде са ...

Щурчо мравката поглежда,
тихичко шепти, нарежда:
- Мравке, ти си работлива
и си много пестелива,
жито в дълга, люта зима, ...

Отчупих си парченце от Луната,
за да ми свети в късна доба,
когато се опитвам плаха
да пренареждам пъзела живот...
Оставих го отвънка, на перваза, ...

Така започна всичко... дяволски доволно,
в услуга бях на сенки изтънели,
предавах себе си подмолно,
покривах се със дрипи... не с дантели.
Изстискваха ме полети продажни, ...

Една ли е голямата любов,
аз питам се и отговор не зная.
Сърцето всеки път изгаря,
когато чуе следващия зов.
Аз знам, че времето не може да се върне, ...

За истинските и въображаемите усещания...
Тя се събуди точно в 3.15 часа сутринта... И след известно време започна поредното си писмо до него:
Тази нощ се събудих точно в 3.15 часа. Разсънвах се постепенно - както, когато ти ме галиш - тихо, на пръсти... с пръстите... Усещането беше толкова истинско ...

- Всяко нещо във вселената е свързано с всичкото останало. Няма начин да разберем голямото, ако не обърнем внимание на малките неща! Това е сентенцията на днешния урок и искам да я напишеш 1000 пъти до утре - каза Дърт Пън - Има ли въпроси?
- Не, учителю - смънка На Хал Че.
- В такъв случай, до утре ...

На мама
"... И две звезди. Една от тях е мама."
Павлина Йосева
Поисках да ти дам надежда, мамо,
и сили да останеш... не успях... ...

Разпътие
Разпътни времена.
Разпътни нрави.
Живеем в хаос,
непомерно див. ...

Когато творецът
от глина започнал да прави човека,
(и сигурно се е старал).
Погледнал доволно...
Добре го направил ...

Замъглен е полъхът на умрелите мечти,
унищожени са чувствата, живели във тези души.
Безмилостен е вятърът към разбитите сърца,
и остро, като мъртъв смях, пронизва ги смразяващата лунна светлина.
Забравените спомени във тихите сенки ...

Дъждовните капки се гонеха по прашните улици. Дърветата едва успяваха да се изправят пред страстната прегръдка на вятъра. И някъде там, сред природните стихии се беше изправила тя. Мъничка и сама. Небето днес плачеше вместо нея. Морето се вълнуваше заради нея. Вятъра пищеше вместо нея...
Болеше я. З ...

Като стих отронен съм,
от Времето изпуснат стон...
Като дъх на Вятър съм
и Ада в Рая съм! ...
Като пиле не можещо да литне съм, без Теб!... ...

Само ничия мога да бъда -
да съм вярна, да нямам вина,
да откривам в сърцето си чувства
и да бъда щастлива така.
Само в ничий живот мога тихо ...

Намерила покой
Закашлях се.
И кръв на устните ми бликна.
Рубинена феерия от болка.
Не мога повече! ...