Искам музика
в мене да отеква,
дъхът на музата потекла
със златни капки по стъклото...
По стъклото на живота тихо да потрепва, ...

Ухание на лято
с пръски нежни...
блести тревата
от лъчите топли.
С коси от злато ...

Усмивка показвам на лицето,
но болка се крие в сърцето...
Зелени красиви очи,
но тъжни и мрачни...
Думи изричам красиви, ...

Как без теб да живея?
Как да посрещам деня,
когато ти беше моето слънце -
сега само тъга ще виждат очите.
Как да се радвам на песента на птиците, ...

Не се докосвай, никога до мен!
Защото имаш дъх на пролет -
ще разтопиш сърцето ми в кристала леден,
ще го превърнеш в изтерзана плът...
Не се докосвай никога до мен! ...

Снежни върхове.
В цъфтящата пролет -
спомен за зима...

Тъмно е още.
Заспали са всички.
Вълните само сънливо припляскват.
Аз ще почакам.
Като малки изглички ...

Една любов дойде със пролетта
и върнаха се радостите прежни,
изгряха в мене хиляди слънца,
в сърцето разтопиха преспи снежни.
Разцъфнаха в сърцето ми цветя ...

Вземи на дъжда чистотата.
Вземи на бялото красотата.
Вземи от реките бреговете.
Скриий на спомените сладкото очарование.
На мечтите надеждите захвърли. ...

О, Боже!
Любов какво е аз не зная.
Изгубвам се във черната мъгла накрая.
Защо? Когато мисля си, че щастие все пак има,
усещам как болката пълзи и мястото му взима. ...

Неправилно
Отначало всичко започва на шега, отначало всичко е един невинен флирт. След време идва обаче и трепетът да го видиш, да си до него, само погледът му да ти е достатъчен, за да видиш слънцето през деня. И всеки ден, без дори и капка от него, е мъчение, превръща се в тъжна буря, навяваща пеп ...

Обичам те...
Така нежно, че искам да те докосвам всеки ден.
А с нощта да заспивам.
Бавно искам да те оближа и да те усетя.
Огън се уви около мен и тръпката се приблежи до нас. ...

На сърцето ми градските порти
нямат дворник и разписание.
Незалостени вечер остават.
И странниците утрото не чакат,
подпрели гръб на каменния зид, ...

Ти знаеш ли какво е да обичаш,
да даряваш някого с любов?
От всичко мило ти да се отричаш,
да търсиш смисъла на думата живот?
Ти знаеш ли какво е да прощаваш? ...

***
Измамен е ликът... препуска...
във вялото си ложе онемя...
И странно е... дори не пуска,
когато от лицето прокървя... ...

Половин луна ме гледа, сякаш разсечена е с нож...
Аз гледам я и питам се дали ще се изпълни?
Ако не през тази, то през следващата нощ.
Тя гледа ме, сякаш другата половина не ще се появи.
Черни и злобни облаци разделят ни сега. ...

Раняваш ме отново и отново –
пак с думи – като огнени стрели,
и в мен попиват капчици отрова,
сърцето ми пронизано кърви.
Но няма смисъл повече да спорим – ...

За да изгрее моето слънце,
за да засвети и мойта луна,
имам нужда от мъничко зрънце
да посееш в мойта душа.
Имам нужда от малко надежда. ...

Имам трудни минути,
много даже...
но кой какво може да каже...
всеки гледа той да е добре
и си мисли, че държи всичко в своите ръце... ...

Подтикват ме към престъпление,
а аз се дърпам и не ща!
От последното си провинение,
поука взех - да не греша!
Но ме молят пак да сбъркам ...

Това е едно малко откъсче от една моя история, която е прекалено дълга, за да я публикувам тук. Надявам се да ви хареса.
Двамата стояха и се гледаха безмълвно, нямаха какво да си кажат. Беше го наранила жестоко, беше предпочела да послуша собственото си сърце с цената на неговото щастие. Мразеше се ...

ЛИПСВАШ МИ
Липсва ми усмивката ти,
която бе слънце в моя ден!
Лисват ми устните ти,
които бяха само за мен! ...

Тя е тъжна. Очите - изстинали.
Уморено върви из града
и се вкопчва във своето минало...
Няма сън, няма даже мечта
и надежда за някакво бъдеще, ...

Прости ми за безмислените грешки,
за обидите, отправяни на ред,
за изричаните думи немислими
и всичко, дето в мен крещеше срещу теб!
Няма повече да съм такава - ...

Почти по Дикинсън
Нощният перон - пуст и притихнал.
Внезапните ни погледи
и тръгващият влак...
Никой си. ...

Днес те виждам - бял и неизписан.
Облачно заченат в мисълта ми.
Впил искряща тишина по листа,
раждаща под пръстите ми думи.
И те търся... цял и недокоснат, ...

Какво желаеш ти от мен?
Не ще се върна в твоя плен.
Поне не и този път.
Заобиколен съм от мъртвата си плът.
На теб подадох мънчика искрица, ...

Е, да де, нали с тях се гледам. Ей ги на, в огледалото... Едното сякаш по-зелено. Такава съм и отвътре. Едната ми страна, кротка кошута, голяма, сбрала обичта на целия свят и съчувствието му, другата... Е, тя обрала все, що бяс съществува, като кучка побесняла. Затуй и едното око по-зелено. Като рус ...

„НОСТАЛГИЧНО - ОПТИМИСТИЧНО"
(из цикъла „Винарки")
Тъжно гледам аз в снега навън.
В душата ми е празно -
не зная що е радост, що е сън. ...

Ако се случвам в битието на епохата,
но ме лиши природата от ефимерност,
то мога ли като Христос от кръста
да дам на своя брат излишната си риза.
Дали ще имам смелост да възкръсна ...