- Ne trosi suze na mene
Luda noc u toj noci sam ja
ulice prljave kao dusa moja
ja odoh i ne pitah za tebe
neki ludi vrag me tjera ...

Ех, ти, мое село разпиляно -
слънчев угар, сенчести падини.
Ясен ден до бащиното рамо -
пъстра люлка в цъфнали градини.
Слънце бърза, хоризонтът бяга, ...

Поредният ден на разлагащ се мързел и желание за правене на нищо.
Пореден ден на препълнения с цигари пепелник.
Пореден ден в бара с чаша евтин ром.
Просто един пореден ден, изплетен от поредни моменти и завършващ с един и същи пореден въпрос: Дали не сбърках?
Отговорът винаги бе един и същ – не! ...

Melanie C - "Carolyna"
Just another girl with a dream in her heart
Wanna make a new start with a fire inside of her
She had to go
She couldn't stay around, ...

Времето, което най-много мразеше след поправителната есенна сесия бяха местните избори за кметове и общински съветници. Баща му беше лидер на една от основните политически сили в града и по време на избори къщата им се превръщаше в нещо като малък импровизиран предизборен щаб. Любо мразеше това врем ...

Не ми тежи обидата,
тежи ми за доверието,
не плача за раздялата,
а страдам за началото.
Не ме е яд за бъдното, ...

Анелия
Къде си, липсваш ми в деня,
душата празна е без тебе
аз никога не ще те заменя!
Тъй бързо влезна ти във мене, ...

Разболях се от много човечност.
От даване даже себе си взех.
И в сиво-жълтата вечност
една мечта си отнех.
Аз съм ничие, мъжко момиче. ...

Валят спомени като снежинките навън.
Ще ги затрупа ли като отминал сън
и ще открия ли път, по който да вървя?
Или ще се лутам по пъртината в снега?
Ще мога ли с останали последни сили ...

Снегът на спомена в косите наваля,
сто години вече те обичам сякаш.
Сто живота съм живяла досега,
и във всеки все по теб горях.
Стотици грешки ти прощавах, ...

Аз не мога да говоря с тишината,
да се правя, че ти все присъстваш във стаята...
Аз не мога да не се боря за нас двамата,
да стоя със скръстени ръце...
Аз не мога да изкомандвам вятъра, ...

Думите ти са шепа невъзможност,
прегръдките ти - полъх самота,
и всяка целувка напомня за края,
и всяка усмивка знам, че е незаслужена.
За тебе аз съм южен вятър, ...

Глава Трета: На кръстопътя.
- Шефе, ако трябва да бъда искрен, имам чувството, че така ще си пропилеем живота! От няколко дни наблюдаваме този безлюден път, по който не минават дори и селски каруци! Безсмислено е да стоим в тези миризливи храсталаци по цял ден и то за какво - за нищо! Инак друго си ...

Пресичаха се сънища и време,
надежди и тревоги в моя свят.
Намирах се, без себе си да взема,
където исках да открия бряг.
И всеки път започвах отначало ...

Отричам се от сетната заблуда.
Кой иска пръв да хвърли камък!?
Да, зная, светлината скъпо струва.
Вселената не дава нищо в заем.
Продажен е светът. В пазарен ден ...

Пияна съм от сълзи неизплакани,
преядох със преглътнати обиди,
наситих се на срещи недочакани
и ослепях от опити да видя
какво чак толкова намирала съм в тебе!? ...

Не мисля, че съществува човек на тази земя, който дори и за миг да не се е чувствал самотен, да не се е замислял какво го кара да се чувства така нещастен.
Какво всъщност представлява самотата? Какво ни кара да се страхуваме толкова от нея? Повечето хора мислят, че да си самотен значи да си сам, зат ...

Двама
Докосване нежно е твойта целувка -
забравям, обичам, целувам в екстаз.
Прегръщам те нежно, мечтая на глас.
Ти слушаш ли? Нежно обичам те аз! ...

Огледалото прерязва образа,
отекъл в жизнения път.
Очите кървави, изпепелени,
изморени от света, бавно се затварят.
И устни жадни в пламъка на огъня горят. ...

Мъгла в душата.
Любов? Казват, че е там,
но не я виждам.

Няма по-тежка любов
от нежаланата любов
на разума,
която е най-желана
за сърцето ...

На Живота гледам
с възторг.
Държи Той очите ми
отворени.
Душата ми от НЕГО ...

Не съжалявам, че остави ме с роса в очи,
душата ми разби, а и моите мечти.
Не съжалявам, че вместо ти, галеше ме сънят, нежен
и плувах в океан от хора, черен и безбрежен.
Не съжалявам, че ти за първи път научи ме да мразя, ...

Продадена любов
Горчи в душата ми сълза,
спомените си призовавам,
как за пари смених любовта,
греха сега си осъзнавам. ...

Самоубийство
Искрящото утро нов ужас откри,
едно тяло, вовеки изстинало,
туптящо сърце с нож леден пронизано,
превръщайки се в камък безчувствен. ...

Очаквам те да дойдеш, нетърпимо,
разпръсвам облаците със очи,
оттам ме гледа слънце живо
и ме облива с ласкави лъчи.
Очаквам те във всяко стръкче, ...

- Още много ли остава? - попита тя с ръце, притиснали гръдния кош, където се бе появила режеща болка.
- Ами! Около час само. - чу тя приглушения му отговор.
- Ха-ха-ха - саркастично му отвърна. - Колко смешно! Кажи де, къде е това място.
- Има още малко, потрай. Ще бъде голяма изненада!
Изкачваха ст ...

Кой мълчи?
Стрелките на времето
по шията ми стръвно тракат
час по час,
със нож като клюн ...

Душата ми добро раздава
Най-светлото в душата ми е скътано
на топло във дланта ми бяла.
Очите ми от радост са размътени.
Аз искам любовта си цяла ...

Без път.
И без посока.
Изстинала от ледени желания.
Безкрайно лутаща и питаща.
Не искаща ненужни обещания. ...

Делят ни разстояния и гари,
а вън вали, вали...
И всяка моя дума те изгаря,
а в мен боли, боли...
Делят ни пътища самотни, ...

Посветено с много обич на Борислав
Какво да ви разкажа за моя приятел?...
Че беше идеалист и доблестен? (забравихме ли истинското значение на тези думи?)
Че вярваше "в доброто и в човека"? (което всички обичаме да повтаряме, но вече май никой не мисли...)
Че когато се смееше, светът отвръщаше на таз ...

Широко отворени очи,
ужас умело прикрит
зад усмивка и няма сълзи,
ум от жестокост промит!
Треперещи пръсти, ...

Незавършените мисли
ме терзаят,
незавършените задължения
дълбаят
черна пропаст ...

Спирам смерчове във тихите ми мелници,
засипани със прах и гаснещи в забвение...
Ветрено разюздвам куците безделници,
стърчащи във очакване на сляпо провидение...
Прокуждам надалече закърнели чувства, ...

И споровете истината раждаха,
но кой ще каже истина какво е,
когато всеки вярва в малката си правда,
а съвестта на честността е вид заблуда.
Че щом с лъжи отраснахме ...