Стихотворението е провокирано от филма "Горчива Луна" на режисьора Роман Полански. Всякаква връзка със сюжета на филма, е умишлена.
"В любовта и война всичко позволено е"-
казали са хората от древни времена,
а замисляли ли сте се какво би се случило,
щом любовта превърне се самата във война? ...

Залюби ме сянка.
И сякаш е дявол,
обсебва ме алчно,
на друг не ме дава.
Нощ след нощ ...

Ах, Любов, Любов, как идваш без покана ти
и за миг преобръщаш две съдби.
Внасяш страх и ужас в четири очи
и сладко чувство в пламнали души.
Ах, Любов, няма прегради за тебе на света, ...

Не бъди безразличен.
Бъди различен.
Критичен.
Истеричен.
Диаболичен.

Протегнах аз към огъня ръка,
а знаех - ще боли, ще пари,
на импулс, на инат, ей така -
на живота срещу грубите шамари...
За да докажа, я протегнах аз, ...

Глава осма - Сянка и светлина
Въпреки купчините обгорени кости по пода и почернелите камъни по стените, сега тунелът беше много по-приветлив. Вече некромантът вече не беше тук, а лежащите тук кости никога нямаша да се вдгинат повече. Светлините над главите на петимата ги успокояваха и разсейваха мра ...

Само миг...
Пианото проплака ли в нощта,
докосна ли сърцето наранено,
вятър струните далеч подема
душа ми, накъде ли днес поема...!?! ...

не даваш да говоря как
талантливо те боготворят
завистниците ми настояваш
постоянно да съм по-умерен
в речите и в мерената но ...

Откакто се помня, ти все ми повтаряш:
"Спестявай, че няма... а скъпо е днес!"
И винаги дума за средства отваряш,
и винаги цялата болка е в нас!
И все недостатъчно малко съм взела, ...

Обичам твоите очи красиви,
обичам твойта ласка нежна.
Oбичам те, ангел мой,
носещ се край небесна красота,
само теб обичам! ...

Залез слънце. Седеше на балкона на неговата стая. Пушеше. Пушеше и си мислеше за нея. Знаеше, че скоро едва ли ще я забрави...
Ето как се стигна до тук, да мисли за нея непрекъснато, а това така да боли..
Бе имал няколко връзки в живота си, все пак беше едва на 21 години. Последното момиче, с което ...

С утрото дойде
сянката на Слънцето.
Денят се сгуши.

Накрая на улицата,
скрит във мъглата,
мръсен сред белотата,
виждам същия - истинския...
Кървящ след лъжите, ...

Като малка обичах да правя
балончета от вода и сапун.
И нависоко се всяко отправя
към Венера, Марс или Нептун.
Като малка обичах да слушам ...

В малко планинско градче живеел майстор златар, който умело превръщал всяко късче метал в изящно бижу... Златото и среброто се огъвали в ръцете му, сякаш от недоловимо божие дихание... Дарявал душа на всеки предмет и той сякаш заговарял с човешки глас... Радвал се майсторът на слава и уважение, но з ...

Сърцето ми за миг се вкамени.
Пречупено на две, в последен спазъм.
Достъпках го... Крещях: "Не го жали.
Един живот - Бе миг... като оргазъм".
Последната секунда на нощта ...

Us5 - The Rain
Yeah, Yeah hoo. Yeah, let's go.
Lookin' through the mirrow of my life
Thinkin' of the time, when things were right. (so right)
Is anybody there, to hear my cry in lonely nights, ...

Тази нощ сънувах,
че съм невидима.
Запитах се -
забелязват ли ме
и дали съм значима? ...

Генното ни инженерство
просперира,
бай Ганювщината у нас
успешно се клонира!

Не те поисках.
Ти сама дойде.
Нетърсена, невикана, неканена.
Изпи ме. Като сутрешно кафе
без бъдеще - утайка не остана. ...

Скреж сякаш обвива сърцето ми,
а съм на топло с Последното писмо в ръка...
Бледо е като листа лицето ми,
взирам се и търся на неизречен въпрос отговора...
Кога си отиде любовта ми, ...

От тебе имам нужда, тъй както цветето от слънчеви лъчи,
във теб съм влюбена, тъй както делфинът в морските вълни.
И бавно в спомени изгарям, тъй както сламата гори
и изкрещя ли в своя гняв, светкавица небето ще срази.
И като гладен вълк за теб се боря, за да нахраня своето сърце, ...

На моя дядо
Живял, обичал и дарявал,
белязал е със обич таз земя,
прекрасни спомени оставил,
напусна ни и отпечата някаква следа. ...

> Навън е зима, бяла, снежна и студ живота ни сковава,
>
> но има топлина в сърцата ни, любов душата ми спасява.
>
> Че беше казал философът - опорна точка щом намери, ...

Проплъзва се бавно... сякаш винаги е бил там,
излезнал от дълбините на вечността,
страха отбягва и губим възможността
да бъдем това, за което сме мечтали.
Връхлита ме всеки път, когато съм щастлива, ...