Очите ми са ранни подозрения
и мисли са - безоблачно самотни.
Студени, нелогични измерения
рисуват ме съвсем - в рибарски лодки.
Очите ми са тихо краеточие, ...

Катарзис
Гларуси млади изпират
сивите си камизолки
и на бриза ги простират.
А морето посивява. ...

Казваш ми „Обичам те!"
Нима всичко е толкова просто?...
Говориш ми, заричаш се...
а има ли смисъл изобщо?
Думите не стигат, ...

Tell Her
I know how it feels
To wake up without her
Lying here all alone
Just thinking about her ...

Техно...
Тъмнина...
Затварям очи...
Тялото ми се изпълва с енергия...
Не издържам. Искам да танцувам... ...

посветено на баща ми Владимир Методиев Кусев, който си отиде от този свят на 19.03.2004 г. , шест месеца преди да се роди внукът му.
Има дни, в които ми липсваш безкрайно.
Като чук удря мъката в мен.
Ти ме обичаше тъй всеотдайно...
Страшно пуст е животът без теб. ...

Искам да те прегърна скоро,
но ти си далече, ти си си вкъщи...
И пак съм сама до умора...
и в мислите си към тебе се връщам...
Аромата ти е още по моята кожа. ...

БОИЛ
Посвещавам на един истински благородник
от рода Асеневци - Ангел Токмакчиев
Боил съм бил в Асеневата свита.
Все още помня бойните коне. ...

Не искам да те помня със сълзи!
Не ти отиват, още повече за мен...
Аз зная - загуба боли...
и трудно е да загърбиш този ден...
Не искам да виждам, че боли! ...

Колкото, когато
Колко трудно е да бъдеш себе си
във този адски свят,
пропит от смъртноностната отрова,
обвит в тъмен хлад. ...

Как да вярвам отново
на човешките очи?
На всичко бях готова,
а получих студ и лъжи.
Накарай ме да повярвам отново, ...

> When you walk through a storm
> hold your head up high
> And don't be afraid of the dark.
> At the end of a storm is a golden sky
> ...

Es ist das zдrtlichste in mir
Was Du gerade zerstцrt hast
Ich bin fertig, hцr' schon auf
Siehst du die Scherben in meiner Hand?
Doch Du wirfst Steine in mein Herz aus Glas ...

More than anyone
You need a friend
I'll be around
Don't let this end
Before I see you again ...

Заслушана тревожно в тишината,
заляла стаята и моя дом,
отправила и взор към синевата,
в душата ровя мълчешком.
А в нея - болка и безмълвни рани, ...

Крилете твои черни
прегърнали са моя свят
и само сенките безверни
ме посещават в този тъмен град.
И скитам се сама из мрака, ...

Вярвам още в чудеса
Морето виждам в твоите очи,
но то не ме залива в синьо.
Разплискващо се меко кадифе,
преливащо в зелено от маслина. ...

Момчетата играят на мъже.
На поети, капитани и пирати.
Отплуват в нарисувано море,
опънали платната на измислени фрегати.
Жените пък играят на любов. ...

"Лесни любови не ми приличат,
а трудната - ще я можеш ли?"
/Маргарита Петкова/
Аз не обичам трудната любов.
Не ми е нужна и не я умея. ...