Всеки полутон е нанадолнище,
подтикващо към тон
някъде там, през едно
или няколко светещи прагчета.
Без тях ми е пусто, ...

(имате едно ново съобщение...)
"Знам, че си там, но не вдигаш.
Навярно си права, да постъпваш така.
Сигурно искаш да ме накажеш,
оставяйки ме да говоря в тази тишина. ...

Остави ме в студената нощ сама.
Да мръзна, да плача, да се моля...
Да търся капчица жива вода.
Да нямам сили даже да говоря...
Остави ме в студената нощ под голото небе. ...

И днес не ме подмина тъгата... И днес страда ми душата. И днес, пак нещо ми се случи... Как така не може веднъж лошото да ме подмине? Уморих се да се боря...
За мечти?! Ама моля ви се... Аз поет - не и в тоз живот. По-добре да карам мотоциклет без кош, по ще оцелея... Стига вече -бляновете и миражит ...

Акт 3. Тя седи пред компютъра. Слуша си музика със слушалки и весело тананика. Той влиза и нетърпеливо включва лаптопа. Двамата са в добро настроение, което постепенно се променя. Преди да включи своя лаптоп, Той глътва някакво хапче.
Зазвучава песента "You and Me" на Scorpions.
Тя: Ехоооо! J Аз съм ...

- Мицке, ма! Ша има на саборо, у петок, два конкурса за жени над 85 години. Ти у кой, че земеш участие?
- Е, па?
- За най-красива бабишкера или за най-умната пенсия?
- Гудьо, е па, да можох да се разчепим и у двата ке се притурим.

Акт 2. Той влиза и спокойно сяда пред лаптопа. Почти веднага влиза Тя.
Той: Аз съм вече тук. Обади се, когато се появиш!
Тя: Ехо-о-о-о! Тук съм! Здравей!
Той: Здравей! Как си?
Тя: Нормално! ...

"Живей така, че да умреш не здрав, а щастлив. Тогава ще можеш да се пренесеш в света на своите неосъществени мечти."
Вили ТОДОРОВ, София, 01. 2006 - 09. 2007 г.
Действуващи лица:
Тя - енергична млада жена със стройна фигура, облечена спортно, по домашному съвременно. В някои сцени е с измъчено уморе ...

Кинке, що е туй море, ма?
- Кинке, що е туй море, ма?
- Е, па, що? Туриш си маненки гащи на газо, навиеш си комбинизоно до подмишките и дзупаш у най-големата локва.
- Е па!... Я значи съм ‘одила! Кире като извади баданарката да цапоти верандата и миндеря, изкара чергата на дворо и като пусна маркучо ...

Беше юли месец на 2003 година. Всички ми говореха само за едно - Александър - красиво момче с кестенява коса и изразителни очи, с една година по-малък, но невероятно чаровен. Той беше като привидение, като приказка.
Известно време бяхме далечни, докато не стана онова чудо, което ме направи най-щастл ...

С тъга отстъпва бавно лятото,
вземайки си малко късче от деня,
зад ъгъла през сълзи ме поглежда,
за сбогом помахва ми с ръка.
Защото есен пъстра, златокоса ...

Прошепна в косите ми...
"Умираме ли?"
А аз се сгуших уморено...
без отговор... смирено.
Без лице, без думи дойде... ...

Обичам те и няма да се гордея,
а ще ти призная, че не мога да се владея.
Чуе ли ме някой, ще реши, че постъпвам неразумно,
а види ли ме, ще му стане ясно, че съм влюбена безумно.
Обичаш ме, това се вижда, ...

Поисках...
Поисках от съдбата да обичам,
да дарявам нежност, топлина...
да открия този, който да наричам,
мой живот, моя сбъдната мечта. ...

ДАДЕНА НА ДРУГ
Бяхме с теб един за друг,
преплели тела в една звезда,
слети, блестяхме в нощта,
но какво стана с нас сега?! ...

Студено е.
Вали.
Покрива лятото следите си
със есенните мрежи от мъгли.
В ръката есента държи ...

Съдба
Заченато чувство си пазил в годините.
И често поливал със крехка надежда...
И си го бранил от студ, от стихиите,
в гърдите закътано в топла одежда. ...