Носеше се по удобна орбита – не много далеч, но не и близо до звездата. При това се превърташе в движение, което даваше възможност за почти нормално припичане.
Нямаше атмосфера. Никакви газове…
Нямаше течности – от елементарна вода до езера с живак…
Нямаше растителност. Никаква – ни дребна, ни гиган ...

Аз се будя в един през нощта–
точно време за всичко несвършено.
По-различен изглежда света,
нищо, че сме си винаги същите.
Много тихо е. Сякаш е миг, ...

Не зная какво съм.
Не помня да съм бил друг.
Чакам по-дълго от времето,
а какво – неизвестно.
Жалко само, че, ето, ти минаваш от тук, ...

Компютър щрака ми в главата,
решавам аз житейски драми:
Не съм платил ни ток, водата
и нервен е дори съня ми.
Поглеждам празният хладилник- ...

Тихо е...
В ума ми е тихо,
и в съня ми е тихо ...
Сърцето ми кротко събира отломки от разрушителен гняв,
преминал през мен като буря в пустиня.... ...

Засмя се синьото звънче
и феята се скри в тревите.
Събуди ме денят – момче,
целуна ме с плах лъч в очите.
Излезе вятър. Отлетя. ...

Сериозно и убедително за живота
Преди години животът ме срещна с една жена, работехме известно време заедно. Тогава имах други приятелки, но общувах и с нея – работата ми го изискваше. Галя, така се казваше тя, беше много принципна и старателна в работата си за разлика от мене. Всъщност и аз се стар ...

-21-
Които продължават упорито,да ме четат,
вече усещат,как сетивата им започват постепенно,да се
изострят,
как по-лесно започват по-бързо Да Вдяват, ...

Слънцето скриваше парещите си лъчи зад хълма за заслужена почивка. Цял ден гореше на небосвода, а след неговата ласка и камъкът се пукаше. Селото беше потънало в тишина. Уморени бяха хората му да кръстосват прашните улици, забързани и улисани всеки в своите дела. И няма как да бъде иначе, празникът ...

Няма да намериш друга като мен,
за теб никоя няма отдели
дори секунда от своя ден.
Само аз истински те обичах,
макар да знаех, че с теб ...

Добър вечер, Любов, сега се прибирам...
Не, не ставай, торбата е лека!
Виждам, вечерята си сервирал,
само да сложа домашните дрехи...
Да, Любов, малко съм изморена. ...

Лицето ми огледа се във сянка.
Бе знак на съдбоносна тишина.
И фреската-ребро в пространство,
превърнато от спомени в стена.
Изгубих се внезапно в лабиринта ...

Денят приключи своята игра
и тежко във гримьорната приседна.
Грима изтрива бавно.
След това дълбоко ще заспи.
Самотен. ...

Иванчо: Тате, кой е бил най-щастливият българин?
Бащата: Иван Вазов.
Иванчо: Защо, тате?
Бащата: Защото и приживе и сега му върви по вода!

Нощта е странен отрязък от денонощието. Простите неща изглеждат тайнствени. Откриваш истини, които блясъкът и цветовете ги размиват.
Няма луна, няма и звезди. Вървя, като слепец и се спъвам в буците пръст. Някъде в главата ми е, същото това огромно поле, по което съм бродил през деня.
Земята свърши ...

Привидната ми
относителност
не спира Слънцето,
макар че
всъщност ...

Очите ѝ са луднали вселени.
Струѝ от погледа му тъмен страх.
И сякаш срутени от гняв морени
се свличат с бесен грохот между тях.
А думите се стрелват на откоси, ...

Един ден ще бъда аз щастлива
ще скачам весела, игрива,
ще пея с цяло гърло и ще викам аз "Ураа".
Един ден аз ще успея
ше успея да бъда себе си, ...

"Когато ми е тъжно съм луна..."
Нели Райн
Когато ми е тъжно съм небе
и всяка синя мисъл се стаява.
В сълзите, по-солени от море ...

четирилистна
детелина - Обич на
Агнец - невинна
четирилистна
детелина - Божия ...

На върха на света сме и нямаме дъх
от катерене до изнемога.
Но не стигаме никъде... Връх като връх,
малко трънче в окото на Бога.
С теб очаквахме истини, поглед надлъж ...

Съединение! Каква велика дума!
Щастлива дума! Скъп народен зов!
В мечтата си народ посмял безумно
в единство да порасне и готов
с Велики сили гордо да се бори, ...

Дори не знам защо тогава ме поиска
и сякаш в ступор пред капана се сковах.
Жената в мен усети в теб душата близка,
вълчицата за първи път се сви от страх.
Дори не знаех кой си и какво ще стане, ...

Нощта -
разкъсана дреха,
се свлече в краката ми.
Със студена кама
ме прониза ...

Само заедно, само единни
може да сме фактор, да сме силни.
Само така ще я има свободата,
ще я отстоим в борбата!
А ние помежду си се мразим, ...

Откакто имам теб, (съвсем теоретично)
отказвам всички набези, любовни.
Все бях преподавател по обичане,
а вечно, ненаучени ме тровеха...
И колко още да отдавам себе си? ...

И ето, отново луната ни поглежда
далеко сме сега, един от друг
в различни континенти.
Как искам, тази нощ да си до мен
И всяка друга,искам те… ...

СМЪЛЧАН ЩРИХ
Запръска дъжд и мокрото врабче
опита да се скрие под стрехата.
По шлифера ми – драснало с краче,
остави малък кален отпечатък. ...

Идваме на този свят праведни, смирени,
за добро, за съпричастност от Бога сътворени.
Идваме на този свят родени, преродени,
за уроците житейски недоусвоени.
Идваме на този свят с код от прадедите, ...

В ковчежето от звездни светове
заключи огърлицата си мракът.
Раздиплили червени платове,
минутите пред изгрева те чакат.
Зад облака, съблекли розов свян, ...

Младичката продавачка на фъстъци мери и ме пита:
- Днес празник, на 22 отново празник. И все обърквам кой какъв е…
Нужно е да си пусне телевизора или радиото. Там си правят програмата благодарение на честванията – надут възторг, помпозни слова, политиканстване за сметка на историята и народа…
Чух, н ...

Родил съм се след десет вечерта
и затова се будя рано сутрин.
Помислил съм, че звезден е света,
а той бил шарен, само,че със мутри.
Проплакал съм. Понятно е нали? ...

НА ТРИ ПЕДИ ОТ ЗДРАЧА
Превърнахме пространството си в трем –
със тъмна част, в която да се скрием,
и ъгълче – в което да умрем.
Къде живеем – знаем само ние. ...