Прибирам се от детската градина въодушевен до немай къде. Търча направо на двора, където родителите ми режеха дървата за зимата. Насреща, кацнал върху покрива, комшията ни бай Христо подреждаше керемидите. Едвам изчаквам да замлъкне канския рев на мотора и започвам:
- А пък да знаете какво правихме ...

НА УЛИЦА
/песен/
На улица “Вечерница”,
под кестените цъфнали
с букет цветя я виждам, ...

Ето, виждаш ме сега
свита на кълбо в ъгъла.
Знаеш, че съм там,
скрита в своя срам...
Съмнение, безсилие и ярост ...

В очакване на пролет
разлистваща,
всред полята безснежни
самотно стоиш,
Скрило в клоните ...

Ще мога ли да те обикна,
да преоткрия в тебе нов живот,
без сълзи, лъжи и болка,
а живот със чиста, искренна любов.
Ще мога ли да те докосна, ...

На пръв поглед нещата изглеждат съвсем прости и хората ти казват:"...оф... нищо особено... не се занимавай ся..." и т.н. Но това си остава само на пръв поглед. Всъщност истината е съвсем друга и тя е скрита доста дълбоко във всеки един от нас. Спокойно можете да си признаете, че всеки от нас/вас има ...

Толкоз време с тебе двама бдим,
прекосявайки пропасти сънни,
упорито чрез словото творим,
а процесите са все бездънни,
но душите ни, кога се сгушат, ...

Така боли, когато не ме обичаш
и от моята любов се отричаш.
Как ме заболя, когато да те обичам не ми даде
и моите надежди и мечти ти предаде.
Да е с разбито сърце, никой не заслужава, ...

Живей така,
сякаш утре не съществува!
Стихотворение за враните
Живей сега!
Защото... ...

ИСКАМ
ИСКАМ ОТНОВО СЛЪНЦЕ В МЕН ДА СВЕТИ,
ИСКАМ С ПРИЯТЕЛ ДА СРЕЩАМ ЗОРАТА.
ИСКАМ В РЪКАТА ДА ПОНИКВА ЦВЕТЕ,
ИСКАМ ДА ОСТАВЯМ СЛЕДИ В ДУШАТА. ...

В трамвая е задушно. И е мрачно.
А вечерта е звездна и красива.
В последната мотриса тихо плаче
една сама любов. И тъжна си отива.
По пътя ù поникват незабравки. ...

Патриотична носталгия
Бяха славни години,
бяха златни времена,
но сега са руини
старите ни знамена. ...

Вероника Марс
Питала ли си се някога, как започна всичко?
Как хората те забравиха и ти се превърна във враг?
Свитото в ъгъла, малко объркано, разплакано момиче,
Как имаш сили да се изправиш, и да тръгнеш пак? ...

Дойде деня на любовта,
на този ден отново съм сама.
Придобивам мечта след мечта,
после разбивам една по една.
Искам да съм с теб, ...

За теб да спра да мисля не умея,
без теб не мога да живея.
Без теб за всичко ще милея
и в нищо няма да успея
Без теб е тъжна моята душа, ...

Крайъгълно денят ще си отиде,
във улея на времето изсипвайки се.
Ще кацнат птици на прозореца ми,
вятър пакостник на двора ще ме викне.
Ще пусна птиците да влязат в стаята, ...

“Обичам те, България!”… кога ли за последно съм чувала някой да изрича тези думи на глас? Със сигурност не и наскоро. Всъщност чудя се дали изобщо съм чувала думите “обичам” и “България” в едно изречение… Тъжно, нали? Може би времето ни е такова. Твърде съм малка, за да си спомня как е било преди. Д ...

КАК СЕ ПИ(ш)Е ПОЕЗИЯ?
Е, то не става по поръчка :)
не може някой да те ръчка с пръчка
То си идва изведнъж,
може и в цъфналата ръж ;) ...

Надраска злобно думи по сърцето ми
със стар и неподострен молив.
Безжалостно разкъсваха ръцете ти,
без капка милост. Но не се помолих.
И ти не спря. А сякаш в транс ...

Навън слънцето напичаше много силно. Улиците бяха се нагорещили и сякаш тази горещина се пренасяше във въздуха. Целият град беше опустял заради нетърпимия пек.
В общежитието беше задушно. В малката стая с изглед към планина ...

Може би е време
да изтрия сълзите си!
С опакото на ръката... Твоята.
Сили как да намеря
да изпразня сърцето си... ...

The 6-th Gate
Six centuries ago,
The last visitor from earth entered my world.
Now, it’s your turn to feel that pain!
The gates are open! ...

АНТИПОДИ
Така живеем ние двете.
Аз съм строгата. О, аз съм лошата!
А тя е тази, дето винаги се смее.
По улицата все подтичва, ...

"посвещавам този стих на един
човек, който върна светлината в
Сърцето ми...
Това е за теб, Диди"
Нека бъде миг за нас, но вечен, ...

Скривалище за мен е душата ми сляпа, крия се от съдбата, крия се от твърдата и лапа, обичам да решавам сам, но не и да падам там, там при мръсните души, криещи се винаги. Не мога да отрека , че понякога по грешен път се увличам, но поправям грешките си и пак по верния тичам. Защо така съдбата е жест ...

РАЗКАЗ НА ЕДНА ДЕВОЙКА I
- Видяхме се на улицата. Той ме погледна и предложи да пием кафе.
Съгласих се, щото си бях забравила стинките в другия ми бански.
Седнахме и дълбокомислено задремуцахме.
По едно време, съвсем неочаквано, пристигна сервитьорката и ми ритна стола - неволно, разбира се. ...

Dead or Dead
Мечтите са разбити,
а кръстът, който води хората,
пропаднал е във тъмнината.
Заровете са хвърлени! ...

На гърба на сребърния дракон
(Gin no Ryuu no Se ni Notte)
Отвъд бледосинкавото море
и сега дори там някой страда.
Като малко птиче, недорасло още да лети, ...

Хаотично движение,
изгаснала мъртва материя
тъкае безвремие.
Вакуум самотен,
прегърнал звездите ...

Не можах да си тръгна...
с достолепна походка,
красива и лека.
С осанка на гордото,
светско достойнство. ...

здравей
пиша ти от известно разстояние
всеки ден напоследък вали
може би не биваше да те оставям
да заминеш, ала не намерих сили ...