Сърцето в такт
отмерва времето ни.
Аз пак обичам.

Слънчева полянка
Имах си една полянка -
храм цял от обич и слънца...
Сладка беше всяка дрямка,
приютена бях под тупащи сърца... ...

- Треперите ли като мен?
- Моля?
- Попитах ви треперите ли като мен? Вълнувате ме.
Зениците й се разшириха. Тя свали бавно очилата и се втренчи в него. Думите му прозвучаха доста странно, както и държанието му. Беше нервен, напрегнат.
- Попитах ви дали треперите, както в момента аз ? - и продължи, з ...

Стоя седнала в ъгъла на тъмната стая. В ръката си държа свещ, чийто пламък весело ми се усмихва. Леко близва, с огнените си езичета, длънта ми, която търси топлина. Той е единственият, който все още не се е отказал от мен. В душата ми цари студ и мрак. Тя е сама, защото ти си тръгна и я остави празн ...

Искам някак да рестартна,
да започна всичко отначало,
юзди, като за първи път, да хвана,
да променям всичко в мен, изцяло.
Искам първи въздух да поема, ...

Аромати на люляк и разцъфнали листа -
омайния парфюм на пролетта,
а двама с теб стояхме на брега
на малката река, плуваща в яснота.
Вече нямаше пороци, ...

Просълзихме много нещата тук,
то е за пречистване, знам,
но да не продължаваме, станах
жив труп,
а съм нужен още - дами вам! ...

След хубавата вечер заедно,
с безбройните усмивки и мечти.
И дъх стаили, за мига мечтаем тайно,
в който ще сме аз и ти.
А ти какво ми подари? ...

Взирам се в случайности нелепи
и разкривам лесно техните черти
сред хората, оставащи си слепи,
които отчуждението върти -
в ситуацията всеки губи, ...

Кой си ти,
чието име
увисва в празнотата при изричане?
Кой си ти,
чиито страх се влива в мен като отрова? ...

Искам да избягам
от този червен небосклон,
чак до края на коридора...
Да се срутя в ръцете ти,
да те блъсна с ухание ...

Пустинно.
Пустинно като блян,
недоживял сънуване.
Тук всичко е упойващо реално.
Пулсира примамливо като кожа, ...

Не винаги се влиза през отворени врати -
отключени незнайно от кого.
През тях да минеш - не, не можеш ти...
Притворени, открехнати, примамливи -
с далечен зов съдбата призовават - ...

ИЗМИСЛЕНА ЛЮБОВ
Тежко е да си излъган,
но още повече боли,
когато зла шега
любимата с теб си позволи. ...

Плясък на криле.
Полет за последно.
Вдовец морето.
Вълните му
деца, ...

Отново пролет .
Новата стара любов -
слънце и треви .

Пролетни води
заляха животните
в кошарата .

Здравей, море!
Обичам да се връщам при теб. Ти ми даваш от своята енергия, споделяш с мен своите тревоги и ми пееш своите морски песни. Обичам да те слушам. Сядам на мокрия пясък и докосвам всяка твоя вълна. Чувам музиката и, която идва от неизвестното.
Връщам се всеки път при теб, когато съм тъжен. ...

Майка ми е трепетлика,
а баща ми - дъб зелен!
Техните черти красиви
са преминали и в мен!
От баща ми - да съм силен, ...

Хайку
Лунните лъчи
срамежливо я скриха...
Светът онемя...

Хайку
Стаеният дъх
смути запалена свещ...
паднаха зведи...

Прокарваме с теб пътеки през света
и често ни връхлита клеветата,
но будна си остава нашата мечта
да служим предано на добротата,
посрещайки с усмивка даже низост, ...

Море.
Свободно и щастливо...
Усмихнато и буйно,
искрящо
като влюбено сърце. ...

Беше привечер... Загледана в залеза, без да искам се замечтах за него... за момчето, което сънувах миналата, по миналата и така нощи наред... Ах, как исках тези мигове на върховно блаженство, мигове на нирвана, никога да не свършват или да ме понесат със себе си в безкрая... Как исках да съм по-близ ...

Страстта ми като лава ще стопи
вековната, замръзнала черупка!
И устремен към твойте галещи вълни
ще те обливам със любов и жар,
в очакване на твоята целувка... ...

В докосванията нежни е скрита много сила-автор Петр Давыдов,
превод на български Весела Кънчева
Ти молиш ме:
- Прегърни ме още!
Толкова са ми необходими тези ласки. ...

Около мен има толкова много хора,
а сякаш съм сама.
Опитвах се с това да се преборя -
чувството на самота.
Усмихвах се - това до някъде помага, ...