Започнах да те забравям.
И аз не зная как.
Мислите за теб изоставям
и не изпитвам вече мрак.
Слагам си ледена маска- ...

Като черно покривало,
спуска се навън нощта
и покрива с плътното си одеало
и морето, и света.
Морето пее прощалната си песен, ...

Илюзия
Вярвам, че не си измисляш,
сигурен съм, че не е измислица морето,
не е измислица и любовта.
Реално е обърканото детство. ...

В небе от нежност...
Отлитнаха годините ми като ято птици...
не сграбчих спомени в треперещите длани -
разпръснаха се между пръстите - трошици,
сред болките и радостите - разпиляни... ...

Едно момиченце по улицата тича,
събрало в шепите си пролетта.
От зениците му слънцето наднича,
от вените му блика младостта.
В косите му се гуши жълто зайче, ...

Фениксите в магазина свършиха -
по рафтовете само тишина
и стружки от изгнила дървесина.
Селски хоремаг.
Полуизпита сливова ракия, ...

...Как сега да летя?
Приземих се в тъмнина!
Нищо не оцеля.
Само споменът за нея...
Картини на усмивки... ...

Искам отново ръцете ти силни да се вкопчат в мен!
Искам отново задъхани да се сгушим в завивките от лен!
Искам пак да бъда на твоите жадни устни в плен!
И тогава ний двама,
стенейки от екстаз, ...

В това първо начало на Новата,
в уморената празнична утрин,
нито славеева, нито тополова,
ала шеметно, песенно-чувствена,
наречи ми деня си обвЕтрен ...

Ти си тръгна
и за пореден път ме остави сама.
Ти си тръгна
с теб си отиде и надеждата да видя отново зора.
Всяка нощ при мене се промъква ...

Нека първо си отговорим на въпроса – Какво е свобода? Това е възможността на човек или друго същество да проявява своята воля. При свободата липсват ограничения, затвори, клетки, робство и задължения. Но защо тогава сме осъдени да бъдем свободни? Нима свободата е нещо лошо?

Най-добър приятел ми е изгревът,
когато идва към 6 сутринта
и се събужда в мене скитникът
с чаша кафе, ароматно, в ръка!
А се прозяваме двамата мудно, ...

Сега, ако реша да започна есето си от тезата направо, това ще е нещо друго, защото учителите по литература и професорите ще кажат, че не съм спазвала структората на есето... и в този момент аз ще започна да споря. Все още съм малка, знам и не желая да правя спор, но нещо ме подтиква. Може да е бурни ...

Мястото на лирическото встъпление в одата “Опълченците на Шипка” – Иван Вазов

Ръководен от патриотични чувства, Вазов се обръща към героичното минало на своя народ. След Освобождението той създава цикъла от дванадесет оди “ ...

Разпръсват се тъмно-сивите облаци,
от очите се вдигат мрачни мъглите.
Бавно прииждат на светлината лъчите,
за да усмихнат, отново за мен дните.
Събуждам с искра ослепелите изгреви. ...

тя е нежна
чак до глупост
смешно тъжна
посвещава
стихове ...

Много често, замисляйки се върху въпроса за смисъла на живота, стигаме до една от красивите думи в българския език "вечност" и потъваме в размишления "Какво всъщност е вечността и щом като ние хората не сме вечни, може ли нещо друго да се запази толкова дълго време непокътнато и непроменено, че след ...

Обичам първите дни на януари
Девствени и неопетнени от страданията
Които дванадесет месеца раждат
Студени след празниците
...

Рецепта
Вместо да се тровя със цигара,
стихчета утихнала редя.
Повярвайте, пак съм под “пара”.
И пак, както снощи, няма да спя. ...

Вече ме е страх дори да мечтая за теб..
страх ме е от разочарованието,
което носи утрото без теб...
страх ме е че, ще се събудя
и ти няма да си тук до мен - ...

Наскоро бе – преди година:
влязохме в съюза брачен:
а той е райската градина,
в нея няма покрив мрачен.
Проблеми идват многократно, ...

Невидима усмивка,
какво ли значи тя?
Навярно болката, която аз изпитвам,
на тебе радост ти донася?...
Тогава ще забравя що е болка - ...

Сляпо вярвах в теб и любовта. Мислех си, че си различен, че си ангел, дошъл да ме спаси. Мислех си, че те познавам, че има нещо между нас. Но съм се заблудила. Вярвах, че животът е от рози, че съществуват сродните души. Повярвах на лъжите, затворих си очите за другите жени. Прощавах грешките и премъ ...

НЯМА СРОК
Боже, колко надежди угасваха,
докато отмятах годините...
други мъждиво, бледо проблясваха
и изгаряха бързо в руините ...

Усмивки от стъкло.
Очи от порцелан.
Ах, колко са красиви те!
Но обичат ли със страст,
тъй както аз обикнах теб? ...

Когато чустваш се изгубен
и живота ти сякаш е разбит...
Обръщаш се назад
и виждаш само болка...
Един човек помагал ти е вечно, ...

Завръщането на Недялко Йорданов
В държавата ни, от някой отнесена,
След много беди, тревоги и патила,
Новата година дойде неприветствана
От хората, пожелали да карат кола. ...

Mo Randi
( a la lujeba)
a la lujeba
Не са толкова много пътищата. Обикновено е ескалатор. Изчаква те там, плъзва се под краката ти и те отвлича. Напред , нагоре.
До новото завръщане. ...

Да търся
...И търся - себе си - сред хаоса
От хора, книги и събития...

И питам се: Коя жена ...