Слънчевия дъжд се сипе в безпорядък,
в Елипсата на тихата Болка,
в капките кръв по синята Трева
и безличието на тайните в Числата,
и там сред черните Цветя. ...

Насити се на мойте ласки.
Омръзна ти да бъдеш с мен.
А моята любов защо не гасне?
Нима обичам повече от теб?
Кажи - аз дадох прекалено много ...

Аз мислех, че от тука ще е лесно,
нали обичам и съм вярна аз,
нали желаеш ме и ти горещо...
но как е трудно всичко между нас.
Аз мислех, че любов ми стига, ...

В деня, когато ме обикнеш до полуда,
в часа, когато пожелаеш ме безмер,
в минутата на страстната целувка,
в мига, когато си изцяло с мен.
Във мислите, когато закълнеш се в мене ...

Тази нощ на мойто рамо бяло ангелче се появи.
Лекичко целуна моите устни и прошепна -
"Моля те, не ме оставяй ти!"
Истински ли беше този ангел?
Кой го прати? ...

Когато всичко е сиво
и няма капка светлина.
Когато нещичко умира,
а едва ли някой знае за това.
Когато обичаш безкрайно ...

Виждам болката в очите, усещам я в думите.
Докосвам те и сякаш времето спира
и всичко лошо в мен умира.
Целувам те и забравям за всички малки неща.
Прегръщам те и усещам ...

Пропаста е тъй голяма,
а обърна ли се изход няма.
Блясъкът в очите спира.
Дъхът замира.
Тялото умира. ...

Фалшиво живеем,
във свят от лъжи..
Взаимно се мамим
и много боли.
Понякога плачем, ...

Нека да започнем отначало...
Всичко в нас върти се без посока
и осиновени сме завинаги от Великата Безкрайност!
Тя е нашата мащеха.
Тя ще ни кърми, дори, когато се допираме с бели коси до гръдта й. ...

1.
Вратата е отворена.
Прозорците ни
нощем
се целуват, ...

По мидените устни на деня
се стичат
мигове от капчици солени,
а пък
кораловият остров от съня ...

Навсякъде е само една
безмълвна тишина,
а моята душа,
бавно отива си във самота.
А къде си ти, ...

Слънцето се скриваше зад големите черни облаци. Птици прелитаха на ята, духаше силен вятър. Навсякъде тичаха уплашени хора. По улиците се стичаха реки от кал. Писъци на ужас пронизваха натежалия въздух. В един миг небето притъмня, цялата светлина изчезна, сякаш бе нощ. Започна да вали леденостуден д ...

Моят Финдли/по Робърт Бърнс/

Аз всеки път се влюбвам дивно,
отварям и последната врата
допускам прага да преминеш, ...

Денят се ражда в морска тишина
със позлатените отблясъци на плажа,
водата бърза в свойта самота
легендите си да разкаже.
Вълните идват и си тръгват пак ...

На сбогуване
Ако ми беше казала, че ме обичаш,
спокойно бъдещето бих дочакал
до оня миг, когато ще възкръсне
от пепелта нетленна, като феникс, ...

Отново настъпва нощта, сърцето е само сега!
Хукват спомени пак, но в душата ми е мрак.
Отчаяна искам да те зърна - с ръце и очи да те прегърна,
за никого и нищо на света никога няма да те заменя!

Обичам те...Какво да правя?
Искам те и страстно те желая.
Любовта си ти ми дай
и бъди със мен докрай.
Прегърни ме силно ти, ...

Въпросът за любовта е деликатен,
но внася емоции в душата
и я кара да предчувства
ренесансови промени...

Нима си мислиш, че съм камък -
самотен, тъжен и студен
или пък изоставен замък -
безмълвен, празен, уморен?
И аз обичам да се смея, ...

Вчера: Нямаше крила, ни нищо.
Бях малка, зелена трева.
Очите вярваха на всичко,
дори на бистрата вода.
Днес: Сълзите от очите ще избърша, ...

След последната капка на пролетен дъжд
отново ще видим в небето дъгата
и с нея в ума ми нахлу неведнъж
споменът свиден, скрила в душата.
Две сълзи ще проронят и мойте очи - ...

Чувствам се така объркан
и далече от реалноста.
Чувствам, че ще се побъркам
и, че вечно нещо бъркам,
и безгрешен пак греша. ...

Дори и дяволът да се прекръсти,
дори със нежни пръсти гроба ми да риеш,
не ще ти нищо в него да откриеш!
А малкото детенце на съдбата,
момичето красиво със душата, ...

Тя се будеше всеки ден с ясно съзнание за това, което я очаква - отново тази тъпа, съсипваща болка… Дали заради есента, която бе настъпила като зловещ повей, носещ усещане за край, или заради наближаващата зима, която сякаш идваше да каже - “След мен нищо вече няма да е същото…“. Но то отдавна не бе ...

Лежи момиче насред улицата пуста
съвсем само, в кръв обляно.
По бледото лице сълза се стича,
а то седи от мисли обладано.
"Върви момичето по безкрайната пътека ...

Измамната любов
Времето спира, сърцето умира
Смисъл то не намира,
да продължи да пулсира.
Сълза от мъка в мен извира, ...

Какво е омраза?
Изпитвал ли си някога омраза,
която да те кара да гориш?
Усещал ли си жаждата, която те изгаря
и молиш се да отмъстиш? ...

Всичко казват е любов.
Казват, тя е нашият живот.
Но смея да твърдя
обратната страна,
дори за някой да греша. ...

Студените звезди отново с мен са,
а сънят е някъде далеч!
Единствена приятелка луната е,
а аз говоря си тихо със самотата.
Нощта е толкова красива, ...

Той отново не видя сълзите ми,
както винаги пропусна любовта,
в моите очи тъгата синя
той никога не е разбирал.
А ти отново подаде ми ръка. ...

Синият човек
Синият човек излиза бавно
от неоновата нощ.
Залита.По-трезвен е от всички наоколо.
Синият човек. ...

Твоя поглед събужда ме в нощта,
твоите прегръдки ме привличат всеки ден.
В твоето сърце си търся аз
малко място за моята душа.
Но в дните ми е той. ...

Лъжата убива
Лежа в кална дупка.
Едно куче ме гледа.
Да се движа не мога,
да крещя не умея. ...

Изворът игриво търси
път сред скалите.
Дете се усмихва
в бистрите води.
Босите крачета бягат ...

заобикалям кръговете
днес
зимата се пука
в мълчана пролет
а някой шепне на водите ...

Няма вече да те виждам,
а все по-силно ще те искам,
но няма да те имам.
Затова нека се превърна във сълза,
във очите ти да се родя, ...

Отдавна вън изгря луната, отдавна слънцето се скри,
отдавна мрак се спусна над гората, отне и нашите мечти.
Отдавна исках аз да те забравя и нов живот за мен да се роди,
но някак болката позната ми върна миналите дни.
Ах, колко ще се скитам, аз не зная ...