Ти издълба отпечатък
надълбоко в моята душа.
Беше моят миг най-кратък
и единствен във света.
Ти беше моят сън ...

Шосето се гърчеше неукротимо, правейки болезнени опити да понесе стоварващата се върху него сила от плющенето на едрите капки дъжд, завалял през нощта като из ведро. Тъмносивият му цвят се изгубваше бавно, сливайки се постепенно с цвета на плисналата се върху него бяла дъждовна пяна. Цветовете се пр ...

Полепва ситен тичинков прашец по думите,
с които искам в тази нощ да ти говоря.
A между облачетата, през цвят в короните
врата към теб, чрез клепки ще отворя.
Ще се разлистят дъхави около нас мечтите ...

Ти ме нарани с лъжите си,
ти ме обиди с думите си.
Мразя те, запомни,
да ти простя, забрави.
...

Не искам медали да имам,
да бъда добрият другар
и с почести важни да взимам
хвалбите – “На римите цар”.
Не искам да пиша за тебе, ...

Празно е, празно е, празно е,
душата ми стана мълчалива сълза.
Разни са хората, странно е
сред толкова много как съм сама.
Потърсих любов, приятели имам, ...

Аз ще чакам само до утре.
Защото на мен ми писна все да чакам
и всяко "утре" да отлагам,
и на обещания празни аз да се надявам.
Но този път утре е последно и ...

( След дълги вътрешни борби така и не се осмелих да нарека това произведение "ЛЮБОВ"... )
Кое е по-грешно? Това, че аз те искам или това, че ти ме искаш дори по-силно? Искам те изцяло и напълно, реален и ... мой. И всъщност най-боли от факта, че би могъл да бъдеш. Но други две очи ме даряват с безкр ...

Аз моля те -
о, пощади ме!
Аз моля те -
не ме погубвай!...
Не заради мен, ...

Отново в тъмнината!

Специално за ^Azrael^(Станислав
Георгиев) С Едно МНОГО МНОГО
ГОЛЯМО ИЗВИНЯВАЙ!!! ...

Дори когато си далеч,
сърцето ми за теб не спира да тупти!
Знае то, че приятели сме ни
и търсим ден и нощ чуждите очи,
с надежда за утеха в куп лъжи. ...

...И нека злобата изсмуче кръвната ми плазма,
и нека ирисът ми бавно се топи,
и даже аз пулсът си отново бих ти дала,
но душа, уви, не ще продам..!
Убий ме! Но нека виното по раните се стича ...

Мисълта ти да ми бъде вярна!
Всичко друго ти прощавам:
сторени, несторени злини,
дума хубава, ала невярна...
Даже нож в гърба оставям ненаказан, ...

Когато слънцето се ражда
и в гората бродя сам,
кога луната поглед не отмята
от стъпките ми блудни,
тогава ходя – знам. ...

Птиците пеят,но капят листата,
клоните голи вятър ги вее
и, щом зима настане,
дърветата пънове стават.
Хора по улици бродят, ...

След кратък миг във локвата на мрака
ще падне малка капчица сълза.
Тя болката ми ще прекъсне
и кръв ще слее с моята сега!
Тогава дяволът ще се прекръсти ...

Страхът знай от мене
е най - лошото бреме!
Страхлив си ти,
затова бързо от мен си иди!
...

Мамо ...
Мамо, съжалявам че ти виках !
Мамо , не те мразя . Обичам те повече от всичко друго на света ...
Мамо , защо винаги се получава така ? Дали жестокостта на дъщеря ти е толкова голяма , че тя не може да пощади дори собствената си майка ? Увлечена в собствената си горчивина и мъка , твърде чес ...

На пръсти идвам тихомълком във съня ти
и с крехки форми, в миг на шепота разбулен
целувам с устните си топли мисълта ти
докато ти ... с отворени очи сънуваш буден ...
Ръка в ръка се сплита в пориви и лумва ...

Защо си толкова далече,
недосегаема във своя свят,
не ме допускаш, пазиш се?...
Нима и аз ще съм ти враг
и на любов ще съм обречен?... ...

Стрелките спират
и бавно с тях умират
две вечно плачещи очи!
Бавно изтича последната минута,
а от моите очи не спира да вали! ...

17май, `91
Беше прекрасен слънчев ден, сравнително топло и
приятно за дълги разходки. С Андрей бяхме излезли малко да
походим из парка, преди да отидем на партито по случай
рождения ден на наш близък приятел Мишо. ...

С усмивка те посрещнах...
И любовни писма написах -
за теб, за факта, че те срещнах.
Ти дойде във монотонния ми ден,
подари ми слънцето, звездите ...

Бяла съм, мамо, бяла и червена,
бяла премяна нагиздена.
Отрано станах, биле любовно
покрай река игрива да търся,
че мъка любовна сърце ми ...

В старото бистро
на една и съща маса,
срещу мен седяха
момиче и момче.
Тя - нежна, мила, тиха, ...

Виж морето колко е притихнало.
Бушувало нощес, сега е укротено.
Рисуваш с пръст по пясъка,
рисуваш спомени, мечти...
Гларус отнейде долетя ...

Какво ли искам да ми кажеш?
Какви ли са тези слова?
Искам да чуя проклетата истина,
дори да нараниш моята душа.
Ти знаеш ли, че всеки ден умирам по милиони пъти? ...

Когато те видях за първи път с мен нещо,
дълбоко вътре настъпи някаква промяна,
цялата земя се беше преродила,
усетих вътре в мене някаква сила.
За тебе е любовта ми, за тебе е всичко дето имам, ...

В сияние оплело неизречени думи
и раздаващо щедро сляпа тъга.
В мистерията на идващото утро: Бяс!
И лудост кръжаща в светлината.
В кръвта на татуираните сини вени ...

Една върба във долината
вие жално голите си клони.
Студът настанал на земята
последните листенца рони.
Сиво беше всичко покрай нея, ...

Гъста и вмирисана на злост
козина - защита силна,
зъбите използвани за мъст
злобно блеснали във тъмнината мирна.
Тяло силно, гъвкаво, с отскок ...

Когато дяволът се кръсти,
когато полумесец грей,
тогава твойте нежни пръсти
ще стиснат силно моята душа!
Тогава аз ще бъда смазан, ...

Трябва с разума си пак да споря.
Греша отново - това го зная,
но как да спра да те желая?!....
Пропъждам те,
обиждам те,крещя,ругая.. ...

В букет разтворени са пръстите ми крехки,
разпукват с усет пъпки в стебълца
и с полъх тих на вятър, в птичи песни
потрепват струни и разлистват пролетта ...
В зелено островче, пътеки дивно чисти ...

Ухае силно,
много силно на тамян. Задъхва чак.
По устните напукани попиват
живителните капчици
от вино и смирна ...

Страхувам се да спя нощес.
Страх ме е и денем да се будя.
Страхувам се, че утре, днес
може би ще те загубя.
Страхувам се деня да срещна. ...

И ако чашите са празни,
но не по празни от душите,
то всичките надежди са напразни,
дошло е време двамата да си вървите!
А вечните молитви безотказни, ...

(от цикъла „Кръчма „Зелената котка” – неизвестно вече кой номер :)

Когато влязох, балната зала още не бе започнала да се пълни. Тук-там разни навлеци се оглеждаха лакомо в търсене на поредната титулувана особа, към която да ...

Разказах дори на небето
колко много те обичам
и заплака му сърцето,
че в него никога така не се заричам.
И защо ли думите си да отбирам, ...