Откакто съществува човекът
съществува и загадката любов
и крилете й, на които политаме -
независимо от време, събития и съдби.
Защото любовта е в душите още от раждането ни, ...

Любов от първа среща, припламнала за двама!
Като огън страст гореща разкри в душата рана.
Пред Бог дори се заричам, докато съм жив на тая земя,
единствено нея да обичам - каквото и да струва това.

Когато не си до мен,
този свят е мрачен и студен.
Дните отлитат бавно в нощта,
щом се обичат две влюбени сърца.

Как бих могъл да те обичам,
щом си тъй далеч от мен!
Не мога и не искам аз да те обичам,
но любовта по-силна е от мен!
Искам но не мога аз да те намразя, ...

Кога сгреших, какво направих,
с какво се промених, че реши да го направиш?
До тебе бях и винаги ще бъда! Но ти реши така!
Време е да си вървиш, аз няма да си тръгна!
Кажи ми време за раздяла щом дошло e, нека си вървим! ...

Виждам сянка в тъмнината,
но дали това си ти,
ще запее ли душата
или кротко ще си замълчи!?!
Чувам глас в тишината, ...

Искам и "а" и "б" и "в"
искам да бъда аз всичко,
искам и "г" и "д" и "е",
искам да бъда аз нищо
и какво е всичко сред нищото, ...

Брегът на морето и вълните се люшкаха
и сълза се отронваше от незнайно око,
и сълзата пропадаше странно към пясъка,
там, където те гушкам нежно сега!
А тъмата прозява се странно далечна, ...

Не вярваш и не знаеш
дали това е тя,
понякога ще мислиш,
ще молиш и ще плачеш,
но винаги ще бягаш ...

Когато теб те няма,
когато си далеч,
аз чувствам в мене рана,
когато си далеч!
Когато си до мене, ...

Тази нощ сънувах много странен сън. Някой ме открадна бясно, тъй внезапно в тъмното навън.
Демон страшен беше! С две големи,парещи ръце. Гласът ужасен беше, глас разцепваш синьото небе.
Щом съвзех се - бях във ада. Плувах аз във езеро от кръв. Над мен седеше и кама голяма, отнемаща животи с голям и ...

Трак....трак...трак. Какъв е този шум?...трак..Къде съм?...Така, таван, доста голям, черен и празен, крушка, която се мята насам - натам, прозорец, аха в стая съм.
Чувствам се странно, като след дълго пробуждане... Уффф и тая светлина...ще ослепея.
То явно сега се събуждам, ама нищо не помня,...нищо ...

Грейнали са думите по листите,
разкриват нежно всеки звук на обичта ни.
Изтичат буквите мастилени от пръстите -
като реки широки - извор тих на любовта ни.
А редовете се нанизват през съня ми, ...

И така внезапно в полет неумел, завчаска хвръкнахме нагоре към луната. И в миг забравих всичко лошо в този ден,усетих нова тръпка непозната. Затворих аз очи и истински се впуснах в един безкраен лунен ден. И бях щастлива,чувствах те до мен,усещах близост и любов във този ден. В едната си ръка държах ...

Когато ти си тръгна
сърцето ме заболя,
ти без жалост го изтръгна
и потъна тихо в нощта.
И загуби смисъл живота. ...

Плаче небето, навън вали,
плаче сърцето с горещи сълзи.
Ти не знаеш колко те обичам,
ти не знаеш, как ми липсваш.
Аз още чувствата си крия, ...

Всеки ден се моля аз
да не те видя отново,
да не усетя как
да се върна при теб съм готова.
Но щом изляза от нас ...

Прости сърце за всяка мъка, всяка болка,
прости за думите с които той рани те,
да те гледам как страдаш не мога
и потичат сълзи от очите.
Но аз го обичам и не искам сега ...

Моя приятелка бе ти,
имахме много общи мечти,
но съдбата жестока нас раздели
без капка жалост дори,
оставяйки в сърцата милиони следи. ...

Какво е любовта -
далечен сън или реалност необятна,
дали е глас момичешки във мрака
или прохладен вятър във косата,
дали е лъч в безлунна нощ греховна ...

Затвори се последната врата,
сама останах във мъглата...
Кога ще дойдеш ми признай,
ще върнеш ли усмивката позната?
Тогава пак ще имам всичко - ...

Излъгах те, че те обичам.
Излъгах себе си дори.
Живота провалих си сам.
Колко съм глупав, нали?
Колко боли... ...

Хвалиш се с това, че те обичам,
че за тебе плача често до зори!
Но помни - животът ще ти отмъсти!
Няма да е утре или днес, но знам си аз,
че и ти ще плачеш някой ден. ...

Той вървеше по улицата, като се беше устремил към спирката, която беше на не
повече от 50 метра от мястото, на което се намираше в момента. Беше се зачел в
днешния вестник и крачеше към крайната си цел абсолютно механично, без да обръща
внимание на нищо около себе си. Но пък, всъщност нямаше какво д ...

Дните бавно минават
и сама съм всеки ден,
само спомен ти остана,
остана вътре в мен.
Обичам те, но те няма ...

Свят без любов,
свят пълен с тъга,
свят в който живее,
всяка самотна жена.
Тъжен и пуст, ...

Не ме моли, просто си върви.
Ето вземи пари, хвани си такси.
Не ми плачи с крокодилски сълзи.
Остави ме, обърни се и ме забрави!
Смешното е, че даже не ме нарани...

Където и да си,
някъде накрай света,
умолявам те да се върнеш,
да си дойдеш у дома.
Стоя тук и чакам, ...

Усещали ли сте как понякога сърцето се задъхва и прави опит да ви задуши някъде в гърлото? Пред погледа светът избледнява и се превръща в сянка на страха... Гледам на страха си откъм веселата страна, за да не ми поставят диагноза - страхова невроза. Не знам дали е наследствен, но откакто се помня то ...

Нося болка в сърцето,
болка тъй непоносима,
болка, причинена от момчето,
което ме направи щастлива.
Преди да го срещна ...

Като стон на пеперуда
тихо във нощта шепти
пее нежно, сякаш луда,
а гласът й мощен пак ехти.
Глас напевен, всяка дума ...

Две очи вечно ще ме мъчат,
две очи ме следват нощ и ден,
две очи, които искат
да бъдат само с мен.
Тези очи с укор ме следят, ...

Раменете ти са тихи брегове,
по тях животът ми със обич се разлива.
Побрали ласките на много светове,
в солени капки любовта по тях попива.
Раменете ти са бели класове, ...

Протягам длани - разцъфтели вишни,
извайвам тяло - пролетна дъга.
Усмивка - слънце неразлистено,
очи омайни - дъжд от синева.
Извивам се в пътеки неоткрити ...

В световната литература една от най - употребяваните теми е тази за любовта. В
много случаи тя е искрата, която запалва огъня на живота, в други е причина на
смьрт. Любовта вдъхновява открития или пък избухването на войни. В българската
литература Елисавета Багряна е една от поетесите с извисена чув ...

И двамата знаем -
краят е близо..
Корабът бързо потъва
в океан от печал.
Но няма страх във очите, ...

Стихче весело ще посветя,
но защо не знам;
с песен нежна ще изпратя,
но кого? И това не знам.
Може би щурците, ...

Свещта гори в ледена забрава,
сълза проблясва върху нейната снага.
Ръка изсъхнала на друга се надява,
а пламъкът гори, но до кога?
Лице заровено виновно във косите, ...

Бъди какъвто си, дори когато те боли,
напук усмихвай се и не унивай
и нищо, че светът е пълен с лъжи,
дори когато няма смисъл ти намирай.
Бъди какъвто си дори във края ...

Търся те в луната жълта,
но тя бемислено мълчи,
дали не е отдавна мъртва
и там забравена да си стърчи.
Търся те в звездите бели, ...