По дърветата останаха листа за още три вятъра
ЧасоВиновника издиша…
През ръцете си виждам
как Бръшляма обхваща зимната луна
как бездомните кучета ми се хилят мръснишки ...

Гледаш ме непрекъснато гледаш ме с бавните си конски очи
Благодатно меки все прощаващо големи
Насълзен ти се виждам през мокрите ти зеници размекнато раз плакан
Бялото петно започващо от челото завършва точно до пълнолунните ти устни…
Бялото петно …чудно ми е как нелепо контрастира на чернобялата ти ...

Отново тоя апетит към безплодно карираните обещания
нали не моите боси крака мачкат сухите трохи на разпуснатата страст
която никне от процепите на паркета
от основата на профила чак до краката
до стиснатите колене на мОралният Страх

Вятърът…как лови кристалите и ги завихря с писък
тук на високото летящата ми къщичка не се приема като призрак
в черното зад бялото по занемарените алеи там потръпвам от зависимост
до бръшляна белезница сред мокрите цветя на опечалението аз съм
стар ...

Не късай цветята и тях ги боли
Не настъпвай с крака и плевел дори
Всичко е живо,но я погледни
Вече е свело на доло глави
Защо да говоря,а не да мълча? ...

Когато болката достигне своя връх
На небето облаците вечно се събират
сутрин с тежък дим и розова дъга,
но изгрева очите не намират,
че те са две бездънни езера . ...

Магия
Ръцете ти усещам, тръпнеша стихия,
за тях пребродила бих планини и езера
додето пак ги усетя и открия ...
Жадувах аз за тази топлина ... ...

Тази вечер си мислех за теб
И те откраднах от мечтите си красиви,
И те заключих във затвор на самодиви
А между нас стоят години,
Може би затуй душата ми те иска. ...

ПРОЕКЦИЯ
Далечни сини планини
Потънали в мъглите на Пространствата.
Легионите на наща страст
Покорили огрените от слънце градове... ...

Алени бегонии
Стоя пред огледалото и виждам, че съм объркан. Дали да го питам? Сигурно има някакъв шанс той да може да знае? А ще ми каже ли? Искам ли и аз да разбера? Когато аз го гледам, той вижда ли ме? Ако имам право да задам само още едни въпрос кой да е той? Имам ли право? В дясно от мен чувам ...

От сладките ти устни искам още,
докосващете пръсти голите гърди.
Искрените стонове на двама души,
изгарящо сега от спомена боли.
Изплаших се и тръгнах без да се сбогувам ...

От хорски думи вече ми омръзна,
от чужда злоба как се уморих!
Опитвах гръб на всичко да обърна,
превърнах се във скучен стих.
По пътищата лутах се безцелно, ...

Влюбен съм, сърцето ми трепти
Обичам до полуда,
но страдам , страдам и боли
в заблуда тънат моите мечти
Обичта ...

Ако те бе дарила светлината,
ще топлиш скрита в тишината!
Ако земята дар бе дала,
ще си постеля,за да легна отмаляла!
Ако от вятъра си взела, ...

Утрото с усмивка посрещни
очи впери нагоре към небето,
на слънцето целувка изпрати
топлината усети си в сърцето!
Любов разпръсквай ти навред ...

Колко е тежко понякога да осъзнаеш, че си сам дори и сред хиляди хора около теб, да се почувстваш не на място сред хора, с който нямаш нищо общо и обща тема на разговор. Гадно е да почувстваш отчуждението от теб на заобикалящата те среда! Моментът, когато се почувстваш напълно излишен, че и без теб ...

Преди да умра бях тежко болен.През цялото време покрай мен бяха майка ми,баща ми,сестра ми,жена ми,макар че напоследък изобщо не се разбирахме
и се бяхме очуждили един друг.Нямаше я покрай мен онази,която толкова много очаквах и обичах.Тя неможеше да доиде.Всички знаеха че ще умра.Само майка ми невя ...

Оби4ах те но вси4ко умря,
оби4ах те и ми е болно сега.
Аз не исках да те нараня,
не исках да отворя рана в твоята душа,
исках просто да съм с теб в ноща ...

Обичах с фанатизма на Непожеланата.
На "онази"- НЕжената във живота ти.
Лъгах с глупостта на Неразбраната.
На онази,чиито истини не спят в леглото й.
Не бях,да,идеалната,фаталната,дори моралната. ...

Защо той е в моето сърце,
защо тая мечтите още в мен,
защо споменът не иска да умре,
да замине,като хубав ден?!?
Защо в сънищата си те виждам, ...

Дали е любов това чувство,
което ме кара да искам
да идвам при тебе тъй често
и само за теб да си мисля?
Дали е любов щом когато ...

Живот. Какво ли е той?
И за какво ли е нужен?
Всеки дали има свой
път весел или пък тъжен?
А има ли нужда от него? ...

Всичко е една мъгла . Отваряш очи , а е тъмно , даваш всичко , а не получаваш нищо в замяна . Живееш на инерция .
А всичко беше слънчево....
Сякаш гледаш без да виждаш , чуваш без да слушаш , докосваш без да усещаш.
А всичко беше слънчево....
Сякаш губиш всичко , смисъл на живот , усмивката си , неж ...

Завесата се вдига. Излиза актьорът, започва своя монолог. Играе убедително. А дали самият той вярва в това, което казва? Може би... Публиката е възхитена. Тя не знае какво се крие под маската, изписана с пъстри цветове и багри. Зрителят се интересува само от играта, без да се запитва кое е лицето, к ...

Всеки ден аз те преоткривам ,
откривам нежност в твоя жест .
И мъничко по мъничко аз те разгадавам
и запазвам своята си чест !
Всеки ден малко по малко ...

Искаш да ми кажеш довиждане - но не можеш
Искаш да ми кажеш сбогом - но не можеш
Искаш да ме забравиш - но не можеш
Искаш да ме мразиш - но не можеш
Можеш само да ме обичаш , ...

Ти ли си , или не си ?
Или може би си образ на изкривеното ми въображение ?
Там ли си или те няма ?
Или си се скрил в дълбините на морето ?
Обичам ли те или не ? ...

И всяка вечер идваш във сънят ми ,
така усмихвам се нежно през ноща .
Сякаш твоя поглед ме преследва
през онази бездна - САМОТА .
И всеки ден те споменавам ...

О-ще те обичам знай
Б-оря се за теб докрай
И-скам да си с мен в ноща
Ч-акам те още , ела!
А-ко можеш да намериш сили да се върнеш ...

Когато някога забравиш че ме има
погледни звездите , там ще бъда аз .
Когато моите ласки не те застигат
докосни слънцето - това съм аз .
Когато почувстваш че далече съм от теб ...

Ако искаш да имаш приятел,
на когото да вярваш докрай!
Нечакай,нечакай тогава
потърси го във своето сърце.
А после ще бъдеш щастлива, ...

От първата ни среща,на морския бряг
под звездите и луната.
Имах чувството че те познавах,
че те познавах от преди.
Всичко беше истинско красиво, ...

Аз искам да ви помня все така:
Усмихнати, красиви и щастливи.
Но в гърлото горчи една тъга,
Очите със сълзи налива…
Кажете, не отминаха ли като сън ...

Нещо от нас си отива.
Нещо красиво, но кратко.
Тихо зад ъгъла свива
и продължава нататък.
Нещо, което и двамата ...

Оправям си пънка в огледалото. Бях ли вчера тук? Нямам спомени. Роша небрежно косата си. Нещо естествено без претенций за идеалност...като мен самия (?). Пускам водата и сякаш чувам...някой извън мен говори...отново този глас. Кой говори зад стените? Може би ти си гласът който винаги ме кара да забр ...