Накъсан пулс,докосване горещо
в очите ти за малко се стаих,
ръцете ти по мен говорят вещо,
миг на щастие си позволих.
Тази нощ вселената ще се взриви, ...
Разнищените крайчета плета
на мислите си. Черните прескачам.
Аз помня тези влюбени лета –
заспали там, в сърцето на косача.
Сред росните поляни повей тих, ...
Не е полезно никак, ама грам,
да ме ядосват, нищо, че съм дама.
И силата, и слабостта си знам,
а силата, повярвай, е голяма.
Аз никога не повишавам глас ...
Дъждът мие калдъръма, ала не и душата.
Жадувам аз да се очистя — мене от рода ми проклет и себе си да погубя, да се махна от тоя свят загнет.
Навън вали роса небесна, ала колкото и да ме облива,
аз никога не ще се отмия от баграта си злочеста.
Нямам страх от смъртта — имам от огледалото съдник. ...
"Що въпроси неудобни задаваш,
в моя режим туй право нямаш!
Тъй свободно журналистът диша,
я, килия, тежко душа ми въздиша!
Още малко и ще ползвам бухалка, ...
Навън е мрачен и дъждовен ден…
Капките се сливат със сълзите
и после чист, със сила зареден,
духът ми ще се рее сред звездите
Не плача, просто в мен вали… ...
Начало. Аз казах ти “Ти си красива”
това, мисля, странно го чу, не разбра.
Средата ми липсва – ах, пропаст горчива!
Но някога ти ме избра.
И в моите спомени с болка пропити ...
Обичам те. Наяве те сънувам,
рисувам те невидимо в простора –
красив и къдрав, влюбен и жадуван,
мигът към вечност вече се отвори,
мигът се радва, в нас е и празнува, ...
Когато бях - с младежката си сила,
меракът в мене беше на ниво.
Към полунощ минавах на текила
и пиех всяка нощ едно кило.
Оставах трезвен, но… капитулирах ...
Когато ни изтикат зад ръба,
а ние за косите се потеглим,
ликуват в хор– строшихме ви гърба,
без паника в очите ги погледнем.
По-лесно се пътува без товар ...
Безгрешна, че съм кажат ли ти – бягай,
онази там – подобие на мен е.
Помни ме щура – шапка на тояга,
със сто хвърчила пъстри за летене.
Не те обича! – щом рекат – Не вярвай! ...
АЗ БЯХ ЗА МИГ
Не знам с какво светът ще ме запомни, дали ще ме запомни въобще? –
навярно, че живях – щастлив бездомник, във римите си чист като дете,
че хляб делих със просяка пред храма – и сетната си риза му дарих,
че мравката – от мен триж по-голяма, мравуняче дълба във моя стих, ...
"Ще пасеш добитък край Сиракуза,
за теб е най-хуманната професия,
щом не слушаш, ще береш кукуруза,
аз мило се отнасям, а не с агресия!
Доньо Донев блесна с герои трима, ...
Обичам те. И лятото е наше.
И лятото лети на морска песен.
Морето до възторг ще се размаже.
И влюбен е живота до унесен.
Обичам те. И нищо друго няма. ...
Еднакви и сгушени, като сиви врабци,
покрай релсите са накацали малките гари.
Посрещат, изпращат хора, съдби,
поели по света с надежда в багажа.
На перона часовникът отдавна е спрял - ...
В своите тебеширени сънища
съм още детето което играе на дама,
летящо от кула до крепост,
но наоколо... с татко и мама...
Там небето е ведро и синьо, ...
Очакван звън, отворена врата...
Гореща кръв във вените пулсира...
Целувката разпалва ни жарта...
Сърцето ми взривява се !!! И спира...
Докосвам бемчица със вкус на опиат.. ...