Калеко Калитко припадна под блага трапеза,
а тая домашна ричия омая акъла завчас.
Той утре ще страда от болна глава и амнезия,
боде като шипка в гръкляна пияният глас.
Така е зимъска, усещаш умора в баджако, ...
Върху жълтото крещеше кармин.
Синьото някъде плачеше.
Зеленото тежко се луташе в сенките,
а времето тихо ронеше пясъка.
Хоризонтът се пречупи в окото на птицата, ...
Добре ли си? Разбира се. Добре.
И да не съм, сама поемам риска,
приспивам зад ресниците море.
Повдигна ли ги... и ще се разплиска
вълна солена, колкото горчи ...
В ден хикс, година неизвестна,
безцелно се шляя напук на целта.
Обесен на котва, от кораб потънал,
аз шмугвам се в тягостносива тълпа.
Предаден от минало с ванти скриптящи, ...
Когато тъмната бездна по-добра е
от земна мъка, скръб, празнота.
Изгрялата Венера наш сигнал е
да действаме с празна, тежка нам душа.
Давай, момко, сега или никога, ...
До теб, приятелко моя
Лоши чувства към теб аз нямам,
но някак и с добро не мога да остана.
Ти беше тази, с която можех да говоря с часове,
но уви тишината щеше да се отзове по-добре. ...
Вечер. Не помръдвам. Не говоря,
и не присъствам сякаш. Няма ме.
Смелост липсва, за да ти отворя
сърцето си. И днес то нямо е.
Не тръгват покрай мен секундите – ...
Накрая остава само споменът за теб:
дали си бил красив или грозен,
добър човек беше или нервозен,
работлив или мързел всевъзможен.
Променил ли си съдбата на някого, ...
До сутринта оставям я да свети,
онази лампа – фар е за мечти.
Не се боя от призраци. Къде ти.
Самата аз съм призрачна почти.
Изписаните строфи на екрана, ...
На прага на душата ми не спират хо́ра,
обрасъл е със гняв, затулен от тъга.
Отдавна уморих се с видения да споря,
пороят на живота не свършва със дъга.
Оттатък, светлината, да тежи на други, ...
Когато сутрин пия си кафето
със любопитство гледам в новини
какво ще се роди пак под небето
с преплетените наши съдбини.
Една-две катастрофи най-напред ...
Един разбойник поговори с мен
за светлото и тъмното в живота.
За злобата на днешния ни ден
и своята пътека към Голгота.
Как седнал на нелепия си трон ...
Под кожата ѝ вените са карта –
изящен път, туптящ с болезнен пулс,
изпълнен до пределите си с жажда,
кънтящ като след тежък земен трус…
вселената разтърсил до основи, ...
Защо и днес за тишина копнея?
Защо бленувам за споделеност
тихо приземена, есенно мъдра?
Защо във ромоленето на капките
дъждовни откривам нежността? ...
Високо над Марица и мокрите жита.
Там, дето само птица, сканира есента.
Небето си разкъса сърцето изведнъж…
И хукна от баира, щастлив и топъл дъжд!
Денят се преобърна, от стръмните скали, ...
Лилава котка със сини очи сгушила се в полукръг.
Лилава котка с половин сърце,
Неинтересуваща се от света като такъв.
Розова котка с кафеви очи сгушила се в полукръг.
Розова котка, търсеща да даде своето полусърце на друг. ...
Гаврош след залеза — онова лято
След залеза градът притихва,
а по лампите се лепи прахът на дългия ден.
Един малък гаврош прескача локвите,
сякаш сам ги е нарисувал, ...
За три жени аз пиша тези думи,
те години вече съществуват,
запретнали ръкави, не умуват,
що има зли тайфуни, а щурмуват!
На прага на 90-те с воля неотразима, ...
Кики и Майки,
две малки души, които дойдоха като светулки в моя свят — тихи, топли, живи.
Не бях готова да ви пусна, нито да повярвам,
че вратата между нашите светове може да се затвори толкова внезапно.
Не бях до вас, когато това се случи. ...
Мътеница във паница... и до нея – вилица!?
Подарък за служба вярна... яж!?
Ама как? Защо!? Е, хайде де, не се прави!
С вилицата, взимай и греби.
Ама тя е вкисната и рядка... ...
Пак ръцете ми връзва мъгла,
ситен дъжд сред косите ѝ (спи ли?)
Вятър спомня, какво съм могла,
колко мога и имам ли сили.
Спри за малко, ти луд-полудял, ...
Ако свой те презре във очите,
ако чужд твоя свят разтревожи.
Зла разплата недей предпочита.
Не постъпвай така, ако можеш.
Не постъпвай така, ако само ...
Домашен телефон - такъв със жица,
безкрайни разговори, струващи стотинки,
и ние с тебе - две дечица -
не брояхме думи-песъчинки.
Стар телефон във прашен склад, ...
Аз съм пусто поле с изгоряла трева.
Аз съм път, който не води никъде.
Аз съм кладенец, в който няма вода.
Аз съм мисъл обречена на скитане.
Аз съм бледа луна без небе. ...