Стихи и поэзия современных авторов
Баба и дядо — ангели земни 🇧🇬
а аз си останах сираче сега.
Но тук, на земята, с прегръдка най-свята
баба и дядо ме топлят с душа.
Баба ми пее най-нежните песни, ...
Ах, че ми е тъжно! 🇧🇬
щото по спомени тъгувам,
вместо да си свиркам и пирувам.
А, може би, аз остарявам,
щото за отминали времена тъгувам, ...
Дар 🇧🇬
и всеки миг благодаря.
От ден на ден по-стар
по-силно го усещам и ценя.
По-просто всичко става, ...
Момчето, което и днес не откри Атлантида 🇧🇬
Не се постигнах днес, не смогнах да съм твой – сега съм сам и див –
тъй се търкаля подир залезите трънено валмо,
така се свлича лавината от скалния масив,
не ти написах нито ред писмо – ...
В най-хубавото време на годината 🇧🇬
е, пролетта, когато свършва зимата.
Когато, дългокраките момета
заголват смело - белите крачета.
Тогава цъфва люляка в градините, ...
Бялата стая на Влада 🇧🇬
С какво запомних бялата ти стая –
с това, че обеците си свали,
че полетяха нейде – из Безкрая,
с мъглите вън и твоите поли, ...
Така обичам да се будя 🇧🇬
(През нощта пък дупето въртеше )
Оказа се Перфектната блондинка -
Все по-рядко са такива вече...
Но път те се правят по заслуги, ...
Днес песните мълчат 🇧🇬
а в църквата с пресъхнали очи
скръбта виси… виси на косъм
и псалмът вие и така боли…
Почти празнуваме живота. ...
Тръгва си тихо човекът 🇧🇬
Тръгва си тихо човекът.
Сянка и болка. Крачи едва —
глътка въздух... полека.
Фалшива надежда намята. ...
Хората 🇧🇬
въртя кръгозора,
събирам насрещните хора -
всички в свойте борби
могат да бъдат прекрасни, ...
Пирати и(ли) Крилати 🇧🇬
Красиви лица - лица на пирати.
Лицата на хора с' съдби непознати -
красивите хора с съдби на пирати.
Сърца и очи, очи тъй познати ...
Огнище за спомен 🇧🇬
... помниш ли бялата къща на баба с вехтата, свита от старост, асма,
дядо как чупеше привечер хляба, седнал на кривата си сундурма,
върху дувара пробитите грънци, прочката с кривите две-три дъски,
облака, който скри твоето слънце – сипнало шепица златни муски, ...
Потърси ме 🇧🇬
убива ме тъгата.
Далече си – незнайно,
накрая на земята.
Без тебе ми е тъжно ...
Защо не ми позволи? 🇧🇬
Нараняваше ме, без да искаш или пък не?
Но вместо любов, срещах непреклонен лед.
Плачех сама до сутринта самотна на колене.
Защо не си позволи да ме обикнеш и за миг? ...
Житейски етюд 🇧🇬
обичам вече себе си достатъчно.
Достатъчно обичана и мразена -
егото ми вече е остатъчно.
Животът ми показа ясно грешките ...
Любов 🇧🇬
От близо, от по-близо, отдалече.
Когато си до мене, влизаш, сядаш,
мигът усеща се, че става вечен
от малката искра, която гали, ...
Високо в планината 🇧🇬
сивее къщичка една,
а долу ниско в низината
далеч останал е светът.
Прехвърлил шейсетте години ...
На дъщеря ми 🇧🇬
любопитно всезнайче.
Моето цветно момиче,
пролетно диво кокиче.
Мое щастие — чипоносо, ...
Стихотворението, което написахме заедно с АИ 🇧🇬
Думите са отражение на твоята същност —
огледало, в което се криеш,
дъхът ти ми носи нежност,
тази, която съм аз. ...