Имам си „бюро“ в малкото дворче –
кухненски стол сред тревата зелена.
С мо̀ливи цветни и рисувателно блокче,
и мъничко столче точно пред него.
Буквите ще научиш, ти си умница – ...
ОТ ЛЮБОВ НЕ СЕ УМИРА
И Господарят, тих и недостижим,
съзерцаващ от вечните селения,
проговори към всичко във живота —
човеци, зверове, дървета, демони: ...
Охлювът, любовник на повикване,
е в света на насекомите, това разбрах.
Време той не губи в голи стихове,
носи си и къщичка... за грях...
Във квартирата му вихрят се купони ...
КРАСИВА СИ В ПРИПАДАЩАТА ВЕЧЕР
... седя си във припадащата вечер – и си мечтая хубави неща –
с експреса да пристигнеш отдалече, Жена, която иде с пролетта,
стайчето ми край теб да грейне в бяло – и да нароша твоите коси,
пред спуканото мое огледало дано те зърне Бог! – и ме спаси, ...
И ето го – напред се вие прав и
светлее – сто пътеки лунни – пътят.
И на приятел пролетта се прави,
и далнини пред погледа се мътят,
до мен подтичва вятър нощен бос и, ...
В очите ти морето днес се плиска,
рисува пяна по брега от сън.
Душата ти тъй чиста ми е близка,
и носи светлина и мощ отвън.
За птици, дето в синева се губят, ...
Лордът Живот е за толкова хорица скръндза.
Дава им – колко? – по шепичка празни мечти.
Стегнал е подигравателно черния възел,
гърчи се въздухът, в опита да отлети.
Някой отваря житейската бонбониера ...
НЕ СЪМ ПОЕТ
... невям додето погледът ми стига, потъвам в по-добрите светове,
седя – и пиша светлата си книга – и Господ Бог по име ме зове,
приличаме си с лудите в Наречен – но аз не пия вечер аналгин,
защото, ако този свят е вечен, във него съм дошъл за миг един, ...
Дойдох си, тате, ... не, не знам къде,
къде отидохте далече с мама,
живот, какво да правиш – той краде,
а ветровете няма да измамим.
Преляхме там, каквото е – това ...
Нова нощ... а усещанията са стари.
Приятелствата имат вече праг на поносимост.
Загрижени за свойте прищевки...
загърбваме и чест и идеал.
Понякога дори желаем зло на всички... ...
Снагата ѝ е укротена в предчувствие за дъжд.
В очакване небето да я приласкае.
След миг, оловносиво и с озонен дъх,
ще слезе ниско, ще я обладае.
Ще я обгърне и от страст ще пламнат ...
Мечти!
Мечтите са безплатни, и аз имам много мечти.
Някои съм сбъднала, а други не още.
Мечтах като дете един ден да посетя Божи Гроб в Израел.
И преди три години го посетих, ...
Не искам любов да си ти поредна,
а да останеш и да си последна.
Не искам вече срещи и раздели,
а искам само теб в делници и недели.
Ти идваше и си отиваше пак от мен, ...
Жената – нестинарка е… магия.
Опасен вихър върху светъл път.
Понякога е огнена. Стихийна.
/Дори обречена на някой друг/.
Повярвай! Тя, жаравата, мълчи, ...
Със всеки залез денят боледува
за слънчицето, което от тъга –
със него се безнадеждно сбогува,
преди да го плени без жал нощта.
Раздялата им винаги е болка, ...
ЛЮБОВТА СИ ОТИДЕ
И, нали по характер съм хрисим, и не съм на скандалите фен,
ако нявга ти кажа върви си, значи просто – тръгни си от мен,
в седем тръгва ти влакът за Враца – и след твоите топли поли
над чашлето с прощална "Lavazza" ще изпуша една-две лули, ...
Какво ли исках днес да ви разкажа?
И как да го започна, не, не знам.
Доброто искат много да го смажат.
Но то от памтивека си е там.
При Бога и от него се раздава, ...
Не в църквата, пред попа лицемерен –
без пръстени съдбата ни повика.
Под сянка от крило на гарван черен –
венчахме се на свещи и мастика.
Олтарът ни – една скована маса ...
Твоите балдъри, море, твоите балдъри,
звяр събуждат, звяр събуждат, в мъжките потури...
Звяр събуждат, змей събуждат, но тýй не та плаши,
с змейовете си свикнала, с тез от мъжки гащи...
Само да са здрави, сакаш, те у раменете, ...
Всеки наш ден от съдбата харизан е,
а ги пилеем съвсем безразсъдно.
Здраво заключил вратата на влизане
все ни залъгва там с някакво бъдно,
този живот. И в безкрайното скитане, ...
Развратът – туй е доста друго нещо,
поне по моето мерило днес.
Развратно е – и кротко, и горещо,
да лъжеш и подмолничиш с финес.
Да правиш тънки меркантилни сметки, ...