Стихи и поэзия современных авторов
Сега 🇧🇬
но не сега. Не сега.
Ще замръзнат длани под снега,
но не сега. Не сега.
Ще изчезна като лятната дъга, ...
Детство 🇧🇬
приведен над кариран лист,
упражнявам своя краснопис,
и задачките с едно наум.
Скъ̀тани като реликви в скрин, ...
Когато дойдат тежки дни 🇧🇬
и слънцето започне да гасне,
в сърцето ми пламъкът тъжи,
а вятърът шепти безгласно.
Пътеките сами мълчат, ...
Часът на пеперудата 🇧🇬
умира всяка нощна пеперуда
и огънят поглъща тази плът,
издигнал в абсолютен култ абсурда
на онзи миг оставил те без дъх, ...
Без нюанси 🇧🇬
Животът не е даденост,а Предизвикателство,
ако се дърпаш и не желаеш,да го приемеш,
той те връхлита със своите издевателства
и те шамаросва по дупето, ...
захождат в други терминали.
Разминат ли ме, утеша
с любов на къси интервали
надвисналата тишина. ...
Огърлица на съдбата - Пролог ( част първа ) 🇧🇬
1.
Преди да дойдат пролетните дни
вървя през ледените езера
и по- нататък плах не ще се спра ...
Звездна нощ 🇧🇬
звездното,
под жълтата луна.
Щурците свирят
песен във нощната ...
Тя усмивката лекува дваж 🇧🇬
Но в него бъди приветлив, справедлив,
с лъчезарна усмивка раздавай доброта -
те отварят и железните врата!
Чаканата пролет най - после пукна ...
Аз мога всичко и не мога нищо 🇧🇬
на екс отрови пия и накрак.
В пустиня денем паля си огнище
преброждам гола замъци от сняг.
Към лудостта си се отнасям с почит, ...
За принца с белия кон 🇧🇬
на коня бял копитцата звънящи,
а принцът е задрямал, затова
върху седлото вяло се поклаща.
Приключил е поредния му бал, ...
Къщата на дядо 🇧🇬
... на хълма с подивелите треви все още диша къщата на дядо.
И сякаш Господ тихо ми мълви: – Защо дошло си, старче белобрадо?
Нима ще къртиш старите врата и ще трошиш ръждясалата ригла?
Над спуканите грънци връз плета луната ще огъва тънка мигла. ...
Как да проумеем 🇧🇬
но често е като дете.
Животът е така забързан
и машинално ни плете.
А ние като бримки траем, ...
Самотна къща 🇧🇬
тя – без прозорци и врата.
Само със спомените пълна
и плаче скрита под дъжда.
Понякога тя сякаш вика: ...
Емигрантка 🇧🇬
за там
където има много
но няма какво да даде
събирам ...
Сънувах сън 🇧🇬
ревнив безкраят гледаше във мен,
прегръдката ти по вените изтича,
като мелодия със звук съвършен.
Ръцете ти са струни на китара, ...
Забрана за влюбване 🇧🇬
аз разчоплям със пръстче-илюзия при ослепяване.
Имам белег от нея в душата си с цвят на олово,
причинен от ръжен, при дамгосване след нажежаване.
– Не разказвай! – крещи хроникьорът уплашен у мене, ...
За мен е чест 🇧🇬
до дъното на разума сипи
за мен е чест да бъда твоя
за мен е чест да бъдеш ти
върви любов върви и нежно падай ...
Моя горо 🇧🇬
истинска и вечно млада.
Хубава си, моя горо,
носиш винаги наслада.
Мъдростта събрала си ...
Спомени без адрес 🇧🇬
Смях, разцъфнал като пролет. Любов, горяла силно и ярко. Тъга, която се стича тихо като дъжд по прозореца на спомена.
Омраза нямаше — и може би затова сърцето ѝ, ма ...
Стреляй, Орис, точно! 🇧🇬
заредила пистолета свой.
Стреляй! Стреляй! Стреляй, Орис, точно!
Напълни сърцето ми с олово!
Раните куршумени не брой! ...
България 🇧🇬
за да нося аз енергията и славата й по света.
Да отворя аз вратите към тоз неземен рай,
към болките и красотите , които нямат край.
Израснах сред поляни, надежди и мечти, ...
Всичко, което искам в този момент, е да се махна от живота си. 🇧🇬
времето спира, вечно тихо.
Каквото и да беше, сбогом,
всеки спомен е вечно с нас.
Имало е толкова много, за да кажем, ...
Остани 🇧🇬
когато ти прошепна с тъжен глас “Върви”,
когато стичат се сълзите —
моля те, тогава остани.
Когато слънцето изгрява, ...
Изпущане на парата 🇧🇬
"Благодаря"за всичките коментари
и за хубавите и за "не чак толкова лошите",
"те са щипката сол" на Живота в попарата,
поръсена от Шефа му в кухнята-Прошката. ...