Най-хубавото време на годината
е, пролетта, когато свършва зимата.
Когато, дългокраките момета
заголват смело - белите крачета.
Тогава цъфва люляка в градините, ...
Тошко се надява, на една морава –
да полегне малко, като дойна крава…
Сянка да му прави, Старата черница,
точно покрай моста на река Марица!
Тошко се надява, на подкрепа здрава, ...
Дори когато замълча стъписан от нечакан жест...
Все нося една мечта за прошка и за ранена чест.
Над мене топли небеса. Под мене е тръпна земя.
Не вярвам вече в чудеса, които ще ме променят.
Когато чувам блага вест и срещам чистите очи ...
Сутринта ми врътна... палачинки...
(През нощта пък дупето въртеше )
Оказа се Перфектната блондинка -
Все по-рядко са такива вече...
Но път те се правят по заслуги, ...
Лица и съдби, лица непознати.
Красиви лица - лица на пирати.
Лицата на хора с' съдби непознати -
красивите хора с съдби на пирати.
Сърца и очи, очи тъй познати ...
ОГНИЩЕ ЗА СПОМЕН
... помниш ли бялата къща на баба с вехтата, свита от старост, асма,
дядо как чупеше привечер хляба, седнал на кривата си сундурма,
върху дувара пробитите грънци, прочката с кривите две-три дъски,
облака, който скри твоето слънце – сипнало шепица златни муски, ...
Една страна - с тълпи от “патриоти”
милеещи за… българския лев,
с привързани - към рублата - идиоти
прегракнали от кряскане и рев,
с развяващите - българското знаме ...
Желаех те и бях готова на всичко за теб.
Нараняваше ме, без да искаш или пък не?
Но вместо любов, срещах непреклонен лед.
Плачех сама до сутринта самотна на колене.
Защо не си позволи да ме обикнеш и за миг? ...
Не държа да бъда забелязвана -
обичам вече себе си достатъчно.
Достатъчно обичана и мразена -
егото ми вече е остатъчно.
Животът ми показа ясно грешките ...
Обичам те. Това ми е награда.
От близо, от по-близо, отдалече.
Когато си до мене, влизаш, сядаш,
мигът усеща се, че става вечен
от малката искра, която гали, ...
На пяна станах аз –
ефирна и неуловима, крехка, нежна –
вълните разпиляха и последната частица…
Приех нерадата си участ –
болезнена, но неизбежна – ...
Никой от съдбата си не може да избяга...
Даже да го гонят със тояга...
Не гладът разтваря краката...
а мерака!? Болест ли е?
Ако риба не обичаш да ядеш не ходи за риба. ...
След час, или два разговор, предложения, корекции, успяхме да напишем този стих, много ми е интересно, какво мислите.
Думите са отражение на твоята същност —
огледало, в което се криеш,
дъхът ти ми носи нежност,
тази, която съм аз. ...
Защо ми трябваше да купя
секс кукла със изкуствен интелект?...
Таман се готвя да я дупя,
а тя се муси, иска и букет,
па увертюри, думи нежни, ресторант, ...
Към минал живот по лелеяна тучна пътека вървя.
Тежи цветът на бадемите, цъфнали весело в двора.
До момиче с две плитки и рокля на ситни цветя
се смалявам за миг и съживявам невидими хора.
В двора изниква внезапно излак със сладка вода, ...
В плен на своите емоции,
в плен робски на своите чувства
живеем ден подир ден в приюта на охолен, подреден живот.
Изкуствено, лъжовно, изтъкано от грехове - това е нашето съвремие.
Няма мира, няма свян, а единствено пъклен план. ...
От какво се боиш? От жарава?
Цял живот ходя боса по нея.
С маски скъсани, с думички – плява
я поддържа за мен суховеят.
От какво се боиш? От пороя? ...
втора част на "Сълзите ти са дар"
Когато нявга споменът реши
да ни дари със топли, нежни чувства,
ти спомняш ли си старите изкуства
с които нявга ти ме утеши? ...