Когато музата докосне съня ти
и душата ти нежно събуди,
помогне на чувствата, да излязат навънка,
когато емоцията прокуди заблудите
и мислите ти родят вълшебните думи, ...
Не ми минавай прага на търпимост,
отдавна от пороите е сринат.
Кажи си бързо там каквото има,
аз в битките измислени не гина.
Изпробвана на напън и на опън ...
Ти градиш днес, свой собствен свят
с мисли, с дела, с чувства и цели.
Кроиш планове, изследваш страстта
на чужди нива от теб неживени.
Ти си частица от вселенското чудо. ...
Да те докосна. Но не с плътта си,
с душата искам аз да те докосна!
Плътта е скапващо се бреме.
Душата вечна е! Душа не се гàси
от полъх на реалност смъртоносна, ...
Отново си самотно мое мило море,
няма ги хората, мрачно е твоето небе.
Само морските птици, твоите чеда
прелитат над теб, махат ти с крила!
Вълните ти са тъмни и буйни сега, ...
Райската градина - все ме удивява.
Мисля си за нея, че да мога да заспя.
И как се моля все на Господ да ми позволява
всяка нощ да мога във съня си да я посетя.
Но дали е тя градина всъщност ...
МЪЛЧАНИЯТА ВИКАТ
... дали защото минах на диета,
във форма да съм, както по-преди,
заслабна, залиня във мен Поета! –
все по-печални взе да ги реди. ...
Вас - съветското знаме роди ви,
и не ще ви уплаши студа,
докато във Москва сте с роднини:
тамошната фашистка тълпа.
Тук ви плащат: от шесто ченгета, ...
Февруари си тръгва и дните от студ окъсели
ще преметне на рамо в торбичка до хляба баят,
по петите му няколко ледни и тъжни недели
чак до края на пътя му тихо и кротко вървят.
Носи китка кокичета бели – под преспите спящи, ...
Аз не помня кога съм роден на боклука,
Но съдбата ми даде пробито билетче -
Полуглух, куцокрак след една злополука.
Знам, че можех да бъда за някой късметче.
Щях да мъркам доволно до мама в кревата, ...
Обръщам нощем към небето взор
И въпреки безбройните сълзи
Аз търся сред небесния простор
Една звездичка да ми заблести.
Познавам я, макар да е сред много. ...
Мъгла и дъжд… паважът мокър свети,
припламва ярко уличен фенер –
сюжетът е почти за късни срещи,
а сцената почти е по Превер.
– Целувам Ви ръка! – изричаш тихо. ...
Поетът и жените
Жените поетите ги не обичат,
те искат ги за себе си само нали.
Поетите са горди, на Любовта се вричат,
на всички са, любими на всичките жени. ...
Вървя си, пътник-друмник и това,
което други в ступор оковава,
освобождава звуци и слова,
не са ми нужни маски нито слава,
каквато съм, оставам си такава. ...
Стоя си вкъщи. Центърът – един,
но радиуса всеки ден скъсявам.
Съгласна съм с любезен господин,
когото, всъщност, лично не познавам.
Уверен е в теорията той, ...
Светът, от който искам да уча и да дишам
дали е моят свят, или пък нечий друг?...
Той гледа осъдително когато съм различен,
и твърде е изнервен - като ревнив съпруг.
Със кривите си пръсти той сочи мойте грешки, ...
И пак съм тук. Редици. Гроб до гробче,
свещицата треперещо гори.
Един врабец - в живота здраво вкопчен,
със зимата за нещо си спори.
И пак съм тук. Земята не е жадна, ...
СТО ГОДИНИ САМОТА
… навярно съм осъден да живея без теб на сто години самота –
да се търкалям привечер на кея – и рими до зори да ти плета,
през прерии, пампаси, степи, тундри след теб надавах вълчия си вой
и молех се – за няколко секунди да бъдеш моя! – и да бъда твой, ...
Тревожен е светът, притихнал в мрак,
разкъсан от безбройни ветрове.
Звездите гаснат в нощен кръговрат,
а утрото мълчи без гласове.
Вървим сами сред сенки и тъга, ...
Великата Америка, не случи
и този път на читав президент.
Хареса Доналд Тръмп, и тя получи
един изкукуригал чужд агент!
Той взе да прави глупости в излишък ...
Е, теб добре поне, че си те знаем.
Да, ясно - опериран си от срам.
Така е - има защо да те ругаем.
Но бойковците - още са по-зян.
Поне не краде - за разлика от Бойко. ...
Ти си ми всичкото, ти си ми нищото,
аз съм ти трънче в сърцето,
живият въглен, искрата в огнището,
пътят до там, откъдето,
гледат с усмивка звездите вечерните, ...