Извинявай, татко, че се провалих там където ти най-много искаше да успея.
Извинявай, татко, че ти дадох фалшиви надежди, а не успях с себе си да се преборя!
Извинявай, татко, че не намерих сили в себе си и не знаех как да реагирам.
Извинявай, татко, че съм слабото момче което ти никога не си искал!
...
Утринта дойде поръсена с кървава роса
възвестяваща настъпването на хаоса.
На небето яркочервена звезда
остави своята тайнствена следа.
Пред теб времето се извива ...
Сега съм тъжен, уморен и саркастичен...
Дори на себе си ще се присмея аз.
Дали е редно да прощавам или хуля!?
И кой ми дава право на това?
Нима съм по добър от всички? ...
Удавих се във синьото на дните,
преди да се науча да ги плувам...
Сега събирам черното в очите.
И като стих към Вечността пътувам.
Когато точно в полунощ се будя - ...
По тялото ти скитам аз – бездомник
и грея се с дъха на любовта…
Опивам се от нежната ти дрога
и някъде в студа ти спя.
В сърцето ти съм може би за малко - ...
Имаш ли шанс сред десетките миди
да попаднеш на някоя бисерна;
също сред всички врабчета да видиш
орел как с мощта си ефира разсича;
сред акри от троскот - крем нежнолистен ...
Животът е белот на четири ръце.
Залагам на спортменския си дух,
докато Бог раздава в крачка картите.
С Успех наужким и гаранция пършива,
играта е игра-не е сериозна, ...
Еволюция
Любовта ми не е вече малко момиченце
със възторжено блеснали, сини очи!
С доверчива усмивка приемащо всичко –
от безкрайни фантазии до безкрайни лъжи. ...
Разменям шепа истини за чаша вино. Затваря залезът последната врата.
И да мълчиш, и да говориш, не е имало сълзи от клончета на плачеща върба.
Това са просто капчици за жадни птици. Разменям свободата си за стръкче обич.
Прикриват се под снежно-бяла риза най-вечните ми татуси на некролози.
Разменям ...
Тръгвам през черната угар на спомена.
Пред мене е голо, студено поле.
Небето оглежда отблясъци доменни
и тъмните сенки на черни криле.
Браздите разкрачени, чакат сеячите, ...
Отново съдбата играе си с мен –
подрежда шахматни игри.
Ту хвърля ме в лед, ту пали пожар,
А сърцето боли ли, боли...
Краде любовта ми, намигвайки зло ...
Моралът много бързо се променя.
Това, което днеска е полезно,
от утре вече може да е вредно,
и туй, което днес е позволено,
от утре може да е забранено ...
Очаквана среща... дълго желана...,
тебе очаквам жадно в нощта...
Среща копняна и много мечтана,
среща за двама, а между нас - любовта...
И ето онзи пламък пак оживява, ...
Гори ми от многото думи неказани,
препъната в спомени самотно боли.
От живота сме с тебе някак наказани,
леко потрепвам и питам: „Нали?”
Чувствам се много от есен дъждовно ...
НЕмилосърдието свети тази сутрин в синьо
разпръсква хладна светлина
приема образи – горчива чаша вино
изпия ли я – ще се утеша.
Ще се вгради във мен като мълчание ...