Душата си заключих с девет ключа,
верига сложих. Тежка и ръждива.
Навярно на безмълвие се уча.
Покорството ли? Взе да ми отива.
Далече скрих и всичките огнива. ...
Да бъдеш министър днес е чест голяма...
Народът зимно дефилира:"С твойта мама!"
***
Голяма е радостта ти,мой обичан народе!
Хранят те с илюзии.Живееш в пародия. ...
Не се превръщай в сянка за каприз
на някой, който тъпче красотата.
Не пренебрегвай сутрешния бриз
и вятъра, понесъл свободата.
Не завещавай нищо на човек, ...
РОМАНС ЗА НОЩНА ВАРНА
... вместо да върви на село, там да копа с пот на чело,
в Шишковата ми градинка наркоманът спинка.
Хищни нощни невестулки – дебнат градските патрулки,
джендър в рокля със дантела зъзне пред хотела. ...
В Р Е М Е З Л А Т Н О З А Ж Ъ Т В А В Е Л И К А
Когато си тръгнал от нищото
и си се възкачил на върха,
не забравяй,че и други същото искат
и са готови,да ти забият нож във гърба. ...
Сиво пепелище, дим се скръбно вие,
в плащ от гордостта си, рани тежки крия.
Никой не допускам, там дълбоко в мене,
дето светлината тихо, кротко дреме.
Дълго се повтарях, в грешки сладко стенех, ...
Падат леко и спокойно сред голите дървета,
свирят и пеят своята зимна оперета.
Вятърът спи с мечките своя сън,
оттук-оттам се чува лек звън.
Падат по лицето ми студени, ...
Някъде там из предишен светъл живот
дните ми земни явно са вързали бавно
стара любов и положили нежно в кивот –
към мене пътува сред Космоса леко и плавно.
Някой светло жадува за мен ...
Каквото беше, беше и готово.
Остана само обич – непресторена.
В звънлива нота, в зимен дъжд и слово,
кълни на невъзможното от корена,
а той е оцелял, че надълбоко, ...
ДОДЕТО ПРЕЗ СВЕТА СЕ ВЕТРОЛЕЯ
… аз сякаш съм се проснал по очи във храма, който съградих от рими,
и Бог над мен загадъчно мълчи, доде Го моля: – Боже, помогни ми?
Поне за миг ми протегни ръка? – да стана! – и да Ти вървя по Пътя.
Да плискам всяка Твоя светлинка! – и нищо моя взор да не помътя! ...
Степенувай добрата енергия в тази година,
от кахъри недей да оставяш и сетния помен.
Отърси се напълно от външния натиск огромен,
музика и молитва слуха ти да галят по име.
Събери обичта си от дребни отломки до цяла, ...
Старата печка излъчва мека топлина,
тук сме заедно хората от селото, от рода.
Всички сме заедно хората от село Тополница,
празника Коледа да уважим ние Бога.
Топлина усещам между над хората, ...
Събуди ли се? Плюшеното куче
разказа ли ти приказка красива?
От майка си то много е научило
и да говори иска, не заспива.
Но нека при кутрето се завърнем. ...
В един отдавна търсен момент.
В една отдавна търсена посока...
Тръгнах през декемврийския ден
по пътеката на съдбата строга.
Тя е стръмна; и загадъчно мълчи! ...
ПРЕДИЗВИКАН ОТГОВОР
... твърде късно ми е вече да променям своя стил,
и съм демоде човече – в ямб, хорей, или в дактил,
виж, сегиз-тогиз ги мешам амфибрахий с анапест,
и тогава ставам смешен, плача – тъжен и злочест, ...
Като листа от вятъра отнесени,
минаваме през време и простор.
Минутите - от злото претеглени
годините - белязани с укор.
Дали живяхме със сърца отворени, ...
уж е на шествие,
а е в нашествие
с куп произшествия
Шестсрично хайку с шестсрично заглавие, акростих, мезостих и телестих от отделни думи.
Произведението участва в Първи национален конкурс за хайку на свободна тема в памет на София Филипова, 2024 и не спечели награда.
"Ще скоча!" - казвах си,
стояща с разперени ръце,
вятърът отново брулеше моето лице,
може би мислех ще ми пораснат криле,
ала от тези неподвижни, черни, ...
Последните ѝ дни кълват врабчетата.
Дойде и краят… Сбогом! Заминава.
За някои несбъдната, проклета,
а други ще я помнят, благославят!
Признавам си, не беше идеална. ...
Сега да правя равносметка тънка,
навярно някой гръмко би се смял.
Такава съм си. Жилава издънка,
създадена от смях и от печал.
Небе – на хвърлей, но нали съм дребна, ...
СЪНУВАМ ТЕ В СВЕТУЛКОВИ КОРУБИ
... снегът ще запечата до април
пропуканите мои керемиди,
ще си изчезна – тъй недраг-немил,
без никаква надежда да се видим, ...
Сиво е, вали и сняг!
Няма слънце, птича песен, аромат на мак!
Блоковете, мрачни великани -спят!
Дремят и хората с отворени очи!
Като мравки пъплят по задачи, ...
Бесилото е вече построено!
Снегът прехвърча в този късен час.
Тълпата знае, всичко е решено.
Тълпата знае. А дали го зная аз?!
Нозете ми в снега остават дири, ...
Сега прости! Обичай свободата!
Прости им в себе си и замълчи.
Нали те виждат? Само че треската!
Гредата ги премазва. И личи!
Небето им изпрати бурен вятър, ...
Саксофонът на бара ме връща
към отдавна забравен мираж.
Бях ли млада и теб ли прегръщах
безусловно? Ти беше мой страж!
Нарисувах те: образ - пейзаж, ...