Ако пристигна някой ден при теб
и спра на прага на горещите ти устни,
такава буря ще се разрази, че
в усмивки болката ти ше превърна.
Ако полегна на самотното ти рамо, ...
Наивно е да вярваме, че е възможно
с две стрелки да върнем времето назад.
Че неговият ход ще подчиним удобно
и с тях ще спънем вечния му бяг!
Дъждовна капка е то, попила ...
Прегаря живота, есенен лист, полюшван от вятъра…
Душата - цялата в белези все още търси себе си,
кървави трънчета дълбоко в нея забити изтръгва
и дири зàвет, слънчево място, да поспре, да се стопли.
Сред лабиринти от страсти и чувства, от болки, нерадост, ...
300 000 ПАЛТА
... есента се случи гадна, в стъклената тишина
рано връз тревите падна – ледна, първата слана,
нощем спря и листопадът в моя сън да шумоли –
две Айшета на площада го насметоха с метли, ...
Полека, полека олеква небето вечерно.
Звездите - печати от восък, го крепят.
Болезнено мъдра, безмилостно щедра-
луната е бледият дом на крилете...
И живо, и млечно за тях се завръща покоят. ...
С теб стъпваме леко по тънкия лед –
пътека от жар и коприна.
Поскръцва отново под тежест паркет.
Внимаваш ли как ще премина?
Протягам ръце – ето вече си друг. ...
И ето ме, и тъжна съм, и весела,
и тиха, като котка съм, и шумна,
косите си небрежно с пръсти сресала,
като пожар в душата ти ще лумна,
или ще плача тихо с дъждовете ти, ...
СПОМЕН ЗА ПОЕТ
... каквато прежълтяла тишина савани върху плажа тихо стели,
ще кажеш, че е минала война – и след войната няма оцелели,
спасителят чадърите прибра във склада за надежди и илюзии,
със сламена капела с три пера последното му гадже се изхлузи, ...
Защо за чужди грешки се виниш?
Не трябва всяка грешка да простиш!
За другите не можеш да живееш!
И ти обичаш, страдаш и копнееш!
Не трябва всеки грях да понесеш! ...
ДЕЛИРИУМИ В ЕСЕННИЯ ПАРК
На пейката седях, бях леко трезвен –
направо ангел в Райските поля,
когато зърнах стръмния ти глезен,
и всичко изведнъж ми просветля! ...
ЛЕКО ТРЕЗВЕН
Седя на бордюра със третата бира,
а Варна край мен се прибира да спи.
И лятото нейде без мен абдикира –
в съня ми дори не дъхти на липи. ...
Не исках да ги връщам. Не назад,
стрелките, но ги върнах. Отмаляха.
И също като сбъркания свят
часовникът е кукувича стряха.
Излюпват се на всеки кръгъл час, ...
Прегръщай ме, прегръщай ме неспирно
сред монолитна тишина.
Аз изтрезнявам ексклузивно
в обятията нереални на съня.
И после буден съм с дежурната пижама, ...
С тънки токчета тракат по мокър паваж:
недолюбени дами и делничен стрес.
Аз оставам на мъжките навици страж,
без да бия дайрета от его и чест.
Любовта е на път да изчезне до век ...
ПАРАДЪТ НА ЕДНОДНЕВКИТЕ
Мен тая заран малко ме е яд.
Не питайте защо съм тъй посърнал.
Часовника си върнах с час назад,
но младостта си мога ли да върна? ...
Тугина
Една дума създадена от родина и тъга,
и да се аз скитам дълго по света,
ти ще останеш в мен, в моята душа,
ще се обръщам и връщам в България! ...