Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Един ден... 🇧🇬

Отново неспокойните ми сънища...Защо все сънувам такива ужасии?
Ох,...11:40 на обяд, а главата ме боли непоносимо...11:50 - трябва да ставам за училище...12:45 - излизам...1:15 - в училище съм...
Отново досадните 6 часа по английски...И отново това шиб*но главоболие...Както и да е, ще се направя, че ...

Slayer+of+my+Mind

Проза

2.3K

Един живот 🇧🇬

Беше лято. Както всяка година и този август беше горещ и задушен, но във всяко детско сърце цареше веселието - няма училище, няма задължения, само игри и чиста, неподправена радост. Вили беше щастлива, за дванадесетте кратки години живот не беше изпитвала чувство, различно от щастието. Лежеше на пол ...

kleoo

Проза

2K 3 4

Коледна приказка 🇧🇬

Имало едно време... Странно, защо всички приказки трябва задължително да започват с „Имало едно време”, когато в повечето случаи онова, което го е имало по онова време, си го има и сега - нито е станало по-малко тъжно, нито по-малко красиво, нито по-малко вълнуващо?... Странно. Но... обичай, какво д ...

Wizard

Проза

2.9K 6

Парченце живот 🇧🇬

Туп.
Тишината глухо простена. Книгата падна върху една възглавница на земята. Пак беше чела до късно. Докато очите, вече зачервени, не се затвориха сами.
Обожаваше да чете. Само като видеше нова книга я грабваше с нетърпение, поглъщаше я с очи и я разтваряше с такава жажда, че досущ приличаше на чов ...

diana

Проза

2.5K 2

Из дневника на един 🇧🇬

Из дневника на един малоумник
Ден първи: лятото на 2043 год.
Вече от няколко години ме държат затворен и нямам достъп до нищо и никой.
Тишината тягостно тежи наоколо. Понякога през решетките влиза заблудена мушичка. Тогава съм щастлив. Тя си лети, а аз и разказвам онова, което помня. Заблудилите се ...

dara33

Проза

2.1K 5

* * * 🇧🇬

И слепецът пресече улицата хванал ръката на дребно червенокосо момиче. Той носеше обемиста тетрадка с твърди, изтъркани корици. Тази приличаща на парцал тетрадка носеше в себе си спомени, носеше една човешка съдба - съдбата на този слепец. Някога той виждаше. Беше фотограф и хората казваха за него, ...

Eja

Проза

2.9K 3

Размисли за смъртта 🇧🇬

В гората беше тихо. Нямаше дори вятър, който да разклати клоните на дърветата, така че размислите на Алфред не бяха нарушени дори от шепота на листата. Дърветата растяха близо едно до друго и в сумрака на отиващия си ден хвърляха зловещи сенки върху покритата с кафяви листи земя. Небето беше обагрен ...

suffer_angelus

Проза

3.1K 11

Огледалото на Изидора 🇧🇬

Тя беше обикновено момиче. Всъщност не дотам обикновено. Имаше вълшебно огледало, а колко хора могат да се похвалят, че притежават такова! Когато подадеше огледалото на някой, в него се виждаха цветове.
Не лице, не изражение или усмивка. Просто цветове. Изидора владееше изкуството на разпознаване на ...

dara33

Проза

2.8K 7

три кратки прози 🇧🇬

Зима
" с вериги окован,
от двадесет години.
Вечерял плъхове нерядко,
смъртта да срещне не желае..." ...

henryoliver

Проза

4.1K 2

Многопластов,многодълъг разказ за края на една странност 🇧🇬

Многопластов,много дълъг разказ за края на една странност
-Виж ме!Аз съм онова хлапе от вчера!
Дългата й външност зачудено се окова.Помисли, че се шегувам.Но това не беше шега.Отвратително е да се шегуваш с това!
-Аз пък съм момичето от онзи ден-направи се на не тя,тя.
-Нали ти каза,че съм бил странен? ...

henryoliver

Проза

1.9K 3

Очите на Сибил 🇧🇬

Когато направиха поредната операция на очите й тя почти бе изгубила надежда, че ще вижда отново. Никога не искаше да си признае колко страх чувства всъщност в себе си. Още усещаше болката от огъня, който бе изгорил очите й завинаги. Блед спомен за светлина навестяваше съзнанието й, но после отново п ...

dara33

Проза

2.2K 8

Светещият край 🇧🇬

"Нова моторизирана група агресори са се появили в западната част на О'Диеч -град, станал център на внимание с множеството зверски убийства от последните няколко седмици..."
Фрагмент от репортаж
ОСЪЖДАМ ТЕ....
Не вярвам. Не може да бъде истина. Отварям очи и през мъглата на собственото си студено съз ...

Insect-

Проза

2.1K 1

Блок ШЕСТ-ОСЕМ 🇧🇬

"Този свят ужасно ме плаши..."
Ози Озбърн
"Телефонът писна и сънят ми се счупи със звън. Беше ми необходима цяла минута, за да отворя едното си око, а после още толкова , за да намеря копчето на нощната лампа.
Вдигнах слушалката
- Мда? ...

Insect-

Проза

2.4K 2

Тежки криле 🇧🇬

Беше изключено да съм се заблудил. Годините, които прекарах в плен на мрака, ме научиха да чувам шумовете на света. Винаги знаех кога залязва слънцето, знаех кога се разваля времето, безпогрешно разбирах кога съм сам, кога нещо разумно се навърта наоколо и кога някое животно просто си търси храна. П ...

Insect-

Проза

2.6K 3

Сън в релността 🇧🇬

Чувствах студенината по тялото си. Стъпвах внимателно, бавно в лепкавата кал, с поглед, впит на метър пред себе си. Улицата, сгушена между два реда олющени къщи, извиваше в причудливи форми и се губеше , погълната от бездънната паст на мрака.Лееше се пороен дъжд, капките болезнено шибаха надупчената ...

Insect-

Проза

2K 1

Коледа без сняг 🇧🇬

14-ти декември. До най-светлия празник - Коледа остават броени дни. Всичко е готово! :
Пиратките, конфетите, фойерверките са в бойна готовност да отбележат началото на празника. Мигащите светлини от многобройните лампички, о ...

fresh

Проза

2.3K

ФОРМУЛЯР №8 🇧🇬

Стефан Бонев
" Изгубихме много време, за да си изясним какви документи се представят в Данъчното, сподели пред "Марица" Георги Игнатов. Оказа се, че удостоверенията, изброени в решението на ОбС, не могат да бъдат извадени по-рано от един месец. Така ние не можем да спазим срока за внасянето на докум ...

sbon

Проза

2K

Очакване 🇧🇬

През лятото посадихме цвете. Беше толкова мъничко и крехко. Никой не вярваше, че ще оживее. Ние двамата се грижехме за него. Аз носех всеки ден вода, ти го поливаше и заедно се любувахме на хубостта му.
След време другите г ...

Далия

Проза

2.4K 4

Изповед 🇧🇬

>
>
>
> В живота има много неща, които може да загубиш - пари, кола, кучето си, любовта, чувствата, достойнството си, но никога не трябва да губиш мечтите си! Така и аз не изгубих мечата си, че някой ден ще се върнеш! А дали сега искам да си тук?... Седя и се чудя какво правя в тази тъмна стая... Къ ...

migli4kite

Проза

2.8K 10

Идея-фикс 🇧🇬

ИДЕЯ–ФИКС
Следователят Минев тържествуваше. Основната му жизнена цел за последните две години беше постигната. Неговият стар познайник и съсед от махалата Пешо Гавраилов най-после се озова зад решетките.
След като приключи с ...

Svetozar

Проза

1.6K

Кафе 🇧🇬

Кафе
Къде се намирам? Ахх, че аз съм в кухнята. Вратата е заключена. Започнах да обикалям и забелязах, че машината за кафе работи. Изкушение мина през мен. Какво да правя? Да си пийна ли ? Отведнъж човек не може да стане зав ...

ForsakenSoul

Проза

2.7K 5

Мъртвец 🇧🇬

ForsakenSoul

Проза

2.5K 9

* * * 🇧🇬

- **** – викнах аз плахо и не много високо името на момичето, което обичах. Надявах се да се обърне, макар и викът ми да бе неуверен и слаб.
За мое щастие тя се обърна и ме изчака. Когато се обърна, видях красивото й лице, сияещите очи и страстните устни, който бих искал да усетя някой ден! Забързах ...

ForsakenSoul

Проза

2.4K 4

Вал от нашата улица 🇧🇬

Понякога не всичко е толкова нормално, колкото изглежда. Вал на външен вид си беше абсолютно нормална, като всички от улицата. Всъщност не беше наред с главата. Поне така си мислеха всички, защото най- лесно е да отхвърлиш онова дето не го разбираш. Все разправяше най- странни истории.
Разправяше, ч ...

dara33

Проза

1.9K 16

Победа или загуба!?! 🇧🇬

Победа или Загуба!?!
Един ден както всеки друг 7-ми В клас карат 6-ти час Английски при Мистър Д. Колев. Както винаги заговаряхме учителя и точно започна да предава урока и Директорката влезна. Всички станаха както подобава. ...

ForsakenSoul

Проза

3.2K 3

В един от онези,поетични кръгове 🇧🇬

В един от онези поетични кръгове
Почти винаги аз започвах.
-Днес бях в онова училище за олигофрени -казах.
-Има и по-важни теми -прекъсна ме онази глупачка.
-Да,естествено, че има... ...

henryoliver

Проза

1.7K 1

кристалната стая 🇧🇬

Кристалната стая
Тази нощ пак сънувах кристалната стая,с безброй врати и зад всяка врата търсих теб.Отварях ги и виждах безброй мъже ,но не и твоето лице.
Зад едната стоеше Лаван-поръчковият убиец на Господ.Зад другата Гавраил-падналият ангел.Отварях ги една по една и надеждата ти да си някаде там н ...

mert

Проза

2.3K

Кутийката 🇧🇬

Сега си спомних, че я бях виждала и по-рано. Да, как бих могла да забравя. Стоеше там - красива, блестяща, дори царствена. Една-едничка на този свят такава. Не, не беше със сигурност като другите кутии. Там - горе, в къщата на баба, в онзи голям, широк скрин няколко лъча огряваха скъпоценната й повъ ...

AREOLA

Проза

2.2K 3

Самонедостатъчност 🇧🇬

Самонедостатъчност
Иво беше на 16. Живееше в голям град и учеше в най-добрата езикова гимназия. Разбираше от езици и от компютри , но НЕ беше зубър! Любимеца на мама и татко, на учители , на всички. Баща му беше издигнал се ...

fresh

Проза

1.8K 3

Сделка 🇧🇬

- Добро утро! – каза тя без дори да го погледне. Очите й бяха потънали в чашата кафе и сякаш се опитваха да намерят себе си.
- Добро да е! – отвърна той с лека усмивка. – Няма ли да ме погледнеш? Специално за теб съм се пременил.
Тя вдигна поглед за миг и после пак се загледа в черната течност. Той ...

Keri

Проза

2.4K 3

Цветно 🇧🇬

Сънуваш ли още? Недей! Никой не вижда сънщата ти, а ти ги забравяш в мига, в който се събудиш.
Защо си мислиш, че накой чува виковете ти през нощта? Защо мислиш, че, прегръщайки възглавницата, ще получиш утеха?
Не сънувай!
Н ...

Далия

Проза

3.2K 8

Кървавата целувка 🇧🇬

Добър вечер!... Или май трябваше да кажа „Добра нощ”? Надявам се, че не съм те събудил прекалено грубо, въпреки че за пръв път в живота си се уча да будя някого нежно. Все пак, когато то малък родители и учители са ти втълпявали, че грубостта е твоят основен съюзник, става малко трудно да се превъзп ...

Wizard

Проза

2.7K 3

Метаморфоза 🇧🇬

Примижали очи и чифт боси ноги нагазиха в хладната, стъклена пазва на езерото, което се гънеше като бъбрек в срамежливата котловина. Небето -копринено отражение на водата, тя - отражение на небето, а бистрият, тежък въздух помежду им – техен покров. Не вдигна очи, защото очакваше водата. Изхлузи пес ...

DrPretorius

Проза

2.2K 1

Сладури 🇧🇬

И той скочи уплашен от собствената си същност, непорочна и в същото време опасна за хората около него, вдигна телефона и й се обади.
-Здрасти. Как си?
-Защо ми се обаждаш? Да не би пак да си се надрусал, защото последния път май ми се обади в точно такова състояние.
-Не, не добре съм. Хайде да излез ...

тони

Проза

2.9K 7

Две мишлета в пръстта 🇧🇬

Когато той умря, денят беше слънчев и топъл. Дори необичайно топъл за ноемрви. Това не беше една обикновена трагедия като по филмите или в романите, където природата винаги предвещава или е съпричастна към случващото се. Това беше просто една трагедия. И толкова.

Keri

Проза

2.2K 3

Едно питие е толкова малко 🇧🇬

-Знаеш ли, брат, оная ме разкара.
Той пушеше бавно и пиеше бързо.
- Каза, че не ме обичала никога,
казвала го ей така!
-Лоша работа - погледнах чашата си. ...

henryoliver

Проза

2.1K 5

Последна нощ 🇧🇬

Последна нощ
Малко или много не можех да разбера. Всичко, което знаех и усещах е че няма да доживея утрото. Болката се увеличаваше с всяка изминала секунда. Едва здържах сълзите си, но трябваше да бъда силна. Да остана силна до последния си дъх. Надявах се, че вратата пред мен ще се отвори. Бавно. И ...

Eiko

Проза

2.1K 1

Мухъл 🇧🇬

Бързо отвори вратата, без да пали лампата, като използваше само мижавата светлина от разваления хладилник. Докато ръфаше от мазния колбас, затърси ключа на кухненското осветление. Стената блесна, осеяна от тъмни дактилоскопични мазки, подобна на старите градски тоалетни. Отвори няколко бурканчета съ ...

DrPretorius

Проза

2.4K 1

И какво от това? 🇧🇬

Тя спря да му се обажда, той намери щастието си в други обятия. Тя знаеше какво точно й липсва, за да се чувства жива, и за да се усмихва постоянно. Той усещаше липса, но не можеше да е определи каква - нали имаше кой да го прегръща? И животът е повече черно-бял, от колкото сиво-преливащ в светли и ...

Anele

Проза

2.5K 3

Ежедневието на един изоставен и разорен човек 🇧🇬

Това е един разказ за ежедневието на един изоставен и разорен човек, който само се опитваше да си живей живота. Ала аз започнах историята от края , а е нужно се чуе началото . Началото бе на 27 Октомври .Всички все още празнуваха Димитровден . Пияниците отрезняваха след пиянската нощ , а Митковците ...

ForsakenSoul

Проза

2.9K 5

Рассказы и проза современных авторов

Един ден... 🇧🇬

Един живот 🇧🇬

Коледна приказка 🇧🇬

Парченце живот 🇧🇬

Из дневника на един 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Размисли за смъртта 🇧🇬

Огледалото на Изидора 🇧🇬

три кратки прози 🇧🇬

Многопластов,многодълъг разказ за края на една странност 🇧🇬

Очите на Сибил 🇧🇬

Светещият край 🇧🇬

Блок ШЕСТ-ОСЕМ 🇧🇬

Тежки криле 🇧🇬

Сън в релността 🇧🇬

Коледа без сняг 🇧🇬

ФОРМУЛЯР №8 🇧🇬

Очакване 🇧🇬

Изповед 🇧🇬

Идея-фикс 🇧🇬

Кафе 🇧🇬

Мъртвец 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Вал от нашата улица 🇧🇬

Победа или загуба!?! 🇧🇬

В един от онези,поетични кръгове 🇧🇬

кристалната стая 🇧🇬

Кутийката 🇧🇬

Самонедостатъчност 🇧🇬

Сделка 🇧🇬

Цветно 🇧🇬

Кървавата целувка 🇧🇬

Метаморфоза 🇧🇬

Сладури 🇧🇬

Две мишлета в пръстта 🇧🇬

Едно питие е толкова малко 🇧🇬

Последна нощ 🇧🇬

Мухъл 🇧🇬

И какво от това? 🇧🇬

Ежедневието на един изоставен и разорен човек 🇧🇬

Очередь