Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

(не)любов 🇧🇬

Послевкусът на любовта ни нагарча. Тениската, с която спя все още пази аромата на кожата ти, но още няколко обличания и ще мирише на мен.
Нощта е тичала с ефирната си нощница през дърветата и част от звездната бродерия се е заплела в клоните им. Вдишвам натежалия от дъжд въздух през отворения прозор ...

La_Flor30

Проза » Другие

2021-04-20T23:43:52+03:00 855 1 2

По алеите на тишината... 🇧🇬

Притискам устни.
Погребвам усмивката.
Поглед – наляво... и надясно...
А после се спускам по алеите на тишината.
Така да бъде. Така да е. ...

written-springs

Проза » Другие

2021-04-20T23:37:08+03:00 1.1K 3 4

След края на света- част 2 🇧🇬

Минерва
– Нямате представа колко се радвам да ви видя всички тук днес! Най-после сме заедно на една маса! Вие-елитът на Воргенас сте мое семейство. Повярвайте ми, наистина го мисля като го казвам. Но момент… Къде е момчето чудо на Воргенас?
– Зает е с дела, които не търпят отлагане, Ваше Величество. ...

Algol

Проза » Фантастика и фэнтези

2021-04-20T22:09:10+03:00 738

Житейските събития 🇧🇬

Хубавите неща стават неочаквано и не планирано. Изживяването е - незабравимо, трайно и щастливо.

DodiS

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы, Другие

2021-04-20T21:45:16+03:00 566 2

Ти, аз и слънчевите зайчета 🇧🇬

Господи, как обожавам палавите слънчеви зайчета - деца на пролетното слънце! Обичам си ги и те ме обичат. Заедно сме щура, палава банда, която рано сутрин с лудо обожание гали със светлини иглички Теб и буди високите вибрации на Любов и нежност. Те (зайчета) със щурият си нрав винаги събуждат първо ...

Миг31

Проза

2021-04-20T21:23:52+03:00 620 1 6

В различните очи... 🇧🇬

Толкова пъти съм виждала смъртта в очите…
В различните очи… застинал ужас или изненада…
обич или тъга… надежда или отчаяние…
Дори в очи с блестящи точици смях!
В очи… пълни с благодарност, че болката вече я няма… ...

pavli

Проза » Другие

2021-04-20T21:21:32+03:00 912 1

Късметлийката 🇧🇬

Върви ми, винаги ми е вървяло. Така съм родена ли, не знам, но лош ден в живота си не съм имала.
Даже като са ме намерили е било празник, ама стар. Точно на 9-и септември, една от старите възпитателки, отдавна не работи тук, ме е намерила пред вратата на Дома.
Не са видели кой ме е оставил, по тъмно ...

Сторичко.бг

Проза » Рассказы

2021-04-20T21:21:15+03:00 2K 2 12

*** 🇧🇬

Малцина са призвани да прозрат бъдещето, но мнозина са готови да ги охулят.

Eipril

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2021-04-20T19:14:29+03:00 545 1

Слънчева жрица 🇧🇬

Не беше сън, а бе мистично.
Завърнах се във минал си живот.
Бях в бяло, като жриците магична.
от слънцето изпратена с любов...
Докосвах с обич всички хора. ...

tanq_mezeva

Проза » Рассказы

2021-04-20T18:20:25+03:00 705 1 16

Горчивки с подсладител 🇧🇬

- вчера Пешо посети с официална визита еротическите фантазии на Пенка. Разрушения и жертви все още няма
- най-хубавите рохки яйца стават, ако преди снасянето ритнеш кокошката
- ако дори лекичко гризнете високоволтов кабел, в устата възниква устойчив токов разряд, който разрушава зъбите и причинява к ...

генек

Проза » Юмористическая

2021-04-19T11:15:35+03:00 461 6 22

Чувствителност 🇧🇬

В сумрака на бялата стая Ива Матеева усети, че някой докосна лявото ѝ стъпало. Докосването бе плахо, едва доловимо. Трудно ѝ бе да повярва, че това е истина, по много причини. Отвори очи и се опита да погледне долната част на леглото. Не можа да извърти очите си достатъчно. Допирът се повтори. Що за ...

Heel

Проза » Рассказы

2021-04-18T14:04:10+03:00 804 1 3

Нямаш право на сълзи 🇧🇬

"Смъртта не идва, когато я очакваш. Тя идва, когато слизаш в кухнята за мляко." - беше казал един злодей от филм.
Знаеш, че идва...Очакваш я. И все пак... идва неочаквано. Но, когато главата ти вече пуши, нямаш право на сълзи. Когато поемаш товара, нямаш право на сълзи. Когато пазиш тези, които зави ...

misha_sll

Проза » Другие

2021-04-18T13:56:49+03:00 722 1 1

Опиянението... 🇧🇬

Малко позакъснях за ''тайното пиене'' този път в гаража на Ванчо Драката, въртяхме сбирките конспиративно, за да не ни надушат домашните ...
Почукай кода на желязната врата, който имахме, че е ''наш човек'', Митьо Горския ми отвори, влизам и гледам ухилени физиономии, с ракиени чашки в ръка, шишето ...

PetarStoyanov

Проза » Юмористическая

2021-04-18T09:03:16+03:00 728 1 3

Вярвате или не ... 38 🇧🇬

Съвременници
Той, толкова дълго търси своята принцеса, че накрая
,,коня" му умря!
Тя, толкова дълго чака своя принц с белия мерцедес,
че когато той дойде, тя с останалите баби беше на ...

Qndov

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2021-04-18T08:33:10+03:00 616 1

Първа среща 🇧🇬

Много обичам първата среща. Вълнение, потене... Чувствам се, като на модно дефиле! Хубави дрехи, прическа, гримове... Винаги избирам срещата да е в почивните дни. Така имам повечко време за приготовления. Имала съм доста първи срещи, превърнали се и в последни.
Да си призная честно, голям карък съм ...

РосиДимова

Проза » Рассказы, Юмористическая

2021-04-18T08:31:01+03:00 1.5K 4 76

CO-вид – 61. Любовта ни събира... Бергамо – 3 🇧🇬

Едно едва доловимо движение, оставено от четката, един технически похват на художник, който създава видимо трептене, сякаш там има нещо веществено, блещукащо, което в един миг се вижда, а в следващия почти не се забелязва…
Оптическа измама или не, но тя лесно се разпознаваше от всеки, видял призрачн ...

МарияДимитрова.67

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези, Другие

2021-04-17T19:54:18+03:00 1K 4

Снежна повест 10 🇧🇬

След малко, един, по един чорапите ми излетяха от колата. После и дънките. Хари намали музиката.
- Много те искам, Слънчице. Не мога повече да те гледам. Искаш ли да спрем, защото има още много села нагоре. – почти прошепна зачервен Хари, а гласът му тегнещ от желание, едва го чух.
Разроших си вълни ...

Plevel

Проза » Повести и романы

2021-04-17T18:57:54+03:00 1K 5 26

Моите ненаписани и ... нарисувани писма 🇧🇬

Писмата, които не успях да напиша ... много са ..а и поради това, че съм луд по епистоларната форма, реших, че недовършените и ненаписаните ще си ги складирам , без да ги изпращам (после ще ви разкажа как), но вместо това активно произвеждах нарисувани писма, които естествено изпращах по пощата ... ...

jonnnn

Проза » Рассказы, Юмористическая

2021-04-17T16:20:35+03:00 1.4K 1 33

Искрици живот 🇧🇬

limeruna

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2021-04-17T13:02:03+03:00 779 1 3

Нарочни хрумвания 🇧🇬

Питам Красето – моя бивша ученичка, едно от четирите Красета в класа /имахме и за износ/, засега само веднъж баба, как върви работата в кафенето.
- Ами… Страх ги е хората. Даже улицата се поопразни. А тук идват – изпълзяват като гушери на слънце, но все се оглеждат. Да не долети някой вирус…
хххх
Ща ...

генек

Проза » Юмористическая

2021-04-17T08:29:40+03:00 896 4 13

Моменти на магия 🇧🇬

Ще разкажа няколко лични истории, без елементи на украса.
От доста време се обучавам в една школа в Пловдив, която я има в целия свят. В един момент бях спрял (заради несериозност). Реших да замина на гости при майка ми в Атина. През първите дни реших да посетя националният им исторически музей. Раз ...

mementomorii

Проза » Рассказы, Другие

2021-04-17T06:44:11+03:00 1.1K 1 8

За "Съжаление" 🇧🇬

Две години. Толкова ми трябваха, за да намалее тъпата болка, с която живеех. Знаеш ли колко пъти посягах към телефона, за да ти звънна? Да чуя гласа ти, дори изричащ тихо и убийствено "Вече е твърде късно". Колко пъти сядах пред компютъра, за да ти пиша, а свършвах с химикалка над петолинието и ноти ...

misha_sll

Проза » Письма

2021-04-16T21:01:40+03:00 1.2K 7

Докато смъртта ни раздели 4 🇧🇬

6.
Настана неловко мълчание. Френцов бавно се изниза към терасата на ресторанта и запали цигара. Искаше да даде време на присъстващите да осмислят чутото току-що. Бе убеден, че след като това стане, те сами щяха да го потърсят и да му разкажат за спомените си от въпросната вечер.
Дърпаше жадно дима ...

Flavia_Fiore

Проза » Рассказы

2021-04-16T20:47:04+03:00 888 1 10

Криза 🇧🇬

Тук съм, за да си излея мъката. Чувствам се объркан... това не съм аз! В криза съм. Оставете я финансовата криза... не е това. Тя е едно на ръка... И аз не знам какво е. Ще обясня. Ето как започна всичко.
Най-напред на мобилния оператор заплатих сметката на чужди телефон. Питат ме на касата за номер ...

breg

Проза

2021-04-16T14:42:52+03:00 1.2K 1 5

Ryan tips 🇧🇬

Една майска сутрин вървейки към близкото кафене, където правеха любимото му лате
Райън реши, че е време да промени своя живот в положителна посока.
Като за начало трябваше да спре да иска пари от родителите си и да започне работа.
Макар и родителите му да бяха финансово обезпечени в Щатите не се при ...

krisiboneva

Проза » Рассказы

2021-04-16T12:34:15+03:00 736

Чувството “Любов” 🇧🇬

Обичам те, когато идваш с протегнати ръце към мен.
Обичам те, когато с мелодичен глас изричаш името ми - звучи толкова красиво и различно.
Обичам те, когато ме гледаш с влюбени очи.
Обичам те, когато с думи любовни, ми шепнеш “Обичам те...”
Обичам, когато се сгуша в теб и за момент започвам да те чу ...

ElizabethPavlova

Проза

2021-04-16T12:33:34+03:00 754

Мориц и останалите 🇧🇬

Беше неделен ден. Разхождах кучето в градинката край блока. Дочуваха се песнопенията от църковния хор. Литургията съвсем скоро бе започнала и миризмата на тамян властваше наоколо.
Обичах квартала си, пазара, откъдето купувах риба и месо, плодове и разни глезотии за Тара. После щях да отида до там и ...

kosapri

Проза » Рассказы

2021-04-16T12:15:12+03:00 825

В света на приказките 🇧🇬

Когато бях малка обичах много приказките. Впрочем като всички деца. Мечтаех да съм принцеса. Обувах обувките на мама, обличах дългата ѝ нощница и мятах някой чаршаф за наметало. Нямаше стол в кухнята който да не е бил я красив жребец, я някой златорог. Попивах като гъба всяко вълшебно слово и го пре ...

РосиДимова

Проза » Рассказы

2021-04-16T11:59:07+03:00 1.9K 12 43

Притоплени горчилки 🇧🇬

- народът трябва да познава своите вождове не само по лице
- борихме се за правата на негрите и накрая ги получихме
- здраво момиче – до десетата й години смятали, че момче ще бъде
- прибрал се, а пред вратата чехлите му изхвърлени – разделила тя общото имущество
- мълчи, защото е дал гласа си за вл ...

генек

Проза » Юмористическая

2021-04-16T10:02:34+03:00 460 3 9

Писмото, което (не) написах 🇧🇬

Здравей,
Чудя се как да започна и кое да ти разкажа първо. Днес ми е едно такова криво и носталгично малко, без някаква особена причина, ти нали знаеш как изпадам понякога в едни такива състояния. Тези дни все се сещам за теб, може би защото наближава рожденият ти ден или пък, защото много неща се п ...

Елфче

Проза » Письма

2021-04-16T01:28:19+03:00 1.4K 2

В кокошарника 🇧🇬

Всичките тези хубавици в кокошарника, барабар с петела, аз съм измътил. Не като оня герой на Мопасан, гдето жена му го накарала да мъти в леглото, а в инкубатор. Но да не се връщам толкова назад. Двайсетина кокошки са – коя от коя по-гиздави, гащати, качулати…А петелът! Мале, мале… Да беше изсипала ...

breg

Проза » Юмористическая

2021-04-16T00:44:42+03:00 1.6K 3 16

Конвергентно симптоматична мимикрия 🇧🇬

(разказ по картинка, или физиономията на Covid 19 през очите на колажиста)
Свинкята ми се разгони. Трябваше да га вода на мандръсане. Пък то след таа пуста чума по свинетеее… Те ти на беля! Само бай Трайчо-Набора си остави нерез бъдева да хрантути. Че така с моята двугодишна трътла Марцуця отвааме у ...

rygit

Проза » Рассказы

2021-04-16T00:33:00+03:00 1.6K 2

Детегледачката на души 🇧🇬

ПЪРВА ГЛАВА
ПЪРВА ЧАСТ
- От тук трябва да продължите сама. - каза единият от пазителите щом достигнахме пределите на Нейното царство. Побиха ме тръпки. - Не можем да напуснем това място. До сега трябваше да сте го разбрали. - допълни другият пазител докато стоеше, взирайки се към Студените планини.
...

Nevium

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2021-04-16T00:31:14+03:00 801

ххх 🇧🇬

- Холмс, усещам свеж въздух , слънчеви лъчи да ме галят, липса на влага по лицето,...да не би служба НОЩ в България да е разхлабила съвсем пандемиологичните ограничения, или службата е приключила дейноста си, ти как мислиш...
- Елементарно, Уотсън,... скъсал ти се е ластикът на маската.

PetarStoyanov

Проза » Юмористическая

2021-04-15T22:11:40+03:00 1.5K 4 7

Очакване 🇧🇬

Тя чувстваше, че трепери като лист. Боже, каква излагация! Да, беше влюбена, но толкова да й личи и толкова да не може да прикрие чувствата си, направо се срамуваше от своя вид. Всяка уважаваща себе си жена, би подминала този смотаняк, който с вида си караше дори кучетата да извръщат глава. Палячо! ...

Fuskov

Проза » Рассказы, Юмористическая

2021-04-15T21:42:09+03:00 738 3 13

Виждаш времето 🇧🇬

Когато чакаш, виждаш времето. Реално. Не като спомените, чието нахлуване те пренася назад, за да откриеш колко си напред в един единствен скок. Очакването е изживяване на всеки изтекъл миг, събирането му със следващия, броенето на всички заедно и складирането им по вид емоция. Да чакаш някого е пред ...

nadia.nanito

Проза » Другие

2021-04-15T21:37:29+03:00 616

Хиляда и една нощи 🇧🇬

И беше зима. Отново.
Оглозганите полета се ширеха под посърналото небе, напомнящо лицето на старица, застанала пред прага на края на пътя си, за да посрещне или изпрати прегърбени от тежестта на тишината часове, с падащи като милион и една безмълвни снежинки минути.
Животът, заспал под дебелия пласт ...

ГФСтоилов

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2021-04-15T21:35:15+03:00 1.7K 1 2

Ковид пандемията 🇧🇬

Прокоба ли, Божия, тя ще се окаже
или най-новото хоби
на ... Лукавия?!

Вълшук

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2021-04-15T18:21:59+03:00 386

Ангрия - омагьосаният свят Глава 3 🇧🇬

Глава 3
Вайс
Емили смени мястото си с човека на дървото и първоначалната им атаката беше успешна, но не и ефективна. Противникът му бързо се изправи и започна да напада. Вайс не беше като Емили. Той не обичаше да си говори с противниците си, затова точно в този момент беше доволен. Изглежда и против ...

mavis_varmillion

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2021-04-15T16:41:11+03:00 667

Онези залези... 🇧🇬

Криех се зад прозореца. Мълчах. Копнеех да видя онова, от което най-силно бягах. Сякаш този прозорец беше екран, който прожектираше миналото ми. Изпълнено с недоизказаност. Неразкрити карти. Тайни погледи. Миналото ми, изпълнено с...
Погледнах златистата светлина на нощната лампа. Наблюдавах прашинк ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Другие

2021-04-14T22:15:53+03:00 2K 4 15