Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Касиерката 🇧🇬

Касиерката Елка Любомирова пристигна в хотелската си стая около обед. Тя стовари тежкия куфар пред гардероба и въздъхна с облекчение. Беше от южен град, на трийсет и четири години, мургава чаровница, закръглена и нисичка, с типичните за почти всички касиерки от южните райони мек акцент и неестествен ...

Plevel

Проза » Рассказы

577 5 27

Златната кокошка - част 10 🇧🇬

- Някога, преди цели петдесет и пет години – започна тя с поглед зареян някъде над рамото ми, - едно младо момиче замина с родителите си за Русия. Беше толкова обнадеждена, толкава се вълнуваше! Русия беше мечтата й, откакто се беше родила. Лягаше и ставаше с руската литература, история, дори култур ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Повести и романы

1.3K 1 15

Да остарееш млад 2, Сутрин 🇧🇬

Дразни ме ... побърква ме ... но и аз не й оставах длъжен. Единственият начин да разбера за прогнозата за времето за деня ... настроението й де, беше традиционната сутрешна процедура – изследвах я цялата, така, още докато спи – понякога изпод завивката се виеше черна опашка и с лекота напипвах малки ...

jonnnn

Проза » Рассказы, Эротическая

1.3K 1 11

Да остарееш по свой начин - втора част 🇧🇬

Гледах го как ми се усмихва нежно и си мислех:
" Знаеш ли, очите ти са с цвят на кафе!? А в ъгълчетата им сякаш има пяна. Мислиш ли, че когато остарея ще ми отиват обувки с токчета? Една жена е секси и очарователна, когато се извиси на тях. Не мислиш ли!? Краката и се превръщат в опорна точка. Дали ...

РосиДимова

Проза » Рассказы

1K 4 19

Други светове 2 🇧🇬

4.
Паркираха пред дома на доцент Симеонов и след малко се озоваха в просторен двор. Там на една пейка бе седнала жена с руси, леко разчорлени коси.
- Това е съпругата ми Нели – представи я доцентът. – Вие си поговорете, докато аз отида да взема някои документи от стаята си.
Френцов кимна учтиво на ж ...

Flavia_Fiore

Проза » Рассказы

982 2 5

295 , Съдията Дред 🇧🇬

Родих се и веднага ме разстреляха. В следващия ми даден живот от начало видях светлина, Протестирах крещейки и видях Съдията Дред с пищов в ръката – пак ме застреля. Последваха опити от моя страна да застана напреко и да не искам да излизам, но – пак Съдията Дред ... И това се повтаряше постоянно. З ...

jonnnn

Проза » Рассказы, Другие

1.8K 3 3

Профил от нета 🇧🇬

... Отскоро съм действащ член на '' ОТКРОВЕНИЯ ''....
По напред четях написаното, харесвах или не творбите, но не можех да ги коментирам,.. дали имах някакъв синдром, че щом коментираш, трябва и да пишеш,.. а щом искаш и двете ,трябва да се регистрираш....
Така и направих,.. добих самочувствие, не к ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы

2K 5 45

Ак 47, калибър 182, гларуси 🇧🇬

1968 ма , спирка ‘Писател’, Варна. Наскучахме се на плажа на БДЖ, та решихме с брат’чеда да разгледаме съседните наследнички на Писателите. Опънахме чаршафа на 12 часа срещу знойна самотна мацка, четяща ‘Паралели’. Беше УАУ. Киризехме яко. Докато по едно време заподозряхме роднинската й връзка с ком ...

jonnnn

Проза » Рассказы, Другие

1.2K 1 2

Красавица 🇧🇬

От няколко часа наблюдавах жената на другия край на дискотеката: тънка талия, дълги бедра, дълга тъмна коса на конска опашка, къса, черна рокля. Беше привлякла вниманието на повечето мъже тук, но двамата бабаити, които не я изпускаха от поглед, бързо потушаваха надеждите за по-близко запознанство.
С ...

misha_sll

Проза » Рассказы

1.4K 3 19

18+ Разказ за несериозното 🇧🇬

Несериозно, онази година беше ужасна. Започна зле, от лошо на по-лошо. Пълна трагедия. Бях решила, че ще се превръщам в онези студени, прагматични млади момичета. Без мечти и копнежи. Само с нужди, но не от топлина, имах си топлина. Голям черен лабрадор се грижеше да не ми е студено в леглото нощем. ...

Karolin

Проза » Рассказы

1.2K 3 5

Три в едно на приятелско кафе 🇧🇬

/ подслушано от съседна маса /
- Ауу, добре, че ограничиха ограниченията,... та да пийнем като хората кафе - облекчено въздъхна посетителка - Да ти споделя под секрет,... отивам вчера на лекар, да си взема болничен, ей така за всеки случай,...но в бързината съм забравила да се гримирам,.. за малко д ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Юмористическая

810 3 9

Дядо Ицо гледа от Бакаджика - девета част 🇧🇬

Лятото се изнизваше лениво,дните живееха слънчево, като златни махмудии върху гръдта на Ирина. А нощите, преминали в лунен унес топлеха прегръдките й с Христо...
Какво значение има времето?
Любовта е божия благодат, но и в такива неясни времена,може би носи наказание...
Момичето се разхубави,стъпкит ...

Ranrozar

Проза » Рассказы

862 5 15

Когато Времето заспи… 🇧🇬

Из Модерни приказки
В един малък, закътан офис на Земята, без прозорци и без слънчеви лъчи, работеше Времето. Стаичката му беше пълна с всякакви часовници – за ръка, за бюро или за стена… на батерии, механични, пясъчни или електронни… със стрелки или без стрелки… с кукувици, с махало или без… Имаше ...

gunitu

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

984 1 3

Не съм от тия, дето...4 🇧🇬

Не съм от тия, дето...4
Зимата останах вкъщи не зарад обилния сняг, който непрекъснато валеше, а от един грип, който едва не ме “гътна”...Мъчителна беше тя и от несполуката в кандидатстването и от работата до сега, чувствах се като птица със счупено крило.Очаквах пролетта, бях сигурна, че носи по- х ...

Иржи

Проза » Рассказы

808 8 33

Да остарееш млад 🇧🇬

Сънувах че сънувам ... ония, отдавна минал период, когато просто размахвах ръце и се понасях над земята ... Беше необикновено, вълнуващо, величествено, невероятно ... беше ... Може би .. хм , просто сега бих му лепнал такива етикети , тогава беше просто – получаваше се всяка нощ, без да го искам, бе ...

jonnnn

Проза » Рассказы, Эротическая

1.6K 3 9

Без обич 🇧🇬

Той трябваше да изчезне!
Не понасяше гласа му, не понасяше дъха му, не понасяше да е близо до него.
Откакто преди три години майка му се беше омъжила повторно за Стилян, животът на Ради се бе преобърнал. Нямаше го вече баща му да го помилва, нямаше кой да поиграе с него на топка, нямаше кой да го об ...

Flavia_Fiore

Проза » Рассказы

1K 12

Различни Взаимоотношения (книга 1, част 2) - 12.1 🇧🇬

- За последен път те питам, къде са родителите ти? – повторих въпроса си аз, като натъртвах на всяка дума.
Над главата ми се клатеше крушката и хвърляше мъждива светлина ту върху мен, ту върху момчето. Това беше същото онова, отвореното, от сутринта, но сега не беше никак отворено. Сега ме гледаше с ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.4K 4

Портал към съня. 🇧🇬

С крайчето на окото си виждам как татко затваря и поставя книгата на затрупаното с учебници бюро, след това ме целува по челото като се задържа още минути в стаята, гледайки ме с широка усмивка, след това затваря вратата, а аз очи. Силен шум продъни ушите ми, опитвам се да отворя очи, но виждам един ...

DeadPoetsSociety13

Проза

1K 3

Портал към съня. 🇧🇬

С крайчето на окото си виждам как татко затваря и поставя книгата на затрупаното с учебници бюро, след това ме целува по челото като се задържа още минути в стаята, гледайки ме с широка усмивка, след това затваря вратата, а аз очи. Силен шум продъни ушите ми, опитвам се да отворя очи, но виждам един ...

DeadPoetsSociety13

Проза

1.2K 1

Промяна за подмяна 🇧🇬

Светът се променя. От Големия взрив /а какво е било преди това?/ до ден днешен.
Променяла се е природата, променяли се цивилизациите, променяли се обществата.
Понякога сами – под влияние на климата, на космическите въздействия, на земните катаклизми. Понякога принуждавани от хората…
Вярвали в силата ...

генек

Проза » Другие

567 3 3

За индианецу Винету и Едного 🇧🇬

Рашко Бойков бил решителен човек. Излят по калъп от Кремъл, той получил благословията на белия Баща с брадавицата да вкара в резервата Едного!
- Ще го сторя, Бащице - рекъл той чинно и угоднически, и целунал ръка.
Речено - сторено. Да де, ама как да го стори? С подслушванията ударил на камък. Работа ...

vega666

Проза » Юмористическая

894 9 20

Докато смъртта ни раздели 6 - край 🇧🇬

12.
Комисар Тодоров пристигна в хотела леко задъхан.
- Бързах да не изпусна сбирката! Има ли някакво развитие?
Френцов му сподели за откритията си и заключенията, които беше направил.
- Е, поне категорично отхвърляме първоначалните подозрения, че Игор е извършил някоя глупост. Но е странно! – промър ...

Flavia_Fiore

Проза » Рассказы

914 1 12

Неочаквани гости 8 финалът 🇧🇬

/В памет на родителите ми /
Наплисках лицето си с топла и студена вода,.. посъвзех се...
Какво толкова е станало,всеки търси нещото , което вероятно е загубил или го е нямал...
Закусих, пийвам кафенце в инклузив залата,...погледът ми се рее някъде,.. добре, че мислите ми са подредени...На съседната ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы

1K 5 10

Да остарееш по свой начин. 🇧🇬

Мони се погледна в огледалото. Днес навършваше четирдесет години. Съпругът ѝ организираше купон в нейна чест. Червената и тясна рокля очертаваше перфектно все още хубавите и форми. Гримът скриваше появяващите се вече бръчки. Познаваше всяка бръчица по лицето си и бройката им знаеше. Приятелките ѝ бя ...

РосиДимова

Проза » Рассказы

1.1K 4 13

Нов ден 🇧🇬

Има ли звезди в небето на скръбта? Ад ли е Рая след края на любовта?
Върволица от въпроси се нижеха в главата на Галя. Отговаряше на един, още недовършила идваше втори, трети… унасяше се и се будеше от мокротата под лицето си.
Нов ден! Птичият хор я поздравяваше за добро утро. Свеж бриз разгръщаше п ...

angel-ina

Проза

1.3K 4 7

CO-вид 65. Градският часовник на Бергамо – 1 🇧🇬

Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме.
Васил Левски
Засвирих с тръба – екна ми гора,
никакъв отзив от моята дружина.
Повторих с тръба – овчар се обади: ...

МарияДимитрова.67

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези, Другие

1.1K 2

Килими 🇧🇬

„Килими за всеки джоб“ – тази реклама привлече вниманието ми като постоянен магнит-коларски пирон. По принцип не съм от придирчивите и ми е все тая дали ще си влача петите по паркет, балатум или теракот, но ключовата дума „джоб“ (със сигурност някой от авторите на рекламата е завършил психология в С ...

popolo

Проза » Другие

904 3 6

Хептен къс - фитил... 🇧🇬

Диптих
Геройски разказ
Разказ за полицая, който спасил жена от изнасилване, прикривайки я с тялото си...
Продължение на геройския
Разказ за полицая, комуто харесало да спасява така жени и всяка вечер излизал, за да прикрие някоя с тялото си... ...

генек

Проза » Рассказы, Юмористическая

691 1 10

112 - част 4 🇧🇬

5
- Минаха седмици, няма ли да се откажеш вече? – попита Делгадо и отпи от бирата си. – Защо просто не се върнеш обратно на кабинетната си работа и не престанеш да душиш около случая? Сама видя, че доказателства просто ня-ма!
Мелинда наведе глава. Той беше прав. Беше дошла в края на април, няколко с ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Повести и романы

1.7K 1 7

Очилата Мини - Разказче по картинка 🇧🇬

Събуждам се от спор между майка ми и баща ми, които живеят на долния етаж. Неговия въпрос не го разбирам, но нея я чувам ясно: „Че помна ли я! Га че ли у кухнята бяа последно га ги ползвах за нещо си! – стросва му се сънено тя, след което се почва едно тътрене на тежки стъпки и едно мърморене! Леле ...

rygit

Проза » Рассказы

1.8K 2 8

Пак несъобразени 🇧🇬

Интервю с двама, извикани в националния отбор по футбол. Двама – не е важно кои са, защото са никакви.
И единият сипе баналните нелепици: „Не гледаме назад. Продължаваме напред…“
Извинете, ама… Картинката я виждат всички любители на футбола – тия, с извинение, играчи изтръскаха купчинка след купчинк ...

генек

Проза » Юмористическая, Другие

567 1 6

Шоколадови бонбони 🇧🇬

- Дъщеря Ви ще остане инвалид за цял живот. Съжалявам!
Тези думи на доктор Кацаров още кънтяха в ушите на Васил. Малкото му момиченце! Само заради глупавата грешка на доктор Мазнев.
Васил почука на вратата на кабинета и влезе. Младата лекарка вътре му се усмихна.
- Доктор Мазнева, искам да благодаря ...

Flavia_Fiore

Проза » Рассказы

2.2K 7 37

Лудият 🇧🇬

Лудият Димо стоеше на кръстовището, усмихваше се на пешеходците и махаше на шофьорите. Той винаги изглеждаше щастлив. В днешно време щастливци бяха глупаците или лудите. Понякога се приближаваше към някоя кола и питаше:
- За къде си? Аз отивам в Лапландия, при Дядо Коледа! Ти виждал ли си го?
Някои ...

РосиДимова

Проза » Рассказы

1.6K 9 34

Проклятието 🇧🇬

Той беше бонвиван, купонджия, сваляч, мачо. Мацките се лепяха на рояци, той ги сменяше като носни кърпички. Една от тях, се беше влюбила в него до полуда, а той я изостави, заради което една врачка го прокле до момента, когато се срещнат отново на тази малка земя.
И той я срещна. Беше късна вечер в ...

jonnnn

Проза

870 3 21

На раменете на Господ 🇧🇬

" Когато човекът ходи по пясъка, там има два чифта стъпки - неговите и тези на Господ. Когато му е най-тежко, стъпките остават само две. Защо? Защото тогава Господ го носи на раменете си!..."
Момчето замина за Америка. Живя там известно време. Прибра се за кратко, за да се види с родителите си. Запо ...

slan4ogled

Проза » Рассказы

1.1K 5

Две майки 🇧🇬

Гърдите още я боляха от удара... Тези с които кърмеше сина им... Блъсна я с такава сила, че тя едва успя да се задържи на милиметри от ръба на масата... Това преля чашата. Нищо повече не можеше да се промени. Грабна малкото сакче с бебешки принадлежности, мушна в него и няколко нейни парцалчета, мет ...

ValentinaMitova

Проза

1.8K 6 36

Майчино 🇧🇬

Малки, много малки и неочаквани са камъчетата, които могат да отприщят спомен.
Един от най-свидните и далечни образи, които ненадейно изплуват е мигът, когато се затичвам по дългия селски път, за да посрещна майка си, която идва от града. Тя е облечена в светло оранжаво костюмче. Усмихната е, защото ...

Liliesofthevalley

Проза

615

Нема Бог!! 🇧🇬

И какво чудно нещо е човекът. Докато ги блъскахме и сечахме поганците, и ония се пребиваха с писъци надолу, мене ми подобяваха на чували, пълни с жито, тръснати на вършилото от работния народ. Ето за това си мислех – за жетва и вършитба и за богат урожай, докле невред цвърчеше кръв и пръскаше преизо ...

khanas

Проза » Повести и романы

1.6K 4 8

Радостта като стил на живот 🇧🇬

Тъкмо когато прочетох в новините: „Българинът – пръв в класацията на нещастните и недоволните” ми попадна книгата на Дж. Майер „Радостта по пътя към целта”. „Лесно им е на американците, те и в затвора живеят по-добре от нас!” – каза един познат.
Защо сме нещастни, недоволни и сърдити е друга тема. Б ...

Stasi.1

Проза » Другие

783

Госпожо! 🇧🇬

Помня, че беше зимна вечер, час пик и се налагаше да изляза с колата, спешно.
В началото не го забелязях, но после ми се наби на очи. Огромен бял мерцедес. Поглеждам таблото - врати, ръчна, багажник - нищо не свети. Предприемам бърз тест и натискам газта. Ускорява заедно с мен и двамата минаваме на ...

Иринакис

Проза

1.8K 8 42

Рассказы и проза современных авторов

Касиерката 🇧🇬

Златната кокошка - част 10 🇧🇬

Да остарееш млад 2, Сутрин 🇧🇬

Да остарееш по свой начин - втора част 🇧🇬

Други светове 2 🇧🇬

295 , Съдията Дред 🇧🇬

Профил от нета 🇧🇬

Ак 47, калибър 182, гларуси 🇧🇬

Красавица 🇧🇬

18+ Разказ за несериозното 🇧🇬

Три в едно на приятелско кафе 🇧🇬

Дядо Ицо гледа от Бакаджика - девета част 🇧🇬

Когато Времето заспи… 🇧🇬

Не съм от тия, дето...4 🇧🇬

Да остарееш млад 🇧🇬

Без обич 🇧🇬

Различни Взаимоотношения (книга 1, част 2) - 12.1 🇧🇬

Портал към съня. 🇧🇬

Портал към съня. 🇧🇬

Промяна за подмяна 🇧🇬

За индианецу Винету и Едного 🇧🇬

Докато смъртта ни раздели 6 - край 🇧🇬

Неочаквани гости 8 финалът 🇧🇬

Да остарееш по свой начин. 🇧🇬

Нов ден 🇧🇬

CO-вид 65. Градският часовник на Бергамо – 1 🇧🇬

Килими 🇧🇬

Хептен къс - фитил... 🇧🇬

112 - част 4 🇧🇬

Очилата Мини - Разказче по картинка 🇧🇬

Пак несъобразени 🇧🇬

Шоколадови бонбони 🇧🇬

Лудият 🇧🇬

Проклятието 🇧🇬

На раменете на Господ 🇧🇬

Две майки 🇧🇬

Майчино 🇧🇬

Нема Бог!! 🇧🇬

Радостта като стил на живот 🇧🇬

Госпожо! 🇧🇬

Очередь