Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

18+ Математика, народопсихиатрия, горчива истина 🇧🇬

/Категорично лично неправилно мнение, за което не носи отговорност никой - най-вече авторът. От жегата е... Смятам го за нецензурно - както казах на Юри: най-точната рима е гласувам/псувам. В заглавието присъстваш и цаца, ама ще караме без мезе - нали за такова ни взеха вече./
Най-интересното на изб ...

генек

Проза » Другие

519 4 14

Завещанието 🇧🇬

На семейството ми
Катя не си бе представяла по този начин седемдесетия рожден ден на дядо си.
От малка си спомняше как нивите се размазваха, докато колата им ( стар червен Опел) стигаше до малкото, но китно селце. Помнеше всичките изтощителни празненства в градината, многото ядене и пиене, смеха на ...

Водна_лилия

Проза » Рассказы

1.8K 3 8

Каква ще съм, ако е бях такава 🇧🇬

Щях да съм по-елегантна, а не като сега обута с почти плоски кецове и сандали! Всъщност бях елегантна само за малко, трябваше да отида на една среща. Е, той така и така не дойде, счупих си токчето, заваля дъжд и си суших косата с сешоар в тоалетната на един скъп ресторант, точно до мястото на срещат ...

honesty

Проза » Другие

833 1 5

CO-вид 65. Градският часовник на Бергамо – 4 🇧🇬

/Частиците на битието/
Да вземем например свръхнаселеността, нещо, което сме обсъждали надълго и нашироко. Появиха се прекалено много зайци, защото вълците и лисиците не ги убиват. Прекалено много елени, защото вълците и ягуарите не ядат еленско месо… Достатъчно е да се забрани убийството и се появя ...

МарияДимитрова.67

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези, Другие

1.1K 2

Прашасали спомени 12 🇧🇬

Загледах се през прозореца ,.. наистина ли животът е някакси предначертан , или
кой както си го подреди по после, Зорницата изгря с ярката си светлина,.. освен на моряците в морето
дали показва вярният път и на останалите хора...
- И изведнъж, както се казва дойде промяната - продължих монотонно - С ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Другие

1.4K 1 10

Не е важно какъв си, а какъв се чувстваш 🇧🇬

- Да, полицейският началник е… Здравейте, господин кмете!... Всичко е наред, градът е спокоен, полицаите са на обход… Да, има задържани. Както винаги… Ааа, този ли… Смятаме да изчака тук, докато дойде някой специалист и определи заболяването… Няма начин да е нормален, яката го тресе манията… Не, не ...

генек

Проза » Рассказы, Юмористическая

1.2K 2 14

Первая, Белая, и Всея. (глава 36)

Глава 36. Покрова писателей.
*- Невероятный восторг, какая-то взбудораженная спесь. Учитель, кажется, мы здесь были, а толпа, что прежде тут блуждала, как-то тоже обновилась. Неимоверное количество новых представителей отрасли и, похоже, все бездельники. Трудящееся население, напрягаясь умом мозгов ...

Бетон

Проза » Повести и романы

1.4K

Може ли да започнем отначало? 🇧🇬

Той ме откри седнала на пода на гардероба в спалнята, полюшвайки се напред-назад, докато сълзите ми се стичаха по бузите и падаха в скута ми. Черният молив по клепачите се бе размил, а устните ми се бяха подули от плач. Сърцето ми се разпадаше. Мъжът, когото обичах и който трябваше също да ме обича, ...

alexltmsyf

Проза » Рассказы

550 4

Дневникът на омагьосаната / продължение/ 🇧🇬

- Обичаш ли ме ? - попитала гугутката своя другар в живота.
- Не знам! - отговорил той. - Не познавам чувство различно от това да мисля само за теб и сърцето ми да бие само за теб. Може би е това, как мислиш?
- Не знам. - отвърнала тя. - И аз не познавам чувство различно от това да те гледам и да по ...

m770921

Проза » Другие

593 1

Я, каква била работата! 🇧🇬

Иванчо: Тате, защо Слави избра Николай Василев за премиер?
Бащата: Защото е по-нисък от него.
Иванчо: Ама той не е ли по-нисък от всички?
Бащата: Точно в това е работата. Така той ще е несменяем...

vega666

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

635 7 5

Прашасали спомени 11 🌐

Слънчеви лъчи ме огряха и поразбудиха...
Отворих очи, погледнах я,.. беше се подпряла на лакет и ме наблюдаваше нежно, както майка гледа детето си
- Наспа ли се момиченцето ми, така бързо се съмна...- прошепнах тихо и погалих белият кичур коса.
- Да, и аз спах непробудно,.. дали от чистия въздух тук ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Другие

658 1 2

Ще дойде съблазън 🇧🇬

Случи се така, че започнаха ненадейно да измират хора. Роднини, съдружници, съседи по двор и други, по- далечни познати. Съдбата ги бе подхванала всички с голямата метла, сякаш само заради някогашна връзка с него, Карло. Вести за смърт пристигаха отвсякъде. Заредиха се лоши дни, погребения, ковчези, ...

svdonchev

Проза » Рассказы

1.5K 4

Грозният 🇧🇬

След десетото почукване, реших най – после да стана, пъхнах си медальона в специалната кутийка, небрежно се наметнах с нещо и се запътих към вратата. За кой ли път там търпеливо чакаха добре познатите Кен и Барби. Вече по навик, с жест на ръката ги поканих да влезат и се затътрих след тях безучастно ...

jonnnn

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

1.8K 5 19

Избори 🇧🇬

Умори се организмът. Работа, работа, работа… И се появи идея – обновяване. Просто да се проведат избори и подтикне тялото отново да е жизнено и устремено по житейския си път…
Критиките бяха очаквани и логични:
- Остаря мозъкът… Не, че преди беше нещо особено, обаче… Изкуфя, започна сам да си създава ...

генек

Проза » Юмористическая

621 4 6

По Простакът от Радой Ралин 🇧🇬

Из „Дочуто от съседната маса“
Бе започнал поредния горещ делник. С неколцина приятели потърсихме спасение в близката квартална кръчма. В очакване на поръчаната биричка по стар навик се заслушах в разговорите на съседната маса. В нейната компания любимецът на махалата, обкръжен от своите съквалталци, ...

ВТ

Проза » Рассказы

1.7K 2 1

Ти си моята утеха 🇧🇬

Гневна ме свари ти.
Нямах желание да говоря дори.
Стана ми мило, че ми звъниш.
И без да мисля ти отговорих.
Разлях си мъката страшна, ...

DodiS

Проза » Другие

795

Ден на дълга 🇧🇬

Това е Иван. Човек на дълга. Казаха му – негов дълг е да гласува. И той гласува. Стана рано – обяд още нямаше, тръкна брадичката да провери дали към сряда трябва да я окоси малко, гребна две шепи вода, та със стигналите до лицето капки се освежи, нахлу празничните стари дънки…
И отиде да гласува…
Ив ...

генек

Проза » Юмористическая

940 6 12

Може би дори са твоят живот 🇧🇬

Срещаш ги - чудиш се, нарочно ли са груби, или просто така. На всеки се случва да не разбере защо някой се е държал лошо, пренебрежително и т.н. с него. Защо изобщо някой би се замислил за теб, ако няма намерение да остане? Възможно ли е хора да се занимават с теб само заради спорта? Кога най-накрая ...

limeruna

Проза » Другие

1.1K 2 11

Загадъчното 2 🇧🇬

Материалът е продължение на https://otkrovenia.com/bg/proza/zagadychnoto
Вече ви запознах с мистичното четирицифрено число 6174, известно още като константа на Капрекар. В математиката е пълно с подобни числови обекти. Обекти, които не се влияят от "репресиите" срещу тях и остават неподвижни като ис ...

vega666

Проза » Другие

975 10 6

Глупавият шут 🇧🇬

Имало едно време един шут, който обичал да разсмива хората с гримаси, скечове и простички песни. Понякога публиката го харесвала, а друг път му се присмивала на тъпите шеги. Въпреки това той обичал работата си. Осъзнавал, че не е много умен и затова извън цирковата арена само мълчал. Когато го питал ...

troia

Проза » Рассказы

791 1 17

Начисто 🇧🇬

Вън пак заваля. Този път обаче дъждът някак странно барабанеше по металният покрив на колата. Капките шибаха безмилостно купето и се усещаха като чуковни удари. Не беше като предишният дъжд. Този беше друг. Някак по-страшен, по-злокобен. Сякаш вещаеше някаква лоша вест. Поредната.
Джони преглътна и ...

JaneEm

Проза » Рассказы

1K 3

За или против съвременното развитие 🇧🇬

Зная, че подобно заглавие ще ви се стори еретично, но както е казано:
Учениците на добрия учител се познават по това, че са еретици.
За мен времето на маститите автори на проза и за техните мастити произведения отдавна премина. Имах един дълъг период на заблуждение, започнал още в детството ми, кога ...

vega666

Проза » Другие

666 8 12

Игрите на съдбата 🇧🇬

Беше в онези времена, когато децата се раждаха по къщите с помощта на местната акушерка. От един прозорец, под стряхата на планинскa kъща се чуваха сподавените викове на родилка. Виковете постепенно утихнаха и стаята огласи силен детски плач. Няколко минути по-късно вратата на имението се отвори и п ...

ilden

Проза » Рассказы

886

Лятна машина на времето 🇧🇬

Радиото, детството и прохладните керпичени стаи на село са свързани, а музиката е най-благонадеждната машина на времето.
Спомените са със смесен аромат на подправки и цветя, сено и влага от стара къща, в която живее много добра и много възрастна жена. Тя прави вкусна лятна супа от джанки с копър. Об ...

Liliesofthevalley

Проза

631 1 2

Дядо Ицо гледа от Бакаджика-единадесета част 🇧🇬

Едно тракийско село през ранната есен е като кошер пълен с мед.Една уханна, благодарствена благодат се стеле в равнината:ухае на пъпеши,дюли и цъфнало индрише -на оскъден припек по икиндия...
Ирина събра в един куфар каквото можа от моминските си рокли, после избухна в горестен плач,защото осъзна,че ...

Ranrozar

Проза » Рассказы

966 3 18

Случки в детската градина 🇧🇬

ГОДИНА/
-Добри!Добри!-упорито повтаряше жената и плясна по бузките възпълничкото момче,което лежеше на земята.С разперени ръце и крака,на дебелия килим се бе проснало 4-5 годишно дете,което не реагираше по никакъв начин.Вперило поглед в тавана и с учестено дишане,момчето не даваше индикации,че чува ...

Дистам

Проза » Сказки и произведения для детей

1.1K 1

Една войнишка каска 🇧🇬

Беше напъпила пролет. Краят на април. Тъкмо парковете около площада бяха обрасли в зеленина. Натежалите коси на брезите се люлееха над главите на разхождащите се и спираха мъхчетата на върбите по въздуха. Работници в гащеризони подвикваха зад косачките си, докато машините бръмчаха оглушително,оставя ...

Plevel

Проза » Рассказы

596 5 30

Бе, какъв размисъл?! 🇧🇬

Докато си пиеше кафето, чу, че трябвало да се мисли. Едва не се задави от смях. Ама че простотии – да мисли днес… Баш днес! Когато има толкова работа… Трябва да отскочи до село, да види старите, да удари някоя мотика на лозенцето, да обере каквото там е станало, че жената заръча, да разпредели какво ...

генек

Проза » Юмористическая

688 5 17

Среща 🇧🇬

В някакъв объркан съботен следобед стисках ръчичката на Криси и криейки досадата си вървях бавно из МОЛ-а. Много мразех тия новоизлюпени убежища на човешкия снобизъм във всичките му форми. Но бях обещала на Криси, че ще отидем, защото всички деца от детската градина ходели всяка събота в МОЛ и там о ...

esenna

Проза » Рассказы

1.8K 5 7

Да не живеят за кеф?! 🇧🇬

Господа, събрах ви извънредно. Да – разбирам: обяд е, жега е, че и климатичната инсталация се е повредила вече десет минути. Но – налага се да се поизпотим в името на бизнеса и бъдещето…
Стреснат съм! И възмутен! Какво правите? Какво правим всички ние, господа?
Докладваха ми, че имате тук проблем с ...

генек

Проза » Юмористическая

500 3 16

Едно мъничко Варненско солено пътуване 🇧🇬

Има една пиперлива, абе, солена, особеност на муковисцидозата (драгий читателю, туй е една болест на мене се паднала) — соленичко е, така, като ме целуне Габриела. Излишъкът на сол обаче нея хич я не смущава. Тя все пак много обича солено. Тъй де, да се не забравяме, че веч хептен забравих как да ра ...

anahataroot

Проза » Рассказы, Юмористическая

1.2K 4 36

Кмете, вземете си го 🇧🇬

Един син, който бил на гурбет по чужбина, се завърнал при своите родители на село. Заради дългото му отсъствие и възрастта на родителите, къщата и оградата на двора били в окаяно състояние. Синът решил, че част от спечелените пари трябва да вложи в освежаването на бащиния дом. Било вече мода при гра ...

Qndov

Проза » Рассказы, Юмористическая

1.2K

18+ Прашасали спомени 10 🇧🇬

Несъзнателно помилвах и сега косата й унесен в ония прашасали спомени...
Преди много години, когато дадох кръв за братчето й, тогава ме беше попитала .. Боли ли те...'' и едва погали ръката ми около марлята, Беше ме прегърнала с онова детско чувство за благодарност, което не можеше да се опише,... П ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Другие

1.2K 1 4

Безкрайност 🇧🇬

- Какво искаш да кажеш? - Тя го гледаше учудено с влажните си очи. Облачета пара излизаха от ноздрите ѝ и се разсейваха в студения зимен ден.
Бяха се запознали в началото на лятото, на същата тази пейка в парка, докато разхождаха домашните си любимци. Тогава паркът беше пълен с деца и подвикващи под ...

Wings

Проза » Рассказы

964 5

Педагогически за малки и не толкова малки 🇧🇬

Чувам как на съседчето обещават айпод, ако няма двойки…
И се сещам – на мен ми обещаваха, че ще ми скъсат гъза от бой, ако имам петици…
Времена, нрави, деца…
хххх
На съседната маса долита момиченце и вика: ...

генек

Проза » Юмористическая

661 2 11

Ти мой грях 🇧🇬

Филип
И аз не разбрах как се случи всичко. Не съм допускал, че съдбата ще ме изненада и ще промени живота ми. Щ е реши вместо мен и ще ме въвлече в съдбовните си замисли, без да ми даде право на избор. Сърдех се, но приех избора й и не съжалявам. Преживях, възмъжах и намерих неочакваното. Дари ме и ...

ilden

Проза » Рассказы

917 3

Вярвате или не ...41 🇧🇬

Сага за двата бастуна
/епизод 25/
- Наборе, може ли политик да е с обеци?
- Може, ако е жена! Какъв е проблемът, джанъм?
- А, ако политикът е мъж? ...

Qndov

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

732 1

Трендафил-втора част 🇧🇬

Гюла,дъщерята на Яшар-корумбаша на катуна,който имаше преди нея седем сина,най-после стана баща на момиче! Гюла се оказа единствената му дъщеря, последно дете в голямото му семейство.
Като всеки баща, който има нещо в повече,а друго в по-малко- ценеше и пазеше изтърсачето изкъсо,защото любовта на жи ...

Ranrozar

Проза » Литературные очерки

1.2K 7 28

Лабиринт на плачещите лилии 🇧🇬

Уханието на хризантемите упояваше сетивата ми. Прохладният вятър, досущ като умел любовник, целуваше страстно хлътналите ми рамене. Лешниковият храст се разтапяше от пръстите на горящия залез…
Лутам се из лабиринта на плачещите лилии. Чувам отдалечените прегракнали гласове. Коридорът е изпълнен с ка ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Другие

1.1K 1 1

Прашасали спомени 9 🇧🇬

Сутринта, даже и не дочаках да свирне тръбата за закуска,...ауу, как съм изгладнял, сигурно е от чистия въздух и тишината...
- Добро утро - поздравих учтиво новата служителка на рецепцията - Очертава се слънчев ден, а
- Добро утро - отвърна тя със загадъчна усмивка...
Сигурно си мисли, леля Марчела ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Другие

1.4K 2 11

Рассказы и проза современных авторов

18+ Математика, народопсихиатрия, горчива истина 🇧🇬

Завещанието 🇧🇬

Каква ще съм, ако е бях такава 🇧🇬

CO-вид 65. Градският часовник на Бергамо – 4 🇧🇬

Прашасали спомени 12 🇧🇬

Не е важно какъв си, а какъв се чувстваш 🇧🇬

Первая, Белая, и Всея. (глава 36)

Може ли да започнем отначало? 🇧🇬

Дневникът на омагьосаната / продължение/ 🇧🇬

Я, каква била работата! 🇧🇬

Прашасали спомени 11 🌐

Ще дойде съблазън 🇧🇬

Грозният 🇧🇬

Избори 🇧🇬

По Простакът от Радой Ралин 🇧🇬

Ти си моята утеха 🇧🇬

Ден на дълга 🇧🇬

Може би дори са твоят живот 🇧🇬

Загадъчното 2 🇧🇬

Глупавият шут 🇧🇬

Начисто 🇧🇬

За или против съвременното развитие 🇧🇬

Игрите на съдбата 🇧🇬

Лятна машина на времето 🇧🇬

Дядо Ицо гледа от Бакаджика-единадесета част 🇧🇬

Случки в детската градина 🇧🇬

Една войнишка каска 🇧🇬

Бе, какъв размисъл?! 🇧🇬

Среща 🇧🇬

Да не живеят за кеф?! 🇧🇬

Едно мъничко Варненско солено пътуване 🇧🇬

Кмете, вземете си го 🇧🇬

18+ Прашасали спомени 10 🇧🇬

Безкрайност 🇧🇬

Педагогически за малки и не толкова малки 🇧🇬

Ти мой грях 🇧🇬

Вярвате или не ...41 🇧🇬

Трендафил-втора част 🇧🇬

Лабиринт на плачещите лилии 🇧🇬

Прашасали спомени 9 🇧🇬

Очередь