Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Кървави следи в лабиринтите - част трета 🇧🇬

ГЛАВА ТРЕТА
Туше обикаляше Скопие одърпан, гладен, смазан. Хлопаше на портите, зад които се мъдреха богати домове, молеше за работа. Някъде вежливо му отговаряха, че няма. На други го гонеха, ругаеха. На трети, дори го изхвърляха. Три дни не бе слагал троха хляб в устата си. Виеше му се свят. Кракат ...

NadeBo

Проза » Повести и романы

660

Пара гнедых (часть 3)

- На Девитлий! - крикнул молодцам, держащим длинные гужи, старый Велин, - там у меня друг военный, я давно его не видел, до полуночи доедем, у него и заночуем.
Хлестнули запряженных лошадей молодцы, Тимо расширенной повозкой с двумя привязанными сзади лошадками, впереди едет; Панчо с двумя парами то ...

Бетон

Проза » Повести и романы

1.7K

Споразумение 🇧🇬

В ранната утрин, когато колите за събиране на боклук и птичките още не бяха озвучили тихата уличка, до голямата кофа спря продърпаният, но вече полузимно екипиран клошар Васко. С опитен замах отвори капака. Бързият поглед му показа, че вечерта е била добра не само за жителите на уличката - част от т ...

генек

Проза » Юмористическая

802 1 4

Ханджийки - 3. Омайно вино - край. 🇧🇬

***
В старите времена, стари традиции се вплитат и тачат, ама, дойде ли новото, не можеш го избегна, защото всичко расте, променя се, развива се и дава плод. Времето никога не стои на едно място. Людете не са еднакви – и те, като часовника, тиктакат спрямо това, какъв е подтикът на душите им, какво ...

LiaNik

Проза » Рассказы

1.7K 8 19

Цяла вечност в една секунда 3 (последна) 🇧🇬

"Безразсъдство"! Не можеше да си избие от главата тази глупост. Страхуваше се. За първи път в живота си от цялото си сърце желаеше мъж да я забрави. Отпъждаше мисълта за него като досадна муха. Минаха няколко дни. Все още се озърташе, докато отключва входната врата. Имаше едно протмоне, където държе ...

Vessymark

Проза » Рассказы

1.1K 2 4

Самота или свобода 🇧🇬

Беше тиха нощ.Толкова тиха, че можеше да чуе как снежинките падат на земята. Дори вятърът се беше отказал да разрошва косата ѝ а само от време на време повдигаше крайчето на шала, който си бе сложила. Момичето обърна глава към тъмното небе и остави лицето си на нежната милувка на снега. Пое дълбоко ...

JulianaNikiforova

Проза » Другие

1.5K 3 7

Когато те няма... 🇧🇬

Сега съм сам,макар и за минути и оглушителната тишина яде душата ми.
Няма те.
Без твоите очи светът е сив и мрачен.
Без твоите прегръщащи ръце ми е студено.
Без теб е мрачно птиците замлъкват както преди буря. ...

Боби79

Проза » Письма

1.3K

Самотата на силните: Косите на Електра, Глава 11 🇧🇬

Когато Елка се прибра в къщи, видя Иван да пренася в колата костюмите си със закачалките и няколко кашона с вещи.
- Отиваш ли някъде?
- Да. В апартамента.
Ставаше въпрос за апартамента на починалата му леля, в който щеше да живее Джини.
- Защо? ...

NeliKaneva

Проза » Повести и романы

818

Проклета съм била! 🇧🇬

Упрекват ме, че съм черногледа и проклета! Не съм, бе!!! Просто съм реалистка! Да речем, ей я онази дебелана от третия етаж Гинчето! Като слиза по стълбите и с памук в ушите я чувам как пуфти като локомотив. Прилича на диня! Така се е окръглила! Ама защото яде!!! И все се оплаква колко е зле, каква ...

latinka

Проза » Юмористическая

1.3K 8 16

Кървави следи в лабиринтите - част втора 🇧🇬

ГЛАВА ВТОРА
Слав и Жельо се движеха бавно през одърпаната през последния бой горичка.Жельо беше ранен и с последни сили се движеше, подкрепян от брат си. Лицето му се белееше като на смъртник. Вече не го гърчеха болките от движението. Болката, обхванала цялото му тяло, се сливаше с учестения ритъм н ...

NadeBo

Проза » Повести и романы

719 1

Проблясъци 🇧🇬

Животът е за богатите, за всички останали ни остава да вярваме в Бог!
Разликата между хората не е в богатството, а в дебелото им черво!
Има ли значение че живеем в 21 век, след като мисленето на някои се е застопорило в Средновековието
По какво се различава човека от животното?
По това че има чувств ...

Соларе

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.1K 3 4

Гласът на разума 🇧🇬

В детската градина се стремеше да седне до стената – за да има нещо зад гърба си, а после да гледа безразлично наоколо си с целия си вид внушаващ: „Мен ме няма! Мен ме няма!“
Успяваше често, но се случваше да отслаби вниманието си, да свали напрежението на внушението и да го грабнат безцеремонните и ...

генек

Проза » Юмористическая

837 4 16

Окото на настоящето 🇧🇬

Хей, помниш ли ме? Почакай, не се стряскай! Спри… Знам, че бягството е най-лесното решение на проблемите. Обърни се и ме погледни в очите. Не мисля, че в тях ще намериш момчето, което изостави преди години. Страхуваш ли се? Не целя да те смутя, желая да видиш миналото такова, каквото е. Нали не бива ...

thedac

Проза » Другие

637

Силата на любовта 🇧🇬

Почувствах и заобичах. Предполагам, че звуча глупаво, неосъзнато и абсурдно. Не мога да отговоря с абсолютна точност какво се случи. Момчето, свило се в черупката на чупливото си ежедневие, реши да надзърне към пъстрия свят, в който нежността бе завладяла всичко. Намирам за правилен стремежа ни да о ...

thedac

Проза » Другие

636 2 2

Празник 🇧🇬

Днес имаше рожден ден. Ставаше на 72 години. Още от сутринта настроението й бе приповдигнато. Свари си чай от изсушената от нея липа, начупи в него малко сиренце и хляб, сложи и две лъжички захар. Днес беше заслужила да се поглези, нямаше да пести отново от продукти. Започна да шета из малките стаич ...

JulianaNikiforova

Проза » Рассказы

1.1K 1 6

Няколко писма до теб-13 🇧🇬

Дали я познаваш? Тази жена, която седи до прозореца в автобуса и замислено гледа танца на дъжда отвън... Лицето ѝ е нежно и някак отнесено... Едновременно тъжно и дяволито, едно озарено лице... И без да я познаваш ще разбереш, че е влюбена, защото само това чувство може да провокира този специфичен ...

maracuja

Проза » Письма

1.4K 1 1

Кървави следи в лабиринтите 🇧🇬

КЪРВАВИ СЛЕДИ В ЛАБИРИНТИТЕ
Повест
Слънцето се спускаше към хоризонта. Дългият, почти летен, ден не искаше да се предаде, но вечерта го поглъщаше бързо. Вятърът помете и последната светлина и я захвърли на пелени върху зелената гора. Там тя зимоморничаво се разпръсна сред шубраците. Гъмжилото от хор ...

NadeBo

Проза » Повести и романы

739

Към града и към света 🇧🇬

Шефът извика Подчинения и той дойде с два молива и две папки.
– Омръзна ми да те гледам така – каза му намръщен. – Винаги се появяваш като от картина на Пикасо.
– В смисъл? – потрепера гласът на Подчинения. Досега не беше сравняван с творба на гениалния художник.
– В смисъл, че те виждам двоен. Трии ...

exuded

Проза » Рассказы, Юмористическая

1K 1 6

Счупени криле - глава 15, 16 🇧🇬

Глава 15
Пийт
„Абриел!” помислих си, след като цялата тази сграда се разтърси. Писък се разнесе навсякъде. Ангела, който беше на път да е убит от мен изведнъж падна на земята и се гърчеше. Взех копието, което бе държано от някаква статуя на рицар. Забих го в сърцето на ангела.
- Пийт! – извика ме Дж ...

CrystalReign

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

865

Скок 🇧🇬

/разказ от поредицата за Мартин Милена- Ахарам, Евера/
Коктейлът беше шумен, а помещенията препълнени с хора. Всички искаха да видят астралната живопис на Паскал. Картините бяха навсякъде по стените, дори и по тези, опасващи виещата се стълба към втория етаж на луксозната сграда, където беше разполо ...

angelbard

Проза » Рассказы

969 1

Цяла вечност в една секунда 2 🇧🇬

📩 Здравей. Аз съм! Помниш ли ме, момчето с колелото в парка.
Тя се облегна назад в ратановия стол в ъгъла на терасата. Продължаваше да бъде все така задушно дори в късните часове на деня. Бяха минали две седмици откакто го срещна и и върза тенекия. Подразни се на това съобщение. "Какво значи момчето ...

Vessymark

Проза » Рассказы

968 6 5

Сълзите на мъдростта 🇧🇬

Имало едно време един старец и една старица. Те живеели в малко селце, в схлупена едноетажна къщурка, която приличала на ленива костенурка, спряла насред прашен път за почивка. Мъжът се казвал Виктор, което означавало „победа“, а жената – Надежда. Съчетани в едно, имената им образували странна смеси ...

thedac

Проза » Другие

715 5 6

Времена 🇧🇬

Какво време настана само – пазарно. Та се налага в речника след думи като любов, патриотизъм, хуманизъм, морал да се пише в скоби “остаряло, архаично”.
Една любов само остана - към парите. Имаш ли пари – всичко можеш си купи. Лекарите дори ще намерят всяка нужна им болест срещу парите ти. И в отделн ...

генек

Проза » Юмористическая

836 1 6

Дамата, търсеща възмездие.... 🇧🇬

Тя стана от леглото и облече червеният си халат. Погледна през прозореца . Беше мрачен ден, също като мислите в главата й. Погледа й бе леден, а лицето безразлично. Спусна черните плътни пердета и в стаята настана мрак. В този момент се чу звука от проливен дъжд, който изведнъж се изля. Нищо не пред ...

ГалинаПавлова

Проза

1.2K 3

Ханджийки - 3. Омайно вино - 5 🇧🇬

***
Добри излезе навън и свърна към мястото, където го чакаше гражданинът. Марга не се виждаше никъде. По средата на пътя се спря. Очите му се плъзнаха покрай мъжа и се заковаха върху момичето. Неговото лице, отведнъж, посърна и слънчевите лъчи на спокойното веселие се отдръпнаха, като че ли засенче ...

LiaNik

Проза » Рассказы

1.4K 7 12

Древното зло 🇧🇬

/разказ от поредицата за Мартин и Милена- Ахарам и Евера/
Морският пясък блестеше като злато, както и кожата на Милена. Младата жена беше легнала на плажната ивица в крайморското градче Китен. Беше затворила очите си и се наслаждаваше на топлото, галещо слънце и на шума на препусналите бели коне на ...

angelbard

Проза » Рассказы

785 1

Портрет 🇧🇬

Михаил беше работник в частна фирма. Работеше от осем до пет, всеки ден, без неделя. Събуждаше се, пиеше кафе и отиваше на работа. Вечер се прибираше и се отпускаше уморен на дивана в ергенската му квартира.
Младият мъж беше затворен в себе си и нямаше приятели. Липсата от нормално общуване, той зап ...

perfanov

Проза » Рассказы

960 3 4

Моята 🇧🇬

- Дай едно...Та викате – жени, виагра, женитба! То, ако женитбата беше хубаво нещо - и Господ щеше да е женен. А не да хойка по разни бивши деви Марии.
Не, не се оплаквам - жена ми е хубава, умна, работна. Ех, да беше и чужда - цена нямаше да има. Шие, глади, кърпи - направо не личи, че е работила. ...

генек

Проза » Юмористическая

1.1K 4 15

Вяра 🇧🇬

Повечето приказки започват с имало едно време, но не и тази.Мелиса живеела заедно с майка си в Симит Сити.Но животът ѝ не бил като на повечето ѝ връстници.Праз деня ходел а на училище ,а след това майка ѝ я карала да върши цялата домакинска работа - миело съдовете, готвело, бършело прах и перяло на ...

Марчетоо

Проза » Сказки и произведения для детей

1.2K

Утрото се познава от вечерта 🇧🇬

Беше юни и Ели, бе поседнала на верандата, под вече парещото слънце. Зимата бе така дълга, така скучна и така досадна. Бе и омръзнала. Бе и омръзнало да слуша как вятърът свисти под прага на врата и духа през черчеветата на старите прозорци в къщата на баба и. Тя живееше там с малката си сестра Соня ...

Lebovski

Проза » Рассказы

1.6K 3 1

Бащин съвет 🇧🇬

Хитър Петър бил малко момче. Един ден с баща си отишли да прекопаят чорбаджийското лозе. Бързали много, защото уговорката била да им се плати, ако свършат работата до вечерта. В съседното лозе работел стопанинът му - техен съсед. Той си пеел, докато копае. Щом се изморил седнал да почине на сянка по ...

СветланТонев

Проза » Сказки и произведения для детей

1.4K 2

Залез 🇧🇬

Седя и гледам залеза, а ти идваш и сядаш до мен.
Тих вик на тръпка от любов.
Гледаме напред. Ти до мен, аз до теб.
Два погледа се срещат, две лица се усмихват.
Вик! "Хвани ме!" ...

dust-in-the-win

Проза

897

1001 мига 🇧🇬

- Чуваш ли как се отронват миговете? – попитаха сенките с тихия си глас.
Ехо гледаше празнотата в тъмното небе. Нямаше я обичайната игра на звездната светлина, тази нощ бе лишено и от усмивката на луната. Виждаше дълбока и безгранична тъмнина, в която погледа ѝ се губеше, като нечия молба, която ако ...

ГФСтоилов

Проза » Рассказы

966 1 1

Знак на славата 🇧🇬

Беше прашен и задушен ден на 1983-та. Промените, които щяха да преобърнат живота на милиони в пределите на Великата страна вече се усещаха във въздуха, но в областния сибирски град всичко още си беше по старому и хората спокойно си носеха новите дрехи, усмихваха се един на друг и се поздравяваха по ...

ico1_all

Проза » Рассказы

1.3K 2 2

Последният ден на сътворението 🇧🇬

/от поредицата разкази за Мартин и Милена- Ахарам и Евера/
Русите и коси се вееха на вятъра, който нежно ги подемаше и си играеше закачливо с тях. Евера се намираше на върха на най-високата кула, в най-високата сграда на Атлантида, наричана „центърът“. Наистина, това бе нейното предназначение, „върх ...

angelbard

Проза » Рассказы

769

Супа от кокали 🇧🇬

Тъмните облаци се скупчиха бързо и скоро заваляха едрите капки на пролетния дъжд, който за кратко напои земята. Веднага след него слънцето отново се показа, за да припомни на всички, че все пак вече е пролет. Напъпилите божури се отръскаха от капките, полепнали по листата им и протегнаха нежните си ...

JulianaNikiforova

Проза » Рассказы

1.2K 4 9

Сънят 🇧🇬

За кой ли път тя посрещна утрото напрегната, с изопнати мисли. Без да си спомня с точност образи и думи, беше сигурна, че го е сънувала отново – тялото ѝ се събуди жадно, сгорещено, с настръхнали зърна и неспокойни ръце.
Докато приготвяше кафето си, видя винената чаша и си спомни снощното задоволств ...

stenli499

Проза » Рассказы

1.4K 3 3

Когато мечтаят сакатите 🇧🇬

Неделя. Топъл майски ден. Големият супермаркет бе пълен с клиенти. Единственият ден в седмицата, в който хората не бързаха и пазаруваха спокойно и с удоволствие.
Мария и Ангелина са приятелки от детството, които са учили заедно преди много години. Те бяха решили да излязат и след кафето да се отбият ...

perfanov

Проза » Рассказы

2.2K 10 6

Утрешни новини 🇧🇬

Добър вечер, драги зрители! От днес започваме с нашата рубрика за утрешни новини. Тяхната цел е да ви подготвят за евентуалното възможно. И да ликвидират изненадите в добре уредения ни живот.
А сега за най-важните събития утре – в подробности.
Утре премиерът ще направи внезапно посещение в Бургас с ...

генек

Проза » Юмористическая

827 6

Ханджийки - 3. Омайно вино - 4 🇧🇬

***
Лозана цялата трепереше. Люшкаше се нейното тяло в някаква треска, като че ли се бе разболяла. Стягаше я сърцето, стискаха я гърдите, гърчеха се. Искаше да крещи, да поеме въздух и да извиси глас: „Не ща го! Не ща го! Нищо не съм сторила, нищичко лошо, освен, че съм се родила! Да го заслужа това ...

LiaNik

Проза » Рассказы

1.6K 7 16

Рассказы и проза современных авторов

Кървави следи в лабиринтите - част трета 🇧🇬

Пара гнедых (часть 3)

Споразумение 🇧🇬

Ханджийки - 3. Омайно вино - край. 🇧🇬

Цяла вечност в една секунда 3 (последна) 🇧🇬

Самота или свобода 🇧🇬

Когато те няма... 🇧🇬

Самотата на силните: Косите на Електра, Глава 11 🇧🇬

Проклета съм била! 🇧🇬

Кървави следи в лабиринтите - част втора 🇧🇬

Проблясъци 🇧🇬

Гласът на разума 🇧🇬

Окото на настоящето 🇧🇬

Силата на любовта 🇧🇬

Празник 🇧🇬

Няколко писма до теб-13 🇧🇬

Кървави следи в лабиринтите 🇧🇬

Към града и към света 🇧🇬

Счупени криле - глава 15, 16 🇧🇬

Скок 🇧🇬

Цяла вечност в една секунда 2 🇧🇬

Сълзите на мъдростта 🇧🇬

Времена 🇧🇬

Дамата, търсеща възмездие.... 🇧🇬

Ханджийки - 3. Омайно вино - 5 🇧🇬

Древното зло 🇧🇬

Портрет 🇧🇬

Моята 🇧🇬

Вяра 🇧🇬

Утрото се познава от вечерта 🇧🇬

Бащин съвет 🇧🇬

Залез 🇧🇬

1001 мига 🇧🇬

Знак на славата 🇧🇬

Последният ден на сътворението 🇧🇬

Супа от кокали 🇧🇬

Сънят 🇧🇬

Когато мечтаят сакатите 🇧🇬

Утрешни новини 🇧🇬

Ханджийки - 3. Омайно вино - 4 🇧🇬

Очередь