Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Нощ в участъка 🇧🇬

17,00 часа
- Не, не… Недейте му казва, че съм звъняла… Недейте…
Тя отпусна бавно телефона, а тежестта на апарата свали омаломощялата й ръка до пода. Главата й се снизи постепенно и бузата й опря в килима…
Пребита, с кървавите петна по лицето, с полузатвореното ляво око, малко напомняше на русото син ...

генек

Проза » Повести и романы

1.1K 1 11

"Няма но, няма недей..." 🇧🇬

В живота на човека, Истината ( реално/на практика ) е много по-безсмислена и по-безполезна от лъжата. Именно затова хората предпочитат да живеят в лъжа - дори когато са ПОЗНАЛИ Истината!

gurhito

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

850

Нашето предопределение. 🇧🇬

Съкровена Евера/Родена от Светлината/, отново съм в преоценка на това, което се случва. В мен, в дълбочината на моето същество, в Пътя по който вървим. Знам, че съм Изпитван, Проверяван, не за това искам да говоря. Ще ти кажа кои сме. Някой би казал кои сме били, не, и сега сме! Винаги ще сме! Днес ...

angelbard

Проза » Письма

891 1

Кучешки живот 🇧🇬

Баба Марта се бе разлютила и снегът се носеше с бурния вятър около Яна, която се опитваше да балансира върху ледената настилка пред блока, държейки голямата кутия с храна внимателно. Успешно стигна до близкия контейнер и подсвирна с уста. Дочули познатото подсвирване, от скривалищата си дотичаха няк ...

JulianaNikiforova

Проза » Рассказы

1.3K 1

Пътища много,но истината винаги дреме зад ъгъла. 🇧🇬

Младата жена нетърпеливо пристъпваше на перона. Гарата беше пълна с народ: изпращачи, посрещачи, заминаващи. Колко много съдби се преплитаха и колко многобройни бяха сърцата, които туптяха в очакване като нейното. Петя беше от чакащите. Да, тя чакаше. Беше се молила за този ден. Мечтала бе за тази с ...

LiaNik

Проза » Рассказы

2.1K 8 18

Кървави следи в лабиринтите - Глава осма 🇧🇬

ГЛАВА ОСМА
-Така е, - говореше Христо на сина си. - когато не се допитвате до нас а вършите всичко на своя глава. - Ходеше нервно напред – назад нервно в стаята. Петко мълчеше. - Смятате се професори в политиката. Какво да правим сега? Вие и нас може да провалите. До колко е уведомен вашия Захари за ...

NadeBo

Проза » Повести и романы

686

Към Радомир 🇧🇬

Разтоварихме сандъците от колата. Беше малък бус, а побираше много товар.
Прозинах се. Трябва да съм спал поне два часа. Беше горещо.
– Ще одраскаш боята! – изръмжа собственикът на возилото. Носеше шапка.
Бусът беше напълно издраскан и нямаше цвят.
– По-внимателно! – изежи се отново. ...

exuded

Проза » Рассказы

880 2 4

Прошка 🇧🇬

Момичето се размърда. Все още в топлата прегръдка на съня,започна да се оглежда наоколо. Прокъсаните пердета на прозореца се полюшваха от хладният сутрешен вятър и слънчевите лъчи надничаха любопитно в стаята. В първият момент не можа да осъзнае къде се намира, но след малко спомените нахлуха в глав ...

JulianaNikiforova

Проза » Рассказы

1.5K 4 8

Пара гнедых (часть 7)

Нет ничего печальнее, чем тяжёлые мысли.
Отец и Тимо ехали в Карамарин, замкнувшись в мрачности своих раздумий. Ехали наискось, полями.
Не всегда короткий путь - быстрее долгой обиды.
Что бы сигуранца ни подслушивала из зарослей дерезы, они шёпотом говорили на запрещённом родном языке, о войне далек ...

Бетон

Проза » Повести и романы

1.8K 1

Кървави следи в лабиринтите - Глава седма 🇧🇬

ГЛАВА СЕДМА
Христови се бяха съвзели напълно след войната. Слав заговори да наемат къща и се отделят. Момчетата растяха и се усещаше недостига на жилищна площ. Христо не даваше дума да се изговори по този въпрос. Не можеше да си представи, да бъдат разделени. Въпреки че мислеше да мине в запаса, той ...

NadeBo

Проза » Повести и романы

596

Аберацио иктус 🇧🇬

Можеше ли Весо Вафлата да предполага, че ще стои някой ден пред тази огромна къща с кутия бонбони в ръка, че ще се поти в сако и с вратовръзка, и че трепетно ще очаква да зърне човека, за когото бленуваше през последните седем месеца? Но ето, че този ден бе настъпил! И сега той - мъжкарят, който не ...

perperikon

Проза » Рассказы

4.8K 7 10

Протритите патъци на религията 🇧🇬

Когато преди година написах разказа „Страх“ търсех оправдание. Оправдавах своето неверие и липса на религиозно упование. Най-лесно мога да се оправдая с духа на върлуващия атеизъм в който съм възпитан в оная епоха. Прагматичното ми образование едва ли е достатъчен довод, както и семейната среда. Вер ...

йеромонах

Проза » Обзоры, анализы, критические статьи

1.3K

Без изход 🇧🇬

Разкъсват земята, продават я на парчета. Хубавата отива в ръцете на имащите, да я бетонират, за да не диша. Да издигнат палатите си, всички да знаят, че имат-власт, пари, връзки. Да не смеят дребните мравки да минат по-
край високите им огради, понякога с поставени стражи или охранителни камери. От ...

Ve2666

Проза » Рассказы

934 2 3

Сродна душа за кратко 🇧🇬

Той дойде в живота ми. Неочаквано. Изневиделица. Промъкна се в сънищата. Завладя мечтите. Превзе мислите ми. Оплете сърцето ми. Привърза душата ми с невидим конец.Накара ме да вярвам в невъзможното. Научи ме как се лети от щастие и от любов. Показа ми какво е да се пуснеш без да мислиш по течението, ...

frutito

Проза » Письма

1.5K 2

Рачел* - Първа част. 🇧🇬

Хубаво е чувството човек да крачи по родната земя! Омая и притихнало спокойствие носи родното в сърцето, мило и познато е всичко, но има и тъга. Тъгата по отминалото време и забравата се стелят бавно и нищо не замръзва така, както е било в миг от живота, от спомена, който е оставил следа в нечия чов ...

LiaNik

Проза » Рассказы

1.4K 5 21

Кървави следи в лабиринтите - Глава шеста 🇧🇬

ГЛАВА ШЕСТА
Беше лятото на 1919г. Туше седеше зад една от мръсните маси на софийска кръчма. Тя имаше реномето на сборно място на пияници и побойници. Хора, отчаяни от живота, идваха тук да задушат някаква своя мъка, биеха се с когото им попадне, пак да отмъстят на някого, за нещо, макар противникът ...

NadeBo

Проза » Повести и романы

652

Когато му върви - върви 🇧🇬

/още веднъж от "Калейдоскоп" - демоверсия/
Седим в парка с Митето комшията, гледаме последното слънце за тази седмица и се чудим дали ще видим някога пак истинска зима. Освен във фризера, де. И тогава до нас сяда омърлушен Пешо от горния етаж. Черпи с дежурните цигари, припалва и той, и пак мълчи ли ...

генек

Проза » Юмористическая

1K 6 12

Три утехи 🇧🇬

Тишината сряза плитките си черни, в земята на разтворените рани. Заплакаха светулките като девици. "Война било, когато си сънувал обич, която никога не ще разцъфне. Война отвътре – почерняла в мъка." Така си шепнеха светулките и светеха все по-рядко. Отслабваха. Разказваха, че всичко е било, заради ...

Plevel

Проза

1.3K 12 15

Пара гнедых (часть 6)

Широки камыши Дуная, и длиною далеко уползают, от устья к самым верховьям заросшей реки стонут и мотают мётлами камыши. Не только болота заливы и луга в камышах утонули, но и беды людские тут припрятаны, предприятие опасное скрывают непроглядные заросли. Глубоко в вилковских очеретных зарослях, из п ...

Бетон

Проза » Повести и романы

1.8K

Какво се случи с борецът за правда 🇧🇬

Часовникът на Правдомир Съсков звънна подканящо,сякаш искаше да му каже” Хайде ставай, бе михлюзин заспал! Кое време е?” Само че той го изрита и изпсува. Първо на ум, а после и на глас, защото не му се ходеше на работа. Но се налагаше! За честта на фамилията, мътните да ги вземат дано! И най-вече за ...

latinka

Проза » Юмористическая

999 1 5

Спасовден 🇧🇬

Така са се разпели тези петли в тъмното. Има още два - три часа до съминяло*.Збравил съм всичко(или така ми е по-удобно). Снощи събрах що имах буркани с винт. Сложих ги в една стара чанта. Отгоре метнах коженото яке,че влакът за Пещера беше в тъмно.
На село пред оградата ме чака едно куче. Две седми ...

Eipril

Проза

1.3K 7 11

Денят на Майката природа 🇧🇬

Денят на Майката Природа
-Добро утро деца! – госпожица Ийгъл премина леко към центъра на стаята, сякаш не стъпваше, а се носеше по въздуха като птицата. Децата бяха насядали удобно в кръг около нея и я гледаха с очакване. - Днес е най-специалният за нас ден от годината. Помните ли защо?
- ДА! – друж ...

Розенкранц

Проза » Рассказы

1.5K 1 7

18+ Справедливост сред греха.Глава Първа 🇧🇬

Няма да забравя как се случиха тези две неща:
Един сводник беше изнасилил и удушил две жени,едната беше на около 23 години и беше бременна,а другата беше на по-малко от 18 години.Изглежда и са били студентки и са си позволили да отидат на купон в този бар,дето се събират какви ли не отрепки-от гамен ...

RadoslavDimitrov.1

Проза » Рассказы

1.6K

Съзнанието 🇧🇬

Има едно място, наречено Ад. Намира се извън времето и пространството. Извън битието, извън масите. Обитава съзнанието.
Всичко в Ада се движи на концентрични кръгове. Всяка думичка е камъче, което завихря и създава нови повърхности.
Адът си има звезди и красиво небе, поляни с дъхави билки, вечерни о ...

Diskordia

Проза » Рассказы

1.9K 3 4

Никой не знае, че съм няма 🇧🇬

Аз съм няма. Само че никой от вас не го знае, защото когато ме попитате колко е часът или коя дата сме днес, аз ще ви отговоря. Дори сутринта съм ви поздравила за добър ден. А в четвъртъците, когато програмата ми е запълнена с упражнения със студенти от седем сутринта до седем вечерта, гърлото ме за ...

670301

Проза

894 3 2

Трансформация 🇧🇬

ТРАНСФОРМАЦИЯ
Прозата бе в неосъзната депресия. Прозата бе обзета от вопиющо чувство за нещастност и безполезност, от апатия и многотонна меланхоличност. Прозата не можеше да проумее състоянието си, но пък не се чувстваше комфортно в никакъв случай. Знаеше, че е в дискомфорт, знаеше, че по-рано бе с ...

andyboy

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези, Другие

1.1K 1 1

Скромността краси некадърния 🇧🇬

Интродукция за оркестър таланти и солист скромен некадърник
/откъс от - може би - очакван роман-пъзел/
По време на обедната почивка Пешев каза гордо:
- Ей, да ви се похваля – направих си култиваторче. С тия две ръце го сглобих. Стана по-хубаво от фабрично…
Лило, дето все мълчеше зад скритото в ъгъла ...

генек

Проза » Юмористическая

864 3 17

Самотата на силните: Косите на Електра, Глава 12 🇧🇬

Мисълта за дъщерята на Нона отново излезе на преден план. Обляното в сълзи лице и опитът да се скрие, като се обърне към стената...
Стоя така, докато й мине. Какво ли е за една малка жена да не може да заплаче?... Сигурно майка й правеше така. Не беше я виждал да плаче, как плаче и дали изобщо плаче ...

NeliKaneva

Проза » Повести и романы

755 2

Реални мечти 🇧🇬

Ту ми се струва, че участвам в нечий долнопробен филм, ту, че съм част от колаж, ту -
че ще вземам две пенсии някой слънчев ден!...

gurhito

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

944 1

Повеите на любовта 🇧🇬

Нека днес да поговорим за Повеите на Любовта, онази Божествена, безусловна Любов, която Бог е създал още в зората на Сътворението.
Бог е Любов.
Бог е Светлина, Живот и Любов.
Той присъства всякога, навсякъде и във всичко. Създавайки човека, Той му е дарил Живот, Светлина и Любов.
Създал е и пратил М ...

Mitvans

Проза » Другие

919 5 12

Пара гнедых (часть 5)

Всё православное население крестьянской страны дышало новым урожаем земли, и совершенно запуталось в расовом отборе великого рейха.
А фашистское железное правительство уже высоко подняло палку своей власти. Сила против слабого – главный закон человека из западающего солнца.
Когда захватили Бессараби ...

Бетон

Проза » Повести и романы

1.8K

Сърната 🇧🇬

Ловът беше в кръвта му. За него това не бе просто хоби, беше начин на живот. Алекс обожаваше тръпката от преследването, тичането с кучетата, надмощието над плячката. Истинско, първично удоволствие. Жена му в началото се цупеше, но после свикна с редовните му отсъствия. Сега беше с него на вилата в г ...

JulianaNikiforova

Проза » Рассказы

1.3K 2 8

Черното такси и култа 🇧🇬

Името ми не е от значение нито миналото ми. Важното е, какво правя сега. Бях на 18, когато започна всичко. Гепих една стара Лада, която едно семейство беше оставило по случайност със включен двигател парркирана край един супермаркет в Люлин, помогнаха ми да я превърна във такси и така със това импро ...

RadoslavDimitrov.1

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези, Другие

1.7K

Слънчевият път 🇧🇬

12 януари, 2015
Хоризонтът се бе нажежил до червено, заради залеза на Слънцето. Високите облаци сякаш се бяха запалили. Очертаваха се страховитите силуети на далечните зъбери, които пробождаха огнения небосвод. Наблизо пък се виждаха реки, пронизващи степта, на което иначе се бе образувало ледено ез ...

Armaga

Проза » Рассказы

1.6K

Миниатюри 🇧🇬

ПАЗАЧ
Той пази. Дебел е, коремът му виси. Има пистолет в кобур, коланът е кафяв, кобурът – също, а стърчащата дръжка на оръжието лъщи. Каза ми да мина зад огражденията.
Загледах се. Огражденията представляваха една опъната найлонова лента, украсена с жълти цветове и надписи, които не разчитах. Беше ...

exuded

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

894 4 6

Ужасно 🇧🇬

Родителите са толкова ужасни…
Без тях е невъзможно да живееш добре,
и винаги можеш да вземаш съвети или примери от тях.
Ужасни са, защото е невъзможно без тях…
Често ни влудяват и ни идва да им тръшнем вратата пред лицето. ...

The_Outsider

Проза

1.2K

A - Z 🇧🇬

Върху езика на мъдреца... не растат плевели.

gurhito

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.6K 1

Късметлия 🇧🇬

От малък си беше късметлия…
Веднъж баща му го заведе в парка и поиска да го полюлее. Той посочи скъсаната каишка на сандалчето, докато бащата някак си закрепваше обувката, друго дете седна и се залюля. А люлката някак си се откъсна и… Детето пострада тежко…
И натам в живота му вървеше. Край него пад ...

генек

Проза » Юмористическая

965 3 7

Кървави следи в лабиринтите. Глави четвърта и пета 🇧🇬

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
Слав бързаше да започне работа. Взеха ги двамата с Жельо във врачанската гимназия. Ставри им беше дал добро образование. И двамата бяха завършили в Солун. Велика стана учителка в началното училище. Децата имаше кой да гледа. Слав, ако не се научи да стреля с лявата ръка, поне се научи ...

NadeBo

Проза » Повести и романы

731

Пара гнедых (часть 4)

Нет ничего слаще ветра родины, три года долго идут, а три широкие реки переплыть всего забава для коня.
Только пустыня морская преграда коню.
Многочисленные табуны столетиями пасутся вдоль тучных степей Причерноморья, бьют копытами пути давние по: таврённой многими народами Таврии, бессребренице Бес ...

Бетон

Проза » Повести и романы

1.7K

Рассказы и проза современных авторов

Нощ в участъка 🇧🇬

"Няма но, няма недей..." 🇧🇬

Нашето предопределение. 🇧🇬

Кучешки живот 🇧🇬

Пътища много,но истината винаги дреме зад ъгъла. 🇧🇬

Кървави следи в лабиринтите - Глава осма 🇧🇬

Към Радомир 🇧🇬

Прошка 🇧🇬

Пара гнедых (часть 7)

Кървави следи в лабиринтите - Глава седма 🇧🇬

Аберацио иктус 🇧🇬

Протритите патъци на религията 🇧🇬

Без изход 🇧🇬

Сродна душа за кратко 🇧🇬

Рачел* - Първа част. 🇧🇬

Кървави следи в лабиринтите - Глава шеста 🇧🇬

Когато му върви - върви 🇧🇬

Три утехи 🇧🇬

Пара гнедых (часть 6)

Какво се случи с борецът за правда 🇧🇬

Спасовден 🇧🇬

Денят на Майката природа 🇧🇬

18+ Справедливост сред греха.Глава Първа 🇧🇬

Съзнанието 🇧🇬

Никой не знае, че съм няма 🇧🇬

Трансформация 🇧🇬

Скромността краси некадърния 🇧🇬

Самотата на силните: Косите на Електра, Глава 12 🇧🇬

Реални мечти 🇧🇬

Повеите на любовта 🇧🇬

Пара гнедых (часть 5)

Сърната 🇧🇬

Черното такси и култа 🇧🇬

Слънчевият път 🇧🇬

Миниатюри 🇧🇬

Ужасно 🇧🇬

A - Z 🇧🇬

Късметлия 🇧🇬

Кървави следи в лабиринтите. Глави четвърта и пета 🇧🇬

Пара гнедых (часть 4)

Очередь