Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Бъдеще очаквано 🇧🇬

Джими се прибра късно вечерта. Озърна се – никакви промени. Малката стаичка, двойното легло, креватчето с момчетата в ъгъла. Момичетата седяха пред екрана и зяпаха упоено някакъв сериал. Още не беше дошло време братята им да стават, та те да легнат и се наспят…
Жена му също се беше загледала в сериа ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

2018-01-23T10:50:45+02:00 820 1 4

Това и жабите в блатото го знаят (12/19) 🇧🇬

Дванадесета част
СТРАХ
Омотан в железни вериги,
вцепенен потънах във страх.
Как да изплувам не зная. ...

Мильо

Проза » Повести и романы, Сказки и произведения для детей

2018-01-23T09:08:12+02:00 1.9K

Така разбрах, че.... 🇧🇬

Сценарий – Иван Иванов
(Черен фон)
-Посредствен си!
(Трясък на врата.)
-Не ставаш! ...

iwanov91

Проза » Другие

2018-01-23T09:06:10+02:00 1.1K 1

Само един ден 🇧🇬

Беше един най-обикновен летен ден. Нашата героиня, която ще наречем Мая, се събуди, закусва, пи кафе, обичайното. Влезе във Фейсбук, после в Инстаграм, опита се да подреди малко, но я мързеше прекалено много и затова се отказа. Обади се на приятелката си Рая, за да се видят. Решиха да отидат в мола, ...

eva96

Проза » Рассказы

2018-01-22T22:12:37+02:00 1.3K

Новата работа 🇧🇬

Новата работа
В една от ранните мразовити утрини на декември, когато повечето хора още сладко си подрямваха, изведнъж се чу силно ръмжене. Издаваше го обаче не животно , а старата жигула на бате Минчо.
-Къде бе, Минка? – провикна се от терасата си един от съседите.
-На работа, Коце, ще бачкам вече!
...

Средногорски

Проза » Рассказы

2018-01-22T22:11:28+02:00 1K

Войната на боговете 🇧🇬

От време на време – така, през десетина години, боговете се скарват и започват война помежду си. За нещо си. В божествения свят винаги има причина за конфликт. Например, Голямото макаронено чудовище пак е яхнало в любовен екстаз Зелената нежна сепия. Или Крокоаладавъл от Розовите планини отново е от ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

2018-01-22T11:06:54+02:00 722 1 2

Лепило и вълни (23) 🇧🇬

Не си спомням точно в коя част от цялата история ми се случи, нито помня дали бях пешак или с колело. Денят, слънчев и топъл като всички досега. Движех се по новостроящ се многолентов пътен участък. Три или четири ленти за всяка от страните. Наклона който изкачвах си го биваше. Асфалта, вече положен ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романы

2018-01-21T22:24:00+02:00 1.1K

От достоверен източник 🇧🇬

Вечерта първи съобщиха за сензацията телевизиите. После се завъртяха печатарските машини за извънредни вестникарски броеве. По сайтовете цитираха казаното и се опитваха да коментират що-годе обективно и хладнокръвно съобщението…
Което хич, ама хич не беше леко. Защото хората бяха свикнали на подобни ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

2018-01-21T10:42:24+02:00 853 4

Омагьосващи очи 🇧🇬

Сутрин отваряш очи... виждаш малкия прозорец, който крие в себе си толкова много. Сърцето ти се събужда с мисли и чувства, бие в правилния такт. Всичко, което искаш е още един щастлив ден. Пускаш любимата си песен, която ти помага да виждаш по-ясно нещата. Понякога започваш да си танцуваш нежно, а у ...

Lolita.

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2018-01-20T23:30:17+02:00 936 2 4

Дилема 🇧🇬

> Не разбра какво стана. Мощен удар го сграбчи, размачка и изхвърли някъде в небитието.
>
>
>
> Идваше в съзнание мъчително бавно. Първо усети света като нещо безформено, неясно и огромно. После намери себе си в него – малка точица в центъра му. Светът се завъртя, сгъсти и превърна в болка. ...

Песничките

Проза

2018-01-20T22:28:14+02:00 692 4 5

Понякога и копривата върши чудеса 🇧🇬

Понякога и копривата върши чудеса.
Зелената поляна примами момчето. Откопча кучето от повода и извика:
– Хайде, Бруно, тичай!
Немската овчарка се втурна през поляната, цялата лилава от диви орхидеи. Между нея тук там се жълтееше лютичето, а кукувичето грозде с натрупаните си едно върху друго сини то ...

ГеоргиСтойков

Проза » Рассказы

2018-01-20T20:28:42+02:00 1.8K 2 5

Този път няма да ти се размине 17 🇧🇬

След като ме изписаха преди три дена, си лежа вкъщи. Все още се чувствам ужасно слаб и почти не излизам. Повечето време прекарвам на легло, в мислене. Но може би ще е по-добре да се опитам да не натоварвам измъчената си глава.
Мими идва почти всеки ден, след като й свърши смяната. Сменя ми превръзка ...

Heel

Проза » Рассказы

2018-01-20T20:20:26+02:00 727 1

За усмивката и зъбите 🇧🇬

Счупих си зъба. Втори горен, вдясно. Поне да беше с пържола, а то с корен от целина. Добре, че преди много години бях „точка” на едно момиче, което следваше стоматология… Та оттогава ме е поела в ръцете си. Едни такива мънички, но пък правят чудеса…
И си спомних как един Първи май през 67-ма година ...

lubara

Проза » Рассказы

2018-01-20T20:18:58+02:00 1.1K 1 2

Жертвата на изкуството 🇧🇬

Артистът седеше в гримьорната замислен. То – хубаво стана… Ръкопляскаха, цветя поднесоха, две момичета го разцелуваха. И след малко ще се присъединят към компанията, ще осъмнат заедно – я в кръчмето на бай Боро, я в артистичната му квартира…
Ама… Заплатата свърши, заплатата! Бай Боро е опитен – ще п ...

генек

Проза » Юмористическая

2018-01-20T09:46:26+02:00 590 1 6

Покрай фонтана - 2 🇧🇬

Военните получиха заповедта за издирване още преди сутрешния развод. Поделението беше вдигнато на крак. Имаха на разположение няколко бетеера и високопроходим камион. Войниците от сапьорския взвод се качиха набързо, взеха храна за два дни, не знаеха накъде отиват. Може и да беше учение. Другарите им ...

exuded

Проза » Рассказы

2018-01-19T22:34:38+02:00 810 2 6

Дами канят 🇧🇬

- На екс!
- За твое здраве, Дичо!
- И за твое, брато! Давай преди да са се прибрали Клеопатрите. Ще си поживеем спокойно докато ги няма.
- Ти колко даде на твоята? - полюбопитства Дичо.
- Защо аз да ѝ давам, да не ми е любовница! Каквото си е изкарала, това ще харчи. Оня нейния атлет има фитнес с ня ...

groznika

Проза » Рассказы

2018-01-19T19:46:21+02:00 2K 4 11

Кръговрат 🇧🇬

Мария сръчно постави червилото и тръсна глава пред огледалото. Буйните руси къдрици небрежно се разпиляха по раменете и гърба. Сбърчи устни, а после се усмихна сама на себе си, точно както правеше в малката стаичка на старата им къща. По същия начин, но с разлика от двадесет години. Тогава беше осем ...

aleksandra79

Проза » Рассказы

2018-01-19T19:43:47+02:00 2K 2 8

Разковани дъски - 76 🇧🇬

Бракът е най-разпространената стратегическа игра.
Когато умен човек иска да си улесни работата, ползва компютър. Когато прост човек иска да стори същото, вика умен човек, да му я свърши...
Лошата реклама, е всъщност най-добрата антиреклама.
Въобще не му дремеше, че го мислеха за много заспал.
По-лес ...

muhaninja

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2018-01-19T16:24:50+02:00 1.5K 2 5

Парцали и въжета 🇧🇬

Крача по стълбите на поредния етаж. Добре бе, за какъв дявол съм се хванал да катеря стоетажен небостъргач? И без друго ме е страх от високо. Стигнах до последния. Готово, покорих го, обаче не ми се слиза обратно по стъпалата. Вратата на асансьора се отваря. Правя крачка напред.
Мамка му… Кабината я ...

batsvil

Проза » Рассказы, Юмористическая

2018-01-19T16:01:32+02:00 1.5K 3 12

Из "Приказка за Жабата" 🇧🇬

Една сутрин, или по-скоро една нощ, малко преди да се разсъмне, когато тъкмо отвори очи и се протегна, за да разкърши схваналите се от нощната влага снага и крачета, Жабата чу дрезгав глас:
– Здравей!
Уплаши се! Сърцето ù лудо затупка, стисна здраво клона, сниши се и впери поглед в посоката, откъдет ...

Мильо

Проза » Сказки и произведения для детей

2018-01-19T10:36:38+02:00 3.7K 5 5

Когато Луната изчезна 🇧🇬

Имаше един ден, но само един... В който Луната изчезна!
Няма да разказвам подробно живота си. Живея в малък град, но в голяма къща. Колкото и да ви се струва странно аз съм 16-годишно момиче, дъщеря на графиня, живееща във ферма. Да, знам че ви е странно. Но както казах, това е за мен.
Този ден мина ...

gabbiesstuff

Проза » Рассказы, Другие

2018-01-19T10:31:31+02:00 1.7K

Звезда 🇧🇬

Всяка една звезда има своя история, своя съдба и всяка има своя блясък... В един момент всички те падат с неземна красота, защото знаят, че не са съществували напразно... А именно с мъдрост, доброта и чиста любов! Всички притежаваме тези качества... Просто трябва да умеем да живеем с тях!!!

Lolita.

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2018-01-19T10:26:45+02:00 779

Леля Здравка - французойка 🇧🇬

С бай Миле се запознахме преди години във Франция. Кротък, смирен човечец, родом от едно Видинско село. Беше един такъв сух, дребничък и говореше едно така тихичко, все едно душа няма. А иначе работяга, не се оплакваше от нищо и на драго сърце помагаше на който с каквото може. Ама тая пуста далечна ...

aleksandra79

Проза » Рассказы

2018-01-19T10:20:18+02:00 2.5K 7

Още малко реални измишльотини 🇧🇬

БЕЛЕЖКИ ОТ ДЕНЯ
В семейството още нищо не е станало, а виновникът вече се знае…
хххх
За да стане една жена милиардерша, трябва поне десет години да се мъчи по разни Малдиви и Кариби…
хххх ...

генек

Проза » Юмористическая

2018-01-19T10:14:05+02:00 883 4

Етюд 🇧🇬

>> Стоя до отмала под душа. После, още влажна отиде в спалнята. Дълго и придирчиво се оглежда, застанала гола пред кристалното огледало на гардероба. Реши, че е напълняла. Нищо страшно. Всъщност не и стои зле. Дори би могла да си позволи още мъничко. Съвсем, съвсем мъничко – колкото да скрие тая нах ...

Песничките

Проза » Рассказы

2018-01-18T13:24:32+02:00 916 5 4

Реални измишльотини 🇧🇬

МОДЕРНИЗАЦИЯ
Внезапно първата кола от кортежа даде ляв мигач и зави към малката бензиностанция. След нея се понесоха и останалите автомобили. Спряха пред стъклените врати, от колите наскачаха охранители, а после бавно и тежко се измъкна главатарят – плешив шкембелия, с наострен от страх поглед. Метн ...

генек

Проза » Юмористическая

2018-01-18T11:51:06+02:00 1.5K 1 6

Нечистите - глава 4.4 🇧🇬

Завиваха насам и натам по улиците, докато накрая не само спряха да чуват глъчката от търсещите ги войници, но и самата Елизабет се обърка къде точно са. Лекото подрусване на бягащия Калуш беше постоянен източник на болка за пребитото ѝ тяло и не позволяваше на мислите ѝ да се задържат върху каквото ...

Shay

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2018-01-18T10:24:57+02:00 1.8K 2

Последният 🇧🇬

Бягаше, не – тътреше се, едва влачеше крака, опитвайки се да догони другите. Беше изплезил език, потта се стичаше по челото му и надолу – ослепявайки очите, щипеше непоносимо. Обърса се с опакото на ръката си – и тя потна. Нищо, ще издържи, ще стигне финала - макар и осми. По- точно последен – на из ...

Петър1

Проза » Рассказы

2018-01-18T10:24:35+02:00 780 1

За Гибралтар, хората и свинете 🇧🇬

Полудивите прасета са опасни. Нито са опитомени, ни диви… Трябва да се внимава с тях. Особено, ако имаш (или поне си въобразяваш, че водиш) стотина.
Всъщност интелигентната природа на прасетата не предполага послушание, а по-скоро властничество. Така че всеки свински пастир с практика би определил с ...

Lacumparsita

Проза » Рассказы

2018-01-18T10:23:27+02:00 1.2K

Когато луната изчезна 🇧🇬

Бялото ѝ почти прозрачно наметало пронизваше нежно гъстия мрак. Коприненият нощен вятър не спираше да се увива около дългите черни коси, които покорно следваха петите ѝ. Бледата кожа отразяваше ярката лунна светлина.
‎Самодивите се бяха събрали около един грамаден, побит в земята камък. Всеки седми ...

bellaself

Проза » Рассказы

2018-01-17T15:56:56+02:00 1.7K

Отърсете праха от нозете си 🇧🇬

„И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излизате от дома му или от онзи град, отърсете праха от нозете си”. Матей 10:14.
Поради Своята безпределна любов Бог желае спасението на всяка душа.
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, ко ...

Stasi.1

Проза » Другие

2018-01-17T14:51:06+02:00 1.2K 2 2

Тя... 🇧🇬

Тя бягаше през гората с босите си нозе. Облечена беше леко - само по нощница. Дългите ѝ коси се бяха слепнали от пот. Тя тичаше колкото можеше. Дробовете ѝ вече не насмогваха. Не можеше повече да си поеме дъх. Имаше чувството, че не бяга, а лети. Стъпалата ѝ кървяха. Бягайки, тя минаваше през храсти ...

AnaMarina

Проза » Рассказы

2018-01-17T14:49:10+02:00 1.4K 1 1

Войната на горгоните 🇧🇬

Наше село е птиче гнездо сгушено в планината. И толкова малко е. Тридесетина къщи са само. Чудо си беше, че все още са пълни с живот. Всички се познаваме до скука. Както каза баба Дена и кътните зъби си знаем. А дядо Пеньо се разсмя на тези думи и каза, че и ченетата си знаем. И голяма скука щеше да ...

slaveja123

Проза » Рассказы

2018-01-17T14:14:46+02:00 959 3 3

Грешка 🇧🇬

По обяд Бог отдели малко време и за себе си. Не, че имаше какво особено да прави – от храна не се нуждаеше, от питиета съвсем, дрехите се появяваха върху му отнейде си, нямаше нужда да се движи, затова и не му трябваше почивка…
Но напрежението си го биваше – ежедневието му беше натоварено. Както е н ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

2018-01-17T11:08:07+02:00 751 2 12

*** 🇧🇬

Истината е като слънцето. Изпраща светлина с много лъчи.
Един лъч не прави слънце, но покзва един път към него.
Е.И.

e4i

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2018-01-17T10:57:54+02:00 1.2K 4

Нечистите - глава 4.3 🇧🇬

Острието не потъна в него като в масло, както бе чела. Дори напротив – върха на сабята едва се скри, когато се закачи в нещо твърдо. Войникът изрева, но изглеждаше повече бесен, отколкото наранен. Елизабет паникьосано се опита да изтегли оръжието от тялото му, за да опита отново, но то беше заседнал ...

Shay

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2018-01-17T09:04:53+02:00 1.7K 3

Принцът с бял айфон 🇧🇬

ПРИНЦЪТ С БЯЛ АЙФОН
Посветено на всички, които ще кажат:
„Това не се отнася до мене!“
Христо Смирненски
Имало едно време един млад момък, напълно неориентиран в живота, който си нямал никаква представа нито къде се намира, нито какво прави. Просто си съществувал, без много-много да се замисля. Той н ...

Ramadan1995

Проза » Рассказы

2018-01-17T09:03:35+02:00 816 1 6

Луната изчезна 🇧🇬

Курсът тази нощ беше дълъг, а времето – студено. Иван запали стария камион и потегли. Още чуваше думите на жена си:
– Внимавай как караш! Очакват се валежи, а камионът пак не е в изправност.
На шефа му се свидиха парите за нови гуми, а не изпуска курс. От алчност ще затрие някого. Карай бавно, моля ...

Ve2666

Проза » Рассказы

2018-01-17T00:32:03+02:00 1.6K 3 10

До един - без изключения 🇧🇬

ВСИЧКИ хора сме "коне с капаци", но... до един твърдим на висок тон, че сме "мустанги" без капаци, без седло, без господар на гърба си!

gurhito

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2018-01-16T23:44:35+02:00 1.3K

Тя се страхува само от градушките - 15та част 🇧🇬

Тя се страхува само от градушките - 15та част
Мета се извърна към нея и се стресна от ужаса в очите на жената– бяха втренчени отвъд отворената врата . Тя мигом се обърна - от коридора я гледаше мъж с пура в ръка.
- Здравей, Разметанице…
- Забави се. Голямо чакане падна. А ти – посреднощ на баня… м? ...

ParvaNova

Проза

2018-01-16T23:42:25+02:00 1.9K 11 29