Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Синът на шефа 🇧🇬

Помните ли, имаше една повест, „Синът на полка”? Е,това е само сходство по звучене. Няма нищо общо! Сигурно всеки от вас познава поне едно богато, значимо за града, или от по-голяма величина семейство. Знае децата му и техните подвизи... Аз знам не едно такова семейство, но само един младеж ми се на ...

goblenka

Проза

1.6K 5 15

Като Исус 🇧🇬

Стената плачеше, раздираше с гласа си тишината. Стенеше на пресекулки и се удряше в самата себе си. Нужно и бе да забрави истината, спомените, него.
Стената плашеше, тънки струйки кръв се стичаха по керемидените и рани. Никой не идваше на помощ. Не обръщаше внимание на стенанията от разпнатия човек. ...

Аnna

Проза » Рассказы

914 1 4

Моя Любов 🇧🇬

Моя Любов,
С теб минахме през какво ли не през тези 8 паметни години. Осмицата е символ на безкрайността, на изобилието, на пълноценността, на нашата безкрайна любов, на нашето дълбоко отдаване един на друг! Тя е последната цифра преди краят на цикъла символизиран от 9-ката и след това преминаване в ...

angelbard

Проза » Письма

1K

За кратко беше мой 🇧🇬

На 32 години съм. Жена с дете.
Наскоро се запознах с мъж, който ме разбираше и подкрепяше още от първия момент. Правехме планове да се видим, но те все се проваляха.
До преди седмица и половина всичко беше наред. Пишехме си по месинджър и вайбър. С часове говорехме вечер по телефона. Чувствах, че се ...

f_e_l_i_n

Проза » Письма

2.3K 2 2

С храна си живял - 12. 🇧🇬

13.
В подобна утрин Йоан не ставаше рано. Обичаше да се поизлежава – така, за пет минути, ако може... После в банята – бавни процедури: душ, бръснене, разтоварване на организма...
В кухнята го чакаше жена му. Тя винаги приготвяше закуската. Иначе обедите и вечерите обикновено правеше той. Най-вече, ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

1.1K 3 5

18+ Чувственост е второто и име 🇧🇬

Тя отвори очи. Беше спала на един дъх. Кратко, но достатъчно. Всъщност, беше чакала той да заспи. Той !Най –добрият и приятел. Всъщност, бившият и най-добър приятел. Сега – любовник – еднодневка. Защо ли? Тя се усмихна на себе си – скептично, със всичките нюанси на сарказма, тъжно, но - истинско.” З ...

LiaNik

Проза » Рассказы, Эротическая

1.3K 7 19

Една лоша седмица 🇧🇬

Да те пуснат два часа по-рано от работа, си е голяма работа. Браво на Енергото, че точно в петък следобед реши да си прави профилактика на мрежата и шефът нямаше друг избор освен да ни пусне да си ходим. Естествено, че в някой хубав ден ще ни го изкара през носа, но днес е хубав ден. Не че свърших н ...

iliqna47

Проза

1.5K 2

Опит за ... създаване на близост 🇧🇬

Не се сърди на думите –
те мислите, като деца закачат.
Опитват се да разберат,
защо за всеки нещичко различно значат.
Нали е жив, върви по своя път ...

линасветлана

Проза » Письма

1.8K 5 5

Тезиси на закон Негов 🇧🇬

…И беше тъмно, и беше мокро, и беше блато, и беше шумно, и беше хаос…
А сред Хаоса се носеха всякакви черни сили, които трупаха излишъци и подлъгваха душите хорски да вярват не в Спасителя с филията мас, а в други неща някакви…
И тогава се появи Той. Извади от калта този и онзи, вдъхна лице и мерак ...

генек

Проза

717 3 4

С храна си живял - 11. 🇧🇬

11.
Йоан трепна и се ослуша...
Тишина...
Но някакво предчувствие го накара да се вгледа в тъмната зала. Усещаше нещо зло. И по-лошо – усещаше страх...
До входа трябваше да има двама пазачи. Но на леката смътна светлина, проникваща отвън, не се виждаше човешка фигура. Само две купчини – парцали ли, б ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

1.3K 2 6

Някъде там 🇧🇬

> Някъде там, всяка нощ Те(б) следвам.
>
> В стъпките ти има място и за моите стъпки,
>
> затова... Води ме. ...

линасветлана

Проза » Другие

1.4K 4 6

Метро 🇧🇬

Шумна тълпа, блъскаща се, крещяща, огромна. Метрото в час пик. Шест часа е, а светът сякаш е спрял в смисъла на огромното си, безспирно движение. Тая безформеност трудно би могла другаде да се види. Може би на някой протест или футболен мач. С тази разлика, че общата цел далеч не е толкова ясна. Не ...

nyaph

Проза » Рассказы

1.1K

Пил 🇧🇬

През паяжината от пукнатини на предното стъкло се виждаше, че на асфалта лежи човек. Бе застинал в неестествена поза. Мотоциклетът му бе изкривен до неузнаваемост от чудовищната сила на удара.
Седящият зад волана мъж побутна въздушната възглавница и изпсува грозно. Надигна се, за да огледа щетите. П ...

Heel

Проза » Рассказы

2.1K

Две души в бяло гледат 🇧🇬

– Какво сънува тази вечер?
– Кога? – учуди се тя. – Снощи или онази нощ? – зададе правилния въпрос и прихна в искрен смях.
Очите й заблестяха срещу ми. Изчервих се. Бях толкова вглъбен в информацията, която очаквах. Вече прехвърлях няколко възможности, които само си мислех, че може да е съзряла в съ ...

written-springs

Проза » Другие

988 5 5

Когато се родих 🇧🇬

"Златото се очиства най-добре в огъня"
Понякога е нужно да вярваме в чудесата. Едно малко вълшебство преобразява ежедневието. Въпросът е кога да разберем, че чудото е станало. Разбира се то идва едва тогава,когато се надяваме и желаем да бъдем истински хора.
"Златото се очиства най-добре в огъня"
Ощ ...

Аnna

Проза » Рассказы

1.8K 2 3

Прозрение (18) 🇧🇬

1. Някой ден всеки намира своя оазис.
2. Гордостта ограничава човек да експериментира в търсене на щастието. 98. Всички философии и принципи отиват по дяволите след петстотин грама ракия.
3. Емпатията ни прави човеци.
4. Всеки славей пее на своето дърво.
5. Добрата дума може да обезсърчи и най-злобн ...

СветланТонев

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

986 1 4

Какво ще кажат другите 🇧🇬

Марин, седемдесет годишен мъж, живееше в голяма къща, близо до центъра на града. Беше се пенсионирал преди няколко години и дните му минаваха в грижи за дома. Сутрин се събуждаше рано. Излизаше навън. Поглеждаше към двора. Правеше си план, какво можеше да свърши. Закусваше и започваше своята работа. ...

perfanov

Проза » Рассказы

871 1 4

Етюд № 5 🇧🇬

... излязохме да пушим навън в ониксовата нощ – студена и кристално ясна. Широката централна улица беше празна, по паветата притичваха само кучета, случайни минувачи се стопяваха в мрака. Светещите витрини на магазините и бутиците от двете й страни хвърляха ледена светлина върху лицата ни, цигарения ...

teodoralindemann

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.3K

Опомняне 🇧🇬

Скоро ще да е било. Споменът за теб връща лентата назад в прашните, паяжинясали спомени, прибрани в евтина кутия за обувки. Празно е, нещастно е. Съзирам те в звуците, чувам те в образите на делника. Има те, все още си тук, въпреки че вече те няма. Има те в пукнатините на земното ядро. Има те в руме ...

ЕлисаветаЕмилова

Проза » Рассказы

1.3K 2

Първа среща... 🇧🇬

Жените започнаха да се качват в автобуса, като се подпираха една-друга, за да не паднат. Не бяха вече млади, а височината на автобусните стълби би затруднила и млад човек, както обичаха да се успокояват те. Бяха облекли най-хубавите си костюмчета, а косите им даваха вид на старателно вчесани. В авто ...

DragonLlabroe

Проза » Рассказы, Юмористическая

1.5K 2 2

От село в София и от София в село 🇧🇬

Имало едно време едно малко момче, което живеело в София и мечтаело някой ден, когато порасне, да стане силен и смел Батман.
Имало и едно малко момиченце, което живеело в село Долно кучево и мечтаело един ден, когато порасне, да стане независима, смела, но и красива Софиянка.
Един ден малкото момчен ...

Galifray

Проза » Сказки и произведения для детей

1.6K 1

Тракийска душа - 3 🇧🇬

***
Денят преваляше. Есенната привечер, все още затоплена от слънцето зави с мъглив тъмен покров* стрехите на къщите. Сумракът се намести в дворовете и остави призрачен дим от сенки по каменистите неравни пътища. Ветрецът самотно побутна, няколко чепки грозде, заплете ги в танц и ги посипа с пепел. ...

LiaNik

Проза » Повести и романы

1.6K 6 25

"Венец на природата" 🇧🇬

Съвременният човек Неусетно се превръща в Изрод... Не знам дали това е проблем, но определено е Проблем, че това НЕ притеснява Никого!

gurhito

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1K 1 5

Тялото 🇧🇬

Тялото му се гърчеше сред останките от разпадането на телесната му маса. Не беше в съзнание. По-скоро съзнанието търсеше всякакви нищожни поводи да запази своята идентичност. Главата му бучеше, шумеше като бумеранг. Гърченето не спираше. Болката бе неописуема и режеща като с нож. Но знаеше, че не мо ...

Аnna

Проза » Рассказы

1.1K 4 7

Пазачът на фара 🇧🇬

– Милке! Милке! – Мъжкият шепот затихна и жената, която го чакаше зад пердето на прозореца, се показа. – Готова ли си?
– Да, мили – отговори тревожен женски глас.
– Подай чантата. Ще те чакам в колата зад ъгъла.
Жената пусна през прозореца предварително подготвената чанта и мъжът ловко я хвана, въпр ...

slaveja123

Проза » Рассказы

1K 3 7

Воден пистолет 🇧🇬

Заместник-председателят чу разговора между охранителите случайно. Може би табелата, която още стоеше залепена на вратата на кабинката – „Тоалетната е в ремонт“, ги бе заблудила, че са сами.
– Познаваме се от деца. Добър човек, но особняк. Щурак. Показа ми пистолета. Най-обикновен воден, пластмасов п ...

Мильо

Проза » Рассказы, Эротическая

1.3K 1 1

Да се влюбиш във вещица /Неочаквана среща/ 🇧🇬

Няколко дни се скитах. Вървях все на юг към планините или поне така си мислех. Благополучно успявах да избягна всякакви срещи с хора. Внимателно заобикалях селата и градовете. От хората, останали в тях, едва ли щеше да се намери някой, готов да помогне на една бегълка. Прекарвах нощта на закътани ме ...

KalinaIvanova

Проза » Повести и романы

949 1

За тълковните речници без приложение 🇧🇬

И как ли се озова тук? Някакво легло. Далечни думи, които чуваше в просъницата на времето и мъгла в очите му, слизаща от тавана, към който беше приковал погледа си. Някакви лястовички в левия край на прозореца, свили гнездо, с досадни екскременти, които една жена всяка сутрин чистеше намръщено, но т ...

Anita765

Проза » Рассказы

950 5 5

Болник 🇧🇬

Хортензия се прибра по възможно най-тихия начин. Отключи вратата с бавно движение, събу обувките и тръгна на босо към хола. При това – на пръсти! То пък торбата със зеленчуците се скъса и краставиците и доматите се затъркаляха из коридора!
- Какъв е този шум? – чу се изстрадал глас от хола. – На мен ...

latinka

Проза » Юмористическая

1.5K 1 7

С храна си живял - 10. 🇧🇬

10.
Не може да се отрече, че – макар и късно – държавните и свтовни ръководители се опитаха да спрат назряващата катастрофа. Или поне да я поуспокоят...
Сключени бяха договори с международните консорциуми за създаване на нов тип земеделие и животновъдство. Изграждаха вертикални орнажерии – гигантски ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

1.1K 2 17

Как се провали тролчето Спас 🇧🇬

Малката принцеса Русалия Кристина Джорджиана, принцеса на есенните глухарчета, навърши шест месеца. Черешите узряха, глухарчетата цъфнаха и стана време да посети замъка на прабаба си, графиня Иванка. Всички много се радваха и бяха готови за височайшето посещение, нетърпеливо гледаха към улицата, къд ...

NeliKaneva

Проза » Сказки и произведения для детей

1K 1

Огледалото /част 15/ 🇧🇬

Сина и Нати се запътиха към къщата на Аная. Нати бе видимо нервна. Беше изоставила дома си преди години. Престори се на умряла за семейството си и приписа всичко на внучката си. Ани заслужаваше най-доброто. Тя бе нейното слънчице. Нати виждаше у внучката си... себе си. Като малка и тя бе такава – лю ...

AnaMarina

Проза

1.1K 1 2

С храна си живял - 9. 🇧🇬

9.
Йоан не усети как човечеството агонизираше. Или по-скоро – усети със закъснение. Потънал в работата си, имащ малко време за семейството, той не го губеше за някакви медии или политики. Играеше с децата, разговаряха, просто се разхождаха и забавляваха.
В дома им за прехраната отговаряше жена му. Т ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

1.2K 2 8

Патриотизмът е някъде другаде 🇧🇬

Напрежението в директорския кабинет се усещаше по косъмчетата на кожата. В стаята прави до вратата стояха жена на около тридесет и пет, а до нея възрастен мъж – слаб и прегърбен, с побелели коси, за когото годините вече нямаха никакво значение.
- Бозукова, какъв е проблема? – въпроса изстреля мустак ...

СветланТонев

Проза » Рассказы

903 2 5

Изборът на розите 🇧🇬

Росица-Умница, бебе на шест месеца, обиколи градината на баба си, носена на ръце от своята майка и макар и много малка, се радваше на всяко цвете и пеперудка, махаше с ръчички към прелитащите лястовички и постоянно се смееше. Но нищо не можеше да се сравни с възторга й, когато застана пред розовия х ...

NeliKaneva

Проза » Сказки и произведения для детей

1K 4

Уиски и любов 2 🇧🇬

Беше топъл септемврийски ден. Ели отвори вратите на клиниката и прекрачи смело напред.Външната врата се затвори със стенание.Най-после бе свободна, далеч от сестрите, пациентите, белотата на стаите.Колко време бе минало, не искаше да помни- три или пет месеца...
Слънцето галеше бузите и си играеше с ...

Аnna

Проза » Рассказы

851 2 3

Насила болен 🇧🇬

В това обедно време комбинатът изливаше в нагнетеното пространство всички възможни звуци. Ръмжеше, свистеше, квичеше, свиреше, боботеше, хриптеше, бумтеше и шепнеше на странни езици като разпасан, пиян полиглот. Трима мъже и една жена с натъпкани с храна стомаси, след погълнатото първо,второ и трето ...

ZAGORA

Проза » Юмористическая

1.2K

С храна си живял - 8. 🇧🇬

8.
Хората в развитите страни отдавна знаеха, че в Африка, а и някъде другаде по света, има глад и смърт. По медиите показваха дечица с надути коремчета и тънки пищялки, майки със съсухрени гърди, умиращи животни, напукана земя, от която надничаха жълти коренища...
От това се интересуваха най-вече за ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

1.1K 2 11

Почти приказка 🇧🇬

Беше залисана в работа и не усети подгизналия от вода мокет. Краката й изведнъж се намокриха. Пак си беше купила некачествени обувки. След това се чу гръм от късо съединение, компютрите и климатиците спряха. За миг офисът притихна, а след това настъпи масова суматоха. Всички се разтичаха, зазвъняха ...

troia

Проза » Рассказы

1.7K 3 8

Преди да се роди принцесата 🇧🇬

Не знам дали ви е известно, но принцесата е само една, защото още преди да се родят, преди даже да са заченати, бебетата, без да знаят, се съревновават за една сребърна лъжичка. Тя не е точно вълшебна, една от бабите им я беше разменила за голяма купчина стари накъсани сребърни верижки, отеснели й п ...

NeliKaneva

Проза » Сказки и произведения для детей

921

Рассказы и проза современных авторов

Синът на шефа 🇧🇬

Като Исус 🇧🇬

Моя Любов 🇧🇬

За кратко беше мой 🇧🇬

С храна си живял - 12. 🇧🇬

18+ Чувственост е второто и име 🇧🇬

Една лоша седмица 🇧🇬

Опит за ... създаване на близост 🇧🇬

Тезиси на закон Негов 🇧🇬

С храна си живял - 11. 🇧🇬

Някъде там 🇧🇬

Метро 🇧🇬

Пил 🇧🇬

Две души в бяло гледат 🇧🇬

Когато се родих 🇧🇬

Прозрение (18) 🇧🇬

Какво ще кажат другите 🇧🇬

Етюд № 5 🇧🇬

Опомняне 🇧🇬

Първа среща... 🇧🇬

От село в София и от София в село 🇧🇬

Тракийска душа - 3 🇧🇬

"Венец на природата" 🇧🇬

Тялото 🇧🇬

Пазачът на фара 🇧🇬

Воден пистолет 🇧🇬

Да се влюбиш във вещица /Неочаквана среща/ 🇧🇬

За тълковните речници без приложение 🇧🇬

Болник 🇧🇬

С храна си живял - 10. 🇧🇬

Как се провали тролчето Спас 🇧🇬

Огледалото /част 15/ 🇧🇬

С храна си живял - 9. 🇧🇬

Патриотизмът е някъде другаде 🇧🇬

Изборът на розите 🇧🇬

Уиски и любов 2 🇧🇬

Насила болен 🇧🇬

С храна си живял - 8. 🇧🇬

Почти приказка 🇧🇬

Преди да се роди принцесата 🇧🇬

Очередь