Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Старата чайка 🇧🇬

Денят е прекрасен и слънчев. Времето идеално за плажуване. Вземам хавлия. Слагам в чантата една бутилка от литър и половина минерална вода. Кроасан и две вафли. Установявам се на плажа до Морската гара в Несебър. Започвам да проверявам по мобилният си телефон имейлите. Покрай мен преминават други ле ...

Eipril

Проза » Рассказы

810 2 4

Кръгче с БМВ 🇧🇬

Изправен пред черната дъска, десетокласникът Пешо говори нещо, думите му минават край младата учителка, но тя не не прави и опит да слуша - знае, Пешо пак сипе някакви простотии... Обаче баща му е спонсор! И вчера директорът едва ли не на колене я молеше да пише на синчвто му тройка...
Тройка - лесн ...

генек

Проза » Юмористическая

947 2 12

Тайни (Първият ми "читател" 2) 🇧🇬

Телефонът иззвъня. Обади се брат ми и каза, че ще закъснеят много и ще се приберат сигурно след полунощ. Тайни стоеше до мен и подскачаше към слушалката в ръката ми, сякаш знаеше кой звъни и искаше да го докосне - бях осъзнала невероятната ù обич към снаха ми и брат ми. Сърцето ми примря – онази маг ...

ParvaNova

Проза » Рассказы

2.5K 12 16

Всички са много глупави 🇧🇬

Янко Трендафилов
Хората изначално са склонни да си усложняват живота. „Лесното не е интересно“ казваше една моя приятелка; и благодарение на тази си максима, три пъти лежа в болница. Животът е толкова кратък? Утре вече може да ни няма ... за какво се борим, за какво постоянно търсим изгода? Нямам об ...

yanko88

Проза » Рассказы

948 1

Ентусиаст за работа 🇧🇬

Глупост е, че упрекват младите хора в мързел. Ми не е така! Я да ви разкажем за Живомир Петрохански, който още щом начена дванадесети клас и си замечта да работи. Един път да завърши и от абитуриентската вечер, направо на работа! Те да видят кой е Живомир! Едва изтрая да мине годината и още в първия ...

latinka

Проза » Юмористическая

1.1K 1 8

Огън 🇧🇬

Елена подаде чашката с кафе на съпруга си Михаил и каза:
- Ще тръгнем след малко, че ни чака доста път. А и отдавна не съм ходила пеша. Искаш ли да закусиш, гладен ли си?
Михаил се усмихна и отговори:
- Не, по път ще си вземем нещичко.
- Добре. А като отидем горе, там трябва да ни чакат Надя и Митко ...

perfanov

Проза » Рассказы

725 1

Радослав 🇧🇬

– Не можеш да си тръгнеш! – Радослав държеше на своето.
– Мога и ще си тръгна. – Симеон говореше с тих, но непоколебим глас. Радослав не знаеше какво да направи, не искаше да си представя света около него без Симеон, усещаше, че го губи, и това, че не може да го спре, го побъркваше.
– Мони, моля те… ...

Rois

Проза » Рассказы

1.9K 1 5

Да се влюбиш в Лора 🇧🇬

– Искаш ли да ти помогна?
Лора вдигна очи към мъжкия глас, който идваше отгоре. Да паднеш с бяла дреха, с цветя в ръка, по пътя към бленувания принц, който те очаква, едва ли беше най-добрия начин да се представиш пред един непознат. Тя плахо подаде ръка и огледа кавалера, който й предлагаше помощ. ...

Rois

Проза

1.4K

Родопско сърце - 6 🇧🇬

***
Анка прибираше готовото сладко, което Слава пълнеше в малки пръстени бурканчета. Младото девойче мило пребърсваше всяко едно и ги нареждаше равно в редички. На моменти се присвиваше от туптящите болки ту в кръста, ту от спазмите долу в корема, но като се раздвижеше те отшумяваха за някое време. ...

LiaNik

Проза » Повести и романы

1.4K 5 12

Времето на чудесата 🇧🇬

Съботата след Петровден според прогнозата на синоптиците щеше да бъде гореща. Драгана стана рано, ошета набързо, хапна надве-натри, грабна мотиката и отиде в двора да копае. Имаше много работа в градината и в лозето. Предпоследната седмица се случи дъждовна, не позволяваше да се влезе и тревата избу ...

СветланТонев

Проза » Рассказы

1K 1 3

Пътуваща с бурите 🇧🇬

– Анитрам! Анитрам! – младото момче влетя задъхано в стаята. – Облаци! Черни облаци от север!
Анитрам подскочи от мястото си, грабна наметалото и се запъти към конюшнята.
– Да кажа ли на краля, че тръгваш? – подтичваше зад нея младия Одорф.
– Не, в никакъв случай! – отсече Анитрам.
– Но той ще иска ...

Rois

Проза » Рассказы

1.9K 1 2

Късметлия 🇧🇬

Иванов е късметлия. Всичко дотолкова му върви, че няма представа за друго състояние на нещата. Обичат го всички - с изключение на жена му, разбира се. На "Титаник" да пътува, ще изплува със златната рибка в устата. А нея наистина хвана тези дни.
И получи право на три желания - както си му е редът. Р ...

генек

Проза » Юмористическая

906 1 6

Истинската Любов 🇧🇬

„Тъжно е във връзка без бъдеще, човек да загуби шанс за истинската любов.”
Може би тази, истинската е само една! При едни идва рано, още като хлапета. Те получават щастието да израстват заедно, въпреки всички малки тресчици и не сходства в характерите си... и се учат!
При други идва късно, но вече в ...

xenon

Проза » Другие

1.6K

18+ А боровете шептяха 🇧🇬

А боровете шептяха
Бяхме петима в миниванa, преследващи залязващото слънце, което все се търкаляше напред и надолу към хоризонта. То бягаше бързо пред нас за да се слее със земята, някъде далеч напред, недостижимо особено имайки предвид скоростта, с която се движехме. Карах бавно, съобразявайки се и ...

robertratman

Проза

981 2 5

Сън - III част 🇧🇬

Един месец след интервюто с двамата доктори Гари получи доклада си. Сестра Брайтман му го занесе. Беше късен следобед. Гари беше в стаята си. Беше седнал на стол и гледаше през прозореца към гората. В стаята влизаше малко светлина от залеза от другата страна на болницата и Гари седеше в полусянка. Н ...

robertratman

Проза

827 1 1

По струните на изгубената мелодия- Глави X,XI,XII 🇧🇬

Глава X
- Хайде, Монти- да сложим момичето да легне! Какво са ти сторили мила? Цялата си в кръв!- вайкаше се Роберта и не можеше да вземе решение какво да направи по-напред. – Доне си ми кърпи... повечко ииии вода, да вода. Донеси ми и шишето спирт!
- Моля те, успокой се малко! Поеми си дълбоко възд ...

kokolinna

Проза » Повести и романы

1.5K 1

Още нашенски 🇧🇬

Абе, нашата полиция хич я нямало.
Огледай се - и то баш когато те обират - и какво?
Кьорав полицай няма да зърнеш.
А другаде... О, там ще видиш какво означава полицейска работа!
Ей го - бях аз в Париж. Пуша си спокойно, сетне, както си му е редът у нас - хвърлям фаса и, естествено, улучвам близкото ...

генек

Проза » Юмористическая

847 2 6

Сън - II част 🇧🇬

Същият ден, след като родителите му си заминаха, Гари се приближи до Лоли който беше седнал на кресло и гледаше през прозореца.
– Лоли, как си? - попита Гари.
– Добре. Само дето се чувствам сънен от лекарствата.
– Поне помагат ли?
– Да, помагат. Чувствам се стабилен. Без халюцинаций и заблуди. Поне ...

robertratman

Проза

730 1 2

Правдини 🇧🇬

Не искам аз да се прегърбена в занаята
На прадедите от полята
Във двадесет и първи век
Обичам бъдещето на земята
И настоящето на свободата ...

Георги.1

Проза

618

Самотата на силните, От смут и огън изваяна, Гл. 5 🇧🇬

Беше тъмнокоса млада жена със слабо лице, късо палто от сребърна лисица, черен клин и високи до над коленете ботуши. Беше силно гримирана и от нея се носеха плътни вълни от парфюм, които направо променяха атмосферното налягане. Да, една от разликите между България и Канада беше безспорно начинът на ...

NeliKaneva

Проза » Повести и романы

775

Канадки 🇧🇬

Страшно ми се искаше първата ни среща да се отложи. Вярвах, че до две-три седмици ще се възстановя напълно, но той бе станал много настоятелен и нямаше как да го будалкам повече. Щеше да ме види за пръв път в състояние, в което не исках да ме вижда. А и аз не се бях престрашила да му призная за проб ...

Heel

Проза » Рассказы

1.1K 1

Турска баклава с шамфъстък 🇧🇬

Огромен букет от розови гладиоли…Стърчеше глупаво в единия ъгъл на стаята, а прозрачният сутрешен здрач бавно се отдръпваше от неясните му очертания…Беше го прибрала в спалнята преди да заспи, защото котаракът упорито се опитваше да изяде част от аранжировката …”Трябват му витамини…”-разсеяно си мис ...

maracuja

Проза » Рассказы

1.7K 1 3

Първият ми "читател" 🇧🇬

Първият ми „читател”
Беше декември на две хиляди и шеста година - предстоеше първото ми пътуване зад граница в живота ми, първото ми летене със самолет – след ден щях да бъда в Мексико! Брат ми живееше там, беше женен за мексиканка. Нея не познавах, а него не бях виждала много години. Вълнението, че ...

ParvaNova

Проза » Рассказы

1.7K 13 17

Съвършено непознати 🇧🇬

Знаех, че мъжът ми ми изневерява. Може да го е правил още от както се познаваме или след като се оженихме. Възможно е да е започнал и след като направи успешна кариера и се почувства силен и независим.
Това няма никакво значение. Знам, че работата му е свързана с много срещи, пътувания и ангажименти ...

hristam

Проза » Рассказы

1.8K 3 6

Епилепсия 🇧🇬

Странно съвпадение или не, часовете по музика винаги се провеждаха в последния училищен час. В последния час, когато групата на Андрей, вече съвсем по навик се измъкваше и бягаше в градската градина. Там те се спасяваха от училищната скука. А градината им беше място за сбирка.
Беше края на един горе ...

Writer96

Проза » Рассказы

660 2

Сън – I част 🇧🇬

Доктор Чарлз Шок, завеждащ отделение в психиатричната болница за криминално проявени Mid Hudson, следван от сестра Брайтмън влязоха в стаята, без да почукат. Завариха Гари, изправен до прозореца с решетки, да гледа навън. Фигурата му беше огряна от изгряващото слънце, очертанията на тялото му се губ ...

robertratman

Проза » Рассказы

839 1 3

Когато пурпурното от дъгата бяга по-бързо... 🇧🇬

В моята Вселена цветовете непрекъснато се размесват. Обичам бялото си. Това е моят цвят. Той е очакване. Въпреки че залагам на оранжевото. То е надежда... А когато пурпурното от дъгата бяга по-бързо... тогава пристигаш и залезът свлича премяната си... Земята и небето сменят местата си. Вселената ми ...

pavli

Проза » Эротическая

1.6K 1

Нашенски 🇧🇬

... Радостни сме да ви съобщим, че настъпи поредният тираж на финансовата лотария. Според изтеглените късметчета, този месец пенсии и помощи ще се раздават в Пловдивска, Видинска, Силистренска, Хасковска област. На печелившите - честито, на останалите пожелаваме търпение! Строителите от Орешково, ор ...

генек

Проза » Юмористическая

864 3 9

Родопско сърце - 5 🇧🇬

***
Чудни и величествени са сенките на извисилите се върхари на боровете и елите, накичени, като пендари със зелени шишарки, дъхащи на чиста, кристална смола. Какъв боров мед ставаше само! Какво чуден лек беше и дъхаво сладко, стига да имаше човек търпението да бере зелените семена, докато са още ма ...

LiaNik

Проза » Повести и романы

1.2K 5 13

Сферична Чувство-Механика и Теория на Удара. 🇧🇬

Когато човек отблъсква от себе си нещо, по закона открит от Нютон, на него му въздейства равна по големина, но обратна по посока сила.
Тоест, ако наистина Земята е кръгла, тези две тела имат голям шанс да се срещнат по пътя си, някъде там – на другия край на планетата.
Нека не забравяме, че всяко ед ...

angelmilev

Проза

576 2 1

Глупчо 🇧🇬

- Семки ли им хвърляш, ма?
- Хляб.
-Ааа! - Глупчо се запъти към близката будка. - Дай един хляб!
- Нямам хляб. Само закуски - рече продавачът.
- Дай една милинка! ...

670301

Проза » Юмористическая

897 2 3

Бойна готовност 🇧🇬

Горещ летен ден. Задрямващи войници и офицери. Офицерите цяла нощ са били на работа - кой нощна охрана, кой бияч в заведение. Нали трябва да се и яде, освен да се брани родината? А войниците с мъка си мечтаят за това как ще отскочат до лавката и ще ударят по бира с голяма водка в нея...
А пред тях е ...

генек

Проза » Юмористическая

897 1 5

Лекът 🇧🇬

Лекът
Хваликръцков бе добре!
Животът му бе важен и отдаден на неоспорима мисия – бъдещето на държавата.
Утрин ставаше, обличаше скъпия си костюм, който не успявяше да прикрие изпъкналото му шкембе, и надяваше лъскави обуща. След като одобряваше респектиращия си вид, който го гледаше от огледалото в ...

styd

Проза » Рассказы

1.3K 1

Дамян не е болен 🇧🇬

- Повече няма да пътувам с теб! – Калина сви юмрук на хълбока си - Няма влак чак до утре!
- И? Ще останем в апартамента на брат ми...
- На брат ти! – прехапа устни.
- Споко, той не е там. – Бети взе чантите и тръгна към такситата.
- Сигурна ли си? ...

Madeleine

Проза » Рассказы

1.4K 2 5

С Господа на път за село 🇧🇬

(По действителен случай)
В прохладната понеделник-сутрин тръгваме със сина ми Майки, хванати за ръце, на път за село. Той бърборещ весело, развълнуван от предстоящите две седмици при баба заедно с братовчедка си Алекс. Аз - избухваща в кашлица при всеки опит да си поема малко повече въздух.
- Майки, ...

Sunnyrain

Проза » Рассказы

1.2K 2 1

Бялата и като сварено яйце кожа 🇧🇬

Този път бях с бяла кола, малка някаква, Форд фиеста, или Пежо. Не успях да запомня марката, понеже много бързах, но запомних цвета: силно бял, ако въобще може да има силно бял цвят. Колата вървеше, гумите и с усилие бутаха пътя назад, а аз само я управлявах и не мислех за пътя и за нейното усилие, ...

Петър1

Проза » Рассказы

1.1K 4

Очертаваш ме с устни 🇧🇬

Във всичките си стихове, в които „играя роли”, има частичка от мен... Осезаема, тръпнеща, истинска... Когато ме очертаваш с устни и твоята мисъл става мой стих, си връщам онзи шеметен фьон, с който летим през неизвестното... И всичките купести облаци отстъпват пред усещането за празничност и магия.. ...

pavli

Проза » Эротическая

1.7K 2

18+ Неочакваното 🇧🇬

1
Беше ден като всеки друг. Излежавах се в огромното легло и нямах намерение да се изправям скоро. Исках да остана на топло под завивките през целия ден. Бях заключила вратата и прилежно бях прибрала ключа в чантата си. Телефона беше изключен и нямаше кой да ме безпокои. Макар че не исках и не можех ...

Дребосъчка

Проза » Рассказы

1.3K 3 7

Морето, първите целувки и спортните емоции. 🇧🇬

- Моретооо-о-о! – извиках окрилена от гледката на дългата пясъчна ивица, а зад нея – синева, миеща брега и носеща ароматен солен въздух. Ех, това море – каква емоция беше тогава за мен – като сбъднала се мечта…
Няма да забравя това лято. Беше 1994. Навсякъде звучаха песни като „All That She Wants“ н ...

LiaNik

Проза » Рассказы

2.7K 6 25

Слънчеви зайчета 🇧🇬

Училищният звънец разцепи застиналата класна стая. Учениците от дванадесети „а ”клас започнаха един по един да се изнизват навън. Имаха час на класния ръководител и докато напускаха, някои си приказваха, други се усмихваха, а трети-мълчаха. Само едно момиче не ги последва навън, а се спря до катедра ...

СветланТонев

Проза » Рассказы

640 3

Рассказы и проза современных авторов

Старата чайка 🇧🇬

Кръгче с БМВ 🇧🇬

Тайни (Първият ми "читател" 2) 🇧🇬

Всички са много глупави 🇧🇬

Ентусиаст за работа 🇧🇬

Огън 🇧🇬

Радослав 🇧🇬

Да се влюбиш в Лора 🇧🇬

Родопско сърце - 6 🇧🇬

Времето на чудесата 🇧🇬

Пътуваща с бурите 🇧🇬

Късметлия 🇧🇬

Истинската Любов 🇧🇬

18+ А боровете шептяха 🇧🇬

Сън - III част 🇧🇬

По струните на изгубената мелодия- Глави X,XI,XII 🇧🇬

Още нашенски 🇧🇬

Сън - II част 🇧🇬

Правдини 🇧🇬

Самотата на силните, От смут и огън изваяна, Гл. 5 🇧🇬

Канадки 🇧🇬

Турска баклава с шамфъстък 🇧🇬

Първият ми "читател" 🇧🇬

Съвършено непознати 🇧🇬

Епилепсия 🇧🇬

Сън – I част 🇧🇬

Когато пурпурното от дъгата бяга по-бързо... 🇧🇬

Нашенски 🇧🇬

Родопско сърце - 5 🇧🇬

Сферична Чувство-Механика и Теория на Удара. 🇧🇬

Глупчо 🇧🇬

Бойна готовност 🇧🇬

Лекът 🇧🇬

Дамян не е болен 🇧🇬

С Господа на път за село 🇧🇬

Бялата и като сварено яйце кожа 🇧🇬

Очертаваш ме с устни 🇧🇬

18+ Неочакваното 🇧🇬

Морето, първите целувки и спортните емоции. 🇧🇬

Слънчеви зайчета 🇧🇬

Очередь