Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Няколко писма до теб-14 🇧🇬

Eдна година по-късно...
Мислех, че вече не те обичам...Бях спряла да мисля за теб вечер преди да заспя и сутрин, преди да се събудя...Спрях да те сънувам...От месеци...Мислех, че вече не си с мен...Не си част от мен...Мислех, че краят беше и отмина...Живях в заблуждение толкова дни и вярвах, че аз в ...

maracuja

Проза » Письма

1.5K 1 1

Лунно 🇧🇬

Набичи до максимална степен уредбата в автомобила и тръгна. Работният ден отдавна беше приключил, трябваше да прегледа още документи и стана късно. От офиса до вкъщи го деляха пет минути. Стори му се прекалено малко време.
Слезе бавно през алеите, беше светло и чисто. По това време в курорта нямаше ...

exuded

Проза » Рассказы

961 4 5

Kъде е? продължение3 🇧🇬

– Автобусът закъсня с час, докато стигне до нашата спирка, а ние трябва да продължим с влак до нас, в Б.! А с това закъснение връзката не става, трябва да чакаме до 5 часа сутринта на другия ден, за този влак до Б,!
– Ухааааааааа.... – влезе в разказа на Радослав развеселения Миро – и какво, чакахте ...

Соларе

Проза » Рассказы

871 1 2

Тунел 🇧🇬

Влезе в купето неуверено, сякаш нямаше запазено място. Поздрави другите пътници и седна. Жената отляво се поотмести - приличаше на адвокат - тъмносин костюм, очила с дебели, рогови рамки. Четеше вестник „Капитал”. Коленете й бяха прилежно събрани едно до друго. Омъжена - носеше халка. Боби отвори сп ...

СлънчевЛъч

Проза » Рассказы

1.2K 2

Блясъкът на златото 🇧🇬

Едва ли някога щях да посетя това приказно планинско градче, ако колегата ми не се беше обадил по работа. Негов познат имал къща за гости там, която се нуждаела от ремонт на покрива. Съгласих се с охота - работа никога не отказвам, всяка поръчка е добре дошла. Макар у дома да свързваме двата края, п ...

hristam

Проза » Рассказы

1.2K 4 3

Локвата 🇧🇬

Жената заключи колата си и тръгна с бавна крачка по тротоара. Докато се оглеждаше, канейки се да пресече улицата, понечи да мушне ключовете в чантата си. Те се изплъзнаха от пръстите й и паднаха на плочките. Подразнена, тя изсумтя и се наведе. Лицето й се озова на половин метър от една локва. И тога ...

Ambrouse

Проза » Рассказы

2.2K 1 4

Kъде е? продължение2 🇧🇬

Радослав слушаше думите на Миролюб сериозно, свъсил вежди, нервно мачкаше цигарата между пръстите си и на края проломоти.
– Какво искаш да кажеш, Миро с това, че и аз съм от неподходящите твари? Благодаря ти за кафето и сандвича и извинявай за времето което си пропиляваш заради мен, в празни разгово ...

Соларе

Проза » Рассказы

1K 1 2

Наводнението 🇧🇬

Беше горещо лято, а аз бях на път да навърша първите си седем години /според всички – най-важните/. Между всичко, което трябваше да преживее детската ми душичка, за да израсте, се наложи да преживея и едно събитие, причинено от природата, но оставило незаличим отпечатък в детската ми душевност.
Горе ...

NadeBo

Проза » Рассказы

702 1

Самотата на силните От смут и огън изваяна Пролог 🇧🇬

Беше краят на третото столетие от епохата на Четвъртото варварство. Може би последните години,които някой можеше да отброи,преди всеобщата забрава да изличи и най-малкия спомен от това, което означават съчетанията от звуци “година”, ”ден”, ”минута”, а и много други още, дори самото понятие “епоха” и ...

NeliKaneva

Проза » Повести и романы

750

Премиер и слънце 🇧🇬

– Мръдни се малко, че фърлаш сенка върху небето ми! – казал Премиерът на слънцето.
– Как така? Аз съм слънце и...
– И какво от това? Така ти викат. Аз решавам кой ше е слънце на тая земя. Па то се и види!
– Но аз съм слънце за цялата Земя!
– Га стана премиер на целата Земя, тогава ше ти казвам къде ...

exuded

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

980 4 8

Относно всичко, което би могло да ми дойде на ум 🇧🇬

Който е безгрешен, нека пръв… оф какви ги говоря – хвърляйте братя, хвърляйте!!!
Последните 30 години БГ политика могат да се опишат по следния начин: „човешко е да се греши, божествено е да се предава“
Мотото на националния отбор по футбол: И да паднем и да бием, пак ще ги ПРЕбием!
При толкова мног ...

Veren

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.3K

На полесражението 🇧🇬

Малкият човек упорито водеше битка с наклонения улей на пластмасовата пързалка насред междублоковото пространство ! Той се бореше до пот , малките му маратонки оглушително скърцаха по хлъзгавия материал, ръчичките му почти не го слушаха , и въпреки това той с някаква нечовешка упоритост се катереше ...

vui4oto

Проза

1K

Среща 🇧🇬

/От поредицата разкази за Евера и Ахарам- Милена, Мартин/
„Когато една среща трябва да се състои, то това се случва, независимо от всичко и всички!“
Ахаир
Олтарът беше обсипан със запалени свещи. Всички те горяха, пукаха и изпълваха огромната катедрала с движещи се сенки, които имаха свой, собствен ...

angelbard

Проза » Рассказы

608

Нощ в участъка - 5. 🇧🇬

03,00 – 04,00 часа
А по коридора идва Каменов. Ако има илюстрация на израза „Върху крилете на успеха“ – той е това. Усмихнат, размахващ два диска в ръка…
- Добре, добре – спирам устрема му – Сега ще видим и ще обсъдим. Задръж впечатленията си, нека всички видят…
Каменов, Манчев, Василев, Ангелов…
Гл ...

генек

Проза » Повести и романы

1K 3 6

Братя 🇧🇬

БРАТЯ
Дойде дългоочакваният момент и Денко се застяга за казармата. Докато чакаше повиквателната, всичко му беше ясно, радваше се, че вече е мъж, че ще бъде войник, ще бъде... Какво ли не виждаше младежа – дори геройства. Но когато я донесоха, той гледаше глупаво листчето, гърлото му пресъхна, а сър ...

NadeBo

Проза » Рассказы

777

Пътеките на живота 🇧🇬

Как да опиша с красиви думи нещо, което не съществува? Не съм имал досег с него и никога няма да имам. Говоря за “нашата любов” – тази, която светкавично процъфтя и като бърз влак се изпари. Изключително голяма е възможността да си забравила приятните спомени, думи и докосвания. Износен е днешният с ...

thedac

Проза » Другие

654

Ако само... 🇧🇬

Бездната поглъщаше всичко.
Хищна. Ненаситна. Безкрайна химера в стихията на глада си.
Неумолима. Страшна. Безмилостна в страстта си да погълне дори самата безкрайност.
Астронавта наблюдаваше този пир, част от който ще се превърне скоро.
Бездната дори няма и да усети вкуса му. Нито мислите му, нито о ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фэнтези

2K 1

Рачел* - Втора част. 🇧🇬

***
Георги дълго седя в тишината на тъмната стая. Не беше усетил кога се бе мръкнало. Стана и запали лампата. Огледа се. Нищо не се беше променило, а сякаш всичко чуждо му беше. Още не можеше да се отърси от чувството, че като агне го бяха натикали в най-тясното място на кошарата. Той, който отдавна ...

LiaNik

Проза » Рассказы

843 6 14

Нощ в участъка - 4. 🇧🇬

01,00 - 02,00 часа
Каменов се изправя рязко и се втренчва в тъмнината зад прозореца. После се завърта към мен:
- От другата страна на улицата, точно срещу входа на кооперацията, има банка…
Така… Банка… Ама разбира се – банка! Как не се сетих досега…
- И? – питам насърчаващо. ...

генек

Проза » Повести и романы

1.1K 2 9

Пэп

ПЭП
Везде написано ПЭП. Все заборы, скамейки, стены домов, телеграфные столбы, - исписаны мелом, краской или углём. Пэп! Повсюду одно короткое слово – Пэп. В доске деревянной скамейки вырезали ножиком ПЭП. На свежей штукатурке тоже выцарапали ПЭП, - цементный раствор застыл, - ПЭП не выветрит ветер, ...

Бетон

Проза » Рассказы

1.8K

Кървави следи в лабиринтите - Глава десета - Край 🇧🇬

ГЛАВА ДЕСЕТА
Минаха месеци, а делото не се насрочваше. Извеждаха от арестуваните почти всеки ден на разпит. Когато се връщаха, те бяха просто дрипи. Не можеше да се разбере, кое са дрехите, кое кървавото месо. Бяха потънали в кръв и прах. Не откопчаха нито дума. Единственото, което разбраха, е че са ...

NadeBo

Проза

587

Носталгично 🇧🇬

Наближава 24-ти май и започва да ме обзема някаква носталгия. Не, не заради манифестациите през ученическите ми години, когато белите къси чорапки постоянно ми се събираха в обувките. Трябваше често да подскачам на един крак, за да си ги издърпвам. Това нарушаваше маршировката в строя. Когато обикно ...

Stasi.1

Проза » Другие

1.7K 1 2

Нощна разходка 🇧🇬

"Тези цигари ще ме убият!" - помисли си Силвия докато вървеше към кварталното магазинче в тъмното. Не бе пушила от обяд след поредното обещание да ги спре, но след вечерята просто не издържа и без да се замисли скочи, грабна ключовете и хукна навън. Кашлицата раздираше гърдите и и тя започна да се з ...

JulianaNikiforova

Проза » Рассказы

1.1K 1 2

Молитва за обич 🇧🇬

Казвам се Теофил. Сирак съм. Майка ми издъхнала в мига, в който съм изплакал на белия свят. Отгледа ме баща ми Минко. Никой друг на света си нямах. Само НЕГО – Минко. Той ми беше и майка, и баща, и брат, и сестра, и леля, и свако. Сигурно това му тежеше много, защото постоянно ме биеше. Първите ми с ...

esenna

Проза » Рассказы

2.8K 5 7

Забранена си ми (6) 🇧🇬

Наистина ли си мислиш, че съм спрял?
Усещаш, че започваш да си признаваш.
Нали...
– Стояне, бе! – скочи Светла. – Ще го убиеш, казах ли ти да извикаш майстор...
– Павка... ех, че съм и аз!!! – ококорените очи на съседа ме гледаха виновно. – Добре ли си, удари ли се? ...

written-springs

Проза » Рассказы

1.5K 5 5

Подреждане на хаоса 🇧🇬

Трудно е да подредя стаята си,мислите си....
Отивам до леглото, виждам плюшеното кученце, което ми подари преди 10 месеца.
Спомням си колко му се зарадвах.
Беше ми поръчал най-новата книга на любимата ми авторка.
Знаеш ли, че нямах време да я дочета, защото отделях всяка секунда в мисли за теб, в пл ...

Анагер

Проза » Другие

1.6K 1 1

Да се влюбиш във вещица /откъс/ 🇧🇬

Това се случи през късната пролет на онази шеметна година, когато правителството реши да поеме контрола над всички не подлежащи на контрол човешки действия. Доста амбициозна задача бих казал. За всички прогресивно или просто малко самостоятелно мислещи хора, това означаваше корекция на ума или бягст ...

KalinaIvanova

Проза » Повести и романы

2K

Нощ в участъка - 3. 🇧🇬

23,00 – 24,00 часа
Познаваме се, разбира се. Тримата - не само от Управлението. Често съм искал да работят с мен по някои разследвания, което означава, че са професионалисти. Да ми ги изпрати шефът сега – явно разбира колко съм на зор…А четвъртият е почти младеж. Колев. Пратиха ни го преди месец. Ощ ...

генек

Проза » Повести и романы

1.1K 1 11

Морална смърт 🇧🇬

Добротата е Лукс... от който хората с бедни души странят като от чума, за да не обеднеят финансово!

gurhito

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

995 1

Гурме 🇧🇬

Храната му се стори отвратителна. Но беше гладен. Жената срещу него проявяваше видимо удоволствие, докато сръбваше от лъжицата съвсем леко, с връхчетата на тънките си устни. Правеше го бавно и дразнещо.
– Мляната леща е много полезна – каза тя дискретно, когато хвърляше поглед върху пълното му блюдо ...

exuded

Проза » Рассказы

1.1K 3 7

Клоунът винаги е тъжен 🇧🇬

~~ Клоунът винаги е тъжен ~~
Няма билети за представлението вече. Завесите - спуснати. Акробатите -и те се прибраха. Циркът затвори.
Клоунът уморен е от хорският смях. Оставете го да си почива...
Няма сили за усмивки, сълзи'. Дори и да не са на сила.
Истински бяха, той се раздаде. И предишният път с ...

DeeDee

Проза » Рассказы, Другие

1K

Копринен сън 🇧🇬

Облаци пълзяха в небето като колебаещи се да докоснат брега вълни. Движеха се като живи, на талази, сливащи и разделящи се като миговете в живота.
Приливите на дъжда, спрял преди малко, се оттичаха заедно с отиващата си нощ по стените на домът на имението Старфийлд - мълчалив и навъсен посрещна сиви ...

ГФСтоилов

Проза » Рассказы

971 1

Горчиви гроздови зърна-10 🇧🇬

Там, където живее сърцето..
Градът, където съм родена е най-странното и колоритно място на света...И не само заради природата, която не е повторена от Господ никъде на тази земя. Заради невероятните трансформации на сезоните...Заради аромата на мокра червена пръст...Заради специфичния вкус на онази ...

maracuja

Проза » Повести и романы

1.2K 1

Кучешки работи 🇧🇬

Самоедът опъна здраво каишката. Бе надушил нещо интересно в тревата и опитваше да се добере до него. Явно нямаше никакво намерение да се съобразява с виковете на стопанката си, която правеше отчаяни опити да го удържи. Кучето спря да дърпа за момент и размаха опашка, докато побутваше с нос една праз ...

Heel

Проза » Рассказы

1.2K 2 2

Нощ в участъка - 2. 🇧🇬

20,30 – 21,30 часа
През това време е пристигнал и Каменов. Тъкмо навреме. Изпращам го в апартамента на убитата. Там трябва да е празно – трупът е закаран за аутопсия, вратата е запечатана, отпред са се сетили да оставят полицай…
Но всеки момент трябва да се прибере Димчев – ако не е вече там. Не иск ...

генек

Проза » Повести и романы

1.5K 2 14

Кървави следи в лабиринта – Глава девета 🇧🇬

ГЛАВА ДЕВЕТА
Туше тръгна на гости при Петър. Често му гостуваше. Той остана единственият му най-добър приятел.Жена му вече не го гледаше под вежди. Посрещаше го като близък. Дори често си спомняха през смях оня одърпан Туше, който влезе за пръв път в дома. Той не се засягаше от подмятанията им. Знае ...

NadeBo

Проза » Повести и романы

665

Усещане за България 🇧🇬

България. Странджа планина. Май е. Растителността тържествува. Поляни, обляни в слънце, въздух, изпълнен с аромат на мащерка, носен на талази от свежия вятър. Бели, смеещи се облаци стоят като закачени на небето. Кукането на кукувицата ни застига непрекъснато, макар че нямаме много пари в джобовете ...

gold

Проза » Рассказы

660

Съдба 🇧🇬

Част I
Беше студена зимна вечер в къщата на едно забравено от Бога селце. Малката Джеси , дванадесет годишно дребно момиченце с черна коса на букли и блестящи пъстри очи, стоеше навън, седнала на стълбите и гледаше звездите. Свиваше малките си ръчички на юмручета и подухваше в тях, за да ги стопли. ...

ГалинаПавлова

Проза » Повести и романы

1.4K

Прозрение (6) 🇧🇬

1. Не разбирам емоционалните хора, те са толкова нелогични в действията си.
2. Подаръкът – скрита надежда за сбъдното желание.
3. Наивността е оправдание за безумната смелост, а опитът – за мъдрата предпазливост.
4. Не може да спреш придошла вода, но е възможно, преди това да вдигнеш бентове.
5. Суе ...

СветланТонев

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

912

Проблясъци 🇧🇬

Да казваме и показваме, да не крием обичта си към другия, докато сме тук, на земята, че то после... къде ще се търсим горе, в нея навалица ?!

Соларе

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

873

Рассказы и проза современных авторов

Няколко писма до теб-14 🇧🇬

Лунно 🇧🇬

Kъде е? продължение3 🇧🇬

Тунел 🇧🇬

Блясъкът на златото 🇧🇬

Локвата 🇧🇬

Kъде е? продължение2 🇧🇬

Наводнението 🇧🇬

Самотата на силните От смут и огън изваяна Пролог 🇧🇬

Премиер и слънце 🇧🇬

Относно всичко, което би могло да ми дойде на ум 🇧🇬

На полесражението 🇧🇬

Среща 🇧🇬

Нощ в участъка - 5. 🇧🇬

Братя 🇧🇬

Пътеките на живота 🇧🇬

Ако само... 🇧🇬

Рачел* - Втора част. 🇧🇬

Нощ в участъка - 4. 🇧🇬

Пэп

Кървави следи в лабиринтите - Глава десета - Край 🇧🇬

Носталгично 🇧🇬

Нощна разходка 🇧🇬

Молитва за обич 🇧🇬

Забранена си ми (6) 🇧🇬

Подреждане на хаоса 🇧🇬

Да се влюбиш във вещица /откъс/ 🇧🇬

Нощ в участъка - 3. 🇧🇬

Морална смърт 🇧🇬

Гурме 🇧🇬

Клоунът винаги е тъжен 🇧🇬

Копринен сън 🇧🇬

Горчиви гроздови зърна-10 🇧🇬

Кучешки работи 🇧🇬

Нощ в участъка - 2. 🇧🇬

Кървави следи в лабиринта – Глава девета 🇧🇬

Усещане за България 🇧🇬

Съдба 🇧🇬

Прозрение (6) 🇧🇬

Проблясъци 🇧🇬

Очередь