Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Буря 🇧🇬

"Който сее вятър, жъне буря"
/древна мъдрост/
Всичко, което започва достойно е в състояние да завърши недостойно, но и това, което започне недостойно, може да има достоен край. Какво насърчение, нали? И какъв уплах..
Но, ако трябва да сме честни, а то трябва, е нужно да напомня, че недостойното нача ...

Lebovski

Проза » Рассказы

2015-07-14T23:14:26+03:00 1.6K 1 5

Уличният музикант 🇧🇬

В Лондон се проведе конкурс за най-възрастен уличен музикант. Спечели го мъж с лице на мъченик и сухо, жилесто тяло. Когато му връчваха наградата – 500 британски паунда и нова китара той се разплака от щастие. Въпреки това, той не смяташе, че е достоен за този приз, върна парите на организаторите, а ...

mitval

Проза » Литературные очерки

2015-07-13T00:46:42+03:00 1.7K 9

Софиянката 🇧🇬

Това лято реших да избягам от родната София, защото започнах да се задушавам от ремонти, задръствания, паплач, кучета и МОЛ-ове... Реших да наема едно магазинче на морето и ето ме там... Седя си аз в магазина и идва една млада пенсионерка да си купи бира. Носи ми две празни бутилки, за да не и взима ...

chochone

Проза » Рассказы

2015-07-12T11:18:46+03:00 1.3K 3

Семейството сезон 18 епизод 248 🇧🇬

Желанието и да си го излее на някой беше голямо. Съдейки по безкрайните чернови разпилени по пода, човек може да си помисли че нещо се опитва да излезе от нея, но все не намира правилния начин. Беше започнала да пише отново. Дали възпитанието действа като като знак стоп или самоналожения убийствен с ...

greenjane

Проза

2015-07-11T18:45:24+03:00 754 2

Дъх на сладолед 🇧🇬

Беше слънчев летен ден. Подухваше лек вятър с мирис на море.. Анна стоеше точно срещу плажа, под чадъра замислена и втренчена в един сладолед.Тя хвана с ръце главата си и дълбоко се замисли. Мислите ѝ бяха съсредоточени върху двама мъже, които бяха специални за нея. Триж и Алек. Триж беше влюбен в н ...

pamitam

Проза

2015-07-11T18:41:14+03:00 505

Кутия за спомени 🇧🇬

Малка и бяла, поставена в ъгъла. Сравнително висока, но за сметка на това доста тясна. На места тъмна, на други по – светла. Тук – там шарена, на цветчета. Не пасващ капак, навярно от друга взет, но и той като нея шарен и сенчест. С прорез, през който да пускаш всеки един свой спомен:
За отминалото ...

dust-in-the-win

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2015-07-11T10:09:19+03:00 961

Дронове 🇧🇬

ДРОНОВЕ
Винаги съм мечтал да бъда дрон. Още като дете дори, когато дронове не съществуваха, а в детското ми съзнание всичко, което летеше, ставаше предимно за ядене.
В съзнанието ми днес, доколкото го имам, почти нищо от това, което лети, не става за ядене. Напротив, става за всичко друго, но не и з ...

exuded

Проза » Юмористическая

2015-07-11T10:04:21+03:00 714 1

Истории 🇧🇬

В обедната си почивка реши да се разходи из парка. Лято. Зеленина и прохлада от жегата под дебелите сенки на дърветата. Седна на една пейка, изяде сандвича си и запали цигара. Пред него мина млада двойка.
„Защо никога не разбираш какво ти казвам”, каза на висок глас момичето.
Момчето мълчеше. Остатъ ...

sneakylittlething

Проза » Рассказы

2015-07-11T09:59:31+03:00 627 1

Като миналия път 🇧🇬

Понеделник... Кога дойде?!... Нямам никакъв спомен от неделята.... Май я проспах...
Пак закъснявам за работа, а трябва да се оправя. Спирам на някакво забутано място. Хероин на помпа в колата. Hе ми пука дали някой ще види. Не че съм забравил как ме хванаха, но... Трябва да се оправя. Все пак трябва ...

causaperduta

Проза

2015-07-11T09:48:48+03:00 620

Като без дом 🇧🇬

Родих се нежелана, хората, които ме създадоха искаха момче или дете, но не мен.
Аз бях разочарование за тях, а за себе си още по-голямо. Единствените хора, които се зарадваха на моето съществуване бяха родителите на майка ми. Затова сега единият вече не е между живите, а другият върви към края на пъ ...

m770921

Проза » Другие

2015-07-11T09:39:43+03:00 876 1

Мисли и безмислици по ваканционно време 🇧🇬

Мисли и безмислици по ваканционно време
"Мисля,
следователно съществувам"
Рене Декарт.
Постлала съм си, на терасата, шарена черга, а върху нея хавлия. Опнала съм се на слънчице и се опитвам да не мисля за нищо. Правя се, че не съществуват битовизмите, които са си само мои, но… Не ми се отдава да се ...

линасветлана

Проза » Другие

2015-07-11T08:24:12+03:00 1.4K 1 12

Смехът на гората 🇧🇬

"Къде съм..."
Опитах се да се изправя. Бях заобиколена от високи дървета, покрити със сняг. Може би се намирах в гората.
Но бях сама. А този път изгубих всичко.
Бях на пет, когато видях с очите си мъртво моето семейство. Беше един студен зимен ден. Тук почти всеки ден бе студен и мразовит, но в този ...

babymetal3

Проза » Рассказы

2015-07-09T20:39:08+03:00 866

Кратка реалност 🇧🇬

Има и такива дни, като днешния. Събуждаш се и ти се приисква да заспиш отново, за да се върнеш в прекрасният си сън, докато реалността чука на вратата. Почукала веднъж, нямаш избор да не ù отвориш, а влезе ли, става постоянен гост. Дали ще спи на дивана, на пода до леглото ти, до нощната лампа няма ...

dust-in-the-win

Проза » Другие

2015-07-09T00:39:17+03:00 810

Работна среща 🇧🇬

РАБОТНА СРЕЩА
Двама едри работодатели, прилично сложени, грозни и доста дебеловрати, говореха помежду си за бизнес и за това-онова. Повече си говореха за онова, но не е прилично да пренасяме речта им директно върху листа, ще го изчервим, та затова ще опишем дискусията им за това:
- Аз на моите докат ...

exuded

Проза » Юмористическая

2015-07-09T00:29:34+03:00 733

Квадратурата на кръга 🇧🇬

Има една древна легенда. Според нея, някъде, някога ще има някой, който ще обясни квадратурата на кръга, ще може да киха с отворени очи, ще е в състояние да близне лакътя си и да живее охолно без да работи и да притежава нещо доходоносно. Е този човек бе дядо Варуфаки, това се случи в наши дни и, ра ...

Lebovski

Проза » Рассказы

2015-07-09T00:25:13+03:00 826 4

Зрелище 5 🇧🇬

Част от пътниците се взираха през кръглите илюминатори, наслаждавайки се на прекрасната гледка. Самолетът се плъзгаше над море от пухкави бели облачета, а в далечината слънцето пръскаше златни отблясъци. От време на време се отваряше пролука в облачната пелена и отдолу се показваха зелени полета, на ...

Ambrouse

Проза » Повести и романы

2015-07-07T22:35:51+03:00 819

Синьо 🇧🇬

Аз съм инженер.
Падам си по точните науки и зa мен синьото БЕШЕ студен цвят.
Беше студен докато не видях очите ѝ.
В тях едновременно моретo и реките, и небето се сливаха за да направят този цвят...
В този син поглед има толкова топлота и любов......

sunchine

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2015-07-07T19:04:59+03:00 950 2

Кривата игла 🇧🇬

Странно нещо е иглата. Изключително полезна, малка. От друга страна, повечето спомени с иглата са си неприятни. Или ще се набодеш, или ще се притесняваш къде си я оставил. След което задължително ще се набодеш. Друго си е кривата игла. Там най-вероятно някой вече се е набол. Имаш си едно на ум. Та д ...

SecondTower

Проза » Другие

2015-07-07T15:21:33+03:00 529

Ирационални въпроси към имагинерното в собствените девиации на мисълта 🇧🇬

Ирационални въпроси към имагинерното в собствените девиации на мисълта
Готвил ли си на огън, запален от лунна светлина?
Целувал ли си устни на жена, обсипани със слънчев прах?
Погалвал ли си тяло на момиче, изваяно от тревистата роса?
Препускал ли си с коня син по наклонения лъч на кривото пространс ...

Bezzhichen

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2015-07-07T15:17:44+03:00 2.7K 12 23

Марги - 9 🇧🇬

-Марги! Марги, отвори!
Поредната серия от дълго звънене, докато звънецът се задъха, след което започва упорито тропане.
Бавно дотътрям чехли до вратата.
-Тони, моля те... Добре съм. Само че искам да съм сама.
-А, не си познала! Ще блъскам и ще звъня, докато на съседите ти им писне и някой се принуди ...

Marmadun

Проза » Повести и романы

2015-07-07T15:13:16+03:00 1.4K 1

Разковани дъски - 63 🇧🇬

Човек е толкова голям, колкото показва кантара.
Ако обичаш една жена - пусни я да си върви из МОЛ-а. Ако не се върне, значи не ти е по джоба.
Днес свалих едни 50 кг . С черна коса и зелени очи...
Хората търсят причини за своя провал другаде и никога в себе си. Затова причините и провалите се увелича ...

muhaninja

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2015-07-07T08:18:51+03:00 1.3K 5

Може 🇧🇬

Ако си късметлийка, пирати ще те отвлекат и ще станеш тяхна богиня на някой остров.
Може да го прекръстят на теб, даже и да ти направят кумир.
Може да имаш подвижен трон, а момчета без ризи да ти правят вятър с кокосови клони.
Може да се излежаваш по цял ден, а вечер да спиш на хамак под звездите (л ...

BeyondGodLike

Проза

2015-07-06T10:59:57+03:00 1.4K 1 1

Съвременна самодива 🇧🇬

Дени просто не можеше да повярва. Асен не само че не беше се прибрал навреме вкъщи, за да отиде с нея на беседата, за която поне сто пъти му беше повторила в кой ден и от колко часа е, не само не си беше вдигнал телефона нито веднъж, въпреки че тя му звънна над 10 пъти, но и сега, след Дени беше оти ...

Rois

Проза » Рассказы

2015-07-06T10:44:47+03:00 913 3

И аз умрях 🇧🇬

Мамка му, умрях! Всичко бе толкова сиво и понеделнично, и изведнъж смъртта реши да разнообрази ежедневието ми, да ми покаже живота в такива цветове, в каквито никой никога не го е виждал. Не разбрах как и защо стана, но ето ме сега безплътен и съжаляващ. Смъртта в миг накара всички мои мечти и желан ...

docheff

Проза » Рассказы

2015-07-06T10:30:04+03:00 1.1K

Черешова изповед 🇧🇬

Земята се бе нажежила зловещо, безжалната звезда мокреше нагретите пешеходци. Комбинацията от високи температури и преклонна възраст бе изпъдила Иван под една гъста череша. Дори и сянката не помиряваше бързия пулс на жизнения старец, запотеното му лице се бе намръщило, като от време на време се изгл ...

blatna-strida

Проза » Рассказы

2015-07-06T10:04:30+03:00 523

Квартал "Забравник" 🇧🇬

Усещаше влага в десния си крак. Вървеше може би повече от час, два или дори десет - нямаше представа. Мракът бе разкъсван от слабата светлина на мъждукащи улични лампи. Бе студено, а силният вятър правеше разходката още по-неприятна.
Той живееше в този град откакто се помни, а никога не бе виждал та ...

mirchonikolchov

Проза » Рассказы

2015-07-06T09:59:07+03:00 520

Трохи под масата 🇧🇬

Да ви приличам на Персийка?! Да ви приличам, въобще, на котка… Да, вие! Вас питам! Не се подсмихвайте! Кажете… Кажете де! Не искате! Смешно вие. А питате ли, дали на мен ми е до смях? Питате ли, как се почувствах вчера, когато ме остригаха нула номер? Питате ли ме, дали имам самочувствие, сърбеж и д ...

mitval

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2015-07-05T18:53:29+03:00 1.1K 2

Редове с безсмислици 🇧🇬

Лист хартия, а на него тесни и широки редове. Химикалка, молив и перо. Малки и големи букви, блъскащи се в погрешно написани думи. Запетаи, точки, удивителни и много въпросителни. Разхвърляни и безсмислени изречения. Опит за начало на книга, а всъщност грешен пролог. Съдържание никакво, камо ли опит ...

dust-in-the-win

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2015-07-04T11:25:49+03:00 1.5K

Сянка мрак не прави (1 част) 🇧🇬

Луната се душеше в гъстите облаци, наситен и дълбок мрак бе загърнал мъртвата гора. Тишина и страх бяха парализирали едноцветната картина, студът ускоряваше темпото на препускащите минувачи. Клетниците, допуснали глупавата грешка да не се намират зад дебели стени, с уплаха въртяха погледите си, като ...

blatna-strida

Проза » Повести и романы

2015-07-04T11:24:02+03:00 497

Юда Искариот 🇧🇬

Юда Искариот
Едноактна пиеса по „Евангелие от Юда“
Действащи лица:
ЮДА ИСКАРИОТСКИ
ГРАМАТИК от ПИРЕАС ...

йеромонах

Проза

2015-07-04T11:14:46+03:00 1.5K

* * * 🇧🇬

В осем и половина Мати пристигна в лагера с приятели от класа, защото искаше да се позабавляват с останалите деца, които вече са били на игрите по-рано.
- Благодарим ви, че се присъединихте към нашето приключение
- запознайте се с останалите и започнете да рисувате, за да може с рисунката, която сте ...

angelskiogyn

Проза » Рассказы

2015-07-04T11:13:43+03:00 831

Imprisoned 🇬🇧

The rib cage prisoner is digging his way out in perfect darkness... to meet deliverance at the hands of some Aztec god... who promised an ascent to celestial light and warmth. Hence, scars become unsealed and wounds awakened from their ancient slumber to breathe anew, true colors revealed by gradual ...

Burns

Проза » Другие

2015-07-04T11:09:20+03:00 2.9K

Познат непознат 🇧🇬

Стъпки, шумове и силна глъчка огласяват пренаселения тротоар.
Вълни от търсещи души прииждат, всеки, затворен в свой собствен, мъчителен кошмар.
Търся поглед, нечий очи да срещна, поздравя, защото омръзна ми да бъда там,
в нищожната си, тясна клетка, подобно на човек, привикнал да броди и да скита с ...

Harmless

Проза » Другие

2015-07-03T08:47:57+03:00 913

Събуди се… 🇧🇬

Нанесе се в апартамента си. Беше в стар панелен блок. Обзаведен.
Сипа си бира и седна на масата в кухнята. Запали цигара. После втора и трета. Трудно понасяше раздялата. Мислеше за нея, но вече всичко беше приключило. Изпи няколко бири и се замая. Нави алармата на часовника за осем сутринта, но знае ...

sneakylittlething

Проза

2015-07-03T08:45:24+03:00 580

Вдъхновението и момчето 🇧🇬

През топъл октомврийски делник, месец след начало на учебната година, едно младо и любопитно Вдъхновение дойде от Царството на Вдъхновенията, махна за поздрав на слънчевите лъчи огрели южната фасада на старото училище, проникна в класната стая на седми „а“ клас, повъртя се над приведените ученически ...

mitval

Проза » Рассказы

2015-07-02T20:22:40+03:00 1.1K 10

Несиметричната Сю 🇧🇬

Сю започна да харесва несиметричността, когато навлезе в пубертета. Може би това бе нещо като протест срещу консервативните й родители, които не можеха да търпят всяко излизане от нормите. Сю се съпротивляваше с всичка сила и бе готова на жертви, за да наложи своето.
Първоначално Сю носеше различни ...

Heel

Проза » Рассказы

2015-07-02T18:32:03+03:00 1.6K 1

Нощта и вятъра 🇧🇬

НОЩТА И ВЯТЪРА
Мрачна и зловеща нощ. Вятърът стене, ранен. От стомаха му тече нещо, той притиска мястото и се гърчи от болка. Диша тежко, толкова тежко, че под вратите на всички къщи и апартаменти фучи, съска, духа и блъска невидима, злобна и тъмна енергия.
Нощта извади ножа от стомаха на вятъра и г ...

exuded

Проза » Сказки и произведения для детей

2015-07-02T18:30:22+03:00 818 2

Ако Фройд беше разказал "Дядо вади ряпа" 🇧🇬

Беловласият старец, архитип на атавистичното начало в българската национална душевност, пръв инициира съзнателно физическо и морално - волево усилие, за да извади огромната ряпа като образна метафора на дълбоките и неизкореними чувства за историческа вина и непреодолима робска обреченост, изправящи ...

duffmckagan

Проза » Другие

2015-07-02T18:28:47+03:00 861 1

Крадец 🇧🇬

Хич даже не трепвам при мисълта за теб. Ти си като крадеца от понеделник сутрин. Влезе така тихо, през пукнатината на душата ми. Разходи мръсните ти, кални обувки по излъскания под на съзнанието ми. Претършува всички ъгли. Докосна и оголи всеки нерв на унесеното ми, мъгляво тяло. Вдишах те и те задъ ...

Dess-troyer

Проза

2015-07-02T18:25:28+03:00 713

Пътища 🇧🇬

ПЪТИЩА
Той вървеше по пътя на логиката. Сресан внимателно, идеално подстриган, вратът му – по войнишки съвсем чист, обръснат и свеж, слънцето се мръщеше, като го вижда такъв колосан, защото видът му отразяваше светлината като огледало. Дълго бе стоял пред огледалото, преди да излезе и да поеме по пъ ...

exuded

Проза » Рассказы

2015-07-01T20:47:05+03:00 713 3