Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

„Ойси! Прихвати ме, свети Константине!“ (за конкурса) 🇧🇬

Когато попрегърбеният от грижи делник се канеше да си нахлупи шапката ниско над очите и с ироничната усмивка на залезното зарево да се стопи зад тепето, Гюргена почувства странно виене на свят. Буквите върху монитора започнаха да трептят и сложният документ, над който работеше, засега остана недовър ...

Eia

Проза » Рассказы

1.7K 1 4

Мисли 🇧🇬

Мускулната треска е благодарността на тялото ти за това, че го поддържаш здраво.
Егоизмът е най-човешката черта в характера. Какво по-човешко от това да се опиташ да съхраниш живота си, да го направиш по-лек или просто да си доставиш повече удоволствие?
Наречете ме луд, но предпочитам самотата пред ...

Galifray

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

983

Майка 🇧🇬

Селото бе прогърмяло от страшна новина. Лудата Анастасия се запалила и изгорила и къщата и себе си. Не бе за вярване! Всички само за това говореха. Все пак сега се връщаха от нейното погребение. Нагостиха се бабите с жито и други вкусотии, които раздадоха за Бог да прости. Малцина знаеха истината за ...

inakalina

Проза » Рассказы

569 1

Размисъл 🇧🇬

Изкривени маниери, безобразни жестове, неприлични пози и рязка смяна на настроенията. Това представляваме като цяло днешното поколение. Жестоки, властни, непринудени и все по-малко усмихнати. Жители на един подвластен на груби, силни и отрицателни емоции свят. Хора, които не можем да си имаме довери ...

energi4nata

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.3K 1 2

Ех, че работа! 🇧🇬

- Браво, бе! Как не те е срам? Това твоето на нищо не прилича! Да спиш на работното си място!
Стреснах се от думите на човека до мен и отворих очи. Засрамих се и наведох глава. Сигурно се случва и на други, не само на мене. Умората така ме беше налегнала, та не можех да мръдна от мястото си. То моет ...

RaiaVid

Проза » Рассказы

1.3K 11

Онова, което ни се полага по право - Част Трета 🇧🇬

(това е продължение на предишните части)
Сигурно се чудите защо изобщо съм си измислил въображаем приятел. Нима просто съм искал да бъда сам? Ами дали в началото ей така, на шега, съм си представил едно малко момче, горе-долу на моя ръст, с протрити дънки и тениска на „Костенурките нинджа”, с кестен ...

cycletrip

Проза

603 1

Грехът на старата нестинарка (за конкурса) 🇧🇬

Поканиха я и този път. От уважение. Гонеше осемдесетте, но все още не се даваше. Само този кръст да не я болеше. И как Господ я наказа да петлае краката си на стари години. Нещо все назад я теглеше. Губеше равновесие и аха-аха да падне. Виж там в жарта беше друго. Нищо не чувстваше – нито кръст я бо ...

valia1771

Проза » Рассказы

1.7K 12

Мисли 🇧🇬

Красотата е в постъпките, а благородството – в красотата.
Съдбата е жестока кучка. Затова да й сложим белезници и да я изнасилим!
Четенето на поезията на Робърт Бърнс означава да виждаш звукове и да чуваш букви.
Творецът трябва да съществува само и единствено в изкуството. Всичко, което му пречи да ...

Galifray

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

799

Качеството мързел! 🇧🇬

Едно писмо към всички, които осъзнават защо са мързеливи и към всички, които искат да се замислят защо са лениви. Какво представлява мързела? Може ли да те обиди факта, че някой ти е казал в лицето, че си мързелив? Това са въпросите, по които искам да поразсъждавам днес. Погледаното от различни глед ...

energi4nata

Проза » Письма

1.4K

Ама, че съм тъпа, руса кучка! 🇧🇬

Да, да, така си е! И въобще не ме жалете, ами се смейте, щото явно съм задръстена отвсякъде и то съвсем. Не, че съм руса по рождение, ама май мозъкът ми е изрусен напълно. Ще ви кажа за какво иде реч, та да не се чудите и вие.
Получавам аз една бележка със странен надпис: ”ЕТ МАЧИБО” и нали съм умни ...

RaiaVid

Проза » Рассказы

1.8K 9

Пламъци (за конкурса) 🇧🇬

ПЛАМЪЦИ
(за конкурса “Нестинари”)
Странен сън сънувах тази нощ...
Над покрива на Кулата на Огнепоклониците висеше знак на Слънцето, а на портите беше издълбан странен надпис, гласящ: “Това, което не изгори в огъня, ще се разпали в жарта”. Докато се опомня и вече бях вътре в този чудноват Замък. Факл ...

TytoALBA

Проза » Рассказы

1.4K 4

* * * 🇧🇬

Заспах тихо на прозореца, но после изведнъж се събудих.
Беше студено и някак екливо-безмълвно. Не беше точно ти. Може би споменът, несъществуващото минало, наситено с нюансите ти, ме изтръгна от съня. Обърнах глава, очаквайки да зърна прелестните ти стоманени очи, но там беше само едно смътно отраже ...

teodoralindemann

Проза

581 3

На градус 🇧🇬

Слънцето се показа за момент иззад натежалите от сняг сивкави облаци, сякаш искаше със закачливите си лъчи да поразведри намусения Стоян, който крачеше с неуверена крачка към селото, стиснал в загрубялата си длан половинлитровата пластмасова бутилка, която му правеше компания от сутринта.
Стоян не б ...

Ambrouse

Проза

932 17

Две части 🇧🇬

Животът ми се разделя на две части. Преди Него - безличност, но и спокойствие. След Него - бури и природни бедствия.
Имах проблемно семейство. Така де, не обичах много, много мъжете. От дете имах проблеми с общуването с връстниците ми, но все пак се чувствах добре. Изключете онези побъркващи истерич ...

Aleto12

Проза » Другие

776

Последния лов на лисицата 🇧🇬

Декемврийското утро завари полето ослепително побеляло. Дребния и ситен снежец се сипеше като бяла пудра захар над смълчаните угари изорани през есента. Малкото ято яребици се бе сгушило под шипковите храсти в отдавна пресъхналото дере недалеч от селото и плътно притиснати една до друга, птиците се ...

parvanski

Проза » Рассказы

2.2K 5

Днес 🇧🇬

Днес пристигнах точно навреме, за да видя как влизаш.
Беше един обикновен, малко сив, малко замислен ден.
Както винаги, очите ти не се засмяха с очакваната топлина. Ти просто прекрачи прага и стоманените ти ириси се плъзнаха по мен като по хубава, но все пак без стойност картина. После потъна в собс ...

teodoralindemann

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.1K 2

* * * 🇧🇬

Нека ви разкажа историята на един човек, който винаги изричал истината, независимо дали тя била като звънка песен за ушите на останалите или като дразнещ крясък, отблъскващ надалеч. Каквото и да правел, не знаел как да излезе от ситуацията
по лесния начин, все казвал това, което мисли, това, което е ...

ladydy

Проза » Другие

1.1K

Шепа камъчета 🇧🇬

Какво е богатството? Да имаш много пари, с които да си купиш най-хубавата къща, с най-модерното обзавеждане и голяма градина? Да имаш най-новата и мощна кола, за която всички биха ти завидели? Или да бъдеш толкова богат и известен, че целия свят да знае името ти? Да, може би за много хора това е бог ...

Boyan

Проза » Рассказы

1.3K 5

Аделина 🇧🇬

Тя беше част от житейския ми път. Появи се внезапно в битието ми по някакви закони свише, и по същите тези закони така изчезна без следа.
Съдбите ни се пресякоха за малко, но още от първия път смътно почувствах, че няма да се харесаме. Всъщност, аз наистина не я харесвах и не ù симпатизирах. Защото ...

whitequeen1

Проза » Другие

1K

Душата на Огъня- Спомен за Спомена /за конкурса/ 🇧🇬

Душата на Огъня-Спомен за Спомена
/за конкурса/
Смали се целият ми свят. Побра се на двуног в сърцето. Нарече го събрат. Научи го да гледа към небето. Избра за слънчевия път подслон. В извивките на мисълта мелодията лъкатуши-кога, къде, с кого, защо и как Животът, до живот, сред челядта, край своето ...

линасветлана

Проза

1.1K 1 15

Родината умира… 🇧🇬

Родината умира…
„Когато си спомняме за нашите бащи, деди, роднини, преселили се на оня свят преди освобождението на отечеството, преди да лъснат пред очите им сладките лъчи на свободата, често ни минува през ума какво би било учудването им, радостта им, ако по едно чудо се събудеха от вечния си сън ...

tankatanka79

Проза » Рассказы

1.8K 2 6

Лятна командировка/6 🇧🇬

Лежах под същия чадър, както бе пожелала Светла и наблюдавах плажната ивица, която с всеки ден все повече оредяваше. А това не можеше да не радва окото ми. Никога не съм бил привърженик на утвърдените разбирания, че морето е задължителна дестинация за лятото, а ски курорта за зимата. Това стереотипн ...

boky10

Проза » Повести и романы

1K

Огнена помощ /за конкурса/ 🇧🇬

От незапомнени времена селото се гушеше в подножието на планината, а жителите му посрещаха в ранни зори изгрева на слънцето, някъде в полето и благодаряха на бога за благата, които им даваше. Всичко течеше нормално, трудеха се честно за хляба си, спазваха се традиции, палеха се свещи в църквата, кръ ...

RaiaVid

Проза » Рассказы

2.2K 20

Някъде в жегата, преди мача 🇧🇬

Ама, че време! Горещо... Задушно.... Тежко.... Не се дишаше, та чак не се траеше. На него обаче не му пукаше. Времето не му пречеше. Имаше други интереси. Вълнуваше го предстоящият мач и то много. Но… Винаги имаше по едно НО във всяка ситуация.
И така - този мъж трябваше да свърши нещо, преди футбол ...

RaiaVid

Проза » Рассказы

1.2K 8

Липсата на някого 🇧🇬

Най-ужасно е когато някой ти липсва, а ти не можеш да направиш нищо, за да го промениш. Когато всичко в теб страда за този човек. А най-жалкото е, че ти си безсилен. Каквото и да правиш, той няма да се върне. И въпреки че го знаеш, ти продължаваш да таиш надежда. Нещо в теб те кара да мечтаеш за очи ...

papergoddess

Проза » Другие

2K 2

Откровенията на Чико Чиков 🇧🇬

Откровенията на Чико Чиков
Слънцето отдавна беше залезло, когато Чико почувства откоси от Калашников в гораната част на черепа си. Редуваха се ту къси, ту дълги, но винаги в целта.
Чико отвори дясното си око с голяма мъка, а лявото въобще не се отваряше. Цялото беше залепнало от сгурели, като с обущ ...

gudman

Проза » Юмористическая

1.6K 8

Калиграфия на сълзите (част 1ва) 🇧🇬

Представи си чаша за шампанско. Висока, крехка, грациозна, деликатно пасваща в ръката ти. Сега си представи, че се изплъзва- изпускаш я! Пада! Чуваш ли ужасния писък, с който се разбива на пода? Стряскащ звук, от който за момент примираш, изтръпваш. Този, същият - крясък на спомен от вчерашноутринна ...

Dannia

Проза » Рассказы

597 1

Вечер е 🇧🇬

Вечер е. Не знам от колко време стоя в една определена позиция в леглото си, но определено вече са изминали поне два часа. Чувствам се сама. Няма абсолютно нищо, което да разстрои тишината в стаята. Навън сякаш светът е спрял да съществува – хората ги няма, вятърът е утихнал, листата не шумолят – пъ ...

Harmless

Проза » Другие

1.1K

Пералня в петък вечер 🇧🇬

Петък е. Очакваш гости и решаваш да занесеш на пералня резервния комплект чаршафи и кърпи, за да не споделят новите гъзове в стаята една и съща обител с твоя.
Архивираш гореспоменатото в торбичка от "Фантастико", барабар с 1-2 бели тениски и 1 престилка, и обзет от късноследобедно петъчно спокойстви ...

insensate

Проза » Другие

1.2K 2

Любовна мъка 🇧🇬

Любовна мъка
Дъждът тихо се ръсеше навън и тракаше по прозорците на къщите. Часът беше около 5 и половина и предвид факта, че беше зима, денят бързо бързо си бе заминал и нощта бавно се спускаше над града.Наоколо беше пусто както винаги. Хората в този квартал свършваха работа по-късно и се налагаше ...

Elicaismyinspiration

Проза » Рассказы

1.1K 2

Разколебания демон (за конкурса) 🇧🇬

Огромният къс червеникава материя, натъпкана с нанороботи и огромно количество миниатюрни компютри, се придвижваше през Млечния път, следвайки крайната си цел – третата планета от Слънчевата система. Начело на това стълпотворение от различни видове изкуствен интелект стоеше висш разум, който не бе о ...

Ambrouse

Проза » Фантастика и фэнтези

932 5

Затваряш очи 🇧🇬

(Затвяряш очи.) Тъмнина. Разперваш плахо разтреперени ръце и въртиш бавно глава на всички страни (здраво стискайки клепачи).
Няма нищо наоколо; навеждаш се бавно. Дотолкова, че върховете на пръстите ти докосват за момент дървения под. “О, къде съм? Тук ли ще остана завинаги?“ (оглеждайки се на всичк ...

river--

Проза » Другие

789

Хей, тук ли си 🇧🇬

Хей тук ли си, мое малко глупаче? С нелепата си усмивка и веселия си глас. Хей тук ли си, моя малка надежда, с догарящата си свещ? Хей тук ли си, моя несподелена любов? Със скърцащото ми като от детството скрин сърце, хей тук ли си? Тишината изпулсира, ти не си тук…

dust-in-the-win

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.1K

Тепегьозът от САЩ 🇧🇬

По действителна
история....
Някак
си странно обърнат е светът. Хората се делят на две групи-на нормални и луди. Пък лудостта също е различна, тя или се проявява както по принцип, регистрира се, след допълнително потвърждение на заболяването и веднага става всеизвестен факта, че въпросния човек е луд ...

inakalina

Проза » Повести и романы

634

Дървото ми разказа 🇧🇬

Разхождайки се по една поляна, която често пъти посещавам, когато имам нужда просто да остана със себе си и събера мислите си, съзрях едно високо, с пожълтяла дреха, дърво. Този път обаче не гледах на него по начина, по който бях свикнал да го правя. Този път виждах много повече в него. Видях липса ...

yordanway

Проза » Другие

1K

Приказчица 🇧🇬

Дворецът празнуваше. Дни наред приеми, балове и официални вечери. След години на самота, лутане и мерене на десетки пантофи, Принцесата бе открила. Него. Принцът. Оркестърът свиреше, вихреха се танци, сладки приказки, барът едва смогваше. Както обикновено.
И Той се появи. Напет, вирнал нос, шкембе и ...

superelche

Проза » Юмористическая

1.6K 4

Наивността 🇧🇬

"Намирам наивността за едно от най-привлекателните качества.
Не е като да си глупав.
Тя е онова малко дете у вече порасналия човек.
Онова дете, вярващо в добрите намерения на хората,
онова дете, за което зло не съществува. ...

yordanway

Проза » Другие

591 2

Между рая и ада 🇧🇬

Разперих веднъж ръце, отделих се леко от земята и аха да полетя нагоре към небесата, когато усетих, че някой ме дърпа за краката. Поглеждам - едно ангелче крилато:
- Ти къде така? - ми вика.
- Как къде? - отвръщам - Към Рая, в красотата...
- Чакай, чакай! - рече то - Не сме те канили! Пък и времето ...

RaiaVid

Проза » Рассказы

1.3K 8

Снимки 🇧🇬

Подпирам фотоапарата на един клон и правя десетина снимки. Дистанцията е голяма, приблизително петдесет метра, обаче обективът е прекрасен и това не е проблем. Скрила съм се зад един гъст храст, но не се чувствам в безопасност. Здраво ще загазя, ако ме забележат. Старая се де не мисля за евентуалнит ...

Heel

Проза » Рассказы

1.2K 2

Онова, което ни се полага по право - Част Втора 🇧🇬

(тази част е продължение на предишната)
Чувал съм няколко души да се определят като себедостатъчни. Никога не съм ги разбирал напълно. Аз просто странях от другите. Още от най-ранна детска възраст. Имах си въображаем приятел.
Когато бях с Ники, се забавлявах истински и нямах нужда от останалите деца ...

cycletrip

Проза » Повести и романы

591 1

Рассказы и проза современных авторов

„Ойси! Прихвати ме, свети Константине!“ (за конкурса) 🇧🇬

Мисли 🇧🇬

Майка 🇧🇬

Размисъл 🇧🇬

Ех, че работа! 🇧🇬

Онова, което ни се полага по право - Част Трета 🇧🇬

Грехът на старата нестинарка (за конкурса) 🇧🇬

Мисли 🇧🇬

Качеството мързел! 🇧🇬

Ама, че съм тъпа, руса кучка! 🇧🇬

Пламъци (за конкурса) 🇧🇬

* * * 🇧🇬

На градус 🇧🇬

Две части 🇧🇬

Последния лов на лисицата 🇧🇬

Днес 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Шепа камъчета 🇧🇬

Аделина 🇧🇬

Душата на Огъня- Спомен за Спомена /за конкурса/ 🇧🇬

Родината умира… 🇧🇬

Лятна командировка/6 🇧🇬

Огнена помощ /за конкурса/ 🇧🇬

Някъде в жегата, преди мача 🇧🇬

Липсата на някого 🇧🇬

Откровенията на Чико Чиков 🇧🇬

Калиграфия на сълзите (част 1ва) 🇧🇬

Вечер е 🇧🇬

Пералня в петък вечер 🇧🇬

Любовна мъка 🇧🇬

Разколебания демон (за конкурса) 🇧🇬

Затваряш очи 🇧🇬

Хей, тук ли си 🇧🇬

Тепегьозът от САЩ 🇧🇬

Дървото ми разказа 🇧🇬

Приказчица 🇧🇬

Наивността 🇧🇬

Между рая и ада 🇧🇬

Снимки 🇧🇬

Онова, което ни се полага по право - Част Втора 🇧🇬

Очередь