Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Глава двадвсет и седма 🇧🇬

Погледнах в очите й, въпреки че не исках, страхувах се от онова, което щях да видя, все още не бях сигурен дали щях да видя любов или омраза. Ако бе първото щях да се измъчвам адски, защото просто не можех да й дам нищо, самият аз бях едно нищо, тя заслужаваше някой много по-добър от мен,който щеше ...

monikas

Проза

742 4

Обичай ме, любими, само това...(1 част) 🇧🇬

Обичай ме, любими, само това...(1 част)
-Не, не...не може това да е краят...! - повтаряше си Рейна и плачеше...гласно и неутешимо.
Валеше дъжд. Времето беше тъжно като нея. Гледката също, пейзажа и небето бяха тъмни и мрачни, потиснати и неприветливи, унили и най-вече безрадостни, безжизнени. Всичко ...

Kalia1117

Проза » Рассказы

717

С вярност до гроб 🇧🇬

Работеше много и то на смени – денем, нощем или в празник. Както падне или както ù наредят. Нямаше избор. Това й беше задължението. Носеше се елегантно или неглиже, но това зависеше от ситуацията, в която попадаше.
Обличаше се модно, спортно и дори всекидневно. Виждаха я в естествена или в изкуствен ...

RaiaVid

Проза » Рассказы

1.4K 9

Къщата при езерото 🇧🇬

-Намерих! Намерих къщичката при езерото! - викаше радостно едно дете на не повече от пет години и сочеше с пръст нагоре.
Мъжът се засмя и целуна момичето.
И спомените нахлуха като ветрове в главата, когато си помисли с мъка за жената, която го бе дарила с това чудесно, сладко същество.
Хареса я още, ...

Аnna

Проза » Рассказы

906 1

Елегия 🇧🇬

Не ме спирайте, много бързам, затова крача широко по тротоара. След няколко минути трябва да съм в центъра, където в бившия снекбар „Дунав“, сега бар „Студентски пристан“ имам среща с Пенчо Бозата и Милчо Сладура. Не сме се срещали от петнадесетина години, когато тримата работихме в държавната желез ...

strina

Проза » Рассказы

934

Идеалите на новото време 🇧🇬

Още от най-ранните се тийнейджърски години, Марина разбра, че животът в малкия провинциален град не е за нея. Първото, срещу което възнегодува, беше най-близката заобикаляща я среда – къщата. Макар семейството й да беше от средната каса в града, тя имаше само една стая и то не неприкосновена. Майка ...

aleksandra79

Проза » Рассказы

1.1K 13

Учи мата 🇧🇬

УЧИ МАТА
Учителят стоеше зад бюрото си и макар да беше седнал, изглеждаше съвсем праволинеен. Като с линийка за ширпотреба бе скроен добре, но накриво.
- Как да нараним някого без да му причиняваме рана? – попита учениците. Направи пауза. – Просто за да съобщим, че имаме нужда от промяна? От бедстви ...

exuded

Проза » Рассказы

1.6K 4

Г-жа Николова 🇧🇬

Бяхме компания. Събирахме се по групички. Естествено се оформиха и лидерите - Калоян и Сиса. Обичахме да ходим на кино, в големия парк или да слушаме групи на живо... Обличахме се спортно, някои от нас се возеха на ролери. Разполагахме с най-новите модели телефони. Денят в училище, а и извън него пр ...

Аnna

Проза » Рассказы

898

Име като злато 🇧🇬

Име като злато (от поредицата "Бакойски хроники")
Когато бях малък имах голямо желание да се науча на занаята на баща си.
Той беше електротехник, а по онова време добрите елтехници се брояха на пръсти. Баща ми почти всеки ден обикаляше кварталите на града и околните села, за да ремонтира електроуред ...

gitarist

Проза » Рассказы

1.1K 2

Мистериозната лейди 🇧🇬

Дългоочакваното утро най-после настъпи. След цяла една нощ изпълнена с тътена на гръмотевици и проливен дъжд, небето накрая се изясни. Черните облаци се разсеяха и в ранните часове на деня дори се усмихна слънцето. По листата на дърветата блещукаха като хиляди успали се звезди капките, останали от с ...

Boyan

Проза » Рассказы

994 8

За един хляб 🇧🇬

Както всяка вечер и днес Рашо стоеше във фоайето на големия магазин. Отвън валеше сняг, духаше студен вятър и от два дни температурите не превишаваха -10 градуса. Тук беше топло, но след малко трябваше да напусне уюта на преддверието. Скоро щяха да затворят. И днес нямаше късмет. През деня успя да н ...

aleksandra79

Проза » Рассказы

1.3K 1 17

Спирали вълнение 🇧🇬

Лутам се между две сенки, обвили като с кадифени ръкавици душата ми.
Залитам ту към прекрасната грива на зрелия лъв, ту към гъвкавите движения на младия.
Царят подпалва сърцето ми, осмисля дните ми.
Младият подчинява мислите ми, властва над разума ми.
И вълнението се удавя на спирали някъде дълбоко ...

teodoralindemann

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

904

Краят на дните 🇧🇬

Краят на дните
Върнах се от работа и от вратата се отправих направо в леглото, бях скапан, но беше петък и можех да си позволя повечко сън. След като затворих очи, веднага се озовах в една бяла стая без прозорци и врати. Седях на една маса (и тя беше бяла). Пред мен имаше две неща: хляб и чаша вино. ...

alhimika

Проза » Рассказы

1.1K 1

Камъните падат 🇧🇬

Камъните падат звучи денем и нощем!...
Звучи по градове и села, по пътища и магистрали, по кръчми и ресторанти, по автобуси и трамваи, по големи и малки пазари!
Спирам я, само ако някой поиска нещо друго и то за секунди. Песента, която магически привлича вниманието, която влезе във всеки дом – в едн ...

Volter

Проза » Рассказы

1.5K

За успоредните прави и точките (Покрай конкурса) 🇧🇬

Животът е Хаос. Понякога може и да изглежда логичен и подреден, но той все пак си остава Хаос. А в Хаоса няма нито логика, нито ред, нито закономерност. Идва момент, когато всичко се завърта хаотично и неповторимо и нещата се пренареждат по най-невъзможния и неочакван начин.
Ето, вече трета поредна ...

perperikon

Проза » Рассказы

1.4K 2 10

Сбъдната мечта 🇧🇬

Вера беше девойка за чудо и приказ. Косите ù дълги, гарваново черни. Очите теменужени. Кожата- мека и гладка. Висока, с тънка талия и дълги бедра. Стройна като бреза. Ходеше Вера все изправена, усмихваше се и поздравяваше. Като минеше по улицата и младо и старо все подир нея гледаше. Ергените подтич ...

aleksandra79

Проза » Рассказы

1.3K 1 6

Едно дете в парка с татко си 🇧🇬

Беше един необичайно топъл за януари ден. Дойдох в парка да се пораздвижа, бях се схванал в малкия градски апартамент, когато попаднах на следната ситуация. Баща и син играят федербал. На пръв поглед нищо интересно, но само на пръв поглед.
Щастието. Щастието е необичайното в цялата картина, е точно ...

erik-lucifer

Проза » Рассказы, Сказки и произведения для детей, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы, Другие

1.4K

Пъкъл V 🇧🇬

ПЪКЪЛ V
- Авелогоном казваш – очите на Бащата сякаш прогледнаха на друго място и време.
- Това име каза – оправда се Йоши – даже поздрав ти изпрати.
- Да, стария демиург. Не вижда и е сакат, така ли?
- Така е, не го ли огледа, когато пусна петарката в кутията му? ...

йеромонах

Проза » Рассказы

784

Зеле 🇧🇬

Съседът мята прокисналото зеле от балкона. Зелките прелитат четири етажа и се разпльокват долу. Хората псуват, но той не се трогва, продължава. Тайничко ми казва:
– Ако го сваля с асансьора, или по стълбите, входът ще се осмърди. После ще го събера и ще го изхвърля. Така е по-добре. Нека си псуват, ...

Ambrouse

Проза » Рассказы

1.1K 1

Тя 🇧🇬

Тя, беше различна! Имаше дарбата да се оглежда в хората и да надниква в сърцата им. Постоянно я следваха ангели. Виждаше ги като сребриста плазма, която сменяше само формата и големината! Побираха се в пламъка на свещ, а когато погледнеше към небето, ставаха огромни! Те я обичаха и тя ги обичаше! Па ...

nezemna

Проза » Рассказы

855 2

Извинение към мен 🇧🇬

Срамувам се от самата себе си. Защото през цялото време обичах неподходящите хора, докато трябваше да обичам теб. Съжалявам, че те пренебрегвах, подценявах, обиждах... Съжалявам, че не ти давах това, което заслужаваш и че страда толкова много. Съжалявам, че те карах да търсиш удобрението на хора, ко ...

normalisboring

Проза » Письма

2.2K 1 5

За цветовете брат! 🇧🇬

Задрямвам брат... Неочакваната жега ме кара да кисна в това досадно задръстване на Малинов с отворени стъкла. Пуша и блея по мацките. Основно ги намирам по билбордове. Ей, брат, много са им големи очите на тия мацки, да знаеш! И както си блея аз нещо започва интензивно да ми привлича вниманието и ча ...

Oracle

Проза » Юмористическая

1.5K 1

Работата ше ни довърши, не ние неа 🇧🇬

- Ооооо Ристано ма, к`во си се заникнала у таа градина ма? Яла да видиш ора, па и они тебе да видат. Она работата нема да избега, да не е заек я.
- Ама жени, вие сте свободни. Работа като си немате, ората пресъждате. Язе оня ден гледам Пена Мишкарката, седнала си жената пред дворо, па фанала чорапе ...

aleksandra79

Проза » Юмористическая

1.3K 1 9

Анатомия 🇧🇬

Виждайки, че той беше здраво стъпил на краката си, тя му замая главата с надеждата той да й предложи ръката и сърцето си.

VladimirKostov

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

815

Пъкъл IV 🇧🇬

ПЪКЪЛ IV
- Не се ли познаваме – Йоши се взира все по-настойчиво и дълбоко в помътнелите ириси, за да открие сякаш нещо старо, позабравено, но затова пък толкова свидно. Нещо от детството му и от онова романтично време, когато летеше, когато беше. Бръчките на хромия слепец го пренасяха по един чудоде ...

йеромонах

Проза » Рассказы

907

Домогвач (за конкурса) 🇧🇬

Домогвач
Усещам погледа му, в началото на събуждането си и в края му. Мисли се за непроницаем, а това го прави уязвим. Вярва си, че притежава ресурса на неустоим съблазнител и се надява да го (из)Ползва, ако му се предостави сгоден случай. До тук: играе сам срещу себе си, разгръщайки потенциала на м ...

линасветлана

Проза

1.6K 2 19

Наситено лилаво 🇧🇬

Пазиш ли сенките за очи? Не че нещо, но си спомням как избрах цветовете, как поръчах опаковката им,как си представях наситеното лилаво по клепачите ти... Тогава знаех как точно се казваш - избирах ти имена - Клер дьо Монд, принцесата на луната, Мари, перачката на дантели, Изабел, която никога не сън ...

dressy

Проза » Другие

1.1K

Осемдесет и пети километър 🇧🇬

ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТИ КИЛОМЕТЪР
В седем и половина часа сутринта електричката беше почти празна. Влезлият вътре мъж огледа вагона, примижа срещу пробиващите през прозореца лъчи на изгряващото слънце, избра си седалка откъм сенчестата страна, седна, опря чело на прозореца и затвори очи.
Той беше небръснат ...

TytoALBA

Проза » Рассказы

1.6K 7

Утопия 🇧🇬

Имало едно време… Хм, това май не е добро начало. Нека се изкажа по следния начин: имало едно време в бъдещето, където самото то не било представено в най-добрата му светлина. Ще се постарая да ти го опиша точно както ми го разказаха, а ти се помъчи да си го представиш: навсякъде царяло сивота, един ...

bancheva

Проза » Сказки и произведения для детей

1.3K 1

Мигът 🇧🇬

Мигът
Тъжно е,
но се случва.
Ние сме двете - аз и ти. Много се обичаме. Ние можем да обичаме - аз и ти. Всяко наше потръпване е като космическо. Двете усещаме нещо извън... нас, но ние с теб не сме велики. Сега сме елементарни като едноклетъчните. Казват, че Бог е велик, душата и още...и още...велич ...

Wali

Проза

1.3K 3

Рецепта за уюбов 🇧🇬

Някога, някога, толкова някога, колкото 10 лета в Перник, на улица "Забой" 12 живяла жена, която никога не била бита от мъжа си. Не стига това, ами поплювкото твърдял, че я обича, правел ù романтични жестове, на всичкото отгоре помагал в домакинството. Затова съвсем разбираем бил срамът, с който гор ...

popolo

Проза » Рассказы

1.1K 10

Това, което убива (за конкурса) 🇧🇬

Семейство Мирчеви вечеряха заедно за пръв път от месеци насам. По предложение на главата на семейството Стоян Мирчев. Неговият син Станимир се чувстваше странно в компанията на родителите си, освен това изобщо не бе гладен, да не говорим, че бързаше за среща с гаджето си, с което се бе запознал пред ...

Ambrouse

Проза » Рассказы

1.2K 14

Пъкъл III 🇧🇬

ПЪКЪЛ III
- Дай едно петаче на бедния нещастник, за да те поживи Господ – окаяника с чуканче вместо ляв крак впива белите си ириси в двамата спътници и сякаш се взира в най-дълбоките кътчета на душите им – направете едно добро дребно милосърдие и ще заслужите благодатта Му, мили хора!
Ще заслужи бла ...

йеромонах

Проза » Рассказы

718

Сиромаси 🇧🇬

- Сиромаси на Кеба имаш ли? – пита Гришата и подава ръка.
- Не – отговорих с неудобство. За първи път чувам това заглавие!
- Потърси я! – и хвърли банкнота от сто долара под носа ми… На връщане от Испания спрях в Белград да гледам мач на „Цървена звезда“ - през полувремето сърбите я пускаха… Искам я ...

Volter

Проза » Рассказы

1.3K

Обичах и трите 🇧🇬

Новите приложения в телефонните апаратите объркаха живота ми.
...
В живота си човек има няколко любови. Всяка една от тях стои в точно един дял от мозъка на човека. С точно определен нюанс на цвят, ухание, усещане, романтика и мисъл. Това е последната констатация на Николай.
Той обичаше Десимира, но ...

rumona

Проза » Рассказы

1.4K 1

Посоки 🇧🇬

Накъде беше тръгнала? Досега не бе си помисляла, че е възможно да загуби акъла си от обич към един мъж и заради него, насред зима, да пропътува стотици километри… Да живееш толкова години на тази земя и да не си опознал дори себе си, странно, много странно! Мислеше се за изключително разумна, дори з ...

Eia

Проза » Рассказы

1.4K 2 16

На сбогом 🇧🇬

И когато сте там на гарата какво се прави? Как се справяте с неловкия проблем, когато не уреждате следваща среща? Ти стоиш и гледаш земята, а той гледа непомръдващия автобус, с надежда да запали двигателя и да каже, че бърза да се качи. И стоите с неловките реплики, вече подадени от гузни усти, и ча ...

SanyaOgnyanovska

Проза » Другие

835

Простички мисли на един обикновен човек - 11 🇧🇬

Един човек си тежи на мястото, когато използва ръцете си за прегръдка, а не за да пази равновесие, или да се държи с тях за нещо.
Молитвите не са ли различни телефонни номера на Бог, на които можеш да му звъниш за съвет или с молба за помощ по всяко време?
Понякога се включва "телефонният секретар", ...

muhaninja

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.5K 1 9

Поледица 🇧🇬

Поледица
(Не е за конкурса, защото тази любов може да се окаже напълно възможна...)
- Хайде, какво става? – гласът ù беше притеснен. А и обхватът беше лош.
- Чакай там! – сопна ù се той. Хич не му беше до нея.
- До кога? – настоя тя, сред пукне и паразитни шумове. ...

gitarist

Проза » Рассказы

1.1K 3

Пъкъл II 🇧🇬

ПЪКЪЛ II
Цялата траурна процесия мудно се затътри след олющената от времето катафалка, теглена от две кранти с гръден кош като радиатор. Крантите трябваше да са дорести жребци, а лакът на катафалката – бляскав и прясно положен. Но стария арменец беше стиснат и така си и отиде от тоя свят. Като после ...

йеромонах

Проза » Рассказы

725

Рассказы и проза современных авторов

Глава двадвсет и седма 🇧🇬

Обичай ме, любими, само това...(1 част) 🇧🇬

С вярност до гроб 🇧🇬

Къщата при езерото 🇧🇬

Елегия 🇧🇬

Идеалите на новото време 🇧🇬

Учи мата 🇧🇬

Г-жа Николова 🇧🇬

Име като злато 🇧🇬

Мистериозната лейди 🇧🇬

За един хляб 🇧🇬

Спирали вълнение 🇧🇬

Краят на дните 🇧🇬

Камъните падат 🇧🇬

За успоредните прави и точките (Покрай конкурса) 🇧🇬

Сбъдната мечта 🇧🇬

Едно дете в парка с татко си 🇧🇬

Пъкъл V 🇧🇬

Зеле 🇧🇬

Тя 🇧🇬

Извинение към мен 🇧🇬

За цветовете брат! 🇧🇬

Работата ше ни довърши, не ние неа 🇧🇬

Анатомия 🇧🇬

Пъкъл IV 🇧🇬

Домогвач (за конкурса) 🇧🇬

Наситено лилаво 🇧🇬

Осемдесет и пети километър 🇧🇬

Утопия 🇧🇬

Мигът 🇧🇬

Рецепта за уюбов 🇧🇬

Това, което убива (за конкурса) 🇧🇬

Пъкъл III 🇧🇬

Сиромаси 🇧🇬

Обичах и трите 🇧🇬

Посоки 🇧🇬

На сбогом 🇧🇬

Простички мисли на един обикновен човек - 11 🇧🇬

Поледица 🇧🇬

Пъкъл II 🇧🇬

Очередь