Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Животът е нещо, което върви. 🇧🇬

Животът е нещо, което върви.
Това първо изречение е особено. То утвърждава. Но да видим дали се справя само по себе си със задачата, която само си е поставило. Нека го разгледаме по-отблизо.
Животът е нещо, което върви- става ясно, че темата е животът. Голяма тема. Тема-бездна. Безмерна. Извънвремев ...

manniwelle

Проза » Другие

2014-03-10T01:20:43+02:00 673

Пътят към Норголен 🇧🇬

За тази чужда земя знаем от карти и описания, които са правели моряците и мореплавателите от Акреим. Те я нарекли Норголен и писали за пръв път за нея през 1386 година от първото летоброене, когато мореплавателите от Рондейл - Харн и Бретилен тръгнали на запад, през Великото море и достигнали брегов ...

FrOzEn__TeArS

Проза » Фантастика и фэнтези

2014-03-10T01:12:56+02:00 1.3K

Нека да бъдат щастливи 🇧🇬

- Нека премахнем правото на частна собственост...
- Вече го премахнахме, Господин Президент. Преди повече от една година. Сега хората живеят в социални кошери и плащат десет монети на месец. Тяхното имущество бе конфискувано и разпределено между нашите най-пристрастени екстремисти.
- Тогава ще се на ...

Shushu-Mushu

Проза » Рассказы

2014-03-10T01:04:52+02:00 2K 1 6

Няма заглвие 🇧🇬

Имаше тъмнолилава коса, големи, блещукащи очи и малко сладко носле. Усмивката й изкарваше тръпчинките й на показ. Кожата й беше бяла, а дрехите й тъмни. Тялото й имаше перфектните извивки, сякаш беше излязло от най-смелите ми фантазии. На китката на лявата си ръка имаше татус - слънце и луна, вплете ...

ampy94

Проза » Повести и романы

2014-03-09T23:17:28+02:00 619

Писмо 🇧🇬

Писмо
...
Пиша писмо, а не мейл, защото искам да го почувстваш като мен. Ще ме усетиш седнала до теб, ще усетиш парфюма ми, дори ще чуеш гласа ми да изрича написаните думи. Знам, че ще се усмихваш с тези редове и ще плачеш, както плача аз докато пиша.
Започвам с многоточие, защото нямаш име. Имената ...

ruji

Проза » Письма

2014-03-09T16:09:34+02:00 2.1K 1 1

Дяволето 🇧🇬

ДЯВОЛЕТО
Само не ме убеждавайте, че не го познавате. То е онова нещо дето се навеждаше над детското креватче и ви шепнеше в ухото:
- Реви, бебчо, реви, защото иначе няма да те вземат на ръце и ще има да чакаш за млекце!
*
Така Дявалето научи първия и най-голям дяволък, че „най-важният съм си аз” и о ...

lordly

Проза » Юмористическая

2014-03-09T16:00:58+02:00 866 3

Малките жестове 🇧🇬

Измъкнаха ме от калта. Няколко пъти. Бърсаха съзлите ми, когато се разпадах на хиляди атоми. Бърсаха лигите ми, докато ме валчеха към болницата. Бърсаха петната от разлято вино, тогава когато плачех и говорех за миналото си. Бърсаха до кръв лошото в мен, така че да остане само белота...
Ядосваха ме. ...

l1l1th

Проза

2014-03-09T11:29:15+02:00 806 4

Фобия 🇧🇬

Седеше в края на леглото и гледаше отражението си в огледалото.
Отдаваше се с цялата си любов, с цялото си същество, и накрая... нищо.
Винаги се възползваха от тялото й. От душата никой не се интересуваше. През леглото й бяха минали стотици – млади, стари, умни, красиви, грозни... Общото между тези ...

satanas

Проза » Рассказы

2014-03-08T22:34:48+02:00 878 9

Малките неща :) 🇧🇬

Картина в бяла рамка,стояла закачена за пиронче на стената, вече полуизбеляла. Рисувана от стар, така и неизвестен художник. Даже не е и художник... а просто ценител на красотата с дарба почти изгубена във времето.
Небесносиният фон едва-едва се вижда... (но аз така добре го пазя в мислите си). Точн ...

iwa-kondewa

Проза » Другие

2014-03-08T22:23:38+02:00 1.5K

Никога 🇧🇬

Никога
Не може да ме чуваш. Аз вече не говоря. Аз вече не търся. Аз вече не искам. Аз вече не мога.
Не може винаги да ме чуваш. Аз не винаги говоря. Аз не винаги търся. Аз не винаги искам. Аз не винаги мога.
Не може никога да ме чуваш. Аз никога няма да ти говоря. Аз никога няма да те потърся. Аз ни ...

lady_rose

Проза » Письма

2014-03-08T11:12:55+02:00 1.3K 2 3

В период на разпад 🇧🇬

Тъмнина. Огромна бездна. Един безкраен тунел, в който не се виждаше нито лъч светлина. Това бяха последните няколко години от живота на Мишо. Сещате се – същият този Михаил, който едно време беше царят на чалготеките в Студентски град. Сега обаче всичко се беше преобърнало на 180 градуса. Едно време ...

xpired

Проза » Рассказы

2014-03-08T11:09:07+02:00 1.2K 1

Настроение 🇧🇬

Едно момиче било болно. Дълго време била на легло. По едно време си внушило, че ще умре. Било късна есен и вятърът брулел листата на дървото до прозореца ù. Споделила с приятеля си: „Когато и последното листо падне, аз ще умра”. Момчето много я обичало, взело тиксо и залепило здраво листото. Всички ...

mjinga-uhuru

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2014-03-08T11:00:29+02:00 1.2K 1

Разковани дъски - 51 🇧🇬

Човек се уморява от глупостите, които слуша по цял ден, от онези, които върши сам и от резултата, произтичащ от взаимодействието между двете.
Понякога борбата за сърцето на принцесата, е просто борба за част от менюто.
Подпис: канибал-царедворец
Министерство на оХолната среда и вредите...
Българскат ...

muhaninja

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2014-03-06T18:13:13+02:00 1.4K 4

Когато ти е писано 🇧🇬

Сега като си помисля, всичко започна заради онази рокля.
Мразя да ходя по магазини, особено когато не ми се налага. Изобщо не ми е в стила да надзъртам тук-там, за да убивам време или просто да позяпам. Обаче роклята стоеше прекрасно на манекена, а на витрината имаше еднометров надпис - "разпродажба ...

hristam

Проза » Рассказы

2014-03-06T18:00:37+02:00 1.3K 12

Маски / Проектът Кифла 🇧🇬

Сърцето ù му принадлежеше, дори след годините, които бяха минали. С всяка изминала секунда, в която тялото ù се тресеше от тъгата, маските ù падаха една по една. Накрая останаха само сдържаните сълзи. Исках да я прегърна и да накарам всичко, да изчезне, но не можех да сваля гарда. Минутите минаваха, ...

robinhood91

Проза » Другие

2014-03-05T23:35:30+02:00 830

Налюби ме с думи 🇧🇬

Мислиш за мен! Зная! Усещам те!Помниш ли някога, бяхме само двама. Аз сънена и рошава, там на нашата поляна. Ти, див и по-влюбен от всякога. Пишеш с устни стихчета по голото ми тяло. Гъдел ме е! Спри де! Не, не спирай! Искам още и още! Насищане нямам! Очите ти тъмнеят. Оглеждам се в тях. Онази усмих ...

suleimo

Проза » Другие

2014-03-05T23:27:18+02:00 2.8K 5 74

Битките 🇧🇬

БИТКИТЕ
На тази тема има велики разкази, романи, даже стихове. Не очаквайте от мен да ви предложа нов вариант на Троянската война, защото в моя разказ липсва Елена (Ленчето лятото си ходеше на село), за Олимп не става обезлесеният ни баир, а пък местните богове се събираха чак след залез слънце в кр ...

lordly

Проза » Рассказы

2014-03-05T22:55:30+02:00 807 13

Една Нова година 🇧🇬

ЕДНА НОВА ГОДИНА
- Хей, Тропанчо, стига си щракал копчетата на лампите! Я върви да си играеш навън! – направи се на строг Киро, бодна едно парче от сланинката и се обърна към събеседниците си. Малчуганът не му обърна внимание, само се изплези зад гърба му и изтича от столовата да търси другарчетата ...

dinko1963

Проза » Рассказы

2014-03-05T15:13:22+02:00 1.2K 7

Монолог на една девствена котка 🇧🇬

МОНОЛОГ НА ЕДНА
ДЕВСТВЕНА КОТКА
- Мияу-у-у-у, хайде надигни се, бе човек, вече обяд наближава. Водата ми от вчера несменена, в купичката ми три трохи, а пък тоалетната ми вече сигурно и на съседите мирише. Ще взема да ти се изчишкам на завитата през глава муцуна, та ще се сетиш тогаз.
Как можах така ...

lordly

Проза » Юмористическая

2014-03-04T22:41:15+02:00 1.9K 16

Игри на съдбата - ХХІ 🇧🇬

ХХІ
... Иван Зарев не можеше и не искаше да повярва на това, което чу. В главата му беше същински хаос. Той, човекът, който се справяше във всякакви ситуации сега седеше като вцепенен и не можеше да си събере мислите.
Марин Толев. Името на един от най-доверените му хора отекваше в съзнанието му като ...

reinbow

Проза » Повести и романы

2014-03-04T22:19:16+02:00 955

Бухтички за Трети март 🇧🇬

Бухтички за Трети март
(по действителен случай)
март, 1974 година, Луковитско село
Слънчевият лъч премина покрай везаното перде на стаята, в която спеше малкият Тотко и първо близна – кестенявата му къдрава коса, после розовата му бузка и стигна да носленцето му. Той размърда двете си ръчички, проте ...

sirDIMITRI

Проза » Рассказы

2014-03-04T22:04:16+02:00 2.6K 1 6

Отминал живот 🇧🇬

Отминал живот
Слънцето тук сякаш никога не е достатъчно. Ледовете не се топят. Нито тези в природата, нито тези между хората. Понякога е толкова сложно, а помня. Помня, когато го преживявах и аз. Отново и отново се връщам там, където започва играта и винаги завършвам по различен от предходния начин. ...

Bella17

Проза » Рассказы

2014-03-04T21:56:11+02:00 1.2K 1 1

Студеното време 🇧🇬

Студеното време
- Чакай малко, ти за какъв се имаш?!
Това възмущение беше изразено от едно момиче, което беше се изправило срещу съученика си, за да го нападне. За щастие на момчето една жена се намеси.
- Писна ми от вас! – почна да крещи тя, хващайки момичето за ръката и удряйки момчето.
- Г-жо, аз ...

Dianna1

Проза » Рассказы

2014-03-02T18:53:17+02:00 676

Прокълнатият кладенец 🇧🇬

ПРОКЪЛНАТИЯТ КЛАДЕНЕЦ
Сигурно над десет години не беше се отбивал. Спря на мегдана срещу дядовата си къща, запали цигара, извади апарата, направи няколко снимки на продънения покрив и тревясалия двор, изплю фаса и потегли.
Щеше да го подмине, но детският спомен го накара да натисне спирачката, да св ...

lordly

Проза » Рассказы

2014-03-02T18:41:03+02:00 902 19

Танцът на пеперудата 🇧🇬

Лежах сама в хладния мрак на леглото си и си мислех, че този път няма да се справя със себе си. Многократно съм имала тежки моменти - че кой не е имал, но все съм намирала сили да вдигна глава и да продължа, намирала съм някакъв смисъл. Доскоро даже си мислех, че съм силна, и мога да се преборя с ка ...

hristam

Проза » Рассказы

2014-03-02T18:40:03+02:00 941 3

Грешката 🇧🇬

ГРЕШКАТА
Бях влязъл в Гугъла и го разпъвах на кръст. Омръзна ми, заиграх на шах. На входната вратата се зазвъня продължително. „Сигурно е някой приятел”.
Отворих. Пред мен стоеше петнадесет–шестнадесет годишно момиче, което лъхаше на алкохол и едва се държеше на краката. То нахълта край мен и се нас ...

korsar

Проза » Рассказы

2014-03-02T18:23:01+02:00 1.3K 1

Светофарна свалка 🇧🇬

Реших да се поразходя по града. Необходимо ми беше да попътувам по задръстените улици, да погледам лицата на хората, блъсканицата, децата, бабите с бастуните. Всичко онова, което създава атмосферата на големия град. Беше ми нужно във връзка с писанието, с което вече няколко месеца прекарвам нощите с ...

snevra

Проза » Рассказы

2014-03-01T18:19:28+02:00 1.3K 8

Аз, фобиофобът 🇧🇬

Евангелие от Лука 12:4-5
А на вас, Моите приятели, казвам: Не се бойте от тези, които убиват тялото и след това не могат нищо повече да направят. Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от Онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла. Да! – казвам ви – от Него се бойте.
Още ...

smelo_sarce

Проза » Рассказы

2014-03-01T12:59:34+02:00 984

Предотвратяването-5 🇧🇬

Беше към два и половина след обяд, когато посподин и госпожа Васа пратиха Наташа и Ана да си ходят. Сметнаха, че е добра идея и двамата с Ана излязоха от болницата. На входа срещнаха Лора и Крис, които явно са изчакали да свършат часовете за да дойдат до болницата.
Очевидно двамата с Ана не изглежда ...

Phnemonic

Проза » Фантастика и фэнтези

2014-03-01T12:48:07+02:00 1.2K 1

Петък вечер и малко след това... 🇧🇬

Петък вечер.
Тръгваме. Най-после. Сякаш този ден никога нямаше да свърши. Ужасът на петъчните дни – работа (задължително всичката трябва да се свърши точно в петък), багаж, бързане, трафик, задръствания... Цариградско (кошмар)... Горубляне... Червено... жълто... зелено... Още малко... 60... 80... 10 ...

reinbow

Проза » Другие

2014-03-01T12:46:46+02:00 822 5

Колелото 🇧🇬

Той остана сирак преди четири години. Беше малък и не разбираше защо вече трябва да живее с баба и дядо, а не с мама и татко. Не разбираше защо те го бяха изоставили. Вярно, беше болен, глух и носеше очила, но те го обичаха. Така му казваха. Една вечер излязоха да му купят лекарства и повече никога ...

gall

Проза » Рассказы

2014-02-28T01:00:13+02:00 1.3K 5

Книга 🇧🇬

Забелязали ли сте какво се случва, когато отворите чисто нова книга? Започвате да я разлиствате и всяка страница се намачква, след като веднъж сте я отгърнали. Цялата книга придобива друга форма от движението на ръката ви по листите и това е завинаги. Съдържанието не се променя, но след всеки читате ...

Skrejka

Проза » Другие

2014-02-28T00:56:02+02:00 776 3

Диване 🇧🇬

ДИВАНЕ
Диване съм, диване, ама на степен ента. Нали съм си турнал във фейса снимка отпреди пет и кусур години, току се залепи някоя, попишем си попишем и хайде на рандеву. Ама досега поне на снимка ще ти се покаже, ако и да е отпреди десет години, отдалече и с очила.
Тоз път – нищо и ето ме с вестни ...

lordly

Проза » Юмористическая

2014-02-28T00:55:22+02:00 829 8

Тайнство (Ние живите) 🇧🇬

Тя стоеше до прозореца и пушеше. На фона на смрачаващото се небе изглеждаше красива, с разпуснати коси и нежни извивки на фигурата, почти като момиче. Но защо ли така жадно смучеше цигарата? Та току що беше изживяла няколко експлозии, които разтърсиха не само тялото ѝ, а и душата ѝ. Но Тя се беше вп ...

angelbard

Проза » Рассказы

2014-02-27T11:14:16+02:00 888 2

Неизпратени писма - Добре дошъл в храма на Душата ми... 7 🇧🇬

"Добре дошъл в храма на душата ми!
Огледай се, ослушай се
И ако пожелаеш – влез!"
Оля Александрова
Здравей... ...

iren5

Проза » Письма

2014-02-26T22:41:47+02:00 1.5K 6

Неудобни въпроси 🇧🇬

> - Рязал ли си крилата на ангел? Аз съм рязала. С флекс.
>
>
Безумният въпрос напираше в гърлото ми с невиждана сила. Събух обувката си и настъпих пиперливия си език...
Обичам да задавам безумни въпроси на нищо неподозиращи хора. Въпроси, които ги оставят без думи. Въпроси, които предизвикват у тях ...

l1l1th

Проза

2014-02-26T21:55:04+02:00 1K 3

В планината /част втора/ 🇧🇬

След като отмина първоначалното вцепенение, гладът взе превес и турчинът се включи в обезкостяването.
Тридесет минути по-късно лакомо поглъщаха късове месо от полуопеченото куче.
- Ако се разчуе, че съм изял кучето си, ще знам, че е излязло от вас и ще излудея. А знаете в лудостта си на какво съм сп ...

satanas

Проза

2014-02-26T21:43:27+02:00 608

Със слабостта, с която ги обичах 🇧🇬

Слабостта, с която ги обичах
Пишех за тези, които нямах, със слабостта, с която ги обичах. Създадох им образи, които те нямаха. Рисувах ореоли от думи. Светлина обливаше имената им. Красота капеше от всяка частичка, с която ги бях градила.
„В друго време и в друг свят” може би щяха да бъдат мои – съ ...

lady_rose

Проза » Письма

2014-02-26T21:40:44+02:00 1.4K

Каменната гора 🇧🇬

Седнал в каручката, която се клатеше по каменистия планински път, старецът пушеше мълчаливо пожълтялата си лула. Под провисналата периферия на шапката тъжните му очи се взираха сред стволовете на вековните някога, сега вкаменени
дървета, с надеждата ...

Arman-lewon

Проза » Сказки и произведения для детей

2014-02-26T21:35:52+02:00 1.4K 3

Усмихнете се за Бог да прости... 🇧🇬

Пътувам в един автобус. На трети ред седалки съм. Гледам някакъв скучен нехудожествен филм и си мисля. Пак нещо не ми е както, че да ми е така като на другите хора. Системата за киното на ДВД то нещо се скапва и шофьорът успява да пусне само някакъв заблуден диск с научнопопулярен филм за странните ...

rygit

Проза » Рассказы

2014-02-26T20:46:46+02:00 2.1K 1 7