Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Самопризнание 🇧🇬

Знам... Знам, че е глупаво... Знам, че е безумно глупаво и адски детинско да те мисля във всяка частица от секундата и да очаквам с всяка клетка на тялото си нещо, което в този живот едва ли някога реално би могло да се случи. Но го правя. Пак и пак, като отчаяно хлапе, което търси любимата си играч ...

dark-lady

Проза » Письма

1.1K

Духове 🇧🇬

ДУХОВНО И ДУХОВИТО ЗА ПЕНСИИТЕ
Предвижданите промени в пенсионната система и в начина, по който ще се осигуряват българските граждани, разбуни духовете в страната. Едни духове са категорично против и заплашват, че ще се материализират я като Сталин, я като Хитлер, за да въведат ред в нещата. Други д ...

exuded

Проза » Юмористическая

1.1K 1 4

Разковани дъски - 60 🇧🇬

Истинският приятел винаги ще протегне ръце към теб в нужда. Даже две. За да те стисне за гърлото.
Много хубава песен. Обаче лебедова...
Един от начините да се освободиш от напрежението е, да пуснеш кабела.
Ако наистина не ти пука къде отиваш, във всеки един момент можеш да спреш и да заявиш, че вече ...

muhaninja

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.9K 10

18+ Защо Дядо Мраз си има Снежанка, а Дядо Коледа – не 🇧🇬

Папа Ноел(1) въздъхна тежко и се облегна на стола. Не знаеше кое е по-зле – този извънреден Коледно-рождествен събор на световните нации, свикан специално заради него, или все още пресния образ на Бланка и Ниевес до коледната елха…
Ех, а колко добре изглеждаше всичко, когато най-накрая онзи сухар от ...

Rois

Проза » Юмористическая

1.2K 1

Това, което болката завеща на щастието ми... 🇧🇬

Да оставиш кални следи из целия си апартамент, и да наречеш това на пода
не „трагедия”, а „изкуство”...
Да оставиш трохи на терасата си. Всяка сутрин. Знаейки, че в твоя квартал НЯМА врабчета...
Да оставиш бонбонки – от тези, дето са взели шареното на последната ти мечта, и да ги стискаш в ръката си ...

tanqdacheva

Проза » Письма

1.3K

Sublime 🇧🇬

Прибираме се кални и уморени и мятаме смърдящите си обувки в коридора. Влизаме в стаята и захвърляме мокрите си палта. После отиваме до леглото си и се сгромолясваме като чувал с картофи. И с този трясък залетяват из стаята счупените ни черупки. На малки парченца. И ние се отпускаме, доволни, че най ...

performance

Проза » Другие

892

Марги - 8 🇧🇬

Не знам за кой ли пореден път днес наказвам Гошко да седне на пейката. Неговият пръв приятел и верен секретар Андрей веднага забравя, че допреди секунди се е оплаквал от пясъчния обстрел, на който беше подложен и дотичва.
-Госпожице, ще откажеш ли Гошко?
-Казва се „Ще му отмениш ли наказанието”. И н ...

Marmadun

Проза » Повести и романы

1.7K

Кратко подводно 🇧🇬

Будилник. Надигане прекалено рязко от високата дъсчена койка.
Контакт между чело и таван - за поредна сутрин успешно осъществен.
Скърцане със зъби и запомняне на напомняне. Напомняне да се изтъркулва странично преди да изпружва каквито и да било части от себе си нагоре. Предпазливо ставане и разтърк ...

Rups

Проза » Юмористическая

1.2K

Просякинята 🇧🇬

Обикновена вечер, на границата между ноември и декември. Студено, тъмно, и валеше от ония нещастен дъждец, който е по-скоро досаден, отколкото мокрещ. Излизам от супермаркета, наяден и постоплен, с намерението да се прибера в общежитието. Пак на топло.
Нещо ме кара да се спра. Забелязвам, че охрана ...

Gondorrr

Проза » Рассказы

1.2K 2

Следи от лапички в задния двор 🇧🇬

Тит беше малко кутре, което се роди в края на есента. Майка му, Нора, беше една бездомна кучка, която скиташе по улиците, откакто собствениците ù я бяха изхвърлили до един контейнер, малко след като се роди. Тя оцеля като по чудо сред ада на големия столичен град. Тя забременя от случайно породисто ...

странница

Проза » Рассказы

1.6K 15

Самодива 🇧🇬

Храстите леко се разтвориха и измъченото лице на козаря, напрегнато надникна сред тях. Под него реката, полепнала по тревите, проблясваше като паяжина, окъпана от утринната роса. Тя лъкатушеше, идваща от някъде, отиваща на някъде… и спираше само тук-там, за да почине сред блестящите вирове, в които ...

Arman-lewon

Проза » Рассказы

1.4K 2 7

Семейна сага глава 19 🇧🇬

Глава деветнадесета
Новото училище беше съвсем друг калибър. Имаше 80 годишна история, бе възпитавало поколения от техническия елит на страната. Тук преподаваха всички учители,чиито имена знаехме като автори на съответните учебници- Димитьр Стойков-Маршала, синът му Сотир Стойков-Сотето, Димитър Йоц ...

gudman

Проза » Повести и романы

1.5K 1

Няма кой 🇧🇬

След като огледа внимателно рентгеновите снимки на компютъра си, лекарят стана и се обърна към лежащата на медицинското легло Симона. Двайсет и шест годишната жена преплете нервно пръсти и прехапа устни. Очите й се взираха очаквателно в медика.
- Няма страшно, не се безпокой. Ще те оправим. Дошла си ...

Heel

Проза » Рассказы

1.2K

Простички мисли на един обикновен човек - 6 🇧🇬

Никой живот не е пропилян, когато е преминал в търсене на щастие, в даване на Любов и в защита на Истината.
Хората непрекъснато се променят. Някои дотолкова, че един ловец спокойно може да ги сбърка с опасни хищници и да им тегли куршума...
Ако непрекъснато се обръщаш към миналото, постепенно ще изо ...

muhaninja

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.5K 6

От висока гледна точка 🇧🇬

Тъмна нощ.
Дори и ветрец нямаше, само една-две звезди се мъчеха да надникнат иззад сивата, тежка и плътна мъгла покрила града.
Нито звук.
От време на време проскърцваше някое желязо или прошумоляваше някой кабел.
Намираше се на покрива, стоеше загледан в един от редицата сиви и невзрачни, дори грозн ...

Rups

Проза » Рассказы

977

Невеста 🇧🇬

Мъгла, сребриста и тънка – пяжина в нощта на душата. Гледах право в нея. Колкото повече се взирах, толкова повече заприличваше на момиче, обвито с воал. Срамежливо криеше лицето си, но ме викаше натам, дърпаше младата мъжка душа неудържимо, както невеста своя жених.
Северният руски град не бе от най ...

inakrein

Проза » Рассказы

2.3K 8

Сън ли, брътвеж ли 🇧🇬

Детектив Зрънчо прелисти записките си. Не помнеше снощи да си е водил бележки, но за всеки случай. Старост, нерадост. Ако не си записваш почти всичко, рискуваш да се изгубиш като стръкче сено в купа с игли. Тц, не. Нищо. Сред пожълтелите странички нищичко не се споменаваше.. нито за разлистени банан ...

Rups

Проза » Юмористическая

1.2K

Да ми дадеш нещо 🇧🇬

ДА МИ ДАДЕШ НЕЩО
Гледам го, как сладко си смучи пред кафенето цигарата и ми текат лигите, щото има три дена до пенсията, пък в джоба ми сал 5 лева.
Не ми е баш авер Вальо Главния, но срам-не срам се изтопорчих насреща му и примецах:
- Градски, що не почерпиш една, че ги привърших?
- Може бе, Даскале ...

lordly

Проза » Юмористическая

1.5K 3

Тост 🇧🇬

Тост
Може би съм го чул някъде в Кавказ и съм го запомнил. Кой знае...
Моля за внимание !
Вдигнете чашите !
Искам да ви припомня, че има една такава думичка състояща се от три букви, която означава нещо, което безумно обожават жените и с което много се гордеят мъжете. ...

plamen-p

Проза » Другие

1.3K

Цветарка II 🇧🇬

****
От онази вечер на пейката измина време. Повече, от колкото желая. Заблудата на младостта се крие в това, че си мислиш че имаш време за всичко. Понякога ми се иска да се върна в онази нощ, на онази пейка… случвало ли ти се е на теб, читателю? Да поглеждаш назад с копнеж, да си спомняш с въздишка ...

mjinga-uhuru

Проза » Рассказы

1.4K

Зимен пейзаж 🇧🇬

Беше горещ юлски ден. Мариана пристигна в морския град за поредния си изпит в института. Надяваше се да срещне някого от колегите си, за да не бъде сама. Знаеше, че Мишо от врачанско със сигурност щеше да бъде на този изпит.
С него бяха много добри приятели. Наричаха се шеговито Маймунок и Звероид.
...

kasandrabg1

Проза » Рассказы

1.7K 3

Стълкновение до нази 🇧🇬

- "Хей, момко!"
Прекосявайки най-спокойно последната пресечка деляща ме от вкъщи се озърнах разсеяно. Вляво имаше паркирани коли, вдясно контейнери. Нямаше хора, поне наблизо. Не си спомнях да съм пил нещо повече от вкиснало се морковено сокче сутринта, затова и не предположих, че някой от безсрамно ...

Rups

Проза » Юмористическая

1.2K

Светът вътре в нас 🇧🇬

Беше един от онези, горещи летни дни, в които маранята се усещаше наоколо, а работата и животът в село бяха притихнали. Слънцето пареше жарко с огнените си лъчи, а птиците се бяха сгушили в гнездата сред прохладните корони на дърветата. Небето бе ясно и чисто, сякаш морето се отразяваше в него като ...

Patence87

Проза » Рассказы

1.3K

Сън 🇧🇬

„Много е трудно да се събуди някой, когато се намира в тази фаза на съня.”
Връзката ни бе отдавна в кома и бяхме я поставили на изкуствено дишане, поради нежеланието да приемем смъртта й. От време на време тя трепваше и мислехме, че може би ще се събуди, но уви – въпреки копнежа от нас само зависеше ...

cryingangel

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.1K

Историята на сърцето ми 🇧🇬

през април си оставих сърцето на прага на мечтите си. те все се блъскаха с реалността. не се научиха да се харесват. започна съвсем по човешки да залита към хиляди грешки. към канавки и кал. към кофеин. докато накрая не достигна собствения си ковчег. блъскаше се в хора. по пътя изпи много уиски. и в ...

Dess-troyer

Проза

950

Цветарка 🇧🇬

Цветарка
„и под лунно наметало с шепот странен той разказва
повестите безутешни на вседневен маскарад“
„Това е Ина“.
„Здравейте“. ...

mjinga-uhuru

Проза » Рассказы

1.5K 1

Писмо до Човека, когото измъчвах (Н.Й) 🇧🇬

Това кратко писание посвещавам на две кафяви очи.
Свиренето на пиано е нещо красиво. Някой, който свири прекрасно не може да мисли лошо на никого. Гледах пианиста, който свиреше със страст стари песни, които не ми бяха по вкуса, а до него на екрана светеха сцени, които не ми бяха по вкуса... но моят ...

danidimitrov

Проза » Письма

1.5K

Едни пари, едни рими 🇧🇬

“Пролет иде с дъхави цветя, пролет иде…” – повтаряше си наум Писарев, в търсене на подходящата рима, която му се изплъзваше вече час. Позвъняване на мобилния го изтръгна от приятните творчески напъни. По занятие той беше главен редактор на провинциален вестник, а по призвание – поет. „Кой пък е сега ...

IGeorgieva

Проза » Юмористическая

2.6K 11

Как би изглеждал животът, който искаш да живееш? 🇧🇬

"Мрачен и окървавен. Изпълнен с гняв и омраза. Хлъзгава слуз изпълваща пукнатините на самолюбието, на човеците. Болка и страх пролазващи коварно и в най-светлите кътчета на чистите души.."
Затвори книгата почти с погнуса. Любимият му автор успяваше на моменти да го откаже да чете по-нататък. Но пък ...

Rups

Проза » Другие

1.1K

Май 🇧🇬

Обикновен майски следобед, един от последните за годината. За първи път от доста време не бързам заникъде. Просто се разхождам безцелно из центъра на града. Времето сякаш е спряло и тихо вали. Обичам дъжда! Прибирам чадъра и оставям капките да ме галят ту нежно, ту игриво. Някои попиват в дрехите, д ...

cryingangel

Проза » Рассказы

1.1K 4

Кухо дърво 🇧🇬

КУХО ДЪРВО
Кухо дърво, като го метнеш в камината, пуши, пуши, а огън не дава, само пепелина. Туй ми дойде наум и защо ли, кога всичко това не е, нито ново, нито странно.
Един син на мама и тати, глезан си беше Станойчо в махлата. С дантелки му мама ръкавите правеше, а пък баща му, на нож за него ска ...

lordly

Проза » Юмористическая

1.4K 2

Тайните на троянската сливова и най-вече на употребата ù – Увод 🇧🇬

Започвам една серия от разкази. Най-важното за нея е, че е по истински случаи. Моята намеса ще се постарая да сведа до това да предам фактите цялостно и детайлно. Ще пиша малко суховато, защото и без това на всяка втора дума ще ми идва да се смея. Но не върви пиша само хааа-хааа-хааа. Едва ли някой ...

moito1010

Проза » Рассказы

869

Ле неразбория а ля изненада 🇧🇬

Ру надигна шишето ром за сетен път и блажено изхълца. Потръпна леко и се огледа. Улиците бяха празни в топлата пролетна вечер. Нямаше хора, всички се бяха прибрали и сигурно отдавна бяха вечеряли. Повечето от тях вече заспиваха - дали пред телевизора, дали в леглата си. Току се чуваше някой вик в по ...

Rups

Проза » Юмористическая

1.4K 2

Жаравата в духа 🇧🇬

Жаравата в духа
Загледана във тлеещите въглени,
пристъпи боса и смълчана.
И знаейки какво ще стане на нощната поляна,
опивайки се, вдъхна аромата. ...

bqlata-vulchica

Проза

1.3K 1

... и ножа, и кокала 🇧🇬

„Най–страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия наш народ в страхливци, лицемери и двуличници… Смъртта е кратка, физическите болки отминават и се забравят – душевното осакатяване е с дълги последици.”
Стефан Цанев - Български хроники – т. IV
Година ...

Volter

Проза

1.3K

Вярвате или не...13 🇧🇬

Вярвате или не...13
От двете страни на кантара
Измамникът е голям смелчак!
Измаменият не винаги е глупак!
Обещаващият светло бъдеще е политик - бизнесмен! ...

Qndov

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.1K 1

Стрес-тест 🇧🇬

СТРЕС-ТЕСТ
Сега е модерно да се правят стрес-тестове. Заболи те главата – отиваш при джипито за стрес-тест. Там той ти слага разни шнурове на главата, та да заприличаш на зелен марсианец, после ти пуска ток, за да ти щръкне косата и ноктите ти да посинеят, усмихва се и казва: „При теб всичко е окей! ...

exuded

Проза » Юмористическая

1K 1

За училището с "любов" 🇧🇬

Когато влезна в класната стая, дори години, след като съм се разделила с ученическата скамейка, все още ми става тягостно. Най- гадните години в живота ми. Трябва! Да спазваш правилата. Всички правила. И да успееш да се харесаш на учителите и на съучениците си. В повечето случаи си избираш на кого. ...

Zlatka`

Проза » Другие

2K 1

Леамианар 🇧🇬

Река Леамианар. Някогашните й скромни, почти срамежливи поточета незабележимо подхранващи в продължение на векове, я бяха превърнали в необятна водна шир. Дъждовните есенни дни обуславяха непокорната сила на теченията й, които все повече заплашваха да излязат извън руслото й и да залеят бреговете ст ...

Rups

Проза » Фантастика и фэнтези

1.2K

Другият свят, зад ъгъла 🇧🇬

Още докато разказваше историята в Свирката, Пешеходеца осъзна, че няма достатъчно изразителни думи, с които да опише живописната сцена. Някои неща просто трябва да се видят и да се чуят. Но въпреки това продължи.
Беше в онова, другото заведение на квартала. Не точно заведение, по-скоро дъсчен навес ...

krashkov

Проза » Рассказы

742

Рассказы и проза современных авторов

Самопризнание 🇧🇬

Духове 🇧🇬

Разковани дъски - 60 🇧🇬

18+ Защо Дядо Мраз си има Снежанка, а Дядо Коледа – не 🇧🇬

Това, което болката завеща на щастието ми... 🇧🇬

Sublime 🇧🇬

Марги - 8 🇧🇬

Кратко подводно 🇧🇬

Просякинята 🇧🇬

Следи от лапички в задния двор 🇧🇬

Самодива 🇧🇬

Семейна сага глава 19 🇧🇬

Няма кой 🇧🇬

Простички мисли на един обикновен човек - 6 🇧🇬

От висока гледна точка 🇧🇬

Невеста 🇧🇬

Сън ли, брътвеж ли 🇧🇬

Да ми дадеш нещо 🇧🇬

Тост 🇧🇬

Цветарка II 🇧🇬

Зимен пейзаж 🇧🇬

Стълкновение до нази 🇧🇬

Светът вътре в нас 🇧🇬

Сън 🇧🇬

Историята на сърцето ми 🇧🇬

Цветарка 🇧🇬

Писмо до Човека, когото измъчвах (Н.Й) 🇧🇬

Едни пари, едни рими 🇧🇬

Как би изглеждал животът, който искаш да живееш? 🇧🇬

Май 🇧🇬

Кухо дърво 🇧🇬

Тайните на троянската сливова и най-вече на употребата ù – Увод 🇧🇬

Ле неразбория а ля изненада 🇧🇬

Жаравата в духа 🇧🇬

... и ножа, и кокала 🇧🇬

Вярвате или не...13 🇧🇬

Стрес-тест 🇧🇬

За училището с "любов" 🇧🇬

Леамианар 🇧🇬

Другият свят, зад ъгъла 🇧🇬

Очередь