Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Откровено с любов 🇧🇬

И след всички изминали години аз си оставам стъкълцето в окото ти, което те кара да мигаш, без да можеш да спреш. Което те дразни, влудява те, побърква те. А накрая те разплаква. Аз си оставам онова чуждо тяло в теб, което е точно на мястото си. Което твоето тяло разпознава толкова добре, че ако лип ...

in4enceto_91

Проза » Другие

2014-02-25T22:48:47+02:00 1.1K 2

Пожарища 🇧🇬

ПОЖАРИЩА
В един забравен от Господа приграничен район, имахме обект, за който отговарях. Мястото бе планинско и негостоприемно. Суха и безплодна земя – само едни изгризани от козите и магаретата трънаци. Бурните събития на двадесети век го бяха подминали, а географското му разположение го бе постави ...

dinko1963

Проза » Рассказы

2014-02-25T22:42:46+02:00 1.1K 8

Наметалото 🇧🇬

Преди много, много години в селцето Сули, край Кайро, живял беден младеж на име Джафар. Той бил добър и честен, и съселяните му го обичали и уважавали. Джафар не притежавал нищо друго на този свят, освен доброто си сърце и едно старо муле, останало от родителите му. И макар хората да го обичали, еди ...

Arman-lewon

Проза » Сказки и произведения для детей

2014-02-25T22:38:34+02:00 2.2K 7

Шанг Транг 🇧🇬

ШАНГ ТРАНГ
Колкото и да си мислиш, че си врял, кипял и застивал, все нещо ще се намери, в което нито си се врял, ако ще и да си се навирал.
Аз това българо-виетнамче го знам. Даже познавах и баща му. Шиеше ми панталони за пет лева, от дънков плат, за десет пари, метъра. Шиеше ги след работа и в неде ...

lordly

Проза » Рассказы

2014-02-25T22:02:35+02:00 861 11

Зная, че всекиму са потребни пари 🇧🇬

Сутринта на Бъдни вечер му позвъни един приятел. Искаше да му предаде събраните пластмасови капачки и той побърза да се отзове на поканата за кафе. Преди около месец му бе разправил за идеята на едни хора да събират капачки и с получените пари от „Вторични суровини” да купуват полезен електроуред на ...

ВТ

Проза » Рассказы

2014-02-25T21:38:18+02:00 679

Приказка без край 🇧🇬

Това беше най-странната обява, която някога съм виждала. „Мога да създам най-красивата ви приказка, за да я изживеете”.
Беше под останалите, с по-малък шрифт и сигурно нямаше да я забележа, ако не беше думата „приказка”, защото аз самата пиша. Е, не приказки, имам няколко издадени криминални романа, ...

hristam

Проза » Рассказы

2014-02-25T21:36:08+02:00 934 3

Емилия и другите-глава15 🇧🇬

Емилия и другите
Глава петнадесета
Есента беше много дъждовна. Забулена в гъста мъгла, Витоша не се виждаше вече няколко дни. Асфалтът лъщеше като черен сатен, тук таме осеян с малки локви мръсна вода. За ужас на някои софиянци, колите продължаваха да препускат по улиците и да обливат горките пешохо ...

gudman

Проза » Повести и романы

2014-02-25T20:34:52+02:00 1K 5

Девствената Изабела 🇧🇬

Това момиче не беше като всички. Една сутрин я намерихме седнала на последния чин да си скубе веждите. Класният влезе и ни я представи - Изабела от Русе, преместили са я, от днес ще учи с вас. Хм, преместили са я! Целият клас я загледа, а тя преспокойно си отскубна най-дългия косъм, прибра пинсетата ...

Katriona

Проза » Рассказы

2014-02-23T20:22:42+02:00 3.1K 2 32

Неизпратени писма - "Най-сладкият залък" 6 🇧🇬

"Казваш, че вкусът на хляба
зависел от това дали си гладен,
но знаеш ли, че всеки помни
кога е ял най-сладкия си залък?"
Ана Тубаджи ...

iren5

Проза » Письма

2014-02-23T20:10:28+02:00 945 4

Моментът на истината 🇧🇬

И идва момент, в който разбираш, че каквото и да си направил за някого, то остава недооценено до момента, в който този човек не те изгуби и не разбере, че е имал единствено теб през цялото време. Тогава му става ясно, че никой друг не се е интересувал за него освен теб, че никой не се е старал да го ...

rachoni16

Проза » Другие

2014-02-23T00:38:02+02:00 600

Любов в една секунда 🇧🇬

Вгледах се в нея. Беше толкова спокойна в съня си! Дали ако я целуна, ще се събуди? „Направи го“ – сякаш в съгласие потрепераха клепките ù. Наведох се.
***
Стоеше до колене във водата, а милионите звезди на небето до една блещукаха в косите ù. Имах чувството, че е стъпила накрая на лунната пътека и ...

toxin

Проза

2014-02-23T00:31:59+02:00 1.3K 1 8

В планината /част първа/ 🇧🇬

Тимотей тръшна вратата на уазката, настани се удобно и се провикна през отворения прозорец.
- Идвайте, животни!
Кирчо и турчинът пуфтяха нервно, прегърбени от тежестта на оръжията, а последният се опитваше да удържи повода на немската овчарка, която нямаше търпение да се качи при стопанина си.
Русна ...

satanas

Проза » Рассказы

2014-02-23T00:24:38+02:00 696 4

Лек инат 🇧🇬

Тя е голям инат. Някои мислят, че е сладко. Е - не е! Тя много си пати от този си инат. Казва "не" от гордост, а иска да изкрещи "Да, по дяволите"! Тъпа гордост, тъп инат. Ама така е, овенче е. Та наскоро пак пострадала от магарешката си глава и ми разказа.
Запозна се с едно момче, хареса го. И неща ...

explose-girl

Проза » Рассказы

2014-02-23T00:23:27+02:00 1.3K 3

Мама 🇧🇬

Беше студена зимна нощ, мъгли прокуждаха светлината, снежинки се въртяха в замаян танц, зловещите сгради на безприютния град стърчаха като надгробни плочи. Едно малко момиченце с руса къдрава коса и сини очи търсеше със залутан поглед в тъмнината шейната на Дядо Коледа, изпълнено със съкровени копне ...

Dufy12

Проза » Рассказы

2014-02-23T00:21:09+02:00 976 1

Бабчо 🇧🇬

Отначало се тръшна – не давам да ма оперират и тва е. За кога, ма? Осемдесе и шес съм станала, осемдесе и седма карам.
После лекарите я убедиха, че трябва, че не е страшно, и баба се примири. И почна да слуша като никога. Рентгени, ехографии, изследвания на гладно, каквото кажем, тя изпълнява безроп ...

miasoul

Проза » Рассказы

2014-02-23T00:16:54+02:00 1.4K 14

За този и всички други животи 🇧🇬

За този и всички други животи
Да очакваш. Без да искаш. Без да знаеш. Без да знаеш кога. И това тихо очакване да засилва хаоса, в който твоето съществуване намира безпочвен смисъл. Хаоса, порядъчният хаос, който изпълва безсмислените ти делници с безпорядъчни чувства и желания.
Да бъдеш. Да бъдеш ве ...

lady_rose

Проза » Письма

2014-02-23T00:14:32+02:00 1.8K 1 1

Неизпратени писма - Огледало 5 🇧🇬

Здравей,
Това, че не получаваш писма, не означава, че не ти пиша....
Отразявам се в теб, като в огледало...
Оглеждам се в теб.
Опознавам се през твоите очи... ...

iren5

Проза » Письма

2014-02-22T23:51:54+02:00 884

Холограмата на Титан 🇧🇬

(разказът е номиниран в конкурса на Марсианско общество)
I***
Колкото и странно да изглежда, аз съм по-далеч от всичко, което можете да си представите. Тук се чувствам като цар, дават ми това, от което се нуждая, гледат ме, както се казва, като писано яйце. Но аз не съм в рая, нито пък съм на Земята ...

donkooooo

Проза » Фантастика и фэнтези

2014-02-22T23:51:07+02:00 1.4K 14

Необяснимо 🇧🇬

Протегнах ръце, леко изтласках тялото си и водата ме пое в хладната си прегръдка, само за миг, колкото да ме предаде в неговата. Близо до мен премина медуза, усетих, че ме е парнала и изпищях, а той ме целуваше и се смееше.
- Твоите целувки са по-парещи от тези на медузата, но не се оплаквам...
Каза ...

hristam

Проза » Рассказы

2014-02-22T22:40:20+02:00 892 6

Жегатa беше непоносима 🇧🇬

Жегатa беше непоносима, но той не я усещаше. Не усещаше парещото слънце върху кожата си, не усещше, че рибата кълвеше… Беше застинал във времето. Погледът му беше празен и стъклен…
(В спомените му) … Очите му се спряха на отсрещния бряг, където лежеше някакво момиче, което не се виждаше особено добр ...

thedarkangel90

Проза

2014-02-22T22:27:22+02:00 983 2

Статистика 🇧🇬

Разбутах празните бутилки опитвайки се да подредя извънредната кочина създала се в стария ми дом. Време беше да продам този апартамент и да скъсам с миналото си. Татко отдавна си отиде,а мама... Не мога да проумея кое беше по-истинско за нея. Фантазиите, които изградих като дете, разказите на баща м ...

l1l1th

Проза

2014-02-22T22:18:07+02:00 709 3

Гимнастичката 🇧🇬

Това се случи в началото на деветдесетте години, когато много млади хора копнееха да видят Запада, просто защото досега не бяха имали това удоволствие. Нели и сестра й Илиана се възползваха от удалата им се възможност – пари от наследство – и заминаха за Германия, за да се порадват на „истинския” жи ...

Heel

Проза » Рассказы

2014-02-22T22:08:52+02:00 821 2

Грешни спомени - 12 🇧🇬

Беше станало време за вечеря, когато Мак се усети и ни прати да ядем. Упойката яко ме бе приспала и нямах представа, че съм била толкова дълго в безсъзнание. Мак внимателно ми сложи превръзката на ръката за да стои на високо и ми каза да не я свалям.
Преди да напуснем лечебницата убедих Мак, Кам и Б ...

Phnemonic

Проза » Фантастика и фэнтези

2014-02-22T22:03:23+02:00 1.3K

Разковани дъски - 50 🇧🇬

Когато всичко отива на кино, това е сигурен знак, че трябва да излезеш от филма...
Шефът замина на почивка. Отстрани нещата изглеждат така, все едно съм заминал аз.
Предлагам Ви изключително простичко упражнение за отслабване в две стъпки:
Стъпка1 - заставате на четири крака, изпъвате врат напред и ...

muhaninja

Проза

2014-02-22T20:49:26+02:00 1.3K 12

Принца и Просяка 🇧🇬

Нощта се стелеше бавно и неусетно навред. Нощта бе по-красива от всякога, но дори тя, нощта не можеше да се пребори с жегата. A тя, жегата, бе прегърнала този голям град още през май и сякаш нямаше намерение да си ходи. И тази жега убиваше всичко наред. Хора, животни, реколта, уби дори и реката.
Мал ...

l1l1th

Проза » Рассказы

2014-02-20T21:51:29+02:00 2.3K 3

Изворът на живота 🇧🇬

Изворът на живота
Едно момиче вървеше към дъгата. Тревата я усети случайно, когато стъпалата на надеждата ù докоснаха росата по цвета на земята. Първо замълча, а после заговори на дърветата. Едно от дърветата я попита къде е извора на живота. Момичето потърси в себе си, но откри само любопитство. Сл ...

dianav

Проза » Другие

2014-02-20T20:41:54+02:00 636 1

Аджеба 🇧🇬

АДЖЕБА
Още що отворих вратата на кафенето и наскачаха всички насреща ми, сякаш идех от междузвездна експедиция:
- Айде бе, Даскале, де се губиш? Сядай тук да кажеш, какво става сега, аджеба?
- Аджеба става, аджеба – троснато им отвръщам, щото ми е писнало все на мен да ми ги курдисват тия.
- Как тъй ...

lordly

Проза » Юмористическая

2014-02-20T11:42:05+02:00 860 2

Някой, който ме познава 🇧🇬

Виж, аз този човек никога не съм го познавала. Просто по някое време сме се озовали на едно и също място по едно и също време и сме реагирали първосигнално.
Една такава реакция в повечето случаи има сериозни последици, за това не е лошо човек да си зададе правилните въпроси на време, за да стигне до ...

hristam

Проза » Рассказы

2014-02-20T11:36:59+02:00 1.3K 1

На завоя на моята улица 🇧🇬

На завоя на моята улица
-1-
Странни същества са жените! И същевременно безкрайно логични по своему. Ето, рано сутрин, съпругата решава да ме изрита навън.
- Ставай от тоя компютър! – безапелационно нарежда тя. – Разходи се малко, виж белия свят, мини по нашата улица да купиш закуски.
Изключвам слух ...

swetew

Проза » Рассказы

2014-02-20T11:30:07+02:00 2.3K 4

Кръв 🇧🇬

Снегът капеше. Падаше на големи буци и се разбираше в краката ѝ. Снегът плачеше... Отиваше си, сякаш.
Тя запретна фустата си. Събу цървулите и нагази в мокрия сняг. Пред нея реката се разливаше. Самотна, почерняла от кръвта на братята ѝ. Те бяха седем братя и една сестра. Като в онази приказка. Тяхн ...

l1l1th

Проза

2014-02-20T11:06:21+02:00 770 3

Молба за прошка 🇧🇬

МОЛБА ЗА ПРОШКА
- Снахо, сипи ми малко водичка, да си изпия хапчето!
- Чакай, ей сега, чакай тате, само да свърши серията, че виж какви са любвеобилни в тези турски филми.
- Сигур е тъй, дъще, ама дай ми водичка, моля те!
- Сега, сега... ето, тате. ...

lordly

Проза » Рассказы

2014-02-19T21:11:38+02:00 839 9

Прости ни, Апостоле 🇧🇬

"Българийо мила, земя на герои..." А сега що си, майчице мила? Остана ли поне капчица чест у тези, окрали съдбата ни? Колко години те разпъваха, ръфаха? Колко рани лекува народа ни? И пак оцеля в тъмното, робсокото и беше горда със своите мъже.
А днес, мила родино, на твоя син - лъвския, на Апостола ...

nikiruseva

Проза » Другие

2014-02-19T21:03:54+02:00 1.1K 2

Неизпратени писма - 4 " Не мога да се сбогувам с Морето..." 🇧🇬

„Не мога да се сбогувам с морето.
То е сякаш да режеш сърце.
Не може да ти бъде отнето,
нещо което вечно ще те зове...”
Eмилия Найденова ...

iren5

Проза » Письма

2014-02-19T20:52:49+02:00 879 2

Любов (морска история) 🇧🇬

Чувството те обзема. Една вълна се засилва към морския бряг, току ще се удари в голия хлъзгав камък и ще се разбие. Подгонена от устрема на своята ярост, тя завърта безпощадно частиците пясък, изпречващи се на пътя ù. Те се държат здраво за морското дъно, но не след дълго телцата им отмаляват и се п ...

Razkolnikova

Проза » Другие

2014-02-19T12:03:25+02:00 1.6K 4

Стела 🇧🇬

Стела
Бях понатрупал стаж в кафанчето. Барманството е доходно бачкане. Реших, че вече не ми отива да се вра по таваните, като по времето, когато чаках пощенски запис от 40 лева. Вече бях баровец и ходех с по 100 кинта джобни. С две читанки от Медицинската наехме едно апартаментче на Прага, самостоят ...

kushel

Проза » Юмористическая

2014-02-19T00:27:23+02:00 1.4K 8

Среща с човека от подлеза 🇧🇬

Среща с човека от подлеза
Вървях в подлеза на Централна гара и както винаги по обичая си, оглеждах хората, разсъждавайки върху тяхната външност, върху случайно или нарочно дочутите им разговори, върху възхитените погледи, които те отправяха към витрините с евтини парцали.
Още преди доста време - мож ...

Chotrov

Проза » Рассказы

2014-02-19T00:23:27+02:00 1.5K 4

Огън и вода ме разделят 🇧🇬

Огън и вода ме разделят.
Скорпионът и стрелецът на живота ми. Те ме съпровождат по всяко време и навсякъде. Стоят на другия край на леглото ми, щом стана рано сутрин, вървят до мен, когато се прибирам късно вечер. Ден и нощ обитават мислите ми, а щом нещата се усложнят, преминават в реални образи на ...

mementoxmori

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2014-02-19T00:13:01+02:00 797

Неизпратени писма - Перличка 2 🇧🇬

Здравей,
Това, че не получаваш писма, не означава, че не ти пиша...
Мисля си за теб и те сравнявам с перличка...
Рядкост си... Преди години влезе, като неканена песъчинка под черупката ми...
И точно както песъчинка попада в черупката на мидата и започва да я дразни, така и ти... ...

iren5

Проза » Письма

2014-02-18T23:50:54+02:00 868

Крачка към себе си 🇧🇬

В началото, когато се запознахме това ми харесваше. Дори го провокирах да ме ревнува, защото това ме ласкаеше.
Но бяхме заедно вече повече от година, и тази негова слабост вместо да намалява с времето, като че ли все по-силна ставаше. Въпреки, че живеехме заедно и че уж се познавахме добре и би тряб ...

hristam

Проза » Рассказы

2014-02-18T23:29:05+02:00 879 2

Краят на пътя: Омраза и Отмъщение II част - Истинските цветове 🇧🇬

Краят на пътя: Омраза и Отмъщение II част - Истинските цветове
… Тя беше студена и безмилостна. Истинско зло. Привличаше към себе си цветно и измамно. Шарено…
... О. не беше размит между двата цвята бледо и безлично. Винаги ярък...
... Нищо не бе сиво в лошотията както втълпяват на хората...
# # # ...

skitca

Проза » Рассказы

2014-02-18T23:19:40+02:00 5.9K 1 3