Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Страст и омраза - Част 5 🇧🇬

Отиде към Тео и не спря да пуши цигара след цигара. Разказа на Ники какво се е случило. Те й казаха, че той не я заслужава и няма смисъл да се ядосва за него, обичайните неща, който двамата вече й повтаряха. В очите на Вики той също вече беше паднал ниско и си мислеше, че дори чувствата й вече ги ня ...

krasitoo

Проза » Рассказы

2012-09-20T01:27:59+03:00 1.1K 2

Софийска сага 31 🇧🇬

Софийска сага 31
Глава двадесет и осма
Слънцето обливаше цялата градина с топлината на римския май. Край басейна, на зелената морава, беше заредена огромна маса с най-апетитни закуски. Кръглите ù форми бяха покрити с блестяща колосана бяла покривка, която отразяваше слънчевите лъчи и заслепяваше зак ...

gudman

Проза » Повести и романы

2012-09-19T16:16:20+03:00 1.2K 4

Художникът, който никога не рисуваше 🇧🇬

1.
Пол изпращаше както винаги деня от обичайното си място – ъгъла на парка, седнал на малкият каменен блок, под дървото, на което не знаеше вида. Пред него бе статива и бялото платно. Отново не бе използвал боите си да рисува. Тубичките си стояха непокътнати в дървената кутия, също и снопа от четки. ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фэнтези

2012-09-19T16:03:03+03:00 2K 2 2

Завинаги и истински 🇧🇬

На Д.С.У., благодаря за разбирането!
Това, скъпо мое дете, е описание на нещата, които трябваше да ти кажа преди години. Които трябва да ти кажа и сега, но нямам смелост да го направя. Любов моя, веднъж ме попита защо си толкова различна от братята и сестрите си – защото те са ти само наполовина бра ...

Meredith

Проза » Письма

2012-09-19T15:58:10+03:00 1.7K

В четири сутринта 🇧🇬

В четири сутринта телата ни се пропукват и душите ни се показват за малко навън, за да вдишат от този свят. В четири сутринта - тогава най-често се случват инфарктите и инсултите. Старите ни шушулки не могат да издържат на напора на жилавите ни души.
В четири сутринта - тогава се раждат най-много ст ...

670301

Проза » Другие

2012-09-18T12:11:01+03:00 907 5

Миниатюри 🇧🇬

Миниатюри
І.
Неволи
Едно сито се оплаква на пералнята:
- Странни са това хората. Непрекъснато ме тъпчат с някакъв бял прах, а след това ме друсат, друсат, докато не излезе всичко от стомаха ми. Заприличах на скелет. ...

D2345678

Проза » Юмористическая

2012-09-18T10:46:24+03:00 1.3K

Толкова близки 🇧🇬

Нямаше нужда да ù разказвам подробно за кого става въпрос. Вече ù бях споменавала за него, в най-общи линии, разбира се. Повече от три месеца редовно аз и той редовно си общувахме по скайпа, но още след първите няколко разговора стана ясно колко общи неща има помежду ни.
- Моля те, умолявам те! – ст ...

hristam

Проза » Рассказы

2012-09-18T10:08:33+03:00 1.2K 2

Дядо, дядо 🇧🇬

Знам, че ти си някъде там, дядо, горе - при звездите.
Знам, че ти си една от тях и грееш най-силно от всички тях.
Знам, че в този есенен ден ти си до мен, в най-трудните моменти, ах,
как бих искал да зърна за момент, да си припомня твоето весело лице,
да докосна твоите нежни ръце и да бъда отново в ...

bobi123

Проза » Другие

2012-09-18T09:42:02+03:00 891 1

Незавършено 🇧🇬

Болката си проправя път през дълбоките недра на съзнанието ми и опожарява всяка мисъл и всеки спомен. Безсилието злорадства над последните измъчени надежди, дишащи на инат, с дробове, лишени от въздух. Умът отказва да приеме фактите и търси най-философското кредо и обяснение за случващото се. Сърцет ...

DarinaDi

Проза » Другие

2012-09-18T09:40:16+03:00 735 1

Тантра масаж 🇧🇬

Пак дойде рожденият ми ден. Даже не ми се празнува. Мъжът ми дори го забрави. Карай да върви, не е важно. Виж, моята приятелка никога не пропуска. Все едни подаръци, едни изненади, понякога ме плаши. Ето този път масаж, но не какъв да е, а еротичен. Затова да не казвам на моя. Масажистът имал златни ...

suleimo

Проза » Эротическая

2012-09-18T09:37:46+03:00 6K 5

Разковани дъски - 13 🇧🇬

Математическа дилема:
Ако 1+1=2, то сборът от един добър и един лош човек на какво е равен - на двама лоши, или на двама добри?
Запушете си ушите, искам да Ви кажа две изключително мръсни думи - Черно море...
... И Ева подаде на Адам да опита от ПРЕОЦЕНЕНИЯ плод...
Когато всичко виси на косъм, има л ...

muhaninja

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2012-09-17T16:04:51+03:00 2K 7

Фантазия 🇧🇬

Видения
В страната Видения на призрачно-чист плаж на Слънчевия остров лежаха Момичето и Момчето, слети в безкрайна Любов. Наслада, пърхащи цветове. Небесно-синьото и пясъчното, ярко-зеленото и слънчевото искряха в бягащи фотони. Някъде там играеха бели делфини и птича песен, акомпанираше на вълните. ...

WIK

Проза » Фантастика и фэнтези

2012-09-16T21:14:22+03:00 1.3K

Приказка за Всичко 🇧🇬

Щурият хлапак Слънце се препъна в търкулнато от Време камъче, стрелна го парещо и се изправи повдигнат от непоправимия бохем Ден. Провесиха платното за Залез, връчиха му по една четка, намигнаха окуражително и бодро закрачиха на запад. Приглушен и топъл, Здрач им помаха, придърпа завесата на вечерта ...

zelena

Проза » Другие

2012-09-16T21:06:09+03:00 2.2K 1 42

7.50$ на час 🇧🇬

7.50$ на час
***
Тишината не го притесняваше, напротив, напомняше Му за безкрайния мрак на космоса, където се бе родил. Вселената бе свободна от илюзорни божества и всичко бе възможно. Една единствена негова мисъл проектираше нови светове, изменяше посоката на времето, създаваше нови закони, но сега ...

azazel

Проза » Рассказы

2012-09-16T20:47:45+03:00 1K

Тертер от Диводедково VIII 🇧🇬

Докато си бъбреше с кмета, Тертер внимателно крепеше под мишница ценните книги, които по чудо бяха оцелели след мародерската разсипия на родния му дом. Но английската реч подейства твърде странно на младия учен - той изведнъж се оживи, с ловко движение постави съкровищата си между две дъски от стобо ...

Eia

Проза » Рассказы

2012-09-16T20:35:55+03:00 1.1K 11

Катинарът-сърце 🇧🇬

Държах в ръцете си малък катинар-сърце, завързан за верижка. Изглеждаше стар и ненужен. Ръждата отдавна бе покрила по-голямата част от него. Кой ли щеше да го носи вече такъв грозен? Той пазеше много тайни, много съкровени спомени и блянове и въпреки това сякаш времето му изтичаше като пясък през пя ...

Melissa

Проза » Рассказы

2012-09-16T20:22:46+03:00 1.3K

Тишина 🇧🇬

И се възцари тишина... Не просто липса на звуци, а самота, празнота, липса на живот, на чувства, на емоции... Тъжна емо песен насища въздуха с отчаяние.
Отчаяние? Това си е емоция... Дали?
Шибаната ù липса...
"Болка, болка без любов, болка, защото предпочитам болката пред нищото..."
Клоните на близк ...

bambamplqkplqk

Проза » Другие

2012-09-16T20:07:58+03:00 1K

Любов от пръв поглед 🇧🇬

В близкия парк на една пейка седеше една девойка, сгушила се просто, си седеше, докато не го видя - момчето на мечтите ù, за първи път тя усети нещо, усети толкова силно привличане към него. Той беше с приятелите си смееше се, забавляваше се, а тя го наблюдаваше отстрани. Момичето бе запленено от ус ...

xNeoNx

Проза » Другие

2012-09-15T10:45:47+03:00 829

Хората с маските 🇧🇬

Колко са наивни онези чувства в мен, които така сляпо вярват, че могат да се доверят на очите на онези лъжливи хора, които живеят и общуват само с маски. Ала как бих могла да ги различа? Те са толкова истински, казват ми това, което искам да чуя и започвам да живея в техния свят... на очите ми сякаш ...

krasitoo

Проза » Другие

2012-09-15T04:09:43+03:00 1.1K 3

Софийска сага 30 🇧🇬

СОФИСКА САГА 30
Глава двадесет и седма
Графиня Мари-Клeр де Монморанси роди първородния си син
Марк-Филип през първата седмица след Великденските пости. Дойка нормандка и гувернантка веднага поеха детето и го заобиколиха с грижи, достойни за наследник на кралски престол. Беше гледан почти в стерилна ...

gudman

Проза » Повести и романы

2012-09-14T20:54:05+03:00 938 1

Какво помни вятърът 🇧🇬

Помните ли така наречените „спагети уестърн”, филми от шестдесетте години? С Терансе Хил, Бъд Спенсър, музика на Еньо Мориконе, много стрелба и кютеци по баровете. Или например любимият ми уестърн „Добрия, лошия и злия” с Клинт Ийстуд. Винаги съм имал чувството, че природният фон в тези филми не е и ...

B

Проза » Рассказы

2012-09-14T10:20:10+03:00 1.1K 2

Пясъчното момиче 🇧🇬

По идея на Димитър Георгиев
... Живели някога край брега на морето мъж и жена. Един ден им се родила чудно хубава дъщеричка. Малкото момиченце било толкова обаятелно, че зла орисница му завидяла и го омагьосала. Проклятието гласяло, че когато порасне, целуне ли някого по устните, той на мига ще се п ...

AivI

Проза » Другие

2012-09-14T09:59:38+03:00 1.2K 4

Задължете ги да носят в себе си сърца 🇧🇬

Забранихте им да пушат... да тровят чужди дробове.
Забранихте им да пият и пияни да шофират те.
Забранихте им да стрелят... с пистолети... със патрони.
Забранихте им да се дрогират... губели разсъдък.
Забранихте им да мамят... всякакви финансови тарикатлъци. ...

fifilopa

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2012-09-13T23:30:55+03:00 1.6K 4

И дяволът свири блус 🇧🇬

И дяволът свири блус
Първа Прелюдия
Нежен китарен риф изпълваше претъпканата с книги и плочи стая с неподозирано присъствие. Освобождаваше материалните ми придобивки от тяхната плътност и някой би казал колекционерска стойност. Житейските ми главоблъсканици се изгубваха в солото на Гари Муур[1]. Да, ...

azazel

Проза » Рассказы

2012-09-13T23:27:32+03:00 1.8K 1

Ъгълът 🇧🇬

Ъгълът мълчеше, потънал в тъмнина. Той беше специален, защото събираше в себе си всичко онова, което се свършваше със стените и пода. Ъгълът беше техният център, допирна точка и комуникация. По принцип той живееше на границата между песимизма и оптимизма – винаги беше малко затъмнен, но и винаги уст ...

Лепидоптерия

Проза » Рассказы

2012-09-13T23:15:53+03:00 1.1K

Безднадежност 🇧🇬

Пред кръчмата…
Под стрехата…
На масичка…
Пред чашка …
Маркиза! ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2012-09-13T23:12:48+03:00 968 2

Птици (2) 🇧🇬

***
На другия ден слънцето се появи от другата страна на реката с цялото си великолепие. Реката се беше поразхладила от нежната нощна хладина и сега с нетърпение очакваше ранните лъчи на нейното прекрасно слънце. По цялото си течение то я следваше всеки ден. За нея това слънце бе целият ѝ живот, бе ...

irena-docheva

Проза » Рассказы

2012-09-13T23:06:28+03:00 1.1K

Помниш ли? 🇧🇬

Помниш ли? Помниш ли, когато за първи път се видяхме... стоях като улична лампа. Без думи, но светеща ярко в мрака. Гледаше ме странно и се усмихваше по онзи приятно-страшен начин, каращ ме да настръхна. Още не се бяхме разделили, а аз вече исках да те видя отново. Знаеш ли, има какво ли не навсякъд ...

ikiva

Проза » Другие

2012-09-13T22:51:23+03:00 1K 1

Ма шер Анет 🇧🇬

Ма шер Анет
Ани
Казваше се Ана и беше електроинженер. Работеше в завода за осветителна техника, колегите ù я наричаха „ма шер Анет”. Тогава беше сравнително млада – „когато се наливаха основите” и всички репетирахме оптимистичната трагедия на строящия се социализъм. Имаше стройно и тънко тяло, също ...

theironlady

Проза » Рассказы

2012-09-13T22:49:29+03:00 830 2

Неграмотният 🇧🇬

Неграмотният
На вратата беше написано "БУТНИ".
Бутнах. Нищо. Отново бутнах. Пак нищо. Вратата не мръдна.
Заключена е - си помислих - и се огледах за звънец. Такъв нямаше.
Докато зяпах да търся копчето на звънеца, нещо скръцна и една глава се показа от отвор, приличен на чекмедже, изрязан в самата вр ...

D2345678

Проза » Юмористическая

2012-09-13T10:13:14+03:00 818 1

Аз ли? 🇧🇬

Кой съм аз ли? Ами просто едно човешко същество като теб. Понякога бунтарят, противопоставящ се на целия свят чрез думите си. Понякога романтикът, мечтаещ да намери половинката си. Понякога космонавтът, издигнал се сред звездите чрез мечтите си. Понякога фотографът, запечатващ всеки уникален момент ...

ginky

Проза » Другие

2012-09-13T09:45:56+03:00 642

Гняв 🇧🇬

Днес Царството на мръсните пръсти имаше национален празник – 20 години, откакто пресъхна и последното езеро. Еуфорията беше обзела всички – от кутрета до палци. Празнуваха дори средните пръсти, иначе известни с трудния си, затворен характер, както и безименните, които по принцип никой не забелязваше ...

popolo

Проза » Сказки и произведения для детей

2012-09-12T15:17:39+03:00 959

Любовта е навсякъде около нас 🇧🇬

Има моменти, в които искам да плача. Да плача толкова силно и да се смея така, че целият свят да ме чуе! Не. Не, защото нещо ме е наранило. Тъкмо обратното. Защото съм се огледала и съм разбрала колко хубав е животът! Колко много имам да видя, да чуя, да усетя. Колко много имам да преживея и колко х ...

Dealux

Проза » Другие

2012-09-12T09:29:40+03:00 982 4

За медицината и мечтата 🇧🇬

Още си мисля как възникна любовта ми към медицината и по-късното ми влюбване в хирургията. Още като дете майка ми казваше, че станеш ли доктор, няма да сгрешиш, но аз отказвах ли, отказвах. Бягах от идеята за медицинско образование. Макар да знаех, че и да искам... няма как да избягам от това. На ня ...

valeryie7

Проза

2012-09-11T23:21:54+03:00 1.3K 1

Воля за живот 🇧🇬

на Ani J с любов
Застанала съм на ръба на пропастта. Загубих духа си. Някъде там се рее. Тази бездна така ме примамва. Лесно е, само едно залитане и...
- Не тъгувай, мила! Понякога се случват чудеса.
Оглеждам със замъглените си от сълзи очи. Никого не виждам. Гласът непознат, но някак си се доверява ...

suleimo

Проза » Другие

2012-09-11T23:11:20+03:00 1K 1 2

Тъмничар 🇧🇬

Кой си ти ? Аз... аз познавам ли те?
Ти... ти си моят тъмничар. Ти...
Ти слагаш окови на моите ръце... Ти подрязваш крилата ми и ме затваряш в ръждясал кафез.
Ти си пазачът на моята тъмница.
Ти заставаш пред малкия прозорец и скриваш светлината от мен... Ти настъпваш безмилостно пръстите ми, докато ...

AcidLemonade

Проза » Письма

2012-09-11T23:09:20+03:00 777

Лечител 🇧🇬

В едно бедно село накрай света живял някога стар магьосник. Славата му се носела надлъж и нашир, и била съвсем оправдана – той можел да лекува всички болести. Графикът му така бил запълнен, че за съжаление последните в списъка често не успявали да доживеят изцелението си.
Веднъж пред скромната му ко ...

popolo

Проза

2012-09-11T13:22:58+03:00 760

Разказите на различните №2 🇧🇬

Поредицата "Разказите на различните" е вдъхновена от истински истории.
Алекс,
28 години
В света съществуват много различния. Всички хора са различни сами по себе си. Всеки е специален, притежава нещо, което го отличава от останалите. Но съществува и безмилостната човешка жестокост. Тя кара мнозинств ...

Boyan

Проза » Рассказы

2012-09-11T11:06:25+03:00 1.3K 1 4

До Мама 🇧🇬

Страхувам се, Мамо, от живота ме е страх.
Искам много, но е адски трудно в кръговрата му да оцелея.
Боя се и от слънцето, и то препича силно, не се срамува да ме освети.
Къде отивам, Мамо?
Там хубаво ли е? ...

addicted-sp

Проза » Письма

2012-09-10T12:35:40+03:00 1.3K 1 2

Пуканки 🇧🇬

Пуканки
"Каква само жена, еййй! – и като клекне да пикае, има осанка!"
Този вик на неподправено възхищение се изтръгна от устата на тежката мотриса, по-точно от устата на Мишо Машиниста, и се сля със свистенето на парата, която в този миг изпусна влакът, за да облекчи напрежението.
Силуетът на женат ...

Раш

Проза » Рассказы

2012-09-10T12:34:21+03:00 1.9K 13