Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Опитвам се да забравя... 🇧🇬

Опитвам се да забравя. Опитвам се да не си спомням за дните, в които усмивката ми беше ежедневие, а сълзите- нещо далечно. Опитам се да не се сещам за моментите, в които ти беше толкова топъл към мен, а днес си ледено студен. Как очакваш да се държа безразлично, след като ти си този, който не може д ...

roxitu

Проза » Другие

900

За мъката по майка 🇧🇬

Идваш при мен и ме питаш дали съм добре, получиш-не получиш отговор си отиваш, отново...
Побелели са косите ти, а си все така млада и очарователна, както винаги...
Даваш своя сън за мен, за да живея пълноценно, но аз питам ''защо?'' и сред глухите стени улавям празно мълчание...
Разглеждам тихичко п ...

milenowa

Проза » Другие

866

Приказка за лека нощ 🇧🇬

Силуетите на настръхналите дървета са сгърчени от страх и омраза.
Надничам към тях от уютния пашкул на детството си, което незнайно как се завърна тази вечер.
Всъщност, моите вечери са като бална зала, която всяка вечер се пълни. Никога не пиша покани, но всеки път е толкова пълно, че игла да хвърли ...

turbo4

Проза

1.1K

Софийска сага 40 🇧🇬

Глава четиридесета
Слънцето беше достигнало своя зенит, когато Зора отвори очи. През премрежения си поглед тя забеляза насреща си хитрите очички на англичанина. Гледаше я с насмешка и любопитство, но имаше и доза възхищение. Зора не беше слаба жена. Всяка друга на нейно място би започнала да моли, д ...

gudman

Проза » Повести и романы

925 3

Сезонът на мъртвите 🇧🇬

І.
От лявата страна на пътя започва полегат рид, обрасъл с дървета – клоните им са голи, стърчат обвинително към сивото небе, кривят се, подобно на разкривени от артрит старчески ръце и се протягат над пътя долу, без да могат да го достигнат. Мъртви листа покриват земята, докъдето погледът може да о ...

michael

Проза » Рассказы

1.6K 2 1

Бленувана реалност (втора част) 🇧🇬

Отвори очи и се усмихна. Само мисълта за Алекс и сърчицето ú препускаше. Знаеше, че не бива да се увлича, но какво толкова. Силвана ú беше споменала, че е 38 годишен и че в момента няма сериозна връзка.
Стресна я телефонът. Алекс и сестра му вече я чакаха пред блока. Не беше от суетните жени. Дънки, ...

suleimo

Проза » Эротическая

1.3K 1

Къде е уловката 🇧🇬

Ако има нещо, което ме притеснява, това е една работа да потръгне добре от самото начало. За мен е сигурен знак, че следват купища усложнения и неприятности.
Това не е песимизъм, аз съм един изключително ведър и позитивно настроен човек. Просто съм достатъчно наблюдателна, за да знам, че така се слу ...

hristam

Проза » Рассказы

1.1K 4

Рисувам те писател 🇧🇬

Качвам се на влак и идвам при теб, а ти ме посрещаш от гарата и ме гледаш дълго с влажните си, тъжни очи. След като си тръгваме, ти я смачкваш като празен лист и я изхвърлиш някъде далеч; мислиш, че не е подходящо място за първа среща.
После заедно се качваме в метрото, а ти сядаш срещу мен.
Оглежда ...

myav

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.3K 1

Свилена душа 🇧🇬

Русана гледаше разсеяно маникюра си или някъде над него, пиейки поредното си горчиво кафе в едно кафене на художествената академия. Тя чакаше часа си, в който щеше да позира за поредно на младите художници срещу заплащане. Гола. Гола и безсрамна, както обичаше да я подкача престарелият професор – же ...

pepsi1975

Проза » Рассказы

1.5K 9

Софийска сага 39 🇧🇬

Софийска сага 39
Глава тридесет и девета
Над Мексико сити се стелеше топла нощ, с небе, осеяно с едри звезди. Небето имаше необикновен цвят. Беше мастилено синьо с на места морави отблясъци. Беше топла нощ, разхлаждана от идващия откъм морето приятен бриз.
В петзвездния “Четири сезона” Хотел Мексико ...

gudman

Проза » Повести и романы

990 2

Моят герой... 🇧🇬

Студенина, апатия, безчувствие, болка, жажда за любов и живот... Запомнете тези няколко думи. Следващата история ще ги обедини в един образ.
Героят в тази приказка е обикновен човек - прекалено уморен да бъде добър и да не получава това, което иска и прекалено лош, за да е достоен за щастието, за ко ...

lubokrisi

Проза

878 1

Изгубена - Втора част 🇧🇬

Малката стрелка на ръчния ми часовник отброяваше бавно оставащите минути до шест и половина. Противно на моето желание, времето се нижеше като народна песен. Започнах да тактувам с крак. Чаках пред дома на Беки – висок блок, изглеждащ по-нов в сравнение с тези около него. 6:24. Шест минути. Нечие ма ...

Nikkyz98

Проза » Рассказы

1.3K

Бленувана реалност 🇧🇬

Беше го сънувала, преди да го зърне на живо. Висок, рус с чуплива коса, която покриваше немирни очи. Усмихващи се устни, блуза по тялото, разкриваща добре поддържана фигура. Такива мъже я плашеха, прекалено уверени в сексапила си, а при този преливаше.
Дори името му знаеше, Александър. Как му пасваш ...

suleimo

Проза » Эротическая

1.4K 1

Ще ти дам 🇧🇬

-Обичам те! Но това не е достатъчно , за да докосна сърцето ти ..
Нямам материална възможност , да ти предоставям сутрин и вечер изненади , да те нося по елитни заведения и хотели , но пък имам сърце , което може да ти даде това , което онзи с парите няма да може , нима желаеш купена любов?! Купено ...

milenowa

Проза » Другие

789

Учебникът 🇧🇬

Учебникът
Аз съм учебникът. По математика. Стоя в горния ляв ъгъл на етажерката ù.
Тя се готви за изпит. Всеки ден, когато си напише домашните, тя посяга към мен. Пръстите ù нежно разгръщат страниците ми. Очите ù се плъзгат по тях. Понякога чувам гласа ù. Обичам я. Дори когато драска по мен. Боли ме ...

ljubomira

Проза » Другие

1.2K 4

Отражение 🇧🇬

Огледалото беше старинно, с много орнаменти по рамката и прекалено масивно. Най-кичозния предмет, който изобщо съм виждала някога.
Нямах никаква представа защо го купих, още по-малко можех да дам някакво обяснение на мъжа ми, който изглеждаше изумен от избора ми. Проблемът ми е, че съм прекалено мек ...

hristam

Проза » Рассказы

1K 1

До Съвършената 🇧🇬

В момента би трябвало да седя и да превеждам разни прескучни документи на разни забързани хорица, но ти цял ден човъркаш из съзнанието ми и не ме остави на мира, докато не седнах да пиша...
Да, ние с теб сме много интересна двойка, не мислиш ли?
Ти все гледаш да ме притиснеш в някой ъгъл и да ме спо ...

turbo4

Проза

1.1K

Неузнатата истина... 🇧🇬

Когато си тръгвах, ти не ме спря, а ми посочи вратата. Когато ти казах, че се отказвам, ти просто ме погледна смирено и отговори "Както искаш". Преди бих чакала смирено на прага, за да ти кажа колко съжалявам, но днес разбрах, че не аз съм грешала. Просто съм била прекалено наивна. Затворих очите си ...

roxitu

Проза » Другие

872

На ръба на съзнанието 🇧🇬

Той седи на баира от доста време, спластената му коса стига почти до раменете. Отправил е поглед пред себе си в далечината и в нищото, където е притихнал градът-мравуняк.
„Казвам се Софроний. Аз бях избран от една чуждоземна цивилизация, пристигнала тайно от Плеядите, да бъда един от малцината даров ...

rumpata302

Проза » Рассказы

1K

Из мемоарите на Али Баба 🇧🇬

гротески
Още не беше се открехнал Сезам, те ти довтасаха всички разбойници, начело с министъра на финансите и размахаха боздугани. „Съкровището – казва – принадлежи на нас – тоест – държавата, защото ние сме държавата и се радваме на всенародна любов. За тебе сме предвидили цяла кофа студена вода – ...

radi.

Проза » Рассказы

968 2

Знамение 🇧🇬

Евангелие според Матей 16:1-3
„Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при Исуса, и, за да Го изпитат, поискаха Му да им покаже знамение от небето. А Той в отговор им рече: Когато се свечери, думате - Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее; а сутрин: Днес времето ще бъде лошо, защото небето ...

smelo_sarce

Проза » Рассказы

1.1K

Затворена врата 🇧🇬

Щом си тръгваш, затвари вратата, не очаквам никого вече! Моето момче, ти ме обсеби, накара ме да вярвам, че ти пука, а после ме предаде. Знаеш ли... изгревът не настъпва за всеки, а след твойте думи аз не искам да отворям вече очи, не искам да се будя и да си спомням твойте постъпки, да усещам забит ...

krasitoo

Проза » Другие

1.2K 1

По следите на изгубеното време 🇧🇬

ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗГУБЕНОТО ВРЕМЕ
( КНИГА ЗА ВСИЧКИ )
І.
НАЧАЛОТО
Като малък, но не бебе. Бебетата не ...

D2345678

Проза » Повести и романы

4.4K 1 6

Господа съдебни заседатели 🇧🇬

Днес беше дебютът на Кирчо като адвокат в съдебна зала. Цялото постоянно присъствие в „Свирката” бе събрано във вторник вечерта на двете маси до бара и чакаше триумфалната му поява. Минаваше седем часа обаче, а новоизлюпеният защитник на световната невинност се бавеше.
- Големите адвокати са така. В ...

krashkov

Проза » Рассказы

1.2K 3

Историята на скитника 🇧🇬

Никога не забравих историята на скитника. Всъщност, човек никога не може да предположи дали и в кой момент ще се случи нещо съдбовно, което да му промени отношението към живота. При мен беше писано явно жена ми да ме накара да изхвърля боклука. Може би ако не беше толкова настоятелна, щях да го изхв ...

Anyshka

Проза » Рассказы

1.2K

Данък "Тикви" 🇧🇬

Всяка пролет, щом настъпеше средата на април, семейството им се подготвяше за сеитба, събираха се и близки родственици да помагат. Носеха се касетки с рътени картофи (о, Боже, дай благодат на този, който още от детството си е бил в картофения бизнес - да не се бърка с Косьо Самоковеца, за него само ...

Шинкансен

Проза » Юмористическая

1.1K 1

Детето 🇧🇬

Обичам късната есен и нейните аромати, мистично-мъгливите сивкави утрини, в които хора и автомобили се движат като призраци в някакъв стар и полуразрушен замък.
Това е и сезонът, в който най-много обичам да се разхождам из алеите на позапуснатата Борисова градина.
Тихо е, почти няма хора, листата са ...

turbo4

Проза » Рассказы

1.3K 9

Ден на народните Будители 🇧🇬

Празнуваме Деня на народните Будители. Отдаваме им почит. Напълно заслужено, но някак вяло отминава този ден. Другите празници са по-натруфени, държавниците не обичат сякаш Будителите.
Та кои всъщност са Будителите? Първите са монасите и свещениците, които са поддържали огънчето на българщината. Нал ...

mmarinov59

Проза » Другие

1K 2

Ти 🇧🇬

Ти
Най-трудно е да бъдеш сам, когато нощта падне, стоиш в мрака между четири стени, с нищо друго, освен мислите и спомените в главата си, чакаш изгрева, чакаш дълго, само че изгревът не идва за всеки, мракът понякога остава дълго, отворил широко дверите си около четирите стени.
Не съществува естеств ...

apis

Проза

1.1K 2

Човекът зад думите 🇧🇬

Не знам как попаднах в плен на тази магия, стана съвсем неочаквано и за мен самата. Никога не съм мислила, че мога да се влюбя в думи. Зная добре как могат да ми въздействат добре написаните четива – книгите са ми слабост откакто се помня. Нахвърлях се на всичко – лакомо и безразборно – докато откри ...

hristam

Проза » Рассказы

1.2K 9

Завръщане 🇧🇬

Завръщане
Никога не съм мислила, че ще застана отново пред тази врата - пожълтяла и захабена. Вадя ключа, който не съм използвала от десет години. Пасва. Не са сменили бравата. Табелката Иванови е прашна и леко зацапана, както и дръжката, която плахо натискам. Отварям вратата, лъхва тежък мирис на з ...

NikitaYan

Проза » Рассказы

1.2K

Първично 🇧🇬

Ден първи:
Беше минавала стотици пъти по този път, но точно днес в горещия летен ден, погледите им се кръстосаха. Делеше ги само стъклото на офиса, в който работеше той. Така се взираха един в друг, че витрината щеше да гръмне.
Ден втори:
Видя го пред кантората му. Чакаше я. Гледаха се копнежно. Той ...

suleimo

Проза » Эротическая

1.8K 1 9

Без прощаване 🇧🇬

Треперещите ù ръце стискаха силно малкото детско телце. Тя целуваше нервно бялото му лице, притискаше ухо у гърдите му и крещеше истерично:
- Диша! Чуваш ли, диша! Няма да ми го вземеш. Жив е! Жив е! Няма да ти го дам.
В очите ù се четеше оная лудост, която обзема всяка жена, принудена да държи в ръ ...

AnTiHrIsTa

Проза » Другие

1.1K 1

Талисманът 🇧🇬

Талисманът
Телефонът меко иззвъня в голямата бежова спалня. Една слабичка бяла ръка се протегна с усилие и вдигна слушалката. Звукът от сигнала се сля с първите сутрешни шумове и заглъхна.
- Да, моля? Не, не ме събуждаш, тъкмо ставах. Да, разбира се, ще дойда, само кажи кога. В десет? Страхотно, ще ...

imperfect

Проза » Рассказы

2.9K 16

Софийска сага 38 🇧🇬

Софийска сага
Глава тридесет и седма
Мария и Симеон вече три години съжителстваха щастливо. Той жънеше успехи на сцената, а тя се грижеше за домакинството и за любимия си Симо. Недоразуменията и недоверието бяха загърбени и животът им беше спокоен, уютен и щастлив. Мария беше талантлива и изобретате ...

gudman

Проза » Повести и романы

1.1K 3

Отведи я далеч 🇧🇬

Три пъти го напуска и три пъти се връща при него. Родителите ù бяха минали през всички възможни състояния на изнервеност, понастоящем баща ù не ù говореше изобщо, а майка ù не спираше да плаче. Приятелките я гледаха странно, дори най-близката, която ù беше като сестра беше охладняла към нея, защото ...

hristam

Проза » Рассказы

1.4K 9

поздрави от Лизи 🇧🇬

Поздрави от Лизи
Тази година пролетта е студена. И дъждовна. И ветровита. Вечер излизам за дежурната цигара и да погледам звездите, но по-често гледам назъбени, зли облаци и се прибирам зъзнеща от студ. Вятърът добре се е “погрижил” за прическата ми, но и аз съм упорита- излизам си всяка вечер. Това ...

tiha

Проза

762 1

18+ Антонина 🇧🇬

Антонина
Панаира беше в разгара си. Бяха го открили преди два дни. В последните години това ставаше в делничен ден, за да има по-малко зяпачи. Иначе от градове и села, от близо и далеч, пристигаха поединично или на групи панаирджии-сеирджии и в Града на тепетата ставаше лудница.
Тази година имах гол ...

gudman

Проза » Рассказы

1.3K 1

Скъпи Сърцеразбивачо 🇧🇬

Скъпи "Сърцеразбивачо", ако мога така да те нарека. Ти ми подари най-хубавото лято. След всичко, което се случи, искам да кажа, че грешах за теб. Опознах те. Сега ти стана моят идеал за момче. Ти беше всичко за мен... и може би продължаваш да си. От "Супер грозния" ти се превърна в "Перфектния" и то ...

inlove998

Проза » Письма

1.4K 2

Бездната 🇧🇬

Бездната... Едно непознато пространство, което според някои не съществува, а според други е олицетворение на смъртта. Там всичко е страх. Там ти ще се страхуваш дори от самия страх!
В тази несравнима с нищо обстановка, изпълнена само с тъмнина, ти ще се опитваш да видиш нещо. Но безуспешно. От всеки ...

SweetDaniel

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.3K 3

Рассказы и проза современных авторов

Опитвам се да забравя... 🇧🇬

За мъката по майка 🇧🇬

Приказка за лека нощ 🇧🇬

Софийска сага 40 🇧🇬

Сезонът на мъртвите 🇧🇬

Бленувана реалност (втора част) 🇧🇬

Къде е уловката 🇧🇬

Рисувам те писател 🇧🇬

Свилена душа 🇧🇬

Софийска сага 39 🇧🇬

Моят герой... 🇧🇬

Изгубена - Втора част 🇧🇬

Бленувана реалност 🇧🇬

Ще ти дам 🇧🇬

Учебникът 🇧🇬

Отражение 🇧🇬

До Съвършената 🇧🇬

Неузнатата истина... 🇧🇬

На ръба на съзнанието 🇧🇬

Из мемоарите на Али Баба 🇧🇬

Знамение 🇧🇬

Затворена врата 🇧🇬

По следите на изгубеното време 🇧🇬

Господа съдебни заседатели 🇧🇬

Историята на скитника 🇧🇬

Данък "Тикви" 🇧🇬

Детето 🇧🇬

Ден на народните Будители 🇧🇬

Ти 🇧🇬

Човекът зад думите 🇧🇬

Завръщане 🇧🇬

Първично 🇧🇬

Без прощаване 🇧🇬

Талисманът 🇧🇬

Софийска сага 38 🇧🇬

Отведи я далеч 🇧🇬

поздрави от Лизи 🇧🇬

18+ Антонина 🇧🇬

Скъпи Сърцеразбивачо 🇧🇬

Бездната 🇧🇬

Очередь