Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Доган - дескрипция пета - Нивите 🇧🇬

Земята даваше своите плодове на хората. И те даваха своя труд като се грижеха за нея. Пазеха я. Земята бе по-голямо благо и от парите. Защото не бе преходна като тях. Лошото идваше, когато хората започнаха да оценяват земята в пари. Земята на собствените си деди, на предците си. Те не можеха да разб ...

icohim

Проза » Повести и романы

2012-08-23T09:32:37+03:00 1.1K

Песен на кавал 🇧🇬

Достолепна жена беше Стратоника. Висока беше като църковна камбанария и така кашварита, с едни дълги стройни крака, с едни едри бели гърди. ОбрАзете ù -изцъклени като берковски бърдуци - гладки и лъскави, устата ù - сочна и алена. От големите ù, коколати като на белотинска биволица очи фърчаха искри ...

Апостолиция

Проза » Рассказы

2012-08-22T14:31:54+03:00 1.8K 9

Човекът, който казваше само истината 🇧🇬

Когато беше съвсем малък никой не подозираше за това. Вероятно защото децата винаги са твърде спонтанни и искрени в реакциите си, понякога повече, отколкото на възрастните им харесва.
Чак когато тръгна на училище, малко по малко започна да буди недоумение и сред съучениците си, и сред учителите. Дец ...

hristam

Проза » Рассказы

2012-08-22T13:02:56+03:00 2K 11

Сватбен момент 🇧🇬

Днес, във този важен ден, усмивката ти е като от сатен.
Под ръка със любимия мъж пристъпваш към олтара, озарена.
Да изречеш обета: и в богатство, и бедност, и в болест, и здраве,
да си сложите пръстените, а кръга му да ви задържи и в радост, и в сълзи.
Подаръци, цветя, прегръдки, снимки и много мног ...

fenikss

Проза

2012-08-22T12:59:21+03:00 809

Тертер от Диводедково V 🇧🇬

-Тук съм, върнах се, у дома съм си, мамо… - премалял, Тертер падна на колене и сключи молитвено ръце. В стаята бе тъмно и някак тайнствено. Дъхаше на стара къща, на лавандула и на едва доловима печал… След минути на съзерцание усети особения мирис на вар, на изронена мазилка и на още нещо, което в т ...

Eia

Проза » Рассказы

2012-08-22T12:56:32+03:00 1K 12

Изпитанието 🇧🇬

В живота на всеки един от нас има моменти, които ни разтърсват и преобръщат света ни с главата надолу. Градиш нещо, бориш се за това, което обичаш, постигаш щастието и мечтите, за които си лелеел толкова дълго време. Но точно, когато си се отдал на постигнатите мечти и радост, когато имаш всичко тов ...

theos

Проза

2012-08-22T12:52:57+03:00 1.4K 3

Откъс от "Краят на светлината" 🇧🇬

Денчо Славов
Откъс от „Краят на светлината”
1
В ранното утро на седемнадесети февруари 1371 година една от камбаните на църквата „Св. Четиридесет Мъченици” удари няколко пъти, като всеки удар беше следван от дълга пауза. Тези удари означаваха, че някое божие чедо е напуснало земния свят и е преминал ...

Славов

Проза » Повести и романы

2012-08-22T12:41:14+03:00 1.4K

Измамена-глава 5 🇧🇬

- Здравей, аз съм Наталия Уолтърс приятно ми е да се запознаем - рекох и стиснах подадената ù ръка.
Рейчъл ме огледа набързо и издуха един кичур от нескопосано, вързаната си коса.
- Какви сили имаш и какво си?
- Какво имаш предвид? - отговорих на въпроса ù с вапрос.
- Как така? Добре, например аз съ ...

myself

Проза » Фантастика и фэнтези

2012-08-22T12:38:31+03:00 1.1K 1

Доган - глава двадесет и пета - Гласът на мюезина 🇧🇬

Слънцето беше в най-високата точка на небосвода. Беше горещо, прекалено горещо за май. И дори след вчерашния гергьовски дъжд, беше и задушно. Старите хора казваха, че при такива случаи градушката „няма да чака много, много”. Мурад бей махала обикновено по обед беше шумно местенце, тъй като хората се ...

icohim

Проза » Повести и романы

2012-08-21T10:38:09+03:00 1.5K 1

Софийска сага 25 🇧🇬

Глава двадесет и втора
Бяха изминали два месеца от онази първа любовна нощ. Отношенията им бяха станали странни. През деня Графинята беше все същата внимателна и сърдечна покровителка, а Симон - изпълненият с уважение и благодарност гост в дома на Мари-Клер.
Но когато нощта паднеше над небето на Пар ...

gudman

Проза » Повести и романы

2012-08-21T10:36:22+03:00 1K 2

ОТРАЖЕНИЕ - роман - глава тринадесета 🇧🇬

- Какво ти е, татко? – попита разтревожена Наталия. – Ако трябва да се обадя на бърза помощ?
- Не, недей, дъще! Само ми прилоша, ще се оправя! Вече съм по-добре. А и морският въздух ме освежава.
Всъщност Стефан се чувстваше значително освежен; само дето му дойде много и най-вече вълнението беше знач ...

PLASHKOFF

Проза » Повести и романы

2012-08-20T13:12:09+03:00 895

Билет за 18 етаж 🇧🇬

Билет за 18 етаж
***
- Как мислите? – попита облечената в бяло, ниска и тантуреста жена на средна възраст .
- Рано е да се каже.
Отговорът дойде зад бледожълта папка, в която се взираха две уморени очи, скрити зад огромни очила с рогова рамка. ...

azazel

Проза » Рассказы

2012-08-20T11:45:22+03:00 917

Джон/Джейн глава 4 🇧🇬

IV
Шатрата, която служеше за щаб квартира имаше вид на старо въшлшво куче. Размерите ù не бяха кой знае колко впечатляващи, беше разпокъсана и никой дори не си бе направил труда да я заърпи. Беше сива, макар някога несъмнено да бе имала друг цвят, миришеше лошо, а що се отнася до въшките и бълхите.. ...

gfto

Проза » Фантастика и фэнтези

2012-08-19T12:15:14+03:00 668

Доган - глава двадесет и четвърта - Гергьовден 🇧🇬

Пшеничните ниви на Папаз дере вече бяха онзи красив зелен фон, който художниците често избираха за далечината на своите картини. И не заради нюансите на зеленото, които бяха хиляди, а просто защото пшеничната нива символизираше труда и плодородието. Нямаше крайче в землището на Черква, което да не б ...

icohim

Проза » Повести и романы

2012-08-19T11:25:05+03:00 1.1K

Да сме живи и здрави... 🇧🇬

Години наред виждаше той как тревата ще порасне, как небето ще се проясни. Вярваше, че с разперени ръце ще върви бос из сутрешната роса, поемащ всеки полъх живот. Беше сигурен. Винаги се е виждал силен и бърз, да бяга от поле в поле, събиращ само бодливите рози. Все си мислеше, че съдбата му е прият ...

BeyondGodLike

Проза » Литературные очерки

2012-08-19T11:12:15+03:00 1.8K 1

Тертер от Диводедково IV 🇧🇬

Сам, по-замислен от всякога, Тертер пътуваше назад във времето, към своето детство, към корените си… Сега, когато беше в отпуска и би могъл да се почувства по-свободен, той усещаше, че е по-зает отпреди. Странно, но го бе завладяло предчувствието, че му предстои най-важното, най-осмислящото в негови ...

Eia

Проза » Рассказы

2012-08-18T20:41:11+03:00 917 8

Доган - глава двадесет и трета - Ведат кайве 🇧🇬

На центъра на Папаз дере, или както се казваше „баш на пъпа му”, се простираха няколко реда масички и столчета, които очертаваха едно своеобразно площадче от кафенета. Те за щастие не бяха едно или две, а цели пет и бяха собственост на най-големите шмекери и диванета на селото. Бяха намерили своята ...

icohim

Проза » Повести и романы

2012-08-18T10:42:06+03:00 1.1K

Книгата на тайните 🇧🇬

Скъпи читателю, ако четеш това, значи тръгваш да четеш книгата ми. Аз пиша само за удоволствие и вероятно заради многото свободно време, което имам. Затова, щом си решил да почнеш с този роман, и ти като мен имаш много свободно време. Но това, за което искам да те помоля, е истината, нищо друго. Тво ...

emilies

Проза » Фантастика и фэнтези

2012-08-18T10:01:34+03:00 783

Хризантеми 🇧🇬

Синьозелените саксии, подредени върху прозореца на гаража, се бяха сгушили една до друга, сякаш потънали в спомените за отминалите години. Грижливо подредените кутии и стари вещи по рафтовете бяха поели отговорността да съхраняват свидните сувенири на домакините си. По каменните стъпала на стълбищет ...

nigyar

Проза » Рассказы

2012-08-18T09:20:28+03:00 1.4K 8

Мостът на Калина 🇧🇬

Мостът на Калина
Калина беше някъде над шейсетте, късо подстригана и своенравна, напълно непредвидима жена. Беше обходила през живота си най-опасните места по планините, не само у нас, но и от страните на Изтока. С мен се държеше дистанцирано, макар че се знаехме отдавна. Обичаше да налага мнението ...

Раш

Проза » Рассказы

2012-08-17T12:13:57+03:00 1.8K 8

Мила госпожо... 🇧🇬

Мила госпожо...
на сестра ми Мария
Когато е гладен човек, сетивата му са обострени. Всичките. Не само рецепторите за вкус и мирис. Просто чувството за глад сякаш стърже гладките стени на стомаха, който храносмилащите сокове вече са промили така, че сигналите за празнота прогонват всички други мисли ...

alkaltchev

Проза » Рассказы

2012-08-17T12:09:56+03:00 2.4K 11

Доган - глава двадесет и втора - Първородният грях 🇧🇬

Любовта е едно от най-великите чувства, за което понякога и думите на хората не биха стигнали. Особено когато става дума за любов, която трудно може да бъде осъществено. Такива моменти, в които на влюбените души се пречеше да се обичат, често ставаха причина, за раздели и остри думи. Когато обаче, н ...

icohim

Проза » Повести и романы

2012-08-17T11:42:10+03:00 948

Песен под небето 🇧🇬

1.
Светът гореше дълги години в огъня на войната. Всички ресурси на обгорената планета бяха изчерпани и изляти в дула, танкове и ракети. Населението - съвсем изтребено, а някогашната плодородна почва - превърната в напукана и пресъхнала пустош. Накрая в нестихващата стихия на войната бяха останали с ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фэнтези

2012-08-17T11:41:17+03:00 1.1K 1

Просто писмо до приятел 🇧🇬

Възможно ли е човек да изпитва гняв и топлина едновременно към един човек? Възможно ли е да си толкова ядосан на някои, а в същото време да го искаш повече от всичко, което си искал до сега. Защо се появява в живота ти някой, а после изчезва просто така. Без да каже нищо – просто си тръгва. И какво ...

ledenata

Проза

2012-08-17T09:54:16+03:00 2.5K 2

Екстрасенс 🇧🇬

ЕКСТРАСЕНС
Вече не се трае…
Не можем както трябва да се скараме…
С жената, с кого друг…
Започнем, счепкаме се… ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2012-08-17T09:51:20+03:00 1.2K 5

Едно малко писъмце 🇧🇬

В полунощ, когато звездите са най-красиви, а щурците пеят най-нежните песни от репертоара си, несъмнено е най-хубавото време за четене.
В една прекрасна юнска нощ, точно в най-хубавото време за четене, аз взех уморено една книга и отворих първата страница. Вятърът от отворения прозорец подухваше с ю ...

just-inlove

Проза

2012-08-16T10:15:39+03:00 1.1K 1

Егоизма ти, копеле! 🇧🇬

Егоизма ти, копеле!
Говореше много – като предан стар приятел, който трябваше всичко да изхвърли навън, а после да съберат заедно отломките и да им намерят място в познатия пъзел. Заоплаква се и тя се почувства като събирач на душевни отпадъци. Той ù показа краката си, гледката от коварно заболяване ...

theironlady

Проза » Рассказы

2012-08-16T10:11:57+03:00 1.4K 1

Доган - глава двадесет и първа - Блудният син 🇧🇬

Най-ценното нещо в живота на хората със сигурност бе техния живот. Но едва ли имаше много по планетата, които го съзнаваха. Да успееш да оцениш факта, че животът не е твоя собственост и че ти е подарен, било то от съдбата или от Бог, беше разкритие на малцина. Не че хората не можеха да го направят, ...

icohim

Проза » Повести и романы

2012-08-16T10:06:41+03:00 1.1K

Балерина 🇧🇬

- Къде е вашата болна?- попита жената, седнала до мен.
Любопитството в очите ù бе видимо. Маслиненозелените сенки по клепачите ù блестяха под лампите на болничният коридор, в края на който бяха паркирани инвалидните колички. Сивият бастун в дясната ù ръка изглеждаше доста износен, но на топката в кр ...

nigyar

Проза » Другие

2012-08-16T09:49:00+03:00 1.3K 4

Някой, който ме познава 🇧🇬

Виж, аз този човек никога не съм го познавала. Просто по някое време сме се озовали на едно и също място по едно и също време, и сме реагирали първосигнално.
Една такава реакция в повечето случаи има сериозни последици, за това не е лошо човек да си зададе правилните въпроси на време, за да стигне д ...

hristam

Проза » Рассказы

2012-08-15T11:01:03+03:00 1.1K 4

Жените.. 🇧🇬

С много жени съм бил в живота си... Всичките: красиви, чувствени, с усет към любовта... Нито една не беше притеснителна и всяка смяташе, че друга като нея няма... С много жени съм бил... Прекалено много... Идваха, отиваха си, някои оставаха за малко повече, други за по-малко, трети изобщо не оставах ...

shushka

Проза » Другие

2012-08-15T10:45:51+03:00 1K

Джон/Джейн глава 3 🇧🇬

III
Джейн отвори с мъка лявото си око. С още по-големи усилия накара и дясното да се пробуди. Двете заедно примигнаха сънено пет-шест пъти и се огледаха наоколо. Това, което видяха обаче, се оказа доста неприятно за гледане. Джейн беше вързана здраво за едно дърво. От двете й страни бяха Бен и Мери, ...

gfto

Проза » Фантастика и фэнтези

2012-08-15T10:39:15+03:00 738

сънуване с отворени очи 🇧🇬

Сънуване с отворени очи
Още от малка сънувам странни неща. Огромни сгради, невероятно високи и красиви, пясъци и непознати дървета, хора в различни, непознати за мене облекла.... Отдавах го на невероятното си въображение.
Всичко започна, когато бях 20-годишна. Тогава нещата станаха истински. Гледах ...

tiha

Проза » Другие

2012-08-15T10:11:10+03:00 1.2K 1

Мисли 🇧🇬

От дебрите на своя ум не смятам себе си за гениален, макар много да ми се иска да съм. Аз съм някой, който обича да пише и на когото му се отдава понякога да мисли. И сега нещо ме подтикна да използвам тази моя дарба. Имам предвид писането, мисленето надявам се ще дойде от самосебе си.
Ще започна ма ...

EleazarC

Проза » Литературные очерки

2012-08-15T10:08:26+03:00 1.5K

вик 🇧🇬

Вик проряза тишината. Вик за помощ или се раждаше нов живот. Не, той сякаш идваше дълбоко от недрата на земята. Някой наистина търсеше спасение! А наоколо беше безлюдно. Тук-таме се мяркаха червените отражения на неоновите лампи, по пустия булевард. В далечина се чу клаксон на кола. Въздухът наоколо ...

mari45

Проза » Рассказы

2012-08-15T10:00:07+03:00 956

Картината 🇧🇬

- Ще си купиш ли небе?!
Думите замериха съзнанието ù с неочакван, първичен ужас. Душата ù изпищя, наранена от въпроса на непознатия.
- Купи си.
Взря се в картината. Пейзаж – малко планини, в ниското река и много, ама много небе. Изглежда тъжно. Есенно е. Виждаше облаците вдясно.
„Крият копнежи по сл ...

марси

Проза » Рассказы

2012-08-15T09:44:40+03:00 1.2K 2 9

Трите вързопа 🇧🇬

Странната групичка се придвижваше бавно по снежната пъртина, по която, въпреки засилващия се снеговалеж, все още се виждаха следите на вървящите по–напред хора.
Мъжът крачеше приведен, затиснат от огромната тежест на двата вързопа, които се поклащаха на гърба му, готови сякаш всеки момент да се стов ...

Ambrouse

Проза » Рассказы

2012-08-15T09:33:55+03:00 1.1K

Пазителят на нощта /част първа/ 🇧🇬

- Ставай, имаш посетител - каза хазяйката, раздрусвайки спящия мъж. Това явно не даде ефект, и тя мърморейки напусна стаята. След малко се върна с кофа с вода, а дяволития пламък в очите, издаваше задоволството от предстоящото действие.
Филип скочи в леглото, махайки инстинктивно с ръце във всички п ...

satanas

Проза » Рассказы

2012-08-14T14:07:16+03:00 727 1

Интервюто 🇧🇬

ИНТЕРВЮТО
- Ало, обажда се Радост.
- О -o- о, Радост, здравей! Сега ще ти дам адреса. – Гласът на мъжа звучеше свежарски. – Къде съм го сложил?... А, ето го: ул. “Съединение” 25, на втория етаж.
- Съе – ди – не -ние 25. Готово! Записах го!
- О’К’. Ще се видим там. ...

siaina03

Проза » Рассказы

2012-08-14T14:06:45+03:00 1.4K

Снежната кралица 🇧🇬

Снежната Кралица
Винаги в приказките и екранизациите, досега Снежната Кралица е представяна като една зла, красива и студена жена, която има за цел да разруши всяко добро и нежно нещо. Но аз ще ви разкажа друга приказка.
Имало едно време едно малко и сладко момиченце. То живеело заобиколено от любов ...

ice_heart

Проза » Сказки и произведения для детей

2012-08-14T11:33:13+03:00 3.3K 4