Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Един жесток следобед 🇧🇬

ЕДИН ЖЕСТОК СЛЕДОБЕД
Пословична е любовта на българина към знанието. Казвам го, не защото съм вече белобрад и изперкал бърборко, облъчен от речите на министрите на културата и образованието, опазил ме Бог, не че го знам от дебелите книги, към които изпитвам неприкрита неприязън, а от свои собствени ...

purko59

Проза » Рассказы

1.1K 11

Решение 🇧🇬

Трудно ми е да споделя долните редове, но не мога да ги оставя за себе си. Причината е, че когато ти се натрупа нещо в сърцето, то рано или късно започва да ти тежи. Ето защо реших, че е време да се освободя от тежкия камък. А историята, която ще ви разкажа, се надявам да ви е полезна и да погледнет ...

energi4nata

Проза » Рассказы

1.3K

Фрагменти 🇧🇬

Демони вилнеят в дъха ми. Циклони. Дробовете все пак издържат. Как, защо?
Триглави сенки ме обвиват и ставам напълно сива. Само очите ми все още са кафяви – кестени, които искат да изпаднат в безтегловност.
Не си спомням нищо от вчера… Това означава ли, че сънувам?
Искам да се вкопча в нещо непромен ...

tsveti4ka

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.1K

Предпразнична ария 🇧🇬

Зимното слънчице днес ми се усмихва иронично, под мустак, опитвайки се да ми внуши да гледам философски на живота и да вдъхвам с пълни гърди аромата на домашен уют - упойващата миризма на кисело зеле с едва прокрадващи се оттенки на чесън и на кървавица, врящи в котленцето. Свекърва ми се върти в ку ...

Eia

Проза » Юмористическая

1.2K 14

tik tak Нова година 🇧🇬

Минаха 14 години...
и всяка имаше по нещо да ми каже и покаже.
И краят на тази година наближава
и с усмивка пак новата ще поканя,
и ще обещая, че повече себе си няма да злопоставя. ...

WhiteDesert

Проза » Другие

942

Словесни пейзажи или... Сатирични приказки за Политическата гора– 5 🇧🇬

Приказка Пета
Не само в Политическата гора, но и в политическия храсталак може да се роди някоя умна мисъл. Важното е да има инж., инж.-ът да е кмет и непременно да си е поставил табелка на вратата. Една такава–малка, скромна табелка, колкото за пред медиите, но върху която (пред собственото и фамил ...

mariankrystev

Проза » Другие

770 2

Хубавата Джиджи 🇧🇬

В живота си държеше най-много на едно – винаги да е супер наджиджена. Знаеше, че мъжете са просто едни джиджльовци, неспособни да контролират желанията и страстите си, и че само джиджането им е в главата. Мъжете бяха нейното любимо удоволствие... Джиджавеше се с тях – умееше да го прави толкова добр ...

ekstasis

Проза » Юмористическая

2.8K 12

Убежище от страхове 🇧🇬

„Само още един влак и...” Желязко за пореден път се молеше да заспи дълбоко и да не се стряска от постоянните си, ежеминутни кошмари, белязали последните години от живота му с дълбока и неугасима скръб. Кантонът беше притихнал в очакване на последния за тази нощ влак. Другият беше чак около 5 часа с ...

pepsi1975

Проза » Рассказы

1.5K 7

Марианка и Нова година 🇧🇬

Марианка беше единствено дете. Тя много обичаше баба си, на която беше кръстена. Дори повече от собствената си майка.
Беше любознателно, дребно момиченце на около девет години, с черни, дълги и дебели плитки. Заради тези плитки майка ù я будеше рано, за да я среше, преди да тръгне на работа. Дори и ...

kasandrabg1

Проза » Рассказы

1.1K

Ангелите никога не умират 🇧🇬

И каза Самотата:
-Ти ми принадлежиш!
Болката се криеше зад нея и чакаше своя звезден миг.
Страхът почука на вратата и Самосъжалението хукна през глава, за да му отвори. Злобата постели черен сатен върху огромното легло. Отмъщението веднага се пъхна под завивките. Безразличието отброяваше незаинтерес ...

DarinaDi

Проза » Другие

1.2K 5

Дневникът - Анализ 🇧🇬

Дневникът – Анализ
Утрото почти винаги започва с дълга прозявка. Последното си е лично мое наблюдение. Според това кой къде живее и с кого, утрото е различно шумно и ухае на различни аромати - кафе, чай, мляко, безалкохолно, алкохол, закуска или не, и кой каквото още обича да си консумира за събужда ...

линасветлана

Проза » Другие

1.7K 16

Изгубена - Трета част 🇧🇬

Странно. На следващата сутрин неприятната електронна мелодийка ме събуди. Още беше тъмно. Надигнах се и погледнах часовника на бюрото си. Едва когато погледът ми се избистри, видях, че беше четири и половина. Взех телефона си. „Имате едно ново съобщение.“ Оставих го на нощното шкафче. Отпуснах глава ...

Nikkyz98

Проза » Рассказы

1.2K

Граница на зрелостта 🇧🇬

– Хайде, отпусни се, остави работата, няма да избяга! – Ясен протегна ръка, погали я по лицето и се облегна назад, като разпъна широко двете си ръце върху облегалката на пейката. – Споко, ядове винаги ще има.
– Да де, но аз съм тази, която ще го отнесе, ако не успея да се оправя навреме с брошурите. ...

malkiatprintz

Проза » Рассказы

1.2K 5

Раздялата на гарата 🇧🇬

Една история за две души еднакви като две капки вода, а всъщност толкова различни! Аз исках да си тръгна, вярно е, и го направих, тръснах вратата на един-единствен човек, който за разлика от всички други застана до мен... Ти беше до мен в най-трудните ми моменти, не съм го забравила, ала друг път пр ...

krasitoo

Проза » Письма

1.2K

В галерията 🇧🇬

Днес съм Алиса сред падащите златни листа, които като прашец се посипват върху отдавна премръзналото ми тяло. Спя. Не усещам вече теб, него, нея и всички измислени обещания са карти. Казах ти "Всичко коз" и заложих мен срещу теб, докато не ме контрира и не ме изгуби. Сега се крия сред същите тези ка ...

moonshine-princess

Проза » Рассказы

820

Небесни гробища (4) 🇧🇬

Беше сама. Почти никакъв звук не идеше отникъде, на което бе доволна. Тръгна към полуотворената кристална врата, цедяща великолепята, които можеше да роди светлината през цветната й повърхност и там, на хладовития балкон, намери тъй нужното й в последните дни усамотение. Фигурата й се белееше сред ш ...

evgeni1987

Проза » Фантастика и фэнтези

851

Bittersweet smile 🇧🇬

Пет и тридесет. Часовникът продължаваше да отброява, въпреки споразумението, което имахме. За втора поредна нощ, минутите се нижеха, а аз все още не успявах да заспя. Часовникът уж обещал ми беше, да спре поне, за да се усамотя с мислите си. Излъга! Ако си мисли, че със бавно отброяване ще замаже по ...

neoxxx

Проза » Рассказы

1.3K 2

Не живот, а съществуване 🇧🇬

Беше от онези декемврийски дни, в които никой не смееше да излезе. Беше мрачно, студено, безлюдно. Къщите бяха много оживени, чуваха се весели детски гласове, радостни смехове.
Тя беше единствената, която можеше да бъде забелязана навън. Дори не беше топло облечена – вехто яке, някакъв домашен клин ...

happiness1

Проза » Рассказы

1K 1

Коледна терапия 🇧🇬

- Е, кой ще започне пръв? Може би господинът с червения пуловер? Вие май за първи път сте на наша сбирка, нали не греша? – Ръководителката на групата се усмихна и подкани с ръце Стойко да се изправи. – Не се притеснявайте, споделете проблемите си! Нали затова сме се събрали тук.
- Аз... ами... таков ...

xpired

Проза » Юмористическая

1.5K 1

Перфектният срез 🇧🇬

Аз съм предприемач. Предприемам разни неща. Ето, например, вчера сутрин реших да предприема едно начинание, което изисква минимум средства и максимум усилия. Да изкача Телекийските скали, без въже.
Средствата ми ще се поберат в малката ми раница. Няколко сандвича, половин кило фъстъци, бурканче мед ...

Lebovski

Проза

1.2K

Ако ми позволиш 🇧🇬

Aко ми позволиш... Ще бъда естествен - какъвто останах докрая с теб. Понякога усмихнат, понякога меланхоличен. Знам, не съм идеален, но останах докрая реален.
Не ти се сърдя, нито пък те виня! Избра друга посока, в която да гледаш. И нека бъде така - твоята воля, твоето желание, твоя избор!
Ако ми п ...

set

Проза » Другие

1.4K 8

А нали бяхме семейство? 🇧🇬

А НАЛИ БЯХМЕ СЕМЕЙСТВО?
Денят и без тези сълзи е твърде обикновен. Защо са сълзите ли? Защото мислех, че все пак имам стойност за някой! Нима никой не помни, как докато бяхме в един клас, бяхме едно голямо семейство?! Колкото и да се карахме, оставахме си семейство. Лягах си вечер и си мислех „Колко ...

Nikkyz98

Проза » Письма

1.7K 3

Те, за наше село `а ви каам 🇧🇬

Та `а ви разпраам я за наше село...
На горньиу край живееше Мичу Тумбако. Он се вика Мито, ама лали беше кьосе и розав куто момиче, му викаа Мичу. Он си и на глас беше куту момиче, та му идеше `а му викат Миче, ама после зеа, та от Миче, стАна Мичу. А си имаше и бозки куто на момиче, па и куто на ба ...

BELOBRAD

Проза » Юмористическая

902

Една гореща сълза! 🇧🇬

С теб сме заедно за последно! Утре ти ще се качиш в самолета за Щатите и ще ме оставиш. Утре ти ще убиеш една любов, траела 5 години. Утре... да, утре ти вече ще ме забравиш. А днес нека се насладим на малкото време, което ни остава. Днес за последно ще те целуна и прегърна. Опитвам се да бъда силна ...

Darkness23

Проза » Письма

1.3K

Подари ми смеха си 🇧🇬

Дойде при мен с направление от личния лекар. Имаше вид, сякаш щеше всеки момент да ревне, а беше едър мъжага – едно метър и осемдесет и осем, метър и деветдесет най-малко.
- Не знам какво да правя, докторе – седна на кушетката, после веднага стана. Нервите яко го тресяха, и без да съм лекар беше ясн ...

hristam

Проза » Рассказы

1.1K 4

Лебедово езеро (Синкопът) 🇧🇬

СИНКОПЪТ*
Когато ме заведоха в Бастилията, така ѝ викаха на гимназията, и ни строиха поред на паралелките, аз не познавах никого, освен баща си, който се отдалечаваше от нея, за да хване автобуса на обратно за село. Бяха ме напъхали нашите в един син костюм, под него в една бяла риза, на врата стегн ...

purko59

Проза » Рассказы

1.1K 10

Страх 🇧🇬

...И нека спомените те владеят, докато смъртта ви раздели.
~~~
Неухотно опитвайки се да променим света, се убеждаваме в правотата му, до болка безсмислена.
~~~
Проблемът с влюбването днес е, че повечето от нас се влюбват в идеята на любовта. ...

dark-paradise

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

942

ххх 🇧🇬

Умираше бавно. Незабележимо. Такъв бе и животът му. Онези, които го вързаха в чувал и го хвърлиха в сметта, също мислеха така. Да се отърват от него...
Видът му бе ужасяващ. Вонеше. Едва се движеше. Не ядеше, не пиеше вода. Всичките му косми бяха сплъстени. И мръсни. Много мръсни. Очите му не се виж ...

laramaylin

Проза » Другие

1.7K 3

Представи си 🇧🇬

Представи си, че с теб живеем в една плоскост като две точки, всяка в центъра на своята си окръжност. Колко ли ще е безсмислено триста и шестдесет пъти в годината, по веднъж на ден, ти да атакуваш въображаемата граница на близостта ни, а през останалите пет да се чудиш къде е тя? Пет пъти в годината ...

линасветлана

Проза » Другие

1.2K 14

Битката 🇧🇬

Във въздуха се носеше плющене на знамена, дрънчене на лафети и мирис на барут. От високия хълм генералът напрегнато обхождаше с поглед двете войски. Силите им бяха равностойни. Времето беше ясно, теренът беше равен, нямаше никакви препятствия, нищо, което би могло да бъде използвано стратегически от ...

malkiatprintz

Проза » Рассказы

1.2K 4

Сънят 🇧🇬

1 Завършваше последната четвърта година от следването на младия Божидар Борисов в университета в Маастрихт, в страната на лалетата, марихуаната и още нещо - Холандия.
Божидар бе двадесет и три годишен млад мъж, за когото заминаването за чужбина бе шанс да получи по-добър старт в живота, но и не по-м ...

TheFallen333

Проза » Рассказы

888

Просто нещо е животът 🇧🇬

Просто нещо е животът... Само трябва да си размърдаш муцунката, да налапаш бозката на мама и блажено да сучеш, докато топлата течност изпълни стомахчето ти и ти се доспи. Затваряш очи, мушкаш се навътре в пухкавата козина и е хубаво. Хубаво...
После усещаш грапавия мамин език, който те милва и измив ...

Довереница

Проза

1.3K 17

Продължение на "Събата е голяма шегаджийка" 🇧🇬

За първи път сме седнали един до друг. Не под ъгъл от двете страни на масата, а точно един до друг от едната страна. Късно е. Минава полунощ. Има и други хора, не сме сами.
- От какво е?
- Чу ме много добре.
Някой вдига наздравица, ръцете ни се допират.
- То не става така. Аз искам за мен да пишеш. ...

StefkaGaleva

Проза » Повести и романы

1.3K 1

Коледа с Удо 🇧🇬

Вчера си говорехме с Радина, моята приятелка, за Коледа и тя ми призна, че не го харесва много този празник. Но не пожела да ми каже защо.
След като дълго я разпитвах и опитвах да я убедя, тя най-после се съгласи да ми обясни.
Историята наистина е доста неприятна, но някак много ми се прииска да я р ...

The_Crimson_King

Проза » Рассказы

1.7K 5

Следа от любовта 🇧🇬

Боли... само как боли!? Усещам... все още усещам - твоя допир, твоя аромат... Чувам... все още чувам твоя глас и твоя смях. Чувствам... погледа ти страстен, властен, изкушаващ...
Всичко в мен кърви. А как исках да съм твоя... да бъда до теб! Исках да усещам твоите целувки, твоята мъжка прегръдка... ...

Darkness23

Проза » Литературные очерки

1.5K

Коткоубиецът 🇧🇬

Наричаха го Коткоубиеца.
Никой не знаеше как всъщност се казва и никой не се сещаше да го попита. Рядко изобщо беше изричал собственото си име, защото никой никога не искаше да го узнае.
Хората по-скоро страняха от него, защото той странеше от тях. Той не харесваше вида си и ако можеше, би се отрекъ ...

myav

Проза » Рассказы

1.2K 3

Силата да бъдеш жена 🇧🇬

Той е бил лошо момче, едно от най-буйните, раждали се някога. С годините обаче нравът му не се променя. Той среща млада и красива жена, с която се влюбват. И двамата са в разцвета на силите си, раждат им се две деца. Всички тези нови събития също не успяват да го променят, дори нещата стават по-лоши ...

happiness1

Проза » Рассказы

1.4K 6

18+ Дядо Мраз и Снежанка 🇧🇬

Дядо Мраз и Снежанка
Снежанка беше мургавичко дете. Когато порасна и ходеше на море, натрупа доста загар и стана съвсем мургавичка. Приятелите й се шегуваха, казвайки, че е трябвало да я кръстят “Саждичка”, а не Снежанка. Но така или иначе тя беше красиво и стройно момиче, вярно доста мургавичко, та ...

gudman

Проза » Эротическая

3.3K 2

Небесни гробища (3) 🇧🇬

Когато копитата зачаткаха по стария мост, извиващ позеленялата си снага високо, високо над матовите води на Леден камък, Елин се обърна, за да види Двореца и безкрайните поля и хълми, опасващи Верни град, блестящ в далечината като изгубена монета.
Каретата продължи да потраква по сочещия хоризонта п ...

evgeni1987

Проза » Фантастика и фэнтези

825 1

Размириците на скaлата на бездънните усещания или как устроили ареста на времето 🇧🇬

Големият стенен часовник, издълбан от племето Ру на скалата на бездънните усещания, тракаше монотонно, вперило поглед в надничащото над кривия хоризонт слънце, чудейки се над това дали усилията му да грее си струват и нашепваше бавно, приглушено, тихо: „времето е безплатно, но безценно, не можеш да ...

tabyy

Проза

1.2K 1

Рассказы и проза современных авторов

Един жесток следобед 🇧🇬

Решение 🇧🇬

Фрагменти 🇧🇬

Предпразнична ария 🇧🇬

tik tak Нова година 🇧🇬

Словесни пейзажи или... Сатирични приказки за Политическата гора– 5 🇧🇬

Хубавата Джиджи 🇧🇬

Убежище от страхове 🇧🇬

Марианка и Нова година 🇧🇬

Ангелите никога не умират 🇧🇬

Дневникът - Анализ 🇧🇬

Изгубена - Трета част 🇧🇬

Граница на зрелостта 🇧🇬

Раздялата на гарата 🇧🇬

В галерията 🇧🇬

Небесни гробища (4) 🇧🇬

Bittersweet smile 🇧🇬

Не живот, а съществуване 🇧🇬

Коледна терапия 🇧🇬

Перфектният срез 🇧🇬

Ако ми позволиш 🇧🇬

А нали бяхме семейство? 🇧🇬

Те, за наше село `а ви каам 🇧🇬

Една гореща сълза! 🇧🇬

Подари ми смеха си 🇧🇬

Лебедово езеро (Синкопът) 🇧🇬

Страх 🇧🇬

ххх 🇧🇬

Представи си 🇧🇬

Битката 🇧🇬

Сънят 🇧🇬

Просто нещо е животът 🇧🇬

Продължение на "Събата е голяма шегаджийка" 🇧🇬

Коледа с Удо 🇧🇬

Следа от любовта 🇧🇬

Коткоубиецът 🇧🇬

Силата да бъдеш жена 🇧🇬

18+ Дядо Мраз и Снежанка 🇧🇬

Небесни гробища (3) 🇧🇬

Размириците на скaлата на бездънните усещания или как устроили ареста на времето 🇧🇬

Очередь