Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Чико Чиков Директор 🇧🇬

6. Чико Чиков Директор
Другарят Чиков беше много зает. Пред кабинета му чакаха много хора. Кой с дамаджана, кой с половин агне в дипломатическото куфарче, а един селски даскал беше помъкнал цяло теле сукалче - живо. Та пред кабинета на др.Чиков, освен представители на човешките видове, имаше и отдел ...

gudman

Проза » Рассказы

1.2K 1

Сиборгският некропол 🇧🇬

Сиборгският некропол
разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години
I
Един ден преди Тими Уолас да замине за Сиборг той прочете във някакъв вестник за поредния странен случай, свързан с това място. На четвърти януари, преди десет дена някакъв човек, който идвал пеша от близкото село Вуол изч ...

donkooooo

Проза » Рассказы

1.1K 2

Дълго пътуване из Средния Изток 🇧🇬

Пътуване и преживявания из Средния Изток
Многото и то разнообразни професионални неща, с които съм се занимавал по време на това пътуване, в разказа са сведени до възможния минимум, по-скоро само до споменаването на част от тях. Това е направено не защото не са били важни, а защото за хора, които не ...

ХристоЗапрянов

Проза » Другие

1.8K

Коледни чудеса 🇧🇬

КОЛЕДНИ ЧУДЕСА
Още докато вървях към билетното гише, ме обзе някакво смътно безпокойство - усещане за приближаваща неприятност. Опитах се да потисна нелепото чувство, но дълбоко в себе си знаех, че то никога не ме лъже.
- Един билет до София, моля. За бързия влак в 15,35.
Като ми връщаше рестото, сл ...

ma4enka

Проза » Рассказы

3.8K 6

Изповед на една грешницa 🇧🇬

``Тази нощ ще бъде по-нежна от звук на виола, по-тежка от болка в гърдите. По-истинска от всяка друга мечта. И все пак тъжна сълза на светло момиче, ръка, рееща се из тишината. Точно в тази нощ, чернобяла, чиста и долна, лекомислена и мъдра, аз ще полетя. Крилете ми няма да замръзнат, аз ще летя. Ще ...

mirenar

Проза » Рассказы

825

Катастрофа, Йован и... кафана 🇧🇬

КАТАСТРАФА, ЙОВАН И КАФАНА
В началото на октомври 1996 година домакин на поредното експертно съвещание на дунавските страни беше БРП (Българско Речно Плаване). Съвещанието се провеждаше в черноморския курорт „Златни пясъци”. От името на „Bayerischer Lloyd AG”/Германия и DDSG/ Австрия участвахме аз и ...

ХристоЗапрянов

Проза

2.8K

Бездомница 🇧🇬

Изхвърляш последни остатъци близост в бездна от боклучава реалност.
Аз съм бездомница. Ровя и търся образи. После лягам върху тях и се сгушвам в спомените им за преминало във взиране жалко съществуване.
Без да разбера, изстивам. Когато тръгна отново по улиците, всички вече ме презират. Не разбират с ...

take_me_away

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.7K 9

Дилемата 🇧🇬

Стоя пред огледалото и съм забравила какво трябва да правя пред него, а само издувам бузи с досада. Гледам отражението на Лина, която зад гърба ми наднича в леко отворената ми дамска чанта. Знам какво предизвиква любопитството й. И иронично я подкачам:
- Любопитството погубва котката.
Тя се дръпва к ...

DanyD

Проза » Повести и романы

1.8K 13

През гората 🇧🇬

През гората
Загубих ли се или търсих с трепет аз таз гора? Вървя бавно и се оглеждам, всичко е ново и непонятно за мен, но не се плаша, усещам, че има нещо познато в дървесата около мен. Времето бе сиво, въздухът - влажен и тежък, вятър раздвижваше голите клони и листата се вдигаха от земята за по е ...

Basil

Проза » Рассказы

688

Момчето със студените очи 🇧🇬

Когато бях влюбена. Целувката беше нещо различно. Сякаш давах част от себе си. Всеки път. Когато целувах момчето със зелените влюбени очи... Навеждах се към него. И му я подарявах. Една част от мен. И още една... И още.
И беше приятно. Не. Беше нещо повече..
Но после болеше. Беше останало прекалено ...

dobotop2004

Проза » Другие

1.7K 1 3

Обир 🇧🇬

Дик и Ник седяха пред банката облечени в черни шлифери. Ръкавиците им също бяха черни, агнешка кожа. Дик беше малко по-висок от Ник и с две години по-голям. Също така, той беше лежал два пъти в затвора, а Ник само веднъж.
- Сигурен ли си, че ще стане? – попита Ник.
- Трябва да стане, братчето ми. Пи ...

NNY

Проза » Рассказы

1.4K

Бойно кръщение 🇧🇬

Един ден най-неочаквано ми предложиха работа като учителка в китно родопско селце. Рекох си: Божичко, колко романтично! Разкошната природа ще ме вдъхнови за стихове, които ще пратя в подкатегория – пейзажна. С голямо вълнение очаквах първия си работен ден. Имало е защо… Той се оказа истинско бойно к ...

feia

Проза » Юмористическая

2.2K 26

Градът на спомените 🇧🇬

ГРАДЪТ НА СПОМЕНИТЕ
Извил гръбнак под ласката на слънцето, градът, полегнал есенно в ниското, мечтае. А гънките на планината се спускат надълбоко в него, в мечтата му проникват, преливат в улиците и стигат чак в сърцето му — площадът. И всяка къща, подредена на улиците в броеницата, е спомен, търкул ...

ivliter

Проза

873 3

Съвременна приказка за принца и принцесата 🇧🇬

С моята приятелка сме на следобедно кафе в парка. Късна есен, нежно слънце, ароматно кафенце... и едни намръщени хора… Айде, възрастните ги разбирам, ниски са им пенсиите, ама другите, пред заплата ли са, та са толкова унили. Икономическа криза, разбирам, световна, ама и в парка чак, е това някак не ...

svetlanal

Проза » Юмористическая

2.5K 9

Ковачът 🇧🇬

Ковачът
На дядо Марук и майка ми
с цялата ми обич и уважение.
Тази сутрин баща му го вдигна рано. Време беше да тръгне на училище, но баща му беше решил друго за малкия Марук. Вместо да учи писмо и четмо, щеше да учи бащиния занаят. Момчето беше едва на 8 години, но беше здраво, с широки рамене. Беш ...

gudman

Проза » Рассказы

1.6K 5

Не можеш да летиш, без да гориш 🇧🇬

Ради растеше съвсем като обикновено момче. Обичаше да яде шоколад, обичаше да кара колело по нанадолно, обичаше да рита топка, обичаше да прави хартиени самолети...
С времето Ради спря да кара колело, спря и да рита топка, но пък ядеше шоколад и продължаваше да прави хартиени самолети. Огъваше ги по ...

bet365

Проза » Другие

1.1K 1

Бих искала да знаеш 🇧🇬

http://www.vbox7.com/play:38f688c5
Ако един ден нещо се случи и мене ме няма, аз бих искала да знаеш много неща. Да знаеш, че не бих си тръгнала, ако сам не поискаш това. Че не бих те оставила, ако ти не пожелаеш така. Да знаеш, че не бих те предала, дори ако ти ми причиниш много неща. Че болката е ...

lility

Проза » Письма

2.2K 2

Промяна 🇧🇬

Вече влюбена не съм, това сигурно те радва. Обичам те, в мой приятел се превърна, дори в нещо повече, исках да си моята любов, но оказа се, че не си ти. Без теб не искам да съм, ще те пазя близо до мен, като спомен, като моя сродна душа, но вече не мечтая да си онази любов, която искам, преди лесно ...

mOqTa-eMoCiQ

Проза

1.2K

Сърове 🇧🇬

-Слушай, Наньо, ти като си идеш у назе, да не вземеш да се издадеш, че по чужбинско само клозети си мил! Ша са праиш на голяма работа, ясно – на интелигентна работа, че нашенци уважението да ти имат, дет са вика! То парите не миришат, нали знайш – още древните римляни са го рекнали и до днеска си е ...

Eia

Проза » Юмористическая

1.4K 26

Далеч от теб 🇧🇬

Оставям те...
Светлина огрява моето тяло,
а ти гледаш как си тръгвам...
Не исках, но трябваше...
Те... завиждащите сенки ...

iwa-kondewa

Проза » Письма

1.6K 1

Апел 🇧🇬

Днес се събудих силна. Силна да ти кажа ''Не!'', силна да ти противореча! Всъщност, аз винаги съм го можела. Чудя се защо не съм го направила по-рано? Защо забравих коя съм и от къде идвам? Защо позволих на един боклук да застане до мен, когато не ми отива? Момичета, отправям един апел към вас - ник ...

Princess-Ariel

Проза » Письма

939

Думите 🇧🇬

Красотата на думите е всепоглъщаща. Тяхната сила завладява сърцето, окупира мисълта. Излизат през нечии алени устни и започват да текат като малко поточе в гората. Игриво ромолят в ушите. Гъделичкат суетата, галят самочувствието и си играят със сетивата. Извисяват духа до луната и звездите и го пона ...

Maichka_si

Проза » Другие

1K 3

Когато сиртакито запее... 🇧🇬

КОГАТО СИРТАКИТО ЗАПЕЕ…
(откъс от "Терминалът")
Понеже темата за изграждането на терминал на СО МАТ в Техеран. е свързана с много обемни професионални проучвания от всякакво естество, срещи и разговори с хора от различно ниво, разчети и анализи, обосновки и още куп неща, които по понятни причини ням ...

ХристоЗапрянов

Проза

1.5K

Малко подранила равносметка 🇧🇬

Един ден се отказваш и ако имаш късмет, започваш да живееш само заради себе си. Иначе пак кърпиш нещо, тук и там, опитваш се да накараш някого да изглежда цял от твоя ъгъл.
Естествено, се отказваш и тихичко си прибираш очакванията в джоба. Така де, ако си успял поне него да закърпиш като хората.

teffum

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.4K

Писмо 🇧🇬

Здравей, скъпа моя ПАЛЛОМА! Върнах се! Най-накрая се прибрах от незабравимия екзотичен остров на Хри...! От няколко дни съм у дома, но суетенето около мен, разправиите с багажа ми и посрещането на гости не престават. Откраднах си мъничко време и с нетърпение извадих стария ключ, който бях скрила меж ...

nejnata200

Проза » Другие

1.2K

Глава втора: "Първичен Фактор" 🇧🇬

Забележка на автора: "Най-накрая се наех да кача втората глава. Писана е преди повече от година и ѝ трябва редакция. За момента обаче съм се концентрирал върху развитието на историята и редакцията не е на дневен ред."
Втора забележка: "Университетът наистина си взе своя дан... След година прекарана ...

Houkai

Проза » Повести и романы

978

Погребението на една крава 🇧🇬

Не съотнасям произведението към "Приказки и произведения за деца" или към "Хумористична проза", защото го намирам много смислено и дълбокомислено. Надявам се и вие да го разберете.
Погребението на една крава
(И културата беше погребана)
Тя живя в къща. Всъщност, не кравата, а нейната притежателка. К ...

Arogarn

Проза » Рассказы

1.2K 1

Чувам гласовете им... 🇧🇬

Тест за психологическа пригодност... "Ехеее, колко съм ги решавал такива тестове!", мисля си, вземайки теста от "Човешки ресурси". Ноооо...
Първи въпрос: Сутрин, когато станете от сън, чувате ли гласове?
Ако напиша, че чувам, ще ме вземат за луд и ще си изгубя работата. А аз чувам. Даже не гласове, ...

duffmckagan

Проза » Юмористическая

1.2K 1

Троянският манастир 🇧🇬

ТРОЯНСКИЯТ МАНАСТИР
Есенният ден догаря кротко. Октомври се люлее на тънка пожълтяла клонка, загледан в планината. Насреща в сянката на хълма белеят зидовете на Троянския манастир. Сгушен в прегръдките на столетни борове, побит като камък в основата на стръмния хребет, той слуша нескончаемата песе ...

ivliter

Проза

1K 6

Германецът 🇧🇬

Първият път, за който си спомням, че някой се е обръщал към мен с „ей, шоп-е”, беше през далечната осемдесет и пета година. Тогава бях на първата си ученическа бригада в едно Айтоско село, на име Лясково. Основното училище в Младост-2 таман се беше превърнало в гимназия „Алберт Айнщайн”, откъдето в ...

oorka

Проза » Рассказы

1.3K

Чико Чиков стоковед 🇧🇬

5. Чико Чиков стоковед
Сградата на ВТО „Гурбетимпекс” беше на пъпа на града. В помещенията на бившия публичен дом сега се беше настанила авторитетна търговска организация. Стоката беше с особени характеристики. Инжинери, математици, физици, химици, геодезисти, землемери, ветеринари, лекари и зъболек ...

gudman

Проза » Рассказы

1.1K 2

Ти си 🇧🇬

Ти си мисълта, която нощите ми дни прави.
Ти си нежната милувка, за която всеки ден копнея.
Ти си щастието, на което мога да се радвам всеки ден.
Ти си моят слънчев лъч, който топли моето сърце.
Ти си oпората, която ми помага да вървя напред. ...

petq-marinova

Проза

1.2K

Любов 🇧🇬

Той често я караше да се чувства сама. Безкрайно сама. Сякаш го нямаше. Може би му харесваше да я мачка и има, когато поиска. Знаеше, че ù причинява болка. Болка и обида, но беше безсърдечен и егоистичен тип. Взимаше това, което му е нужно и си тръгваше. А тя беше хубаво и добро момиче, не от тези, ...

Princess-Ariel

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.3K 2

Откуп 🇧🇬

Всяка година, рано напролет, преди още гората да се облече, те пристигаха.
Хора, коне и огромни стада от овце.
Идваха някъде от далече.
Заживяваха високо в планината, почти в облаците.
Късно есента си заминаваха, пак там някъде далече и на другата пролет отново се връщаха. ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

1K

Чико Чиков сънува 🇧🇬

4. Чико Чиков сънува
Чико Чиков се беше завърнал от пътуването разочарован и унил. Чувстваше, че се задушава. Въздухът не му стигаше и го избиваше студена пот. Същевременно го обливаха топли вълни, като жена в напреднал климакс. Едвам се добра до леглото си, но дълго не можа да заспи. Нервите му бях ...

gudman

Проза » Рассказы

919 1

Крайна спирка 🇧🇬

Пъргаво се изкачи по стъпалата и се настани на една от задните седалки на автобуса.От лулата му се прокрадна тънка струйка дим, в бързината при качването не успя да я загаси напълно.Чувстваше необходимост да изпревари възможно най–голям брой хора, и още с приближаването на автобуса започна да нервни ...

firebird

Проза

863

Последна нощ 🇧🇬

Късно е. Отдавна е тъмно, но тя стои на гарата, а всички влакове вече отпътуваха. Късно е и е толкова студено, а тя стои сама на пейката и се взира. Връща се в онзи спомен. На онази нощ, последната нощ…
Как може да е минал само ден, а този миг сякаш остана в друга вселена. В една по-хубава вселена, ...

albaJ

Проза » Рассказы

1.3K

Вино от баберка, като кръв тъмночервено 🇧🇬

Гъсто е, силно е, с тежък аромат. Удря направо в главата, но на другия ден се чувстваш по-бодър от всякога. Най-добрият сорт за вино от баберка е кабернето. От личен опит го знам.
Дачо Кантонера го уволниха от железниците преди двадесетина години. Остана си на село, в бащината къща. Кирпичена, на ед ...

lubara

Проза

1K 7

Сбогом, приятел! 🇧🇬

Вратата се отвори!
Той застана пред нея.
Столът отхвръкна! Прескочих го и кой кого сграбчи не разбрах. От двайсет години не бях го виждал. Откакто завършихме. Тогава се пръснахме из страната. Той си остана в София. Беше си оттам. Първите години, чат-пат по телефона се чувахме, а после, аз ли потънах ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

1K 4

Есен 🇧🇬

ЕСЕН
В ЗАЛЕЗНИЯ ЧАС
Кòсите лъчи на залязващото слънце за последен път докосват с любовта си височината, на която аз стоя. Прощално галят оределите листа на клоните на дърветата в последния ден на септември и златят върховете на прегорялата трева в краката ми. Топлината им пълни очите с надежда, обгр ...

ivliter

Проза

919 4

Рассказы и проза современных авторов

Чико Чиков Директор 🇧🇬

Сиборгският некропол 🇧🇬

Дълго пътуване из Средния Изток 🇧🇬

Коледни чудеса 🇧🇬

Изповед на една грешницa 🇧🇬

Катастрофа, Йован и... кафана 🇧🇬

Бездомница 🇧🇬

Дилемата 🇧🇬

През гората 🇧🇬

Момчето със студените очи 🇧🇬

Обир 🇧🇬

Бойно кръщение 🇧🇬

Градът на спомените 🇧🇬

Съвременна приказка за принца и принцесата 🇧🇬

Ковачът 🇧🇬

Не можеш да летиш, без да гориш 🇧🇬

Бих искала да знаеш 🇧🇬

Промяна 🇧🇬

Сърове 🇧🇬

Далеч от теб 🇧🇬

Апел 🇧🇬

Думите 🇧🇬

Когато сиртакито запее... 🇧🇬

Малко подранила равносметка 🇧🇬

Писмо 🇧🇬

Глава втора: "Първичен Фактор" 🇧🇬

Погребението на една крава 🇧🇬

Чувам гласовете им... 🇧🇬

Троянският манастир 🇧🇬

Германецът 🇧🇬

Чико Чиков стоковед 🇧🇬

Ти си 🇧🇬

Любов 🇧🇬

Откуп 🇧🇬

Чико Чиков сънува 🇧🇬

Крайна спирка 🇧🇬

Последна нощ 🇧🇬

Вино от баберка, като кръв тъмночервено 🇧🇬

Сбогом, приятел! 🇧🇬

Есен 🇧🇬

Очередь