Теди и Мик чакаха дълго тази среща. Времето летеше бавно, а разстоянието между тях скъсяваше дните. Среща... Уречен час... Възбуда...
Беше слънчев зимен ден. Въздухът кръжеше наоколо и описваше вълшебни кръгове.
Всеки от тях си беше индивидуалист, обичащ свободата и полета на мисълта, действията, хо ...
И тази нощ сълзите се стичат по лицето ми изморено. Не мога да повярвам, че не виждаш. Сякаш тук си сам. Болката с ножове приковала ми е сърцето. Себе си или тебе да виня...
- Здравей, прекрасен ден, нали!?
- Здравей, с коя друга спиш? - казвайки го, чернилка в гърлото ми заседна.
Мълчиш, а сълзите ...
ЕРОТИЧНА ВАКАНЦИЯ
ДЕН ВТОРИ
Хотел "Трите папагала"беше построен на около сто метра от морския бряг, в подножието на невисок хълм, засаден с портокалова горичка. Беше краят на август и дърветата бяха покрити с нежните цветове на портокала и немалко плодове. Хотелът наподобяваше морска птица разперила ...
НОВИЯТ МЕРЦЕДЕС
В Кувейт съм бил десетки пъти, като престоите ми там са били от три до шест седмици. Спомените ми, свързани с тази малка страна са много, но тук ще спомена само няколко от тях.
Навремето работех като заместник генерален директор по механизацията в ДСО “Техноекспортстрой”. Във връзка ...
Тя прокара пръсти през късата си коса. Чувството беше хубаво. Като че ли се разсейваше. Облягайки се на олющената стена, тя изпъна дългите си крака и се загледа. Към нея се приближаваше едно момче – малко нисичко, с изключително красиво лице и памучно мека коса. Момичето потрепери и в ума ù проблесн ...
Лицемерието и равновесието са ясно изразени в природата. Ветропоказател - накъдето духа вятърът, натам сочи. Слънчоглед - накъдето свети слънцето, натам се върти.
Стоях на ръба на моста и допушвах фаса си. Бях решил, че това ще бъде последната цигара през живота ми, но не защото реших да откажа пушенето – боже, опази – а защото реших, че животът ми ще свърши, след като свърши и цигарата. Даже се чудех дали да не скоча заедно с нея. Нали, да я метна, да ù дам ...
Любов от пръв поглед
Слънчев пролетен ден в морския град. Нощният бриз беше отвял градския смог и въздухът миришеше на море и подтикваше към разходки в парка. Слънцето проникваше през прозорците и огряваше с малки палави зайчета стелажите в мрачния и прашен склад.
- Изчакайте, идвам. - изкрещях аз и ...
ЕРОТИЧНА ВАКАНЦИЯ
Николай Антонов затвори вратата на кабинета си. Включи вентилатора и се отпусна на кожения стол. Запали цигара и затвори очи. Беше горещо и задушно, а климатикът пак не работеше.
Беше краят на август. Целият град се беше преместил край морския бряг. Много от сътрудниците му вече ця ...
- Ало, Мария е. Жалко, че те няма вкъщи, щеше ми се да чуеш това, което имам да ти кажа лично, не по секретаря. Както и да е. Просто си седях, ей така, в тъмнината на стаята си, сама и си мислех нещо странно, може би не много логично… глупост, която ми се прищя да кажа на някого... и се сетих за теб ...
Венеция – Италия
Суетнята бе повсеместна. Почти навсякъде можеха да се видят служители на фирмата доставчик, които внасяха дървени сандъци с току-що пристигналата от Холандия пратка. Едва ли можеха да бъдат сбъркани с хората от персонала на библиотека „Марциана”. Първо, защото носеха червени работни ...
Положи ръце на хладния мрамор и се потопи до шия във водата. Вълничките гъделичкаха голата кожа на тялото ù, милваха нежната плът на гърдите ù, зърната ù бяха настръхнали от студа.
Въздухът беше натежал от аромата на билки и опиум, пара се стелеше на тежки кълба около нея. Затвори очи и запечата в с ...
Излизах от упойката. Виждах макови поля навред, а всред маковете – главите на Митко Грозданов и Киро Милкотев. Митьо е приятел от софийския ми пещерен клуб, с когото тръгнахме преди три дни на зимен преход от Пампорово до Триград. Кирил е опитен алпинист и спелеолог от Смолян.
Преди операцията го бя ...
Липсваш ми... Дори сега... Дори след всичко.
Знаеш ли кое е най-съсипващо? Въпреки че мина време и след цялата болка не искам дори да чуя гласа ти, все още мисля... Всеки път, когато те видя, си те представям над себе си.. Усещам тежестта на тялото ти, аромата ти и горещия дъх, обхождащ трескаво шия ...
БЯГСТВОТО НА КЛАВДИЙ
Нервното щракане на перфоратори издаваше присъствието на контрольор. Някакъв бърборко в уплахата си пефорира вместо билет касова бележка от квартална бакалия. Гратисчиите се втурнаха към шофьора, но той ги изненада неприятно: нямаше билети. Мнозина мъже се възмутиха и се заканих ...
На теб не писах нито ред. За теб не казах нито дума пред любопитните очи, не търсих и съвет, не палех свещ и не попитах никого къде си. Не исках да те чакам, не плаках и не те целунах... ей така за сбогом. Защо?! Защото теб обичам, както никой смъртен мъж. Обичам те като икона, която пазиш и опазваш ...
Утре е сватбата на сестра ми. Денят, в който малката Вики ще каже своето голямо „да”. Толкова ми е противна цялата суматоха - роклята от френска дантела и сто пъти преправяния вариант на прическа. Тези дни вкъщи беше истински ад, но кулминацията предстои - баби, лели и стрини ще се надпреварват да д ...
Вървеше бавно, уплашена. Стряскаше се от ехото на собствените си стъпки, побъркваше се от мисълта какво би могло да се крие в сенките. И вътрешно се наслаждаваше на сладкия страх, наслаждаваше се на вдигнатия адреналин и изострените сетива... Тихите нощни звуци се сливаха в монотонна хармония, наруш ...
Сам в тъмнината... сам в тъмнината седеше той... сам в тъмнината, размишлявайки. Седеше и пушеше. През прозореца нахлуваше лека светлина от уличната лампа, благодарение на която се открояваше силуетът му, а около него дим. Чу се звук на допиращи се стъклени предмети, след това, звук на изливаща се т ...
Строг кабинет. Задълбочен преглед на документи. Съмнение във всичко и във всички. Проверяване на истинността, застраховане, неспокойствие, дори напрежение… Ежедневието я изстискваше бавно и сигурно. Един ден щеше да се съсухри като изпомачканите и изпоцапани банкноти, които минаваха през нейните неж ...
Още като се качи на корабчето, разбра, че е направила грешка. Знаеше, че баща ù иска само да я разсее с това пътуване. Болката от смъртта на майка ù бе още така силна, че ù бе трудно да я преодолее. Затова на баща ù му хрумна тази идея. Но когато разбра, че ще пътува двадесет дни по реката сама с ка ...
31 октомври, Гластънбъри – Англия
Навън се смрачаваше. Времето изобщо не беше студено, сякаш късната есен нямаше никакво намерение да отстъпи място на идващата зима. Алън Коулби крачеше спокойно с разкопчан балтон и ръце, пъхнати в странно издутите си джобове. Може би всичките тези еколози и учени и ...
„Децата от народа трябва да притежават и получават еднакво образование с децата на хората от по-имотните класи...”
( Лев Толстой)
Тежеше въздухът в тясната работилница. Изпаренията от къкрещата тенджерка с картофи се примесваха с натрапчивата миризма на обущарско лепило и дим. По разкривените етажер ...
импресия
* * *
Погледи стенат по витрината - отварят я. Целувки на бедността.
Срамуват се, че ги има, че искат - сега. Извиняват се - на кого?
Причините - накацали по стените на душите, като дневни прилепи. ...
Като останах без работа наскоро... пак... почнах да навлизам яко в строителния бизнес. Та така от чиракуване, след един ден почнах да опуквам по една стая на ден. Първо в лимонено (каква ирония !), после в праскова (каква подигравка!).
Ама думата не ми е сега до това, ами пак залитам аз към детската ...
- Мисля, че въобще не е честно! - измърмори Но Щен Вълк.
- Ъхъ - съгласи се с него Вълк в Сянка и изтръска малко вода от лявото си ухо.
- Тъй де - продължи да нарежда Вълк. - Защо трябва трима ефрейтори да дават дежурство по КПП?!
- Може някой да дойде да се запише в Лагера - сви рамене Вълк в Сянка ...
Т А Н К Ъ Т
На сутринта трябваше да замина в поредната задгранична командировка - този път за Ирак, а оттам за Кувейт и Обединените Арабски Емирства. Вече бях свикнал с подобни пътувания и те отдавна бяха престанали да ме изненадват. Оставаше както и друг път да си пожелая да се върна жив и здрав.
П ...
- Абе ти, да нямаш слуайно две леви ръце?! - възкликна човекът.
- Почти - ухили се Ко Та Рак. - Само че не са ръце, а лапи... Имам и две десни, ако ще ти свършат работа...
Обожаваше да е заобиколена от красиви мъже. Обичаше да си играе с тях. Знаеше, че някои от тях са с нея от интерес. Та нали не е коя да е, а внучката на най-големия магнат в града. Дядо ù притежаваше верига от хотели в цялата страна. Бе основоположник на няколко благотворителни организации и дружест ...
- Дядо, защо си на терасата толкова рано? Студено е!
- Събуди ли се, Иринче? Ами, исках да видя изгрева и затова. Хайде да закусиш, баба ти е приготвила масата. Трябва да побързаш, защото ще закъснееш за училище.
- Няма, има още един час. Жалко, че се успах, щяхме да го гледаме заедно. Хубав ли беше ...
Денят на Мария
Искаш да ти разкажа как прекарвам живота си на 22 години? Нищо особено, тате. Нищо особено. Всъщност, щом толкова искаш, ще ти кажа какво ми се случи днес, само че накратко, защото съм адски изморена и искам да си легна рано...
Най-обичам сутрин да отварям очи и вечер да ги затварям. ...
Духнал вятър. Сътворил вълни, големи вълни... Те се изпълнили със сила и се устремили към белите камъни. Носели в себе си заряда на горещия летен ден. Толкова тежки били, че искали мигновено да се пръснат под напъна на вътрешната си енергия, която ги изпълвала и им давала сила. Препускали в дива над ...
Неотдавна мой приятел имаше рожден ден и хукнах да му купувам подарък. Винаги ме е затруднявал изборът на подаръци за мъже – за жени ми е къде-къде по-лесно. Отгоре на всичко си имам непоклатими принципи: подаръкът трябва да е подходящ, хубав и евтин. Особено държа на последното… Добре, че февруари ...
”Има два начина за отклоняване на човек от Пътя към Бога: за невярващите това е науката, а за вярващите – църквата.”
Лев Николаевич Толстой
Септември, Амарна – Египет
Автомобилът напусна магистралата и зави по отбивката на изток. Беше изминал около 300 км, само с едно спиране за почивка в Ал-Миня. П ...
Вятърът леко раздвижи килима от жълто-оранжеви листа, разстлан по парковата алея. Свечеряваше се и месинговите фенери, разположени от двете страни на двата порутени бордюра, мъждиво светеха, постепенно увеличавайки количеството жълтеникава светлина. Диплите на палтото на високия мъж леко потрепваха. ...
Автобусът най-после спря на непознатата гара. Младата жена, която стоеше сама на последната седалка, изчака десетината пътници да слязат и чак тогава нерешително тръгна към изхода. Преди да слезе, се огледа тревожно наоколо, като че ли търсеше познато лице. Забързаните хора сновяха насам-натам, поел ...
Никога не спирай да се грижиш за малките неща в живота.
Върви по пътя и не спирай, aко спреш... спри за миг, за да усетиш порива.
Никога не спирай да мечтаеш и не се предавай за това, за коетo си се борил.
Не спирай да мечтаеш, нищо не е толкова трудно, колкото изглежда.
Никога не спирай да изгражда ...
Искам със сълзи да залича болката в сърцето.
Искам с вик да заглуша стенанието в душата.
Искам да не чувствам.
Искам да не кърви.
Искам да бъда просто сянка от мечти!
ТЮРКОАЗЪТ
Самолетът на „AIR FRANCE” се отлепи от пистата на атинското летище и пое курс за Техеран. Самият полет не ме вълнуваше, още по-малко притесняваше – вече бях претръпнал от непрекъснатите ми задгранични командировки. По-скоро го приемах като „първи път” до Иран. Е, не мога да кажа, че ми е б ...
Този лъчист ден бил чисто предизвикателство за Тома. Не посмял да изгуби и минутка време от предложеното му от майката природа. Много бързо се озовал на любимия си плаж и с радост разцелувал слънцето. Потопил се в морето и с преливаща енергия се опитвал да се пребори с него. Плувал ненаситно. Водата ...