Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Бягството 🇧🇬

Бягството
Мислите препускаха в умореното съзнание. Вече втори ден, откакто Елена беше избягала от къщи. Беше решила, че повече не може да бъде с тези хора, които всеки ден й демонстрираха своето безразличие и я даряваха само със студено присъствие. Единственото внимание, което й отделяха, беше да я ...

странница

Проза » Рассказы

2010-05-29T19:37:57+03:00 1.1K 13

Моркови над Небивалата Земя 🇧🇬

„извинете, колко Ви е часът?”
„не знам”
„проверете, моля”
„Девет и петнайсет.”
„сутрин или вечер?” ...

Vyrtina

Проза

2010-05-29T19:06:45+03:00 1.8K 4

Наследствено „Гуарнери” 🇧🇬

Всички се правехме, че не знаем за цигулката на мама, стоеше в калъф, най-отгоре на шкафа. „Гуарнери”-то беше семейна тайна - с брат ми винаги прескачахме шкафа, когато чистехме, а мама никога не се сърдеше.
Всяка сутрин ставаше преди изгрев. Другите майки месеха хляб, но мама първо вадеше цигулката ...

idemidoidemi

Проза

2010-05-29T18:58:24+03:00 2.9K 23

Порязаната дума 🇧🇬

Кървящ, порязан сън.
Очи, разпръснати в празнотата!
Мелодия - безценно докосване.
И сливащи се кротки спомени...
В които нищо не е обещаващо. ...

vseki.sledvasht

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2010-05-29T14:55:19+03:00 1.2K

Майски сняг 🇧🇬

Мадам Зима току-що си беше направила от вълшебния бял чай от изсушени снежинки - скъп подарък от Сибирската Зима, нейна стара приятелка. Бяха се засекли, случайно, на поредното модно ревю за зимна колекция, включваща палта предимно от полярни лисици, та тогава Сибирячката ú го подари и ú сподели, че ...

valia1771

Проза » Юмористическая

2010-05-29T10:56:51+03:00 1.7K 16

Еднопосочен билет за... Ада 🇧🇬

Не искам да се влюбваш... Не искам да ме искаш за себе си, не искам...!" Още отекват в мен думите ти! Жестоки, подпечатани с дата и час, с клеймо в края на сърцето ми! Изречени са! Съществуват! И аз тичаща - сама в студа навън! Дъх не ми остана, сила дори да се разплача! След мен отеква само твоят г ...

Vili1305

Проза » Письма

2010-05-29T10:41:41+03:00 1.2K 1

Не съм аз 🇧🇬

НЕ СЪМ АЗ
Вървях сам по оживената улица в добро разположение на духа и се радвах на шумящия край мене живот. Не че нямах грижи, не че всичко ми беше наред, но просто в този момент бях успял да се абстрахирам от проблемите и да се отдам на приятното усещане от това, че съм жив и здрав. И слава богу, ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-05-29T10:39:04+03:00 718

Свинете на виконта 🇧🇬

Част първа
Виконт Пиер дьо Боку Идьотинян, млад и небръснат, садеше усърдно маруля до кочината в задния двор, твърдо решен този път да спечели баса с комшията си.
Тази сутрин, както на същия ден преди три години, слънцето изгря едва доловимо по-рано от предишния ден, но тази тънка разлика можеха да ...

mincho-s

Проза » Юмористическая

2010-05-29T10:37:19+03:00 870 2

Приказка за лека нощ 🇧🇬

Приказка за лека нощ
- Ела! – заповядах ù аз.
За пореден път се намирах в любимото си заведение за храна, „Dark”. На това място винаги можех да намеря много и различна за мен храна. В изобилие бяха леките момичета, които си търсеха белята без в действителност да го осъзнават.
Движещите се тела на да ...

jointmania4ka

Проза » Фантастика и фэнтези

2010-05-29T10:23:04+03:00 2.6K 2

Стъклен свят 🇧🇬

Стоя в ъгъла сама
и чакам болката да ме довърши.
Стоя обвита от тъма
и чакам своя край.
Искам да съм някъде далеч, ...

Chrissie

Проза » Письма

2010-05-29T02:15:25+03:00 1.1K

Виенското колело на звездата 🇧🇬

Кога за последно се въртяхте на Виенско колело?
Кога за последно се издигнахте там, на най-високото?
И погледнахте Света, в който живеете, почти от звездите?
Кога за последно си помечтахте?
Да не се връщате там, долу, например? ...

galinabg

Проза » Рассказы

2010-05-29T02:08:54+03:00 1.6K

Стела 🇧🇬

Стела беше малко дете на 7 години. Тръгваше на училище и искаше да намери много нови приятели и да научи всички букви и числа, но ù беше трудно и с буквите и с приятелите. Всички ù се подиграваха, че няма приятели, но тя не се сърдеше. Реши да се запише на тренировки, за да не мисли за това и не тъг ...

pupils

Проза » Рассказы

2010-05-29T01:56:20+03:00 994

Една старинна къща 🇧🇬

Някъде, много далеч, през девет планини в десета, през девет реки в десета... ти си сега! Там те отведе пътя на живота, далече от мен, но всъщност не си! Чувам гласа ти, толкова топъл и ведър! С нежност ми разказваш за този далечен свят и аз сякаш виждам всичко през твоите очи. Красиво е, разказано ...

Vili1305

Проза » Письма

2010-05-28T15:29:19+03:00 1.1K 1

Опит за летене - разказ 🇧🇬

Мисля, че отново съм готов да полетя. Винаги съм бил един мечтател, който си измисля най-откачените мечти, макар че черният цвят на брадата ми отдавна е преминал в чисто бял. И когато се погледна в огледалото, си казвам, какво различно виждам в него, само някакъв цветен нюанс, я да си помечтая още м ...

lubara

Проза

2010-05-28T15:10:56+03:00 833 3

Земна пчела ли? 🇧🇬

Малка градинка, а с толкова много цветя. И всички разцъфнали. Красиви и в различни багри...
Двете пчелички летяха от различни посоки, но като че ли се надпреварваха да кацнат на едно и също цвете. Да. Това искаха. Вече точно до цветето, едната поизостана. Даде възможност на другата да кацне първа.
- ...

HariMarSui

Проза » Сказки и произведения для детей

2010-05-28T15:04:10+03:00 1.9K 1

10 неща, на които Facebook дължи широката си популярност 🇧🇬

1-во нещо:
Това е единственото място, в което можеш да намериш убедени поддръжници на дълбоко хуманната кауза - "Да спрем геноцида, на който системно са подложени колорадските бръмбари, населяващи селските земеделски райони".
2-ро нещо:
Това е единственото място, в което можеш да напишеш на Стената, ...

duffmckagan

Проза » Юмористическая

2010-05-28T14:57:38+03:00 1.5K 10

Порив на душата 🇧🇬

Порив на душата
В тъмен лъч светлина съзирам,
дали дим се спуска над очите,
или очите вглеждат се в душата?!
В пристана мечтан спира моят кораб, ...

MacTukaTa

Проза » Другие

2010-05-28T14:53:32+03:00 1K

Вятърът 🇧🇬

ВЯТЪРЪТ
Дядо Илийчо седеше прав на височината, подпрян на бастуна си. Вбил побелялата си глава в тъмното небе, приличаше на чародеец, паднал от облачните висоти върху земята. Вятърът го блъскаше в гърба с вой и развяваше отдавна неподстригваната му коса. Пешовете на разкопчаното му палто плющяха кат ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-05-28T14:47:32+03:00 780

Продължение от книгата 🇧🇬

Когато султанът се върнал от Бунарджика и влязъл в черквата “Успение Богородично”, видял, че жена му си стои невредима в олтара и гледа към него из царската врата. Мурад се уплашил и побягнал из църквата, но Мария го настигнала и рекла: “Ти погуби сръбските воеводи и техните синове ще погубят теб.” ...

mari45

Проза » Повести и романы

2010-05-28T14:45:32+03:00 856

Жива картина 🇧🇬

Есен. Варна през есента не прилича на себе си. Улиците са почти пусти, алеите в морската градина – тихи, плажът – самотен. Ако привечер се спуснете към морската градина покрай Фестивалния комплекс, в края на алеята ще намерите свободни пейки с изглед към морето под есенните дървета. Тишина – и можеш ...

pslavkov

Проза » Другие

2010-05-28T14:34:09+03:00 707

Дълг и смърт 🇧🇬

ДЪЛГ И СМЪРТ
През студената есенна нощ Венко вървеше през гората и търсеше убежище. Вървеше трудно - вечерта бе валяло дъжд и земята беше кална. Но сега по-важно беше скривалището в гората. Дълго вървя Венко, докато далеко пред погледа му, на една полянка, между дърветата, съзря колиба...
Венко беше ...

vaskometala

Проза » Рассказы

2010-05-28T14:31:15+03:00 2K 4

Недостатъчно 🇧🇬

Любов. Ледена, изтръпнала, неизживяна любов. Гледам в студените ти, поглъщащи очи, в които е останала само празнота. Недостатъчност. Пронизваща, болезнена и крадяща недостатъчност. Недостатъчна ми е болката и мислите ми за теб, недостатъчно ми е да те сънувам всяка нощ и да треперя на сутринта, кога ...

kopele

Проза » Письма

2010-05-28T08:00:18+03:00 1.1K 4

Пеперудите със сребърни крила 🇧🇬

Пеперудите със сребърни крила
Черна, смъртоносна сила. Нощната река. Подобно цев на пистолет.
И небето без звезди – черно. Само кръглата Луна пръска блясък на прах върху белите маргаритки, погребани под повличащата стихия.
Пипалата на водата (Вечните) са пропълзели чак до короните на вековните Дъбов ...

em4ety

Проза » Другие

2010-05-28T00:02:39+03:00 1.4K

Усмихни се... 🇧🇬

Защо ми казваш, че не си обичан? Нима никой не ти е казвал колко много означаваш за него? Нима не вярваш, че си перфектен? Ти си толкова перфектен, колкото един човек може да бъде. И нима никой не ти е казвал, че в очите ти има толкова вяра и надежда, че можеш да озариш света с тях? Ти не си роден н ...

Moon0girl

Проза » Письма

2010-05-27T23:59:39+03:00 1.7K 2

В ръцете ти 🇧🇬

Да съм в ръцете ти... Жадувам този ден, бленувам тази нощ! В съзнанието ми лудо се надпреварват минали моменти, събрали толкова любов и щастие! Мисля за теб, усещам всяко твое докосване и всеки твой жест... Затварям очи - ти си пред мен, такъв, какъвто те видях за първи път, такъв, какъвто те поиска ...

Vili1305

Проза » Письма

2010-05-27T23:43:05+03:00 1.7K 3

Писма 🇧🇬

ПЕТО ПИСМО
“Неделя. Едно хубаво слънце е изгряло, въздухът трепти, свеж и хрупкав. Иде ти да качиш цялото семейство в колата и да запрашиш към Балчик. Един хубав неделен плаж с море, пържена рибка, някоя и друга бира добре ще ти се отрази. Вместо това, обаче, ти ставаш рано, отиваш до пазара, купува ...

purko59

Проза » Письма

2010-05-27T23:34:43+03:00 1.5K 6

На човечето, което загубих 🇧🇬

Усмихни се, за да запалиш пламъка в душата си. Не построявай път с предимство на сълзите, те никога не ще да бъдат онзи верен и загубен там някъде в миналото другар.
Погледни сутрин към изгрева и запей песента на живота ти.
Нека в нея има малко болка, малко смях и сълзи горчиви, да, така ще разбереш ...

Nos7radam

Проза » Письма

2010-05-27T15:23:27+03:00 2K 2

На риболов 🇧🇬

НА РИБОЛOB
Денят беше горещ, дълъг и ужасно скучен. Не ми се занимаваше с нищо. От сутринта ръкописите ми стояха непобутнати. Може би затова посрещнах предложението на племенника си да отидем за риба като някакъв изход.
- Добре, но нямам принадлежности - му рекох.
- Ще ти дам, имам и за двама ни.
Та ...

ivliter

Проза » Рассказы

2010-05-27T13:44:07+03:00 2.1K 2

Сбогом Учителю (на Борис Филипов) 🇧🇬

Дали е настъпил часът? Страх ме е дори да си го помисля.
Сега ще го отведем, някъде където ще почива за вечни времена.
Уморен от времето, той дори нямаше време да се сбогува с никой.
Изгубен старец, знаещ съдбата си. Дали вижда светлината.
Аз съм тук, където той си отдъхна. Дали е изпитвал тръпката ...

mikebelan

Проза » Другие

2010-05-27T13:23:19+03:00 1.7K 3

Даниела катастрофира 🇧🇬

ДАНИЕЛА КАТАСТРОФИРА
... Думите изплющяха. Внезапни и странични. Плиснаха наоколо и се разляха. Заувиваха се около мен и ме стегнаха до задушаване...
“Даниела катастрофира.”
... бях сама в стаята и едва успях да осъзная, че дойдоха някъде отвътре – ясни звуци – без емоция, без срам и свян – чисти, т ...

Rondissima

Проза » Рассказы

2010-05-27T13:18:54+03:00 1K 8

В очакване 🇧🇬

Усети изтръпване - сякаш мравки лазеха по тялото му, а между зъбите си стискаше нож. Зави му се свят. Опита да се овладее, но силите внезапно го напуснаха и той се свлече на тротоара. Като в просъница му се мяркаха краката на минувачите, а грохотът на колите се смесваше със съсъка, който го преследв ...

Eia

Проза » Рассказы

2010-05-27T09:11:54+03:00 1K 9

Тук няма "happy end". 🇧🇬

Всеки ден гледаме ужасяващи кадри, случващи се на реални хора в реалния свят, който обитаваме. Но, въпреки всичко видяно и чуто, всеки твърди, че няма как да се случи на него; с лекота казваме, че в „истинския” живот това не се случва. Но… познайте? Това е истинският живот! Нека бъдем реалисти! Нека ...

alexein

Проза » Письма

2010-05-26T22:11:33+03:00 1.4K 7

И след „онова” всичко 🇧🇬

- Липсваш ми!
- Така ли?
- Да!?
- Не ти вярвам.
- Но е така. ...

selena_d

Проза » Другие

2010-05-26T21:53:52+03:00 1.1K 1

Нека си останеш ти, макар и там... 🇧🇬

Мисля си за това, как животът на една мила и добра леля просто бързо си изхвърча...
Как времето ни с нея много бързо свърши и как не знаехме и не можахме да ù помогнем...
Лелче, и на онзи свят остани тъй свежа и добра както бе тук, на бялата земя...

energi4nata

Проза » Письма

2010-05-26T21:48:27+03:00 1K 1

Писма 🇧🇬

ТРЕТО ПИСМО
Преди време, мисля че беше зимата, прочетох следната история за смъртта на един българин в големите ни ежедневници: Човекът бил към четиридесетте, когато го съкратили от работа. Първите месеци се препитавал от милостите на Бюрото по труда. После си продал вещите. След това дошло време да ...

purko59

Проза

2010-05-26T21:39:33+03:00 1.4K 9

Трябваше да ти кажа толкова много неща.... 🇧🇬

Трябва да ти кажа толкова неща... Толкова дълго мислих как да го направя. Няма начин да разбереш всичко, което ще напиша, ако не го прочетеш! Така или иначе, не зная дали това ще се случи. Толкова много мисли по теб се блъскат в мен - една цяла различна вселена в деня ми... Понякога е красиво от оби ...

Vili1305

Проза » Письма

2010-05-26T19:50:52+03:00 3.4K 1 5

21 грама 🇧🇬

Зад стъклото околността изглеждаше толкова пуста и далечна от мен. Всичко бе затихнало в нощта и снегът се сипеше на парцали, извивайки се в ритъма на вятъра. Влакът отново бе спрял за около час насред полето, заради лошото време и студът вече започваше да се прокрадва в купето, където седях само аз ...

Mist

Проза » Рассказы

2010-05-26T19:43:32+03:00 1.2K

Заклевам се 🇧🇬

"Никога няма да го направя дядо. Заклевам се." каза тя, целувайки кръстосаните си пръстчета.
Кой беше по-големият наивник - тя, която беше още малко детенце и светът бе детска площадка. Тя, която си мислеше, че може всичко... или той... човекът, изживял толкова много. Той, който би трябвало да знае, ...

lavatera

Проза » Рассказы

2010-05-26T15:06:28+03:00 1.9K

Бай Пандо Шматката 🇧🇬

Дип прост чиляк си беше Пандо Шматката от наше село - дип прост и дип крадлив. Ей, оная нощ се завъртял край Гочовия рибарник, шарани да краде. Ама Гочо не е вчерашен и знае как да си пази стоката. Кучето му се разлаяло, а стопанинът туй и чакал - изскочил от скривалището си, грабнал ловната пушка, ...

Eia

Проза » Рассказы

2010-05-26T15:05:31+03:00 1.6K 6

Лили и митичните същества - 1 глава "НАЧАЛО" 🇧🇬

Лили си вървеше из нейния град - ''Градът на митичните същества'' в Естони, нейната страна. Тя била с много светла червена коса и прекрасни бели очи. Градът ù се казвал: ''Градът на митичните същества'' защото в него било пълно с митични чудовища: Дракула, Беззименният, влечугото-извънземно и т.н. Л ...

galeona

Проза » Фантастика и фэнтези

2010-05-26T13:56:16+03:00 1.5K 1