Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Казвам "Не" 🇧🇬

Смъртта диша във врата ми, смразява плътта ми. Страхът ме разтриса. Нима всичко ще свърши? Нима ще си отида сред мухъл в тази мрачна, влажна стая и никой няма да ме помни? Не искам, чуваш ли, не искам да умра като нищожество. Не искам да умра и да се разложа в този мизерен затвор. Не искам всякакви ...

AnTiHrIsTa

Проза

1.2K

Случайности за цял живот, част 2 🇧🇬

В полицейското управление вече разпитваха арестувания официален съпруг на убитата - Антоанета Алексеева Друмева. Името му беше Евгени Димитров Друмев. И двамата бяха родени на 16-и април 1986 година. Всъщност, и имената, и датите на раждане им бяха дадени около шест месеца след раждането им. Израсна ...

rarebird

Проза » Повести и романы

2.2K 6

Скъсаната рокля 🇧🇬

Живеело в една къща едно момиче. Питаш ме какво било неговото име ли? Не знам - забравил съм. Може би ти го знаеш? Може би познаваш това момиче? Знам само, че било винаги усмихнато.
То отпразнувало шест свои рожденни дни, на които получавало различни подаръци - някои големи, а други по-малки. На сед ...

AndyVTR

Проза » Сказки и произведения для детей

1.7K 1

Надежда... 🇧🇬

Ехото пак трепна, но този път по-силно откогато и да е било... Кой беше зад него скрито, кой ли бе този герой? Незнайно защо всичко бе тъй тайнствено, тъй нежно
и доста емоционално и красиво... Незнайно защо всичко миришеше на странен аромат... Там някъде по въздуха се криеше отговорът... Там някъде ...

energi4nata

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

938 1

Въстанието на звездите 🇧🇬

Тя беше от онези хора, които не искаш да познаваш. От онези, които не искаш да срещаш на улицата, още по-малко, да приемаш в рода и дома си. Носеше името на една от римските богини, но освен него нямаше нищо общо с богинята. Тя беше човек саможив. Далечен на всяка мисъл, логика и разсъждение. Непода ...

sunnygirl499

Проза » Рассказы

977 2

Осъзнаване - 35 и 36 от първа част на романа 🇧🇬

XXXV
Поп Петър ни водеше към Акче Казанлък, Алтън Калофер и Трявна. Там той имал свои, сигурни люде, които щели да ни преведат оттатък Балкана, през Тревненския проход. Сладкодумният отец ни разказа за бойните победи на Калифер войвода над турския аскер. Дружината му доскоро шетала из Средногорието, ...

Eia

Проза » Повести и романы

1.7K 9

Ще ме откриеш ли? 🇧🇬

Потърси ме някъде другаде... Ако имаш късмет, можеш и да ме откриеш, но не и тук, не и сега. Защо просто не ме остави да си отида? Защо предпочете да гониш този блян? Забрави очите ми, забрави гласа ми... Просто остави чувствата да останат в миналото.
Знаеш, че обичам многоточията, които така и не у ...

stefitopz

Проза

994 2

Целият ти свят 🇧🇬

Любовта не е ли...
Когато остарееш и погледнеш човека до себе си, въпреки всичките му бръчки, опадалата коса и недостатъците, издаващи годините му... да знаеш, че не би искала да е никой друг.
Да се вгледаш в очите му и в съзнанието ти да изплуват всички мечти, които сте постигнали... всички спомени ...

Aleks-Green

Проза

1.2K 3

Нали сме живи... 🇧🇬

Бяха две малки сребристи рибки. Гонеха се, криеха се във водораслите... Играеха. Тихо, светло и спокойно беше морското дъно. Но... Нещо огромно закри светлината. Наруши тишината...
Уплашени, малките рибки се скриха, а нещото, което се спускаше отгоре най-после опря дъното и спря. Не беше живо същест ...

HariMarSui

Проза » Сказки и произведения для детей

1.2K 1

Случайности за цял живот, част 1 🇧🇬

- Петре, ела тук веднага! Кого да гледам по-напред – теб или сестра ти?
- Ели, размърдай се малко. Нали все се оплакваш, че си качила доста килограми след раждането.
- Мари, и аз така разсъждавах след първото раждане. Ето – има достатъчно катерушки. Много ли искам? Само да го виждам – Ели изсипа дум ...

rarebird

Проза » Повести и романы

1.9K 9

От нас зависи! 🇧🇬

Попитали един ученик как е успял да вземе успешно изпита, който определял живота му за в бъдеще.
- Мислите си, че не се притеснявах и не треперех от страх?! - попитал той. - Не, аз умирах от ужас и предизпитна треска!
- Тогава как го взе с отличие? Да не би да преписа от някого? - го попитал усъмнен ...

Monny

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1K

Теза 🇧🇬

Ти вярваш ли в доброто? Ако ли да, чети история позната. В най-слънчевия ден на най-красивата планина в най-тихия кът на земята се срещнали знанието и невежеството. Знанието, както винаги, излъчвало ярка топла светлина. Невежеството можело само да завижда, защото било толкова тъмно, по-тъмно и от но ...

eli1972bg

Проза » Сказки и произведения для детей

1K

Недостигът 🇧🇬

НЕДОСТИГЪТ
Някой повика на портата. Беше съседът.
- Извинявай за безпокойството, но съм на голям зор.
- Казвай. Какво има? - поканих го да влезе.
- Голямо тегло, братко. Закъсах яко за пари - каза той, докато сядаше. ...

ivliter

Проза » Рассказы

963 1

Денят 🇧🇬

Денят е слънчев и засмян… Всичко край мен е светло и нежно… изпълнено с топлота.
Усмихвам се… и искрената ми лъчезарна усмивка кара всички край мен да се обръщат, да ме гледат някак странно… Едни се усмихват и застиват на място, а други нямат сили да се усмихнат и просто стоят като вцепенени… Сякаш ...

novera

Проза

826

Световното по футбол започна 🇧🇬

- Ела тука! Седни. Искам да се разберем отсега. Така... Днес започва световното по футбол, това значи, че няма да ми мрънкаш, ама сериала, ама това, ама онова. Има в другата стая телевизор, бегай там, аз ще си гледам на големия екран. Секс само след втория мач, да ти е ясно! И никакво пране по време ...

svetlanal

Проза » Юмористическая

1.8K 40

Лечителят 🇧🇬

ЛЕЧИТЕЛЯТ
Имаше в града ни един прочут лечител. Занимаваше се с природолечение. При него идваха за помощ хора от цялата страна. Някои той приемаше и ги лекуваше, други отпращаше, без да изслуша страданията им.
Един ден пред него застана мъж с бледо, изпито лице. Цялата му фигура излъчваше немощ. Пре ...

ivliter

Проза » Рассказы

1K

Сълзи 🇧🇬

Отново се стичат, плътта раздират - толкова са горещи... Сгушен в ъгъла, далеч от всички. Не мога да се появя, оставам без лице... Мракът, смъртно мълчалив, ми подава ръката си. Страх ме е да я поема, страх ме е! Все пак опитвам, но нищо... празнота. Пак ми се струва, че до мен има някакъв обект... ...

Hellfire

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.2K 2

Портрет - 3 част 🇧🇬

Бих искал най-напред да кажа, че доста време наблюдавам един определен прозорец на втория етаж от отсрещната страна на улицата... Ние, художниците, сме разположени на ъгъла до кафето на Роже, който ни приютява винаги при лошо време.В замяна с удоволствие му помагаме да си украси двете малки помещени ...

kalin8

Проза

1K 4

Ако ми паднат 5-те милиона лева от ТОТО-то! 🇧🇬

Ех, да ми паднат! Само да ми паднат! И глей да видиш какво правя...
1-во: Ще изтичам на балкона на 2-рия етаж, ще се кача на ръба на парапета и ще разперя ръце като за полет, както Леонардо Ди Каприо в "Титаник". Но няма да извикам като него "Аз съм кралят на света!", та да ме чуе целият свят и да м ...

duffmckagan

Проза » Юмористическая

1.3K 4

Изгрев и залез 🇧🇬

Изгрев и залез. Залез и изгрев.
Слънцето се ражда. Изгаря докосналите го и си отива. Но ние отново и отново се надяваме да го видим. Макар и в сетния си миг. И затова винаги искаме само едно – да доживеем до утрото. До последното свое утро.
Залез и изгрев. Изгрев и залез.
Звездите се появяват пред н ...

ВТ

Проза » Другие

1.1K

Осъзнаване - 33 и 34 от първа част на романа 🇧🇬

XXXIII
Поостанах в София още десетина дни, за да помогна на Венка в новото й начинание. Събрахме двадесетина дечица, които бяха останали съвсем сами на този свят. Когато баба Стана, пък и съседките, започнаха да се грижат за сирачетата, коя с каквото и както може, аз се успокоих и реших, че е време ...

Eia

Проза » Повести и романы

1.2K 1 12

* * * 🇧🇬

Сълза ли бе, така и не разбрах... сърце от камък изваяно... сърце от хлад
обвито... за малко да повярва... влюбена си в него... сърце тъй
студено... сърце наранено... за малко да повярва на една илюзия... сълза ли бе... или просто влюбено сърце?
То не е никога самотно... винаги обвито в хлад... кинж ...

B3n1f10s

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.1K

Силикон, любов моя 🇧🇬

Силикон, любов моя
Всеки град си има такива истории. Разпространяват се мълниеносно като блицкриг. Предават от уста на уста, макар и под най-строга тайна и със заклинанието да си остане само между двамата споделящи. Известно време са хит на пазара. Предъвкват се от бабите пред блока. На опашката в с ...

Greg

Проза » Рассказы

2.1K 8

Апатия. 🇧🇬

И как да погледна света, когато той не гледа към мен?
И как да знам кога апатията ще ме напусне, след като нищо не идва да я замести?
Един и същи град.
Един и същи ден.
Сиво и пак сиво. ...

Punkass

Проза

1.2K 3

Кръстница ми е дъгата 🇧🇬

Когато са ме кръщавали, е имало дъга! Сигурна съм! Ярка и голяма! И тя ми е била кръстница! Може би затова така добре мога да свързвам всеки неин цвят със чувство в мен! Орисала ме е винаги да вярвам и да съм очарована от цветовете -чувства!
Жълтото-златисто... свързвам със добротата, със топлината ...

Vili1305

Проза » Другие

1.1K

Портрет - 2 част 🇧🇬

Stewart Julius LeBlanc "On The Terrace"
Тези дни улицата изглежда някак по-цветна след дъжда. По-цветна е стаята на Демиен, защото получава вече за втори път рози от непознатия художник.Портретът вече си има красива рамка. Мария се погрижи веднага за това... И сега е на почетно място над библиотекат ...

kalin8

Проза

878 3

Търси любовта в малките неща 🇧🇬

В този свят на лъжа и измама, човек какво би желал? Мисля си: “Дали мечтите могат да бъдат сбъднати?” Разбира се, че да, ама в света на илюзиите. А може би в света на приказките? В този свят човек може да се превърне в красива принцеса, която ще има всичко, което пожелае. Дори и дворец от скъпоценни ...

mari45

Проза » Другие

919

Майсторство и чувство 🇧🇬

МАЙСТОРСТВО И ЧУВСТВО
През отворения прозорец на ателието влиза свеж въздух. Старият художник е застанал зад гърбовете на двамата си рисуващи ученици. Той следи внимателно и мълчаливо работата на своите възпитаници. Моливите им с тих шум плъзгат заострените си графити по гладката рисувателна хартия. ...

ivliter

Проза » Рассказы

870

В гората 🇧🇬

Вървях сам, бавно и спокойно, към малката къща, която бях купил в гората. От години мечтаех за това и най–после го бях осъществил. Скоро щях да живея сам, далеч от хората, със своите книги, мечти, мисли и вдъхновения. Дори кучето си бях оставил на брат ми. Бях изморен от града, от хората, от техните ...

Rainbow-eye

Проза » Рассказы

1.9K 1

Госпожица Отзивчивост живее на втория етаж 🇧🇬

Госпожа Неблагодарност беше повалена от поредната болест, сполетяла я несправедливо в живота ù. Първо, тя не пропусна да обвини и прокълне целия свят за това. Беше развила някаква кожна алергия към добрините и рога на изобилието, които непрекъснато ù се случваха с години наред. Таман се беше излекув ...

valia1771

Проза » Юмористическая

1.6K 13

Да заколиш агнето 🇧🇬

И за какво ти говорех преди малко? А, да. Някои си мислят, че геологията е скучна работа, ама не е така. Знаеш ли колко много можеш да научиш от камъните? Те приличат на мълчаливите хора, скрили мъдрост в себе си. Само трябва да четеш в душите им, тъй да се каже...
Май не ти е интересно, явно не е п ...

anonimapokrifoff

Проза » Рассказы

1.7K 6

Приказка за лека нощ 🇧🇬

ПРИКАЗКА ЗА ЛЕКА НОЩ
На дъщеря ми, с много обич
Сънуваш ли сега, принцесо? Спиш толкова сладко, както преди години, мое мило момиченце! А аз реших да ти напиша, да ти разкажа една приказка за лека нощ! Реших да ти разкажа за Любовта, която ти вече познаваш и носиш в сърцето си! Чудя се... какво да е ...

Vili1305

Проза » Письма

2.2K

Сърдечно недостатъчно интервю с Любовта 🇧🇬

duffmckagan: Откога те търся за интервю, Любов, но ти си неоткриваема... Къде си?
Любовта: В болница...
duffmckagan: Какво ти е?!
Любовта: Страдам от сърдечна недостатъчност.
duffmckagan: Как така?! ...

duffmckagan

Проза » Другие

1K 5

С аромат на самота и малко обич... 🇧🇬

Пътят е дълъг... А мнения много! И във всеки случай не всички от тях целят твоето добро и щастието ти... Животът ми мина в борба за чуждата радост и удовлетвореност и нито един път не пожертвах хорските усмивки, за да почувствам топлината на своята собствена... А времето мина, както листопадът, койт ...

Monny

Проза » Рассказы

1.5K 1

Съмнението на Алоген II - Харизмата отменя състезанието 🇧🇬

- Който не е виждал младата Азра, не е виждал нищо – спокойните ръце на мъжа я уловиха за лактите и я придърпаха към себе си.
- А когато Азра остарее? – повдигна вежди жената.
Мъжът се приведе над нея.
- Тогава тия, които сме виждали младата Азра, ще тъгуваме за онези, които така и няма да могат да ...

selsal

Проза » Фантастика и фэнтези

1.4K

Спасение? 🇧🇬

Летя като птица. Крилете ми закриват слънцето и съм толкова близо до него, че сякаш ще ги изгори. Високо, горе, светът изчезна под облаците. Всичката мръсотия и гняв останаха там. Сивотата е заменена от розово, розовото на изгрева, розовото на залеза. Нощта вместо да прикрива ужаса, сега е необятен ...

Izida

Проза » Другие

1.3K

Кошери 🇧🇬

КОШЕРИ
С Михалаки работим в неговия пчелин. Кошерите му се намират в много красива местност. Винаги идвам тук с удоволствие да му помагам. Наслаждавам се на красотата на природата, докато работим. И уж идвам да свършим нещо, да се пораздвижим, да се поизморим, а се прибирам вкъщи бодър и отпочинал.
...

ivliter

Проза » Рассказы

970

Осъзнаване - 31 и 32 от първа част на романа 🇧🇬

XXXI
На следващото утро потеглихме за София. Майстор Ильо ни проводи, заедно с чираците си, придружаващи тежко натоварения му добитък. Неговият керван превозваше илядо подкови и клинци за конете на османската войска, която през София се придвижваше към Белград. Ильо беше задължен от кадията, да отка ...

Eia

Проза » Повести и романы

1.2K 12

Не угасвай 🇧🇬

Не угасвай
Тази нощ изгря звезда, по-красива и по-ярка от останалите. Това не е обикновена звезда. Тя се роди в момента, в който ти ме срещна и с всяка изминала вечер тя става все по-ярка, тъй както любовта ми към теб става все по-силна. Светлината ù проникна в сърцето ми и го излекува от дълбоката ...

ThE_vAmPiRe

Проза » Письма

1.5K 1

На доктора, с любов 🇧🇬

Навярно отдавна е минало полунощ. Тази лампа, толкова силна и без абажур, ме дразни. Но няма как да я изгася, нито да я избегна. Не трябва да се движа. А може би вече и не мога.
Сами сме, двете: лампата и аз, забравени... През деня: кръвно, пулс, хемоглобин - на всеки 30 минути, но лекарят от нощнат ...

YannaKaloyanova

Проза » Рассказы

1.8K 21

Рассказы и проза современных авторов

Казвам "Не" 🇧🇬

Случайности за цял живот, част 2 🇧🇬

Скъсаната рокля 🇧🇬

Надежда... 🇧🇬

Въстанието на звездите 🇧🇬

Осъзнаване - 35 и 36 от първа част на романа 🇧🇬

Ще ме откриеш ли? 🇧🇬

Целият ти свят 🇧🇬

Нали сме живи... 🇧🇬

Случайности за цял живот, част 1 🇧🇬

От нас зависи! 🇧🇬

Теза 🇧🇬

Недостигът 🇧🇬

Денят 🇧🇬

Световното по футбол започна 🇧🇬

Лечителят 🇧🇬

Сълзи 🇧🇬

Портрет - 3 част 🇧🇬

Ако ми паднат 5-те милиона лева от ТОТО-то! 🇧🇬

Изгрев и залез 🇧🇬

Осъзнаване - 33 и 34 от първа част на романа 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Силикон, любов моя 🇧🇬

Апатия. 🇧🇬

Кръстница ми е дъгата 🇧🇬

Портрет - 2 част 🇧🇬

Търси любовта в малките неща 🇧🇬

Майсторство и чувство 🇧🇬

В гората 🇧🇬

Госпожица Отзивчивост живее на втория етаж 🇧🇬

Да заколиш агнето 🇧🇬

Приказка за лека нощ 🇧🇬

Сърдечно недостатъчно интервю с Любовта 🇧🇬

С аромат на самота и малко обич... 🇧🇬

Съмнението на Алоген II - Харизмата отменя състезанието 🇧🇬

Спасение? 🇧🇬

Кошери 🇧🇬

Осъзнаване - 31 и 32 от първа част на романа 🇧🇬

Не угасвай 🇧🇬

На доктора, с любов 🇧🇬

Очередь