Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Кошче за душевни отпадъци 🇧🇬

Работя в денонощен магазин. Работя само нощем. Идея си нямате колко „нощни птици” има вечер! Чудиш се тези хора нямат ли дом, където да се приберат и тихо да си легнат? Но… тези хора имат съдби.
Така се превърнах в кошче за душевни отпадъци!
Идва в магазинчето мъж на средна възраст. Взима си биричка ...

marasheih

Проза » Рассказы

1.1K 2

Въздишка. 🇧🇬

Времето е понякога безсилно да ни отбележи в хрониките си. Не се сърдя. Не знам дали си заслужава да бъда запомнена. Искам просто да бъда кратка като поета глътка въздух. И издишана. Бавно. Бих приела живота на една въздишка. Изчезва в смъртите на толкова отлетели мигове. Но винаги е значеща. Помнен ...

take_me_away

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.5K 3

18+ Безстрастност 🇧🇬

Дишаш. Неравномерно, превъзбудено. Животинският ти поглед полепва по тялото ми и го изяжда, разкъсвайки бясно и безочливо всеки милиметър.
Не ме нараняваш. Свикнала съм. Понякога ми се иска да мога всеки път да бъда студена и безразлична.
Среща. За да пием по едно, колкото времето, необходимо за уж ...

kopele

Проза

1.2K 6

За гаджета, любов и други такива… 🇧🇬

Моята приятелка си хвана гадже. Невероятно, но факт. Отдавна бяхме решили, че в рамките на България за нея мъж няма. Тя е страхотна жена, но е ужасно претенциозна. Вечно е недоволна от мъжете. Този грозен, онзи простак, третият пък старец. Даже тя самата при запознанство се представяше – Приятно ми ...

katerina6

Проза » Юмористическая

1.6K 1 5

Букет на снимка/капак 🇧🇬

Шофирам, аз не шофирам – карам, паркирам, слизам, забравям си чантата, връщам се, взимам я, бъркам копчетата, алармата пищи, успявам, оглеждам се, тръгвам, направо хуквам, ще си повърна сърцето от вълнение. Спирам, уж гледам някаква витрина, просто опитвам да дишам, малко, за да не ми личи много, ог ...

gergana-yancheva

Проза » Другие

1.8K 3

Усмихнати очи 🇧🇬

Реката течеше лениво бавно, сякаш всеки момент щеше да спре, уморена от своя дълъг път през планината. Талазите вода се движеха с тих ромон, подобен на нежен женски шепот. По нищо не личеше, че само преди дни същата тази спокойна река се беше превърнала в страховита стихия от излелия се проливен дъж ...

duffmckagan

Проза » Рассказы

1.1K 1

През очите ми 🇧🇬

Как си представях бъдещето ли? Не знам, но мога да ти кажа как бих искала да изглежда. Ако си мислиш, че сега ще изброя клишираните човешки мечти за красива къща, деца и градина, няма смисъл да четеш надолу. Не съм за този свят и това до определена степен винаги ме е правило щастлива. Можеш ли да по ...

up-1-level

Проза » Другие

1.4K 2

Смъртта на коректорката 🇧🇬

Или, както моят приятел, писателят и преводач Рейнол Васкес, казва: “Има много изтънчени начини да умреш от глад. Един от тях е като специалист по български език.”
Кристин Димитрова – “Какво е да си български писател”
Температурата навън падна до минус 20 градуса и втори ден Нина не можеше да стигне ...

anonimapokrifoff

Проза » Рассказы

1.8K 10

Белязана от безкрая 🇧🇬

Бебето ме укоряваше с проницателните си сини очи, все едно знаеше нещо, което криех от останалите. Опитах се да му се усмихна, ала то извърна глава. Срещите ни винаги бяха кратки и сдържани, но поне то не се боеше от изпъкналата на челото ми вена. Тя пулсираше и ме караше да изглеждам като злодей.
О ...

delta_f

Проза » Рассказы

1.9K 1

Изповед (разказ за Джон Смит) 🇧🇬

- Как се казваш, синко? – пасторът ме гледаше някак странно от другата страна на преградата в изповедалнята.
- Джон Смит, отче. – казах машинално и веднага ми се прииска да не бях се представял.
- Откога не си се изповядвал, Джон?
- Това ми е за първи път – и така, както вървеше, е последен.
- Какъв ...

darkwish

Проза » Рассказы

1.2K 2

Лагерът - най-новото продължение 🇧🇬

- Настоящето занятие е ориентирано към подобряване на уменията ви да се ориентирате по карта - каза Сержант, докато раздаваше картите на отделенията. - Зеленият хикс е настоящето ви местоположение, а червеният - целта. Там ще намерите - продължи с обясненията той. - По една черна кутия, която трябва ...

Bersek

Проза » Рассказы

923

Разказ за смъртта и една надежда... 🇧🇬

Валеше, а на тях сякаш не им правеше впечатление. Две жени. Майка и дъщеря. Потънали в красотата на две различни епохи. Притежаваха нужната мъдрост, непокътната невинност... и близост. Eдна последна надежда, за разгадаването на неразгадаемото...
- Тогава, когато изгубиш смисъла, когато изгубиш себе ...

viky8

Проза » Рассказы

1.3K 1

Приказка за двата облака 🇧🇬

Приказка за двата облака
Хари беше седнал на пейката в парка и вече час наблюдаваше кроткото море. Чайките почти не смущаваха сумрачния покой на вълните, а те пък не личеше да се впечатляват от умисления повей на вятъра. Морска идилия. Хари погледна над себе си и видя две облачета. Едното беше бяло, ...

chavdar75

Проза » Рассказы

2.4K

Brothers in arms 🇧🇬

BROTHERS IN ARMS
…These mist covered mountains
Are a home now for me
But my home is the lowlands
And always will be ...

remer

Проза

1.3K

Защо боли? 🇧🇬

... и единствено студеният вятър остана покрай мен, нашепвайки името ти... забравих! Кой съм? Къде съм? Защо съм тук? Някой да ми каже! И ето я отново пронизващата болка, обсебваща и душа и тяло... напомняща, че още дишам... Не знаех, че ще боли толкова много... Защо никога не сме готови за това? За ...

Fire_Angel_87

Проза » Другие

1.4K

Колко 🇧🇬

Голи, докосващи се тела. Дали някой не прокара електричество в тръпнещата кръв в лабиринта на вените ми?
Една? Две? Колко още секунди имам? На колко още имам право? Днес ми се мълчи. Ще ми правиш ли компания? Преди да те няма. Или преди аз да успея да събера смелост да избягам от твоето тръгване. Ис ...

kopele

Проза » Письма

1.2K 2

Усещане за Вселена 🇧🇬

Звездно семейство
Ярката, топла светлина от недалечното Слънце огряваше Зелената луна и нейните многобройни големи и малки съседи.
Те всички безкрайно обикаляха около огромната планета, привлякла ги в своето гравитационно поле от незапомнени времена. И бяха може би най-интересната и любопитна гледка ...

rado-st-92

Проза » Рассказы

1.6K 2

Мрази ме 🇧🇬

Мрази ме! Мрази ме с цялото си черно сърце, мрази ме повече от вчера и по-малко от утре, нека видя огъня в очите ти, когато изричаш моето име, нека видя отвращението, нека усетя нетърпеливост във въздуха, да усетя властта си над теб. Ругай ме в главата си, нека те е яд, че съм на този свят, изпитвай ...

reckless

Проза » Письма

1.9K 1 2

През деня, през нощта 🇧🇬

Година втора.
Мисля, че станах много добър. Развих такъв слух, че ги чувам още като отворят входната врата. Няма начин да ме видят. Няма начин да ги видя. Това е хубаво. Не искам да ме гледат. Не искам да ги виждам. Така ми е добре.
Сигурно има и по-хубави неща от това да седиш на масата и да пишеш ...

truthiseek

Проза » Рассказы

2.9K 5

Билет за Рая 🇧🇬

Билет за Рая
Вратата се отвори. Смъртта влезе, прокара ръка по прашните мебели и застана в центъра на стаята. Усмихна се на увехналите цветя и се вторачи в снимката на камината. Приближи се и я пое в кокалестите си ръце. Огледа лицата, бавно попивайки всяка извивка. Целуна това в средата и постави с ...

wishpin

Проза » Другие

2.4K 3

Фернандо и Мария - 4 🇧🇬

Една история за необяснимите поврати в любовта
(продължение)
7
“Невероятен успех на танцовото изкуство!“ – заглавията на вестниците с едри букви отразяваха грандиозното събитие, което разтърси емигрантската общност в многомилионния град. – “Шоуто, което грабна сърцата на публиката и възпламени душит ...

klemenTINA

Проза » Рассказы

1.4K

Нима 🇧🇬

Нима самоубийството не е просто плах опит да се упражни контрол над живота и смъртта? „Хей, вижте ме, готов съм точно сега! Сега е моментът според мен. Не искам утре или пък вдругиден!” Но според общовалидните правила това просто е грешно. „Не може така, това е грях!” - чух строг глас някъде от висо ...

stanef

Проза » Рассказы

2.1K

Маг Навона, част 5 🇧🇬

Отдавна не ù беше вървяло на клиенти, както този ден, а толкова искаше да остане сама, да си почине и наспи като хората след бурната нощ. Но не можеше да ги върне. Женицата се беше отчаяла, че синът ù, който бил много добро момче, е изчезнал от няколко дни и не ù се обаждал. Търсела го по всички нег ...

valia1771

Проза » Повести и романы

1.4K 15

Реквием за един кроасан 🇧🇬

Реквием за един кроасан
Има малки моменти в този живот, заради които си заслужава да се живее. Например: да прочетеш хубава книга, да се усмихнеш на красиво момиче, да изпушиш добра кубинска пура или да изядеш сутрин един току-що изпечен кроасан с кашкавал в комбинация с ароматно кафе. Боже! Кроасан ...

marco777

Проза » Юмористическая

3.9K 3 34

Криптонската симфония (3-та част) 🇧🇬

Когато излязоха от водата, усетиха студа, предизвикан от лекия ветрец. Те легнаха и започнаха да се припичат на следобедното слънце.
- Досега не се бях забавлявал толкова - каза усмихнато Анди.
- Значи ти е забавно с мен, така ли? - отвърна Лиса.
- Да, и то много забавно.
Двамата се гледаха известно ...

donkooooo

Проза » Повести и романы

1.1K

Гаражът 🇧🇬

Опушеното квартално кръчме всъщност беше гараж. От ония, които изникваха на дълги редици в междублоковите пространства на панелките. Тези гаражи почти никога не се използваха по предназначение. Още от построяването си се превръщаха в работилници и складове за натурии. С растящата цена на тока, в усл ...

zelena

Проза » Юмористическая

4.3K 3 50

Мъж в командировка 🇧🇬

Има един виц, с който бих искала да започна. Прибира се един мъж вкъщи след командировка и какво вижда? В кухнята някакви голи мъже пият бира и играят карти, в хола някакви пак голи мъже гледат футболен мач, въобще страшна лудница. Потресен от видяното, мъжът отива към спалнята, отваря вратата и зав ...

katerina6

Проза » Юмористическая

1.9K 10

Продължение от книгата 🇧🇬

Щото кълките ù бяха дебели. По това време бяха на мода дебелите кълки и заоблени задници. За такива жени мъжете примираха от удоволствие. Мъжът на Парашкева беше невзрачен човечец и тя не можеш да му прости, дето я беше оставил без дете. Влачеше се все с чужи мъже, та да му го върнеше тъпкано, така ...

mari45

Проза » Повести и романы

979 1

"Залезът на едно време" (из поредицата "Някъде на запад") 🇧🇬

РОМАНЪТ НЕ Е ДОВЪРШЕН! ОСТАВА ОЩЕ ДОСТА РАБОТА ОТ НЕГО, НО ВАШЕТО МНЕНИЕ ЩЕ МИ ПОМОГНЕ ДА ГО ЗАВЪРША!
I
Името ми е Джони Саба. Но не е необходимо да ви разказвам биографията си, тъй като нямам особено добри черти, с които да се похваля. Все пак ще научите част от моята история; поводите, поради коит ...

transytania

Проза » Повести и романы

1.3K

Изгубените, част 1 🇧🇬

Част 1
Борис
Август неусетно се търкулна към септември, който за един миг премина в октомври, придвижвайки със себе си черните северни облаци, които развалиха хубавото време в иначе постоянно слънчевата Варна. Дъждът унищожи последните спомени от летния сезон, а в последно време започна да се просму ...

jonnyblaze

Проза » Повести и романы

1.3K 2

Снежанка и Огледалото 🇧🇬

Снежанка и принцът преминаха през портите на палата.
-Огледалце, Огледалце, повтори коя е най-красива на света! - злата мащеха дочу радостни възгласи през прозорчето на стаята си, но те не я интересуваха - важен бе единствено отговорът на огледалото. Винаги най-важно бе огледалото, то знаеше истинат ...

BigPHP

Проза » Рассказы

1.4K 1

Спрете света, искам да сляза. 🇧🇬

Всеки със своята история, своите мисли, своите загуби, победи, открития. Всеки борещ се свободeн електрон в рамките на една безкрайна вселена, чиято същност никой не е осъзнал. Загубени, открити, преродени.
Иде ми да раздера илюзията наречена небе с писък, за да може и утрото да ме чуе. Но съм няма, ...

viky8

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.7K

Мистерията, наречена Живот 🇧🇬

Нямаше представа за времето...
Сякаш нощта поглъщаше и нея, и всичко, клонящо към логика и разумна мисъл. Очите ù странно пусти се взираха и търсеха там, където се простираше нищото. Залъгваха себе си, че търсят доказателство, знак, който да донесе отговорите, които така отчаяно търсеше. Само разбив ...

parfume

Проза

1.1K 1

Дръж ме, докато съм тук 🇧🇬

Един ден няма да бъда тук
Един ден няма да съм това, което съм. Един ден ще имам криле и ще летя с вятъра, защото ще бъда прашинка, ще бъда купчина прах, лутаща се безлично. Един ден няма да мога да прегърна тези, които плачат за мен и няма да мога да се сгуша в топлината на техните ласки, защото ня ...

alexein

Проза » Письма

1.9K 6

Някои основни правила при изневяра 🇧🇬

1. Първото и основно правило е – ако ще изневерявате, направете така, че да не ви хванат. Изневярата не е за всеки. Трябва да можеш да съчетаваш перфектния семеен живот с перфектната извънбрачна връзка.
2. Пазете телефона си – винаги трийте есемесите си, приетите повиквания и набраните номера, разпе ...

katerina6

Проза » Другие

4.2K 1 10

Маг Навона, част 4 🇧🇬

Отново се върна към предишната вечер. На отрезняла глава умът ú започна трескаво да работи. За какво ù беше да ходи на тази тъпа кръчма и да олеква за едното ядене и пиене? Специалното предложение? Ще я правят духовна наследница на Ванга?! Че то такива наследници днес взеха да се люпят като пилци. Т ...

valia1771

Проза » Повести и романы

1.4K 15

Бащина отмяна 🇧🇬

Тя лети ли, лети...
А аз стоя замечтано прехласнат, усмихвам се и си мисля: "Доживях и това!" Доживях бащина отмяна - Сашко ми предложи помощ при внасянето на нарязаните дърва. И започна енергично да хвърля цепениците в дърварника. "На тате отмяната!", продължавах да си мисля и само как не се разхли ...

duffmckagan

Проза » Юмористическая

1.2K 4

Нищо лично за лъва! 🇧🇬

Нищо лично за лъва
Лъвът е винаги пръв - независимо кого трябва да изяде!
Лъвът е красив - въпреки смешната грива!
Лъвът е нежен - въпреки големите лапи!
Лъвът е и нежна душа - въпреки зверския нрав! ...

marasheih

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.3K

Испански дневници(Сляпата и инвалида) 🇧🇬

Сляпата и инвалида
Срещам тук една жена. Наричам я героиня. Не свързвам това с войните, не, тя живее в мирно време, в една развита демократична страна.Не виждам очите и, но я придружава куче, от онези, които придружават слепите хора тук. Я някой да спори с мен за разума у животните!
Тя и то чакат ав ...

Enena

Проза

1.8K 12

Моят вътрешен монолог 🇧🇬

„Отнесени от вихъра на ежедневието си, разсеяни от проблемите, повлияни от околните...
Забравихме да живеем. Забравихме за близостта, а уж всеки от нас я търси. Изгърбихме себе си, правото си да обичаме и да правим това, което искаме да правим. Разнищихме за миг мечтите си, за да използваме въображе ...

viky8

Проза » Другие

2K 2

Рассказы и проза современных авторов

Кошче за душевни отпадъци 🇧🇬

Въздишка. 🇧🇬

18+ Безстрастност 🇧🇬

За гаджета, любов и други такива… 🇧🇬

Букет на снимка/капак 🇧🇬

Усмихнати очи 🇧🇬

През очите ми 🇧🇬

Смъртта на коректорката 🇧🇬

Белязана от безкрая 🇧🇬

Изповед (разказ за Джон Смит) 🇧🇬

Лагерът - най-новото продължение 🇧🇬

Разказ за смъртта и една надежда... 🇧🇬

Приказка за двата облака 🇧🇬

Brothers in arms 🇧🇬

Защо боли? 🇧🇬

Колко 🇧🇬

Усещане за Вселена 🇧🇬

Мрази ме 🇧🇬

През деня, през нощта 🇧🇬

Билет за Рая 🇧🇬

Фернандо и Мария - 4 🇧🇬

Нима 🇧🇬

Маг Навона, част 5 🇧🇬

Реквием за един кроасан 🇧🇬

Криптонската симфония (3-та част) 🇧🇬

Гаражът 🇧🇬

Мъж в командировка 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

"Залезът на едно време" (из поредицата "Някъде на запад") 🇧🇬

Изгубените, част 1 🇧🇬

Снежанка и Огледалото 🇧🇬

Спрете света, искам да сляза. 🇧🇬

Мистерията, наречена Живот 🇧🇬

Дръж ме, докато съм тук 🇧🇬

Някои основни правила при изневяра 🇧🇬

Маг Навона, част 4 🇧🇬

Бащина отмяна 🇧🇬

Нищо лично за лъва! 🇧🇬

Испански дневници(Сляпата и инвалида) 🇧🇬

Моят вътрешен монолог 🇧🇬

Очередь