Скиташе нощем из улиците на града. Беше беден самотник без цент в джоба. Погледът му излъчваше тъга.
Наближаваше Коледа.
От небето се сипеха едри парцали сняг. Студеният вятър ги разпиляваше в различни посоки. Красивите бели кристали падаха усмихнати, покриваха земята, дрехите на минаващите, а сетне ...
Признавам ти умението да мразиш всички бурени. Да ги късаш и хвърляш завяхващи зад гърба си. Признавам ти и силата, и безразличието, и независимостта, с която диво гледаш от високо. Признат по много показатели си. Обаче с целия си интелект си пак глупак. Нямаш усет към цветята и невинността... Късаш ...
Студеният ум, с точен скалпел в костеливите си пръсти, достигна сърцето. То трябваше да затупти. Прецизно завърши операцията и зачака... Вече губеше надежда, когато в залата, незнайно как, се промъкна детенцето на пациента. То погали челото на татко си и го целуна по бузата. О, чудо - сърцето затупт ...
Делфини край Азорските острови
ІІ
%
Липсва ти делфинът, казваш... Че защо? Виж колко ти е подреден домът сега, беше ти омръзнало да гледаш разхвърлени по паркета чорапи! Утре, като замине и синчето, ще стане още по-лесно! Никакво разсейване повече, пълно отдаване на борбата със световната икономичес ...
И докато лежа така, втренчен и сам, се опитвам да открия причината за болестта, празната стая и глада. Връщам се отново и отново в моето “преди”, припомням си думите – собствени и чужди, а действията се опитвам да забравя.
Луна няма, само тъжна улична лампа прегръща в ледена светлина мартенското нас ...
РОЖДЕН ДЕН
Самотни бяха дните и нощите на баба Марта. Но тя работеше и не се оплакваше. Само дето годините натежаха, трудно ги носеше на окуцелите си от ревматизъм крака. Беше се примирила с пораженията в живота – не искаше вече нищо от него. Всъщност трябваше ù съвсем малко – малко топлина. Сега и ...
- Хайде, мърди, стройте се по-бързо!!! - дереше се Сержант. - Айде бре, какви хора сте вие, че не можете една нормална редица да направите?!!! - тук сержантът за момент замълча, колкото да си поеме дъх и след това изрева: - СТРОЙ СЕ!!!
- Някои от нас не са хора - измърмори под нос Но Щен Вълк. - И п ...
Вела книжарката квичеше от задоволство. Днес клиент направи оборот, колкото за месец. Големият глобус, който събираше прахта вече две години и се чудеше къде да го дене в малкото павилионче, днес си намери своя купувач.
- Браво! Браво на Красимирка, тази чудесна млада жена, на нея дължа всичко това, ...
Стоя навън и съзирам звездите в небето, колко са красиви със своя неповторим блясък. Самотна птица премина пред погледа ми, самотна като мен самия. Дръпвам леко дима от сладката пура и се оставям да ме обладае горчивината ù. Стяга ме нещо в гърдите, непозната болка е това. Вятърът подухва леко и ръц ...
Осъденият Дарън Смит отговаряше на първото писмо, което беше получил за двете излежани години затвор от присъдата си. Писмото беше изпратено от седемнадесет годишно момче на име Чарли, хванали го да краде колата на баща
си и за да не го изпращат в изправителен дом, го накарали да контактува със затв ...
Имало едно време, време в далечното минало, в едно несъществуващо кралство, в едно далечно място. Кралството било толкова далече, че никой не можел да стигне до него, а хората, които знаели за него, го описвали като “пътят между небето и земята”. Разбира се, не се знаело кой живее там и как се изхра ...
Мастика
Снощи, както винаги, се прибрах от работа. Съблякох си костюма на Джорджо Армани и си сложиш един анцуг с три черти. Налях си скоч, сложих си лед, малко задимена светлина и си пуснах симфония 15 на Шостакович. Както си отпивах от 18-годишния скоч, изведнъж, съвсем неочаквано, ме засърбя стра ...
Виолета стоварваше яростно дървеното чукче върху червената плът на пържолите и си представяше, че това е поквареното и самодоволно лице на зет ù. Снощи се събуди от стенанията на дъщеря си: “Моля те! Моля те, моля те!” Мъжът ù я биеше и крещеше: “Ще ти сцепя тъпата тиква, мръсна курвалано! Каква раб ...
Изгрев
Слънцето показва пред мен лика си, изписан с кармин. Сякаш възкръсва от собствената си кръв. Покрива безбрежните води с пелерина, обшита с рубини. И за миг снежните платна изникват на хоризонта, като неверен мираж, и сетне изчезват. Този път, за да не се появят отново. Наместо това небето се ...
От незапомнени времена тримата братя живееха надалеч, отделени от света на хората и все пак те бяха самата същност на този свят, към който не принадлежаха. Всяка тяхна мисъл, всеки жест, всеки звук изпълваше сърцата и умовете на хората, даряваше живота им със смисъл или пък ги изправяше пред неумоли ...
Спи. Първото, което чух от теб от много време насам. Спи. Сънят беше дълъг, но беше и далеч по-различен от един обикновен и преживяван сън. Сънувахме с месеци, че сънят ни изглеждаше като ежедневие. А може би и беше.
Повече от 4 месеца минаха в сънуване, за да се върнеш и да кажеш, че спиш. Та аз по ...
Повече от час нотариус Ганчева, под диктовката на осемдесетгодишен достолепен мъж, правеше опити да напише пълномощно. То трябваше най-ясно да изразява волята на нейния клиент. Тъкмо й се струваше, че е схванала мисълта му и я е отразила точно, той така завърташе приказката, че се започваше отначало ...
От страховете ми ме избави, Господи, с враговете си ще се справя!
Градът разпиля улиците си в късния следобед, разпростря ги като огромни пипала, измъкна ги от сенките между сградите, провря ги под мостове и подлези, пролази по надлезите, плъзна ги по бистра и магазини. Напълни ги с народ. Тълпа мно ...
КАТО ЗЕМЯТА
Приятно е да седнеш с приятел на сладка раздумка в слънчевия есенен ден. Лъчите на слънцето галят отпуснатата кожа на лицето и топлината им се разлива на топли вълни по цялото тяло. Прозорецът отсреща трепва - бяла женска ръка дръпва пердето.
- Съседката се е успала тази сутрин - казва м ...
Тази нощ сънувах сън... Сънувах страст... сънувах огън... Събудих се – изплашена... Много ясно си спомнях какъв беше сънят, но не можех да го осъзная... Беше нещо, което смъртно желаех, но не можех да имам... Сънят ми беше Ти...
Защо ли бе ти в моя сън...? Да те видя ли мечтаех тайно, или просто за ...
Каква е тази безизходица в ума ми?
Какъв е този хаос?
Аз... логичната, разумната и подредената...
как се озовах насред нищото... сама?
Някой вика ли там далеч в тъмното? ...
Босо момченце, свито на кълбо като котенце, седи на пейката на спирката. Навън вали. Детето поглежда нагоре. Капките се удрят шумно в покрива на спирката, сякаш собствените му сълзи копнеят да пробият пластмасата и да се върнат при него. Глад, болка и страх. Това изпитва младата още душа. Хората мин ...
ОКТОМВРИ
І
%
Ех, Петкана!
Не си разбрала нищо от това, което ти бях написала преди две седмици! Взела си отделни думи и изрази, сглобила си ги по някакъв свой образец и чак след това си погледнала цялата конструкция. И , разбира се, видяла си това, което ти си искала да видиш, а не това, което аз съ ...
В съседната градина цъфтят слънца – глухарчета и лютичета. А между тях се топлят бели маргаритки и синчец. Жужат пчели, опиянени от мириса на цветя. По живата ограда, по плета... трънките трептят в бяло и ухаят на невинност. В съседната градина детството уж си играе на „дама“, а открива чудо всеки д ...
Ах, ако можех, бих те сготвила. Не бих видяла нищо по-истинско от това да завриш в сърцето ми. Ах, ако можех, никога не бих те пуснала да си отидеш, преди от теб да съм опитала. Ах, само ако можех да се протегна и от тебе да отчупя парче, не по-голямо от крайщника на хляб и ако можех вместо сълзи да ...
Будили ли сте се някога от глад? Не? Тогава няма как да разберете това състояние. Стомахът ти е празен и от това усещане чак боли. Умът ти е объркан и мислите в него са сведени до единствената възможна посока в случая – храната. Най-лошото е това, че си се превърнал в първичен индивид и никак не те ...
Павлето махна с ръка и си тръгна.
Шумна и весела беше карнавалната седмица през февруари. Дюкяните бяха отворени, учрежденията работеха. Личеше си, че е празник. Една година беше минало, но всичко беше по старому. Градът и хората бяха почти същите, освен ония, които бяха си отишли от този свят, а и ...
РОЕНЕ
В края на салкъмовата гора, на полянката, се намираше дядо Христовият пчелин. До него пък, на припек, се ширеше лозето. Там старецът беше направил малка виличка. Още като погледнеше, човек разбираше, че грижовна ръка пипа наоколо. Кошерите оформяха дълги прави редици, филизите на младите фида ...
Не го свърташе на едно място младото докторче и ето че пак излезе да се поразтъпче пред жилищния блок. Отскоро се бе преселило в града и още не можеше да свикне със сивотията. Всичко му се струваше някак тясно и неудобно, като се започне от стаите на апартамента, та се свърши с плочките пред входа н ...
Тази сутрин Денис Иванович се събуди в отвратително настроение. В устата му сякаш се бяха настанили ято изсушени прилепи, в резултат от лекия запой миналата вечер. Беше се омаял с менте, купено от кварталния магазин, който безуспешно се мъчеше да издържи на неравната конкуренция, която го притискаше ...
Can’t keep my eyes from the circling sky…
Някъде на върха на хълма той спря, за да почине. Чак тогава усети пронизващата болка в ходилата си и спря. За минутка. Само колкото да погледне небето. В изначалната необятност на тези толкова прекрасни пластове въздух, той някак си намираше причината за тов ...
КУПЕН ЖИВОТ
Макар да бе ранна пролет, слънцето прежуряше. Хубавото време приканваше хората навън - старци седяха на припек по пейките, а около шадравана в парка играеха деца. Врабците се сбираха на ята, боричкаха се, весело цвърчаха в храстите. Васил и жена му крачеха бавно по алеята. Отиваха на ки ...
Времето беше напреднало. Павлето хвана момичето за ръка и я поведе навън.
- Ше та изпратя до вас, че ей, на. Ного е мрачно и нищо са не види.
Тя поклати глава и двамата тръгнаха. Минаха по Цар Освободител и стигнаха до главния вход на Бунарджика, покрай алпийската хижа. Стръмен, двускатен покрив, че ...
Ще се опитам да ви разкажа едни простички неща, които ме вълнуват, за които ме боли, защото съм човек, различаващ се от другите същества по това, че мога да мисля, да чувствам, да обичам... Ще си говорим за неща, които всеки усеща по някакъв начин и може би се страхува да бъде откровен със себе си.. ...
Баба Висирона бе снажна селска жена. Тя винаги ходеше напето, като царица и гордо носеше забрадката си, вързана по обичайния за своя край начин - с два щръкнали края на върха на главата. Говореше меко и всяко нейно изречение започваше с “Ам че...” Получаваше се нещо като: “Ам че туй, ам че онуй...” ...
Разшава се отрано Дончовата махала, разкърши балканската си снага, а скоро - чак се и задъха, че мъжете плоча наливаха, нова къща строяха. Дончо въртеше лопатата, а потта капеше от челото му, но той и за миг не спираше да си почине. Е-ех, свое гнездо ще свие, дом за чудо и приказ ще направи, а в нег ...
Страховете на фотографа се оказаха напълно основателни, защото само няколко минути по-късно от другия край на апартамента се чуха настървени крясъци. Далия се бе нахвърлила върху Борис, дереше му ръцете, той извиваше китките ù, за да не попаднат острите нокти в очите му. Неуспешните опити да го срит ...
СЕПТЕМВРИ
І
%
Продължавам да търся работа.Упорито седя зад монитора, изпращам обяви, обаждам се на обяви, ходя по обяви...Сякаш не търся място за работничка, а министерско кресло.
През това лято назначения имаше единствено в бюрата по труда, защото молбите за помощи за безработица бяха толкова много ...