Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

* * * * * 🇧🇬

И лежа тук под звуците на дълбока електроника, заслушан в мелодията и отнесен някъде от прекрасните китари, и се чудя защо, по дяволите, не си до мен? Какъв е този свят, който ни държи разделени? Що за глупост – аз искам да си до мен! Искам да те целувам, да те прегръщам, да те любя, да ти разкажа з ...

Chaosmaster

Проза » Рассказы

1.4K 1

Новогодишно поздравление 🇧🇬

Скъпи приятели!
Ние с вас се познаваме задочно и то само чрез този сайт, който ни е предоставил възможността да публикуваме творбите си, да общуваме и обменяме мнения и виждания по различни въпроси от живота.
Творчеството ни е свързващото звено между нас. Щастлив съм и съм горд, че ми е предоставена ...

georgovabc

Проза » Другие

977

Аз и рокзвездата 🇧🇬

Пролог
- Вземате ли този мъж за свой съпруг? – попита свещеникът.
- Да! – получи като отговор.
- А Вие вземате ли тази жена за своя съпруга? - зададе същия въпрос на мъжа отляво на него.
- Да, разбира се! – каза младоженецът. ...

MJJ

Проза » Повести и романы

822

Троянска война в БГ версия 🇧🇬

Най-напред се пусна слух, че лудото Ленче избягало в Троян при местния идиот Парис. Когато, излизайки от кръчмата, посетихме опечаления съпруг, за да му изкажем съчувствие, той се беше насвяткал като змей и лежеше в сламата при магарето. Явно много се е нажалил, завалията.
- Стани бе, Менелае, стани ...

radi.

Проза » Рассказы

1.1K 7

Кошмар 🇧🇬

Спокойствие и тишина обгръщаше сетивата ми, докато... започнах да дишам тежко и нямах сила да изкрещя ,въздухът стигаше до дробовете ми твърде тежък и внезапно отворих очи. Намирах се в кутия, в която не достигаше въздух, така необходим ми за да оцелея. Къде се намирах, какво, по дяволите, беше това ...

alexein

Проза » Рассказы

1.7K 3

Солта и тишината 🇧🇬

СОЛТА И ТИШИНАТА
Солта и тишината. Добавени в малки дози, водят до онази истинска завършеност. Щипка сол и час тишина допълват всяка рецепта и програма за релакс. В малки дози – запомнете! – прекомерната употреба води до необратими последици. Какво става, ако предозираш с тишината? Виждаш себе си? М ...

wishpin

Проза » Другие

1.5K 4

Глад 🇧🇬

Прасетата ядяха. Хранеха се по техния своеобразен начин, съпроводен с щастливо грухтене, когато откъсваха с клокочещите си зурли парче от меката разложена плът. Въпреки че черният път бе обграден и от двете страни със свинарници, явно между тях имаше пролуки, от които извираха все повече и повече пр ...

Radi-Radev

Проза » Рассказы

1.2K 2

За изгревите, залезите и морския бряг 🇧🇬

Колко съм далеч! Мисля, че този път прекалих и отидох прекалено далеч. Сигурно заради омразата към онези вечни дървени философи, които само говорят, говорят, говорят и не само че не излизат от черупката, но още повече се затварят в нея. Може би от егоцентризъм. Може би от страх, може би и заради теб ...

reason_of_life

Проза » Другие

1.1K 2

Надценяването 🇧🇬

Успехът не се измерва с резултата от свършеното, а със степента на овладяване на самонадценяването.
----
"Ние няма да разберем колко можем, ако не опитаме" е призив, който е съвсем верен. Тънкостта на неговото прилагане е в това, най-първо да опитаме да разберем колко вярно можем да се самопреценим. ...

selsal

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.4K

Змеят и момичето 🇧🇬

Змеят огледа хубаво момичето, изпусна облаче сивкав дим през ноздрите си и намести опашката си по-удобно. Чудеше й се. Как може изобщо да мине през акъла на едно такова малко и нежно същество, че може да дойде тук. А и да му поиска ябълката на всичкото отгоре. Каква наглост. Само заради това той вед ...

Heel

Проза » Юмористическая

976 1

Страхливото птиче 🇧🇬

На едно високо, високо дърво птичка сви гнездо. Снесе яйчица и излюпи пиленца. Тя ги хранеше, поеше и те растяха под грижите ù. Започнаха да разперват крилца. Нетърпеливо чакаха първия си полет. Ден-два малките прелитаха с майка си до близките клони. Нямаха търпение да полетят по-далеч.
Само най-мал ...

HariMarSui

Проза » Сказки и произведения для детей

938 1

из "Уроците на Ръмжача" 🇧🇬

- Кажи ми - попита ме една почти безлунна нощ Ръмжачът. - Как съдиш за другите?
Замислих се, защото учителят ми не задава току тъй въпросите си... а вълкът търпеливо чакаше отговора ми.
- Първото нещо - започнах предпазливо аз. - Което правя, едва ли не подсъзнателно е да се поставя на тяхно място и ...

Bersek

Проза » Рассказы

848

Дългият 🇧🇬

- Самотно ми е, бате. Затова пия. За да изгоня самотата. Майка ми викаше да спра, че това пиене щяло да ме убие. Ама аз ù отговарях, че си нямам булка, а на нея все ù пречех, като говоря. Нали е майка, та взела присърце думите ми и ми намери булка. Капка. Сълзица. От мъж недокосвана, грях не познала ...

rarebird

Проза » Фантастика и фэнтези

1.7K 8

Nothing else matters I * 🇧🇬

Срещаха се от два месеца. Всеки ден до късно следобед. В малко кафене на брега на реката. Кафенето беше приветливо. Тясно наистина, ала оживено: половин дузина маси, наредени в неправилен правоъгълник, младежи и девойки от близкия университет и не на последно място вдигаща невъобразим шум уредба. Му ...

Bardejov

Проза » Рассказы

846

Тъгата на крехката душа 🇧🇬

Спомням си как преди войната всичко беше различно. Всеки миг с теб, всяка въздишка, целувките – дълга или кратка, разходките ни. Тогава всичко беше различно, а какво всъщност се промени ?
Дойде студената, жестока война и аз като всеки млад и физически здрав момък бях извикан да участвувам. Зная, ти ...

LordZombie

Проза » Рассказы

898 1

Да намериш своя дом! 🇧🇬

Снегът беше пухкав и лек и галеше лицето. Калина се опитваше да си хване снежинка, но кой знае защо, все не успяваше. Едва докоснали студените ù длани, се стопяваха и се превръщаха в капчици вода. Но пък беше толкова хубаво да си играеш и до танцуваш между тях. Въздухът миришеше на свежо и Калина ди ...

Nelsan

Проза » Рассказы

1.4K 6

Как се сключва сделка - последна част 🇧🇬

Никълъс даде знак на конферансието, един дребен, облечен в жълто-черно трико като оса, който кимна, за да покаже, че е разбрал, при което антените на главата му се разклатиха напред-назад. След като оркестърът изсвири песента до края, осата обяви:
- Моля за внимание! Моля всички за внимание!
Цялото ...

DanyD

Проза » Повести и романы

1.6K 14

Нощен шепот 🇧🇬

Събуждането е на пресекулко-въздишки, малки и кристализирани. Будна съм със затворени очи. За да запазя по-дълго виолетовото си отражение и... мириса на стаята. Където оранжевите отблясъци на залеза се спускаха по ръбчетата на устните ти и търсеха да разпознаят лицето ми из многото сенки.
Усети ли к ...

Ralina13

Проза » Другие

1.4K 1 4

Спомените изплуват 🇧🇬

Спомените изплуват
Всяка сутрин, докато пиеше кафе, тя имаше навика да отваря и чете електронната поща. Голяма част от служебните писма и материали получаваше по този начин и предпочиташе да ги прегледа преди да отиде на работа.
Един ден се натъкна съвсем случайно на едно странно писмо. Беше от типа ...

MilenaMila

Проза » Рассказы

1.2K 3

Налбантинът от Кючук Париж 🇧🇬

- ...Чукаш ли, чукаш ли, бай Раде? – ми вика една лъчезарна принцеса, скачайки пъргаво от гърба на Пегаса. Те тези красиви и еманципирани принцеси все пишат стихове и яздят Пегаси, особено с навлизането на интернет и триумфа на сексуалната революция.
Гледам го нейния Пегас – мамка му, то си е обикно ...

radi.

Проза » Рассказы

1.1K 5

Пътища 🇧🇬

- Ох, тежат ми годините, тежат ми - заоплаква се един ден старият коларски път. - Какъв бях на младини. Препускаха по мен конници, карети с изискани дами и господа, но после движението замря. Започнаха да скърцат по мен само тежки волски каруци, малки каручки с впрегнати магарета. Разбиха ме колелат ...

HariMarSui

Проза » Сказки и произведения для детей

903 1

Край 🇧🇬

... Вятърът в беззвездната нощ брулеше безмилостно лицата на двамата влюбени, които тичаха, хванати за ръка през житата. Бягаха с всички сили, а адреналинът кънтеше във вените им сякаш крещеше, молейки за почивка от всичко това, което се случваше - почивка от страха, почивка от истините, които криех ...

alexein

Проза » Рассказы

1.6K

Соц-филми, Битълс и "Джак Даниелс" 🇧🇬

Старият касетофон пращеше леко. Звучеше "Hey, Jude", а аз мълчаливо изговарях думите с устни. Следващата беше "Yesterday". Продължавах да пея, без да издавам звук - знаех касетата наизуст.
Протегнах се към кутията с цигари. Не че бях пристрастена, просто момент на слабост. Димът блажено се плъзна в ...

devilkin_f

Проза » Рассказы

1.8K 7

Да си обичаш работата 🇧🇬

Георги си обичаше работата. Багерист беше. Това бе учил, това бе и работил през целия си живот. Вече тридесета година караше в рудника. Там се познаваха истинските мъже и затова на Георги му харесваше толкова много. Долу, пред скалата и пред машините всички са равни. Няма значение дали имаш вуйчо вл ...

nofi

Проза » Рассказы

1.5K 2

Четири години след бурята 🇧🇬

Четири години след бурята отново пътувам към дома на сестра си... На първата годишнина бяхме цялата компания и се опитахме да го превърнем в празник, но Краси беше издигнала около себе си невидима стена и не ни допускаше до себе си...
Сякаш беше друг човек. Моята по-голяма сестра, с която винаги съм ...

Довереница

Проза » Рассказы

1.3K 20

* * * Голямото е... 🇧🇬

* * *
Голямото е част от Малкото, защото Малкото е частица от Голямото...

нмг

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1K 3

Рожден ден 🇧🇬

На пънче край пътечка, беше седнало зайче и плачеше. Видя го една катеричка и попита:
- Защо си тъжен, Зайо? Защо плачеш?
- Днес имам рожден ден, а съм толкова самотен. Изгубих се в гората. Не намерих пътя за дома.
- Нямаш ли приятели да ти помогнат?
- Не, никой си нямам. О, аз се страхувам от всичк ...

HariMarSui

Проза » Сказки и произведения для детей

3.3K 1 1

Подарък 🇧🇬

ПОДАРЪК
- Да ти налея ли едно питие? С лед, нали? И как се сети за мен? Сигурно си ми купил нещо за Нова година?! Или мисъл Свише те е осенила тази нощ, ако си си спал вкъщи? Кажи де, защо дойде?
Въпросите й следваха един след друг, докато отиваше към бара, за да му сипе едно малко.
Какво можеше да ...

galinabg

Проза » Рассказы

1.7K 3

Любовта с нощта поражда ден 🇧🇬

Любовта с нощта поражда ден
Залезът се скри, замъквайки със себе си деня с цвят на кехлибарено капучино, примесен с мрак - черен кофеин с горчив шоколад. След като вдигна медноцветната си завеса ,той откри сладкия аромат на лунни цветя. Месечината блесна като оголена кост, около нея се разпиляха кат ...

MoonBeam

Проза

1.3K 2

Тайнството на “Човешката” душа 🇧🇬

Тайнството на “Човешката” душа
Тя вървеше сама в мрака. Улиците бяха пусти. Всичко беше тихо. Целият свят беше утихнал в мръсно-черната нощ. Тя чувстваше пронизващата я самота все повече и повече. Червеното ù наметало се рееше, а качулката ù беше спусната много ниско, закривайки красивото ù лице. Пр ...

Fade-Bloom

Проза » Рассказы

1.6K 1

На Традиционния Трети Коледен Творчески Фестивал... бях 🇧🇬

На Традиционния Трети Коледен Творчески Фестивал... бях
12.12.2009г.
На този ден трябваше да съм на работа. Ако е писано, ще ходя на Третия Творчески Коледен фестивал, ако пък не – здраве. Цяла нощ не бях спала, но сутринта заведох малката на детско парти. Беше весело, гледахме „Диво сафари”, летяхм ...

svetlanal

Проза

1.3K 24

Как се сключва сделка - 24 🇧🇬

Наближаваше Коледа. В „MTS” подготвяха голямо коледно парти. Някой прокара идеята събитието да е организирано като маскарад. На Мелани това й се стори глупаво и несериозно и не възнамеряваше изобщо да ходи на това парти. Не беше се отказала да отиде в Италия, макар че никога не беше ходила в офиса н ...

DanyD

Проза » Повести и романы

1.5K 3

Знаех си, че е ангел! (обновената версия) 🇧🇬

Снегът малко по малко смразяваше нежната природа. Градът потъваше в мастиления цвят на нощта. Само звездите светеха и озаряваха с диамантения си блясък. В едно ъгълче, пред една изоставена сграда, седеше една жена. Прашните улици бяха изцапали лицето й. Сиво като всекидневието й, лишено от многообра ...

otkrovena

Проза » Рассказы

1.3K

Силата на молитвата 🇧🇬

Момчето живееше само със своята майка. Беше труден животът им и когато майката се разболя и легна на легло, стана още по-труден. Грижеше се момчето за майка си - вода да ù донесе, компрес на челото ù да сложи, но много, много тъгуваше. Бдеше над нея и през деня и през нощта. Не знаеше как да ù помог ...

HariMarSui

Проза » Сказки и произведения для детей

1.1K 3

Герои 🇧🇬

ГЕРОИ
Стоя на поста и се ослушвам като гърмян заек. Не, че някой ще нападне погребите, а началникът на караула е фатмак. Някъде от влашките села, а те, нали ги знаеш, умират за служба. Понякога той излизаше извън оградата и там дебнеше да хване войника, поседнал на пост. Ние, войниците, не бяхме про ...

korsar

Проза

813

Преди да заспя... 🇧🇬

Поредният бял празен лист ме чака, за да изпиша всяко негово свободно пространство с меланхоличните си думи. Да запечатам любовта си върху него и вече да не я нося с мен.
А химикалката ми свърши. Поредният тон мастило, излят върху тоновете листи. Изцапа ги всичките тъй кръвожадно, че от тях капе мас ...

sorris0

Проза » Другие

970 2

Отговорът е безвремие 🇧🇬

Безвремие
Отговорът е безвремие.
Лежа, загледан в нищото. Нищо и не чакам. Нищо не бленувам. Нищо не ме задържа. Нищо не е тук. Празен съм. Няма нищо в мене. Къде е то? Къде е нищото? Няма го, а стоя и се вглеждам в него. Огледало. Аз гледам в него. Нищо не виждам. Аз съм нищо? Търся нещо, но го ням ...

MoonBeam

Проза » Другие

1.2K 2

Нощна Варна 🇧🇬

Нощна Варна… Толкова е хубава. Стоя сама на терасата и наблюдавам морето, моста, Галата, сякаш мога да продължавам вечно. Но най-красиви са звездите, толкова много и все пак толкова далечни. Дали и те са самотни, дали и те жадуват сега да са до някоя друга звезда?
Нощта е прекрасна и ми напомня за е ...

albaJ

Проза » Другие

1.3K

Много късичък роман 🇧🇬

„Часовникът бие в полунощ”
Всеволд Гаршин
... --- ... SOS. Това е сигнал за бедствие и всички моряци го знаят, а корабите се отправят в нужната посока. Понятна е тази загриженост на хората. Те са наясно, че там някъде някой има нужда от помощ. Че може би някой умира сред вълните. Че някой се надява. ...

radi.

Проза » Рассказы

1.1K 9

Стратегия в абстрактно време 🇧🇬

Страноприемницата бе тясна за нас тримата. Аз откраднах на шега една кесия със скъпоценни камъни от Екант. Само че той се усети и ме парализира с магия. Лърч през това време успя да преджоби и двама ни. Започна да ни се подиграва:
— Първо ще стана Крадец, а после и Магьосник.
Лърч постоянно ни дразн ...

Radi-Radev

Проза » Фантастика и фэнтези

1K

Рассказы и проза современных авторов

* * * * * 🇧🇬

Новогодишно поздравление 🇧🇬

Аз и рокзвездата 🇧🇬

Троянска война в БГ версия 🇧🇬

Кошмар 🇧🇬

Солта и тишината 🇧🇬

Глад 🇧🇬

За изгревите, залезите и морския бряг 🇧🇬

Надценяването 🇧🇬

Змеят и момичето 🇧🇬

Страхливото птиче 🇧🇬

из "Уроците на Ръмжача" 🇧🇬

Дългият 🇧🇬

Nothing else matters I * 🇧🇬

Тъгата на крехката душа 🇧🇬

Да намериш своя дом! 🇧🇬

Как се сключва сделка - последна част 🇧🇬

Нощен шепот 🇧🇬

Спомените изплуват 🇧🇬

Налбантинът от Кючук Париж 🇧🇬

Пътища 🇧🇬

Край 🇧🇬

Соц-филми, Битълс и "Джак Даниелс" 🇧🇬

Да си обичаш работата 🇧🇬

Четири години след бурята 🇧🇬

* * * Голямото е... 🇧🇬

Рожден ден 🇧🇬

Подарък 🇧🇬

Любовта с нощта поражда ден 🇧🇬

Тайнството на “Човешката” душа 🇧🇬

На Традиционния Трети Коледен Творчески Фестивал... бях 🇧🇬

Как се сключва сделка - 24 🇧🇬

Знаех си, че е ангел! (обновената версия) 🇧🇬

Силата на молитвата 🇧🇬

Герои 🇧🇬

Преди да заспя... 🇧🇬

Отговорът е безвремие 🇧🇬

Нощна Варна 🇧🇬

Много късичък роман 🇧🇬

Стратегия в абстрактно време 🇧🇬

Очередь