Рассказы и проза современных авторов
Дневникът на едно излекуване- част 9 🇧🇬
32
Никой не се обаждаше...
Включих си и мобилния, но...светът бе забравил за мен.
Какво друго ми оставаше, освен да продължа да се мотая из гарсониерата. Не ми се искаше да звънна аз на някоя от приятелките си. В това състояние можех единствено да натоваря и тях. ...
Моята малка русалка - 14 част 🇧🇬
Ключът на любовта (4 глава) 🇧🇬
Глава 4
Ресторант “Дилишъс” бе едно от най-изисканите места в града. Посещаваха го богаташи, бизнесмени, хора на изкуството - с една дума, се радваше на ВИП клиентела целогодишно. Обстановката му беше приятна; още с влизането те лъхваше атмосфера на лукс, комфорт и уют. Не случайно ...
Шега 🇧🇬
Двама от работниците, разтоварващи цимент, спряха да отдъхнат, а третият продължи да работи сам. Дрехите лепнеха мокри на гърба му. Той седна в каросерията на камиона, едва когато тръгнаха за следващия курс. Наметна дочената куртка върху потното си тяло и се отпусна на брезента. Почувства как с ...
Лунна нощ 🇧🇬
В това море от безброй звезди, лутаме се аз и ти и морето беше синьо, синьо като твоите очи...
Знай, погледнеш ли ме ти, като огън сърцето ми гори и жадно за любов мълви: "Красиво е, нали?"
Нека любовта над нас да бди, нека останем до зори, н ...
Зърнена диета 🇧🇬
Всичко започна с магарешкия инат на любимите ми летни панталонки. Бях извадила от гардероба летните дрешки от миналата година и ги мерех една след друга. Всички те се оказаха силно отеснели,(как няма да се свият при тази теснотия в гардероба!), но все пак послушно се оставиха да бъдат ...
*** 🇧🇬
Когато искаме с две думи да изразим какво изпитваме и как се чувстваме, но не схващаме идеята, как всички тези чу ...
Чудесно 🇧🇬
Когато обичам, аз мълча, когато мразя, аз говоря, когато тъгувам, аз руша, когато жадувам, аз летя, когато плача, аз знам, че утре ще се събудя, задъхана, защото отново ще съм те сънувала и ще очаквам да те видя до мен. Но сънищата лъжат, събуждаш се и осъзнаваш, че си останал излъган от пор ...
Ключът на любовта (3 глава) 🇧🇬
Глава 3
Точно в 6:00 ч. часовникът събуди Вивиън, подканяйки я да побърза за първия си работен ден при Ричард О’Брайън. Тя се протегна в мекото легло и стана. Очертаваше се интересен ден и Вивиън се вълнуваше. Трябваше да даде всичко от себе си, за да се представи добре и да не раз ...
Изходът или възхвала на Златния храм - XXI. (роман) 🇧🇬
Дневникът на едно излекуване– част 8 🇧🇬
28
Това, което не ме убива, ме прави по- силна?!
Хич не бях съгласна в момента!
Мотаех се из къщи вече втори ден. Не бях се и къпала, след като оная нощ висях в банята, докато не гъбясах и пак не можах да сваля миризмата на пот от себе си. Така че обявих къпането ...
Дъждът 🇧🇬
Доволен беше дъждът. Щеше да измие всичко и всички. Но... какво е това? Хората разпериха чадъри? Ядоса се и се усили. Много се усили. Капките станаха големи и студени. Земята напоена се наводни. Каква грозна гледка...
- Не, не - си каза дъж ...
Късмет 🇧🇬
Слънцето клонеше към залез. Удължените сенки на прашните дървета полягаха в избуялата край пътя лайка. Цялата улица тънеше в тънкия мирис на билката. Две дългобради кози, изправени на задните си крака, подпираха дувара на Върбановия двор и с настървение прищипваха върховете на цъфналото бъзе. ...
Така се прави 🇧🇬
Ако следваме филмите, момчето трябваше да си къс ...
Загори тенджера...с боб 🇧🇬
Моята малка русалка - 13 част 🇧🇬
Всичко бе готово! Сандра се огледа за последно дали не е пропуснала нещо, но всичко бе перфектно подредено.
- Скъпа, какво правиш още тук? Отивай да се обличаш! Гостите вече пристигат! - Сам бе притеснен - Виж, аз вече съм готов! - беше облечен в черен блейзъ ...
Времената сигурно са полудели - 42 глава 🇧🇬
Изпаднах от съня си с рязко вдишване и с неясно, но твърде силно тревожно чувство. После въздъхнах тежко. “Ден последен”. Това обясняваше всичко. И звучеше като присъда. Бях се събудила в девет, като по часовник. Явно регулярно повтарящите се аларми от предните дни бяха реанимирали някакво подоб ...
Скрита болка 🇧🇬
Сега аз съм тази, която пролива сълзи, преглъщайки болката с усмивка,
борейки се с поредния ден и поредните чути думи...
Преглъщам тихо мъката си, но е толкова трудно пред света да бъда щастлива, а вътрешно да горя... Трудно е да пренебрегвам погледа ти, изп ...
Емигрантско патиланско царство 🇧🇬
Напрежението ме прави tonta (глупава - исп.). Слагам сандалите в кошницата да премина през митницата и ...
Един обикновен час от живота на Никита Сергеев - 1 🇧🇬
В огъня... 🇧🇬
Аз 🇧🇬
Кой съм аз? Тинейджър, изграждащ се човек.
Понякога аз съм лошата невинна, неоценената. Понякога съм обичащата силно, болезнено и никой не забелязва. Понякога плача със сълзи, ридаене, но никой не чува. Аз съм оптимист, понякога реалист. Положително настроен, но понякога отчаян. Аз съм този, койт ...
Начало за чернова 🇧🇬
Дневникът на едно излекуване – част 7 🇧🇬
27
Скочих с широко отворени очи. Болката в тях ми напомни, че съм будна. Сърцето биеше неудържимо, цялата бях мокра и лепкава от пот, чаршафите също.Борех са за всяка глътка въздух, а коремът ми се силеше да изкара съдържанието на стомаха навън...Потта продълж ...
Завой 🇧🇬
Продължение от книгата 🇧🇬
- Що ти е, чедо? Да не са ти потънали гемиите! - рече тя.
- ...
Направи добро да те запомнят 🇧🇬
Цяла седмица отприщеното небе се излива над подгизналата земя. После лятното слънце пекна изведнъж и засмука с невидимите си хоботчета обилната влага. Блеснаха измитите листа на дърветата, светнаха фасадите на къщите, зацвърча веселият многообразен птичи свят. През тази ...
Мечта си 🇧🇬
Еротика... съблечена и недокосната. Невидяна, но п ...
Изходът или възхвала на Златния храм - XX. (роман) 🇧🇬
Песен за теб 🇧🇬
Паранормалните случки в моя живот 🇧🇬
Дневникът на едно излекуване – част 6 🇧🇬
24
Обади ми се моята Калина от Франция!
Вчера са се оженили!
Живееха си добре заедно вече 10 години без брак, даже и дете имаха. Тя не искаше да се омъжва, защото считаше брака за неморален и лицемерен. ...
Съседи 🇧🇬
Неизречено 🇧🇬
Tуй беше, така беше 🇧🇬
История на един живот! 🇧🇬
Мъже 🇧🇬
- Е, не видиш ли, че съм взела, кьорав ли си? Математик с математик, алкохоличка ще ме нарича той. Само алкохолиците пиели са ...
По някое време на нощта, между някои от сънищата 🇧🇬
Говоря ти – мълчиш. Пиша ти – не отговаряш... Знаеш ли коя съм аз? Онази, която никога няма да забравиш! Колкото и самохвално да звучи...
Цял живот ли ще се гоним? Ще се разминаваме по спирки и по гари... И всеки сам ли своята цигара ще пали? Вечно ли ще се търсим в чуждите очи? Н ...