Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Ще 🇧🇬

А може би не искам да вървя напред и всичко да бъде тъй малко и просто - само аз и ти и всички останали, които представляват нищото. И да сме тъй независими в уединението на двустранния ненаписан пакт; и да ни е тъй вятърно безгрижието на студентските шибано скучни години... И да сме така безмилостн ...

KuKli4kaTa{}

Проза » Другие

1.3K 1

Малко котешка Дзеня 🇧🇬

След като наблюдава известно време как нощната пеперуда безумно се блъска в газената лампа, Ко Та Рак си помисли:
"Добре, че пламъкът е покрит, защото иначе сериозно щеше да се опърли!"
- Направи добре сметката този път!
- Оф... да видим сега... хикс приятели... по игрек бутилки... разделено на зет ...

Bersek

Проза » Рассказы

747 2

Светлина в прозореца 🇧🇬

СВЕТЛИНА В ПРОЗОРЕЦА
* * *
Змей спи под камък у Невенини дворове. Невена мама думаше:
Денем я с цветя посреща, - Ой, мале, мила майчице,
нощем и в стая долита. не ми е момче сираче, ...

alistef

Проза

1K 3

Когато. 🇧🇬

К О Г А Т О.
В противоречие с всички правописни правила нарочно сложих тази точка горе, за да попреча сюжета да не се излее целия в заглавието и да се получи разказ само от едно заглавие, но без изложение или, както правилно някои от вас ще забележат, да се получи разказ, но без заглавие. Коректорит ...

APOLON

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.4K 1

Очите... (2) 🇧🇬

... продължение
... В една странна и страшна нощ - когато караницата на мама и татко ехтеше в тъмнината като гръмотевична буря - тя стана и тръгна сама по тихите улици.
Искаше да си поплаче и да намери Очите… Знаеше, че те са някъде наблизо и осъзнаваше, че те са едновременно и от този и от онзи свя ...

veesii70

Проза

1.1K 16

Ден - първа глава - Утро 🇧🇬

Утро
Досадното бръмчене изтръгна съзнанието ми от така наречения сън... Може би все пак с мелодия е по-добре, помислих си и се завъртях по посока на шума, тъкмо преди джиесемът да се разбие с трясък на пода, както всяка сутрин... Или може би не е по-добре...
Прекъснах безплодното си разсъждение, отв ...

viktoar

Проза

2.1K 8

Големият ден не свършва 🇧🇬

Големият ден не свършва
Някой нежно прокарваше език по лицето ми. Беше ми толкова приятно, че не исках да отворя очи и да разваля магията. Представих си Мария по оскъдна нощница, която прозираше като нарязано в ресторант парче луканка. Гърдите ù напираха да разкъсат всякакви ограничения на материята ...

Greg

Проза » Рассказы

2.4K 35

Магарешки бодили по душата 🇧🇬

Сватбари занавлизаха в двора на Найден. Гайди пищяха. Младежът препаса червен пояс и заслиза пешком надолу по хълма, да иска Еленка за жена. Селото ù лежеше в долчинката, близо до река, пресичана на кръст от каменен мост. Млада и крехка, тревата шумеше под краката на Найден. Реката пееше като момиче ...

azura_luna

Проза » Рассказы

1.7K 59

* * * 🇧🇬

Мразеше да става в шест, особено след като си е легнал в два часа. Хапна набързо и излезе. Вървеше подтиснат към спирката и мислеше за снощната Игра, която беше прекъснал на толкова интересно място. Видя как автобуса спря, прие пътниците си и потегли. Можеше да го хване, ако се бе затичал, но го дом ...

scrich

Проза

673 1

Без маска 🇧🇬

Очите й бяха затворени. Една сълза пълзеше по лицето й, бързайки да опари сърцето й. Отново... Отново стоеше сама, изгубена в спомени. Желязната лейди с чупливо сърце. Ах, извинете – то бе на парчета отдавна. Той го счупи и избяга. И тя се мъчеше да избяга – от себе си. Защо слуша тази песен? Защо е ...

Silver

Проза » Другие

1.1K 5

Руди 🇧🇬

Руди
Това е историята на един нехранимайко, който, по добро стечение на обстоятелствата, си живееше доста добре. Та, той, този нехранимайко - който за в бъдеще ще наричаме Руди, не защото е по-кратко, а защото всъщност това е истинското му име - имаше една основна цел. Цел, към която той безусловно ...

Lirik-Kirilov

Проза » Рассказы

1.5K 2

Четвърти Юли - ден на дъ Юнайтед Стейтс ъф Америка 🇧🇬

-
Хора разни. Обикновено сме свикнали да ги делим на “добри” и “лоши”. Но кое е добро и кое е лошо? Вълкът е лошо животно, а заекът - добро, защото първият е хищник. Но ако погледнем от гледна точка на тревата? Вълкът не яде трева..., значи е добър и унищожава “лошите” зайци. Значи всичко зависи от ...

marco777

Проза » Юмористическая

2.9K 28

Сън 🇧🇬

Яви ми се Господ! Той ли беше, друг ли беше? Кой да ти каже? Ама не е и само това. Спях ли, не спях ли, сънувах ли, бълнувах ли?
Стоим с жената на терасата и отпиваме кафе. Опитвам се да и разкажа съня, а пък на - ни разказът върви, ни кафето, ни цигарите. Горчи ми. От всичко. И тоя сън не ми излиза ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

1.2K 3

Страсти и разум /ІІ част/ - Забранена любов 🇧🇬

В последно време Мая често се връщаше в спомените си. И то в едни по-далечни спомени. Вярно, че нещо я насочваше, но сама започна да се чуди... Толкова ли скучен беше станал животът й?! Та тя дори нямаше време да се наспи като хората. Не, не беше скучен - просто беше различен. Имаше други приоритети ...

FRACLA

Проза » Повести и романы

1.1K 11

Можех ... 🇧🇬

Морето от сълзите си можех да преплувам, а сега се давя.
Полето на мечтите си можех да обходя, а сега се губя.
Образа ти можех с часове да съзерцавам, а сега ме няма.
Можех да превържа раните и пак да затанцувам, но вече не боли.
Можех да излъжа, че това не са сълзи, но дъждът отдавна спря. ...

MaRtiTyyy

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

953 2

* * * 🇧🇬

ІІ част.
Минаха години....................
В двореца на императора, на златен поднос, донесоха окървавената ризница на принц Селим. Абгар Велики, вдигна ризницата с две ръце и каза:
- Селим, изпълнява дълга си, както пожелахме!
- Селим, Селим, скъпи мой, детето ми, моето дете! - извика императрица Й ...

galaktika

Проза » Рассказы

1.5K 15

Париж. Дълбоко под земята. 🇧🇬

ПАРИЖ. ДЪЛБОКО ПОД ЗЕМЯТА.
Беше преди 7-8 години. Пътувах с парижкото метро, което ми бе харесало още от самото начало. Защото има свой собствен характер и стил. То криволичи под парижките улици, с пронизително скърцане прави завой след завой, изкачва се и слиза, откривайки пред очите на пътниците с ...

remer

Проза » Юмористическая

1.1K 1

Анкета 🇧🇬

Попитали няколко от редовните участници в Приказките от никъде - "Какво е животът според Вас, описан с една дума?"
Ко Та Рак отговорил:
- Животът е бъркотия - казвайки това, той си поръчал още една чаша мляко с какао.
- Животът е изненада - отговорил Но Щен Вълк и продължил да нагъва от мелбата си с ...

Bersek

Проза » Рассказы

758 4

Змийска пътека 🇧🇬

ЗМИЙСКА ПЪТЕКА*
Всички се скупчиха около стълбището, по което току-що бяха преминали младоженците на излизане от ресторанта.
- Към мене, Рени, към мене хвърли. - подканяха я ту отляво, ту отдясно сватбарите – Не, не, към него, към него, че както е тръгнал, ще си остане стар ерген. Дано намери някоя ...

alistef

Проза

1.2K 5

Изкушението - пета част 🇧🇬

Знаеше, че най-вероятно става жалък. Знаеше, че трябва да се откаже и да преглътне загубата с достойнство. Бе водил спор със себе си в продължение на часове и бе изтъкнал един куп аргументи защо не трябва да си губи времето с хора като нея. И все пак ето го – седи пред вратата ù като последен глупак ...

Grafinia_Liz

Проза » Повести и романы

1.4K 2

Легенда за черния вихрогон 🇧🇬

Живял някога много, много отдавна един черен вихрогон, който волно препускал по неговата тучна ливада. Така и го наричали - Вихрогон. Не бил той кон, като всички останали, а носел в себе си безкрайна мъдрост. Тя била скрита в зеницата на дясното му око. Дарен с безсмъртие, Вихрогон бил готов да дове ...

rarebird

Проза

2K 13

Продължение от книгата 🇧🇬

Атовете спряха пред портата. Колю прокара ръка по гръбнака ту на единия, ту на другия, продължи по шията и издърпа поводите. Разседла ги и поведе към яхъра. Най-сетне беше свободен. Съмненията и тревогите, които напоследък го измъчваха, вече не съществуваха. Тя е негова, сега и за цял живот. Прекоси ...

mari45

Проза

823 1

Цигарен дим над рая 🇧🇬

Ц И Г А Р Е Н Д И М НАД РАЯ
Слушай сега за осите:
Една сутрин още по тъмно отиваме с Митака на риболов и той, отвързвайки лодката, ми казва да не го гледам за лудо, а да скрия добре храната в някоя цепка между скалите, за да не я изядат гларусите. И да си отварям зъркелите да не се намокри храната, ...

APOLON

Проза » Рассказы

1.6K 4

Балкан 🇧🇬

Б А Л К А Н
Беше късен следобед в средата на месец октомври 2007 г.
Бавно напредвах по изоставената улица, която почти цялата бе превзета най-вече от магарешки бодили, но можеха да се зърнат и всякакви други представители на ниската флора, които бяха успели по някакъв си техен начин да пробият асфал ...

APOLON

Проза » Рассказы

1.8K 8

18+ Сън 🇧🇬

Дали сънуваме това, което сме забравили,
Или бленуваме неща, които сме отбягвали?
- Това се случи, докато сънувах, че пия със Сид Вишъс, Джими Хендрикс и, разбира се, с моя добър приятел Франк Запа. Татуираше ме едно приличащо на гном същество, което се пулеше се с жълтокървавите си очи и нервно се ...

stanef

Проза

2K 6

Големият ден продължава 🇧🇬

Големият ден продължава
Бях ударил две бири, за да избистря светогледа, защото довечера трябваше да заведа Арчи при съседката. Онази същата, която винаги си я представях гола. Така и не намерих правдоподобно обяснение на този смущаващ ме факт, макар че прехвърлих набързо целия Фройд, но пък на кой м ...

Greg

Проза » Рассказы

1.3K 22

Страсти и разум (ІІ част) - Мъжете също плачат 🇧🇬

Всеки казва, че първата любов се помни цял живот. Но какво е първата любов? И коя? Онази чистата от детската градина, когато си мислим, че сме влюбени само защото сме играли заедно на мама и тате? Онази, която сме си мислели, че изпитваме само защото той е имал най- прекрасните очи (и между другото ...

FRACLA

Проза » Повести и романы

1.7K 14

Пепито (1) 🇧🇬

Петя, или още наричана Пепи от родителите си, беше 18 годишно момиче, което живееше все още у дома. Тя беше единствено дете в семейството на аптекарката Таня и директора на предприятие Димитър. Родителите ù бяха що-годе заможни хора, можеха да си позволят известен лукс и обичаха да глезят до полуда ...

Kopriva

Проза

818 1

Щракане 🇧🇬

Щрак Щрак Щрак... Щрак... Щрак Щрак... Разнасяше се от съседната стая. Черната Пантера Ра и Но Щен Вълк озадачено се спогледаха.
- Какво пък е това?! - притеснено измърмори вълкът, а после още по-притеснено добави: - Само дано не е някоя гърмяща змия!!! - той изпитваше паника, когато наоколо имаше о ...

Bersek

Проза » Рассказы

896 2

Мунчо 🇧🇬

МУНЧО БУДАЛАТА
Не е масов убиец тоя,
дето трепе `ората по масите!
От спор в кръчма
Мунчо Будалата от село Цигарено димче реши да стане ма- ...

mamomemi

Проза

2.2K 4

Владимир си отиде (wind2008) 🇧🇬

Днес (19 Юли 2009) си отиде баща ми Владимир, когото вие познавахте като wind2008.
През последните месеци вие, приятелите му в сайта, бяхте хората, с които той общуваше най-често (извън семейството ни) и които осмисляхте дните му.
След всяко ново стихотворение той чакаше с нетърпение вашите отзиви, ...

Hadjidimitrov

Проза » Другие

1.7K 33

Криле 🇧🇬

КРИЛЕ
Роди се момче. Едно такова, странно момче, със зелени очи. Ама такива зелени очи не си виждал ти казвам. И с криле* под мишниците, като на пиле... „Чернобилски мутант”, казаха лекарите. Но нещото, което хем изненадваше, хем плашеше Иван и Мария, бе поведението на тяхното момченце. Винаги, кога ...

alistef

Проза » Другие

926 2

Влюбеният ден 🇧🇬

Денят догаряше в мълчание. Казал, каквото беше имал за казване, той изживяваше последните си мигове, потънал в единствената си мечта - да дочака нощта, за да може да я целуне. В неговото съзнание тя беше единствена - каквато е всяка недостъпна жена.
Това не беше първият път, когато се опитваше да вп ...

rarebird

Проза

1.2K 18

Из 'Входните хора' 🇧🇬

- Нямам нужда от теб, върви си!
Как смееше да ѝ го казва, с какво право. Нима не разбираше каква нужда има от нея – единствената, която можеше да го разбере. Откъде дойде това старческо озлобление? И то в такава прекрасна сутрин като днешната. Нищо, нищо не вървеше според очакванията ѝ, вече повече ...

cloudmaker

Проза » Другие

962

Раса 🇧🇬

Един ден в незнаен час за всички останали хора на света, в ума на един странен човек се беше зародила мисълта за смисъла на физическата красотата. И ако погледнем на това едностранчиво, без някаква задна умисъл, то не бихме могли да намерим нищо лошо. Дори напротив! Кой човек, роден до сега, не би с ...

Вирассами

Проза » Рассказы

1.2K 1

Стихия 🇧🇬

Ако се повдигна на пръсти, почти ще мога да видя през малкото прозорче, тип корабно, заплющалата стихия навън. Капките се пльосват някак сърдито по стъклото и бързо се сливат в широка вадичка по острия край на прозореца. В малкото кафене няколко съселяни коментират дъжда, сушата допреди малко и мест ...

kitke

Проза

1.2K 1

Тъпaнара 🇧🇬

Тъпанара винаги вършеше противоположното на това, което беше общоприето. Затова и го смятаха за тъпанар. Времената бяха такива, че скандалното беше станало норма, мекушавостта се приемаше за изява на твърд характер, лицемерието за честност и откритост, а проявите на алтруизъм за абсолютна глупост. Т ...

akonitin

Проза » Рассказы

1.6K 13

Нещастникът 🇧🇬

Нещастникът
Омерзението му нямаше граници. Селото му беше тясно. Хората му изглеждаха грозни и тъпи, каквито си и бяха, дори на селското хоро. Танцуваха сериозно-съсредоточени. Не забелязваха съседната девойка или момък, камо ли цветята по поляната. Казанът с курбана задържаше погледите им. Миризмат ...

Mechok

Проза » Рассказы

1.5K 7

Продължение от книгата 🇧🇬

- Влизай, влизай де! Белким да е за добро - подкани кака Кина. И на късмет да е!
- Кой е тоз мър, Кино? Кат зарекли, идел чак от Пловдив. Надушвам нещо! Май тъдява сватба ше става ?
- Затуй ли си дошла мър, Маро? Чуждите дертища да оправяш. Оправи първом твойта Елка, па тогаз мисли за другите!
- Ти ...

mari45

Проза » Повести и романы

1.1K 1

Надежда 🇧🇬

Понякога животът ни среща с някого...
Един ден, докато сме с този човек разбираме, че той вече е част от живота ни...
Вярваме в това, щастливи сме че сме с него...
Така е всеки ден... всеки час... всяка минута...
Минават седмици... месеци... години... но всичко е както обикновено... ...

PoIsOn`HeArT

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.4K 1

Рассказы и проза современных авторов

Ще 🇧🇬

Малко котешка Дзеня 🇧🇬

Светлина в прозореца 🇧🇬

Когато. 🇧🇬

Очите... (2) 🇧🇬

Ден - първа глава - Утро 🇧🇬

Големият ден не свършва 🇧🇬

Магарешки бодили по душата 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Без маска 🇧🇬

Руди 🇧🇬

Четвърти Юли - ден на дъ Юнайтед Стейтс ъф Америка 🇧🇬

Сън 🇧🇬

Страсти и разум /ІІ част/ - Забранена любов 🇧🇬

Можех ... 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Париж. Дълбоко под земята. 🇧🇬

Анкета 🇧🇬

Змийска пътека 🇧🇬

Изкушението - пета част 🇧🇬

Легенда за черния вихрогон 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Цигарен дим над рая 🇧🇬

Балкан 🇧🇬

18+ Сън 🇧🇬

Големият ден продължава 🇧🇬

Страсти и разум (ІІ част) - Мъжете също плачат 🇧🇬

Пепито (1) 🇧🇬

Щракане 🇧🇬

Мунчо 🇧🇬

Владимир си отиде (wind2008) 🇧🇬

Криле 🇧🇬

Влюбеният ден 🇧🇬

Из 'Входните хора' 🇧🇬

Раса 🇧🇬

Стихия 🇧🇬

Тъпaнара 🇧🇬

Нещастникът 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Надежда 🇧🇬

Очередь