Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Продължение от книгата 🇧🇬

Пред "пианкото" също се трупаше много народ. Върху кръгла маса, с различно оцветени триъгълници, бяха поставени лотарийни билети. Леко завинтена пръчица, с перо на края, се въртеше и перцето докосваше пироните. То спря пред шареното шекерче. До другите пирони се виждаха изсъхнало от стоенето локумче ...

mari45

Проза

2009-06-28T13:07:46+03:00 804

Беше обичана 🇧🇬

Тогава, когато изгубиш смисъла, когато изгубиш себе си, заедно с него...
Тогава... след любовта...
Страхът се просмуква в кожата ти...
Самотата затяга стоманените си окови около душата ти...
Искаш да дишаш, но не можеш... не и без него... ...

hellwoman

Проза

2009-06-28T12:42:35+03:00 1.4K 3

Делфинът, ч. 4 (последна) 🇧🇬

(или как събира Любовта)
Нарекох дъщеря си Жидо - исках името й да носи по малко както от мен, така и от моя мил Дидо. Сърцето ми се свиваше, защото след шест месеца трябваше да се върна при него. Това, разбира се, беше жадуван миг, но как можех да оставя моята малка вещичка? Е, щях да му мисля, ког ...

rarebird

Проза » Сказки и произведения для детей

2009-06-28T12:13:17+03:00 818 5

Медальон в чаша кафе 🇧🇬

Чаршафите прошумоляха като пролетна трева. Голото тяло на Магдалина се плъзна леко по тях. Червените й къдри пролазваха по съблазнителния овал на развълнуваната от ласките гръд. Стана, изпъвайки копринените чорапи по меките бели бедра. Нахлузи късата черна рокля, някак по навик, за да не е съвсем го ...

YAVOR_A_STEFANOV

Проза » Эротическая

2009-06-28T00:20:34+03:00 2.4K 10

Думите ни: утре и много преди утре. 🇧🇬

Думите - за пръв път спокойни и честни, за пръв път без убийствена ирония и многозначни изречения, не довели до разбиране.
Думите - какво направих, за да е различно, какво осъзна, за да загърбиш любовта си към себе си, надделяваща над тази към мен, къде е причината, за да признаеш това, което чакам ...

яаа

Проза » Другие

2009-06-27T22:26:54+03:00 1.1K 1

Дано не бъде късно! 🇧🇬

Две красиви момичета. Къси поли. Токчета. Грим и червило. Като кукли се движат и всички след тях се обръщат. Гледат ги и им се чудят как може да са толкова красиви, но никак щастливи. Седят всяка вечер на пейката в парка и смеят се, не защото са много щастливи, а защото галона в ръката е празен почт ...

FiRe_LaDy

Проза

2009-06-27T17:55:35+03:00 1.1K

Духове и хора 🇧🇬

Мрачни са дълбините на моята душа. В мрак е осеяно цялото ми съществуване. Аз съм сянка,която броди без да намери покой за себе си. Може би ти си единствения, който е способен да ме види. Но с какво си по- различен от другите хора та ме забелязваш, та виждаш и невидимото? Дали това не значи нещо? А ...

AnTiHrIsTa

Проза

2009-06-27T17:41:14+03:00 1.1K 2

Какво съм аз... 🇧🇬

Какво съм аз....
... за теб
Аз съм тръпката, преминала през тялото ти, когато потънало в спокойствие спи...
Аз съм малката струйка вода, стекла се по брадичката ти, сякаш избягала от нещо важно, което предстои...
Аз съм последната капка от дъжд буреносен, която свенливо докосва лицето ти, което, кой ...

Леа-Естер

Проза » Другие

2009-06-27T17:23:12+03:00 1.1K 2

Мрачни спомени 🇧🇬

Мрачни спомени
Там, откъдето идваше тя, емоциите бяха нещо долно, безполезно, нищожно.
Тя обичаше тези, които трябваше и помагаше на тези, които не заслужават дори един нейн поглед, усмивка и, още по-малко, една нейна сълза.
И всеки път тя се раздаваше, страдаше и чувстваше със и за всички тях. Но т ...

florinda92

Проза

2009-06-27T15:43:00+03:00 1.2K

Под сенкята на капата 🇧🇬

“Ода на глупако”
“Под сенкята на капата”
Пишат, че този де – бюрократо – бил от века. Де бре, яз сум си от памтивеко! Ке субереме, па че се сберем – те го целио свет.
Нищо не ми е свидно, само дека ще си дам акъло, дето що си требе и да му го налееш на човеко, па друго ти не требе! И сум си язе “вен ...

WIK

Проза » Юмористическая

2009-06-27T15:39:31+03:00 1K 1

Сънувах себе си... 🇧🇬

Момичето седеше срещу мен...
През сълзи разказваше за него, за това, колко го обича и колко го мрази, колко много иска да си го върне, въпреки че знае, че да са разделени е по-добре.
Бяха прекалено силни... Не правеха компромиси. Просто се обичаха... въпреки всички, въпреки всичко... Но най-вече въп ...

hellwoman

Проза

2009-06-27T15:03:50+03:00 1.2K 3

Добро и зло 🇧🇬

Добро и Зло
"Всички дела - и добри, и лоши
намират своето място в света"
Вантала (китайски философ)
Елина беше само на дванадесет, а вече беше разбрала, че смъртта е част от живота - наскоро бяха погребали майка й и баща й. ...

rarebird

Проза

2009-06-27T14:53:04+03:00 1.2K 13

Лятна еротична импресия 🇧🇬

Краката й бяха пухкави бели облаци, талията - жива амфора, гърдите й - едри и здрави планини, шията - лебедова, очите - синьо, безпощадно небе, а косите й - спуснати върбови клони.
А душата й беше храм.
Прекръстих се и влязох.
Беше красиво. Като в приказка. Не трябваше да го правя. Едва сега го разб ...

purko59

Проза

2009-06-27T00:30:16+03:00 901 6

Човек без магия 🇧🇬

Мелиса сътвори свещ и я закрепи на едно клонче, горе-долу на височината на гърдите си. Свещта бе полупрозрачна, създадена от магия, но пламъчето ù бе достатъчно ярко, за да виждат добре лицата си. Маркус се вгледа в очите на Мелиса и се опита да прочете мислите ù. Познаваше хора, които наистина влад ...

Radi-Radev

Проза » Фантастика и фэнтези

2009-06-27T00:16:27+03:00 1.5K 1 1

Мразя 🇧🇬

Мразя
Мразя, когато се надявам, но напразно. Мразя да обичам, но да не признавам. Мразя, когато се правя, че не забелязвам нищо, а пред очите ми е всичко. Мразя, имайки нужда от нещо невъзможно за мен, което в действителност е напълно реално. Мразя, когато се възползват от мен. Мразя, когато се опит ...

mimsity94

Проза » Другие

2009-06-27T00:05:50+03:00 1.2K 1 1

Днес и утре в живота на един зависим 🇧🇬

Днес и утре в живота на един зависим
Пак гледаш през мен, а не ме виждаш, с поглед отнесен, зашеметен. Въобще съзнаваш ли, че още съм тук?
"Има ли смисъл, щом няма значение?" питал си ме толкова пъти и двойно повече съм ти отвръщала, че не знам .
"А ще останеш ли?" бе следващият въпрос и аз винаги о ...

an.invisible.girl

Проза » Другие

2009-06-27T00:01:12+03:00 977

Ръцете на мама 🇧🇬

Милена се приближи седна до леглото на мама и рече:
- Здравей, лельо Ленче, с теб май цели две години не сме се виждали.След това хвана изтощената слабичка и трепереща ръка и я целуна. Помилва я по лицето, както се милва болнаво малко дете, и я притисна към себе си.
- Виждаш ли на какво съм заприлич ...

dimi49

Проза » Рассказы

2009-06-26T23:59:40+03:00 4.1K 15

Силует 🇧🇬

Под нежното сияние на юлската луна, един тъмен силует прибяга плашливо по протежението на мрачната улица. В тези часове никога не можеш да си сигурен дали е човек, или котка. За мен беше просто силует. Черно-белезникав, тук-там проблясващ. Реших, че трябва да е било жена - беше прекалено дребно, за ...

eX_girl

Проза » Рассказы

2009-06-26T23:48:29+03:00 1.6K

Някъде във времето 🇧🇬

1.
Голото поле края града беше мъртво. Така безжизнено изглеждаше, че сякаш тук никога не е имало живот. А според картата е имал многобройно население. И първото нещо като дума, която дойде на ума на Алексия, когато пропълзя до ръба на скалата, беше:
– Гробище!
Обрасли в сухи стърнища остатъци от ка ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фэнтези

2009-06-26T23:46:35+03:00 1.4K

Мен си търсил 🇧🇬

Луна... Небе... И пак същата тъга...
ако кажеш, ще тръгна с дъжда,
ако кажеш, ще отлетя с лекия повей на вятра,
ще потъна в завесата на нощта
и не ще ме видиш никога! ...

s3r3nada

Проза » Другие

2009-06-26T23:37:41+03:00 1.2K 1

Ловецът на пеперуди (глава 3) 🇧🇬

Глава III
Един живот
След като преминаха през свода на храма и изоставиха зад гърба си набучените свински глави, гледката пред тях не се подобри – напротив тягостната атмосфера се засилваше. Навлязоха във вътрешността, където мрака се беше настанил трайно, като единствено бавно умиращата светлина на ...

caterpillar

Проза » Повести и романы

2009-06-26T23:30:26+03:00 1.9K 3

Как умират птиците 🇧🇬

Те бяха две свободни птици, които си летяха безгрижно в гората. Бяха плахи, наивни и млади, особено женската, когато събраха в едно сърцата си, за да станат завършена цялост.
В онази пролет гората се листеше в цялата си красота. Двете влюбени птици си избраха най-старото и стабилно дърво и си свиха ...

Жулли

Проза » Рассказы

2009-06-26T18:28:22+03:00 1.8K 24

Студено е... 🇧🇬

Студено е и аз съм тук.
Мрачно е, но аз съм тук.
Гробовно тихо е, а аз винаги ще бъда тук.
Страшно е, а мен ме няма.
Крещиш, докато потока от любов, проправящ си път към сърцето ти, не пресъхне. Тишината кънти в думите ти. Защо не ми го каза преди? Когато още можех да съм твоя? Сега съм чужда и далече. ...

MaRtiTyyy

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2009-06-26T17:13:13+03:00 941 1

Тихо 🇧🇬

Тихо, чу ли ти какво прошепна моята душа, а искаш ли да ти разкрия мислите си аз сега? Дали ще ми повярваш, че си лягам вечер и сутрин ставам с мисълта само за едно момиче, а то е толкоз нежно, с коси от кехлибар и кожа нежна, сякаш е листенце на кокиче?!
Притихнал аз в стаята стоя и мисля как чувст ...

maikal

Проза » Письма

2009-06-26T17:04:30+03:00 1.7K 3

Продължение от книгата 🇧🇬

Изминаха седмици, месеци. Кехлибарено-кафевите листа на чинарите потрепваха като звънчета по дърветата и с лек, ефирен танц се приземяваха. Подгонени от северняка, подтичваха по тротоара, за миг поспираха, наново литваха, пак се плъзгаха, докато най-сетне намираха покой.
Христо Данов научи Колчо на ...

mari45

Проза » Повести и романы

2009-06-26T12:52:04+03:00 899 1

В мен... в него... 🇧🇬

Той никога нямаше да е мой изцяло... Знаех го! Мразех го заради това. Мразех и себе си заради глупавата си слабост... мразех се, че чувствам...
Тишината, която кънтеше ударно с нашата песен... Тази , която той мразеше. Влудяваше се всеки път , когато му показвах, че познавам всяка частица от него... ...

hellwoman

Проза » Рассказы

2009-06-26T12:41:02+03:00 1.4K 2

Величествените 🇧🇬

Величествените
Тя стоеше там, между тях - Величествените.
Те бяха високи и жестоки като огромни гранитни статуи, но не - те бяха скали с каменни сърца.
Тя стоеше между тях – вцепенена от страх.
Караха я да се чувства нищожна, смазваха я с присъствието си и правеха съществуването й безсмислено, сякаш ...

florinda92

Проза » Другие

2009-06-26T12:22:37+03:00 681 1

Есенна вечер 🇧🇬

Беше млада есенна вечер - мургава, с дъх на узрели плодове, с глас на обречени птици и с маслинени очи, чийто тъжен поглед проникваше плахо в душата ми и тя потръпваше. Тази прелестна девица притежаваше необикновеното вълшебство на природата, което притежаваха почти всички жени - да омагьосва със св ...

purko59

Проза

2009-06-26T11:49:25+03:00 1.1K 17

Моето послание към природата 🇧🇬

Беше зима. Снежно бяла покривка беше паднала над гори и поля. Виждаха се само стъпките на хората и животните по снега.
Аз съм птица, като всички останали, но в един януарски ден се случи нещо необикновено, нещо което остави вечен спомен в мен...
Летях из гората и се наслаждавах на зимната "картина". ...

candy_girl_13

Проза » Рассказы

2009-06-26T11:28:42+03:00 3K 1

Къщата на самотните 🇧🇬

Къщата на самотните
…и аз се обърнах, и погледнах скалата и знаците;
знаците гласяха САМОТА.
Едгар Алан По
Една стара, запустяла къща... цялата обрасла в бръшлян, с напукани стени, ръждясали улуци, провесени страховито надолу... със затворени кепенци... цялата потънала в самота и тишина... обвита в ...

svetlioo

Проза » Рассказы

2009-06-26T10:51:24+03:00 1.7K 3

Машенка 🇧🇬

На Теодор Иванов - с благодарност и уважение!
От месеци ме мъчеше творческа суша. Не можех да напиша и ред. Станах заядлива и кисела. И преди да падне жертва някой невинен, метнах раницата, вързах връзките на бойните маратонки и поех към планинското село.
Пристигнах в ранния следобед. Вратата на сел ...

inakrein

Проза » Рассказы

2009-06-26T00:39:13+03:00 1.8K 22

Точки и многоточия 🇧🇬

Тази вечер ми е странно.
Неканени нахлуха толкова спомени и мисли. Немското радио, което бог знае от къде тръгна на компютъра ми, ми навява толкова спомени и мисли, мисли за миналото, бъдещето и настоящето. Мисли за хора. Които изчезнаха от живота ми, но зная, че скоро ще се появят. Още когато ги ср ...

~iSkRiCa~

Проза » Письма

2009-06-26T00:01:44+03:00 1.9K 1 4

Милошев 🇧🇬

МИЛОШЕВ
– Жив ли е още Милошев – попитах Адаша, когото не бях виждал от 10 години.
– Не знам – каза Адаша. – Голям образ.
Двамата замълчахме. Образът на Милошев изплува из битието или небитието и се заклати към нас.
В едната си ръка дългата фигура на Милошев носеше вечното си сако, а в другата – веч ...

Раш

Проза » Рассказы

2009-06-25T21:30:39+03:00 1.2K 1

За бракa, папагалите и пурите 🇧🇬

За брака, папагалите и пурите
Седяхме с другаря Аврамов (викахме му така, защото навремето баща му бе член на ЦК) на маса, огъваща се от мезета и пиене. Бяхме разхвърляли по чиниите парчета луканка, филе, пастърма и суджук. Дебело нарязани, та като ги хапнеш -да ги усетиш, а не като тия ресторантски ...

Greg

Проза » Рассказы

2009-06-25T21:30:39+03:00 1.4K 26

Обирът 🇧🇬

Мрак. Лека мъгла се стелеше ниско над земята. Тишина. Гробна тишина. Храстите и дърветата правеха много добър параван. Така, даже и да минеше някой покрай оградата, нямаше да ги види. Потеше се като прасе, а беше адски студено. Клечеше като патка, не дишаше, а кракът му трепереше. Защо, защо го беше ...

LSDeka

Проза » Рассказы

2009-06-25T21:23:45+03:00 976

* * * 🇧🇬

СЪОБЩЕНИЕ
Вчера вечер натоварих фамилията в семейния миниван и запрашихме към Фичоза. След 18.00 ч. слънцето вече не огрява плажа и почти няма хора, но водата е стоплена от деня, а пустотата предполага хубава скара между камъните. Често през летния сезон там е нашият малък морски ресторант. Докато ж ...

AppeaRance

Проза » Юмористическая

2009-06-25T20:48:34+03:00 1.6K 2

Дъждовен ден 🇧🇬

Навън валеше. Дъждът отмиваше калта от улиците, локвите бяха безброй, а капките падаха безмилостно по земята. Всяка от капките имаше свой път, своя цел. Сякаш дъждът беше изпратен от някого, за да помогне на хората и да ги пречисти. Но никой не разсъждаваше така, никой дори не обръщаше внимание на в ...

eyesss

Проза » Рассказы

2009-06-25T20:42:43+03:00 1.5K 3

Бяг 🇧🇬

Тя тичаше. Макар и да не съзнаваше какво точно се случва, инстинктът й я караше да се носи като вятъра. Обхваната от див ужас пресече отъпканата горска пътека и се втурна отново в гъсталака. От двете й страни стволовете на дърветата и надвесените клончета се размиваха в една зелено-кафява стена, но ...

jeditte

Проза » Рассказы

2009-06-25T20:36:42+03:00 1K 1

Поток на мисълта 🇧🇬

Поток
на мисълта
Уважаеми читателю,
Отметни поглед за малко от този разказ и погледни през прозореца на своята стая. Какво е времето?
Сега, като гледам навън, установявам, че вали. Небето е прихлупено над земята, черни облаци са го опасли, ситни капчици дъжд падат бавно надолу и постепенно намокрят ...

svetlioo

Проза » Рассказы

2009-06-25T20:24:27+03:00 1.4K

Строго секретно 🇧🇬

Да не се чете от хора, които нямат чувство за хумор и неплатени данъци!
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна.
Запознах се съвсем случайно, в едно изискано заведение, с три дами от висшето общество. Понеже не съм искала съгласието им да опиша тази история, съм променила до неузнавае ...

svetlanal

Проза » Юмористическая

2009-06-25T17:51:43+03:00 1.9K 49