Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Бялата сянка 🇧🇬

БЯЛАТА СЯНКА
Вървя и гледам в краката си. Зад мен е галерията. Слънцето си прави шега, блестейки в очите ми. Не виждам повече от метър напред. Някой ме посреща:
-Как е? Добри резултати имаш в работата, току виж и за награда те предложим. – Едва сега познах комсомолския секретар на рудника. Зевзеците ...

korsar

Проза

935

Безсъние 🇧🇬

Надявам се, че не очаквате това да е поредния "слънчев" разказ за любов и тем подобни. Дори и да има любов разказът няма да е "слънчев", няма да има радост, няма да има усмивки, нито щастлив край. Даже не знам какъв ще е краят. А вие знаете ли какъв ще е? Не... представете си, предположете и ще види ...

loreto0o

Проза » Рассказы

1.2K 1

Части 🇧🇬

- Извинете, това ли е магазинчето за душù?
- Резервни части за душù. Да, това е.
- А цели душù нямате ли?
- Е, изпадат понякога, ама не са за Вас.
- Така ли? И защо да не са за мен? ...

Апостолиция

Проза

1.2K 7

Без заглавие 🇧🇬

В онзи слънчев ден се случи нещо - нещо, което накара светът ми да се преобърне. Пред училището стоеше новият ми клас. Аз бързах да се запозная със съучениците си...тогава я видях за пръв път.
Усетих как нещо трепна в мен. За няколко секунди стоях като прикован, но се опомних, приближих се към нея и ...

*Dark_Girl*

Проза » Рассказы

1.2K 2

из Разходки в гората 🇧🇬

Времето този ден било идеално за разходка в гората, при това не като ония дни, когато ти се струва, че времето е идеално за разходка, а като започнеш да се разхождаш се оказва, че не е точно така - или ще е прекалено горещо, или ако е валяло - ще е още прекалено кално, а кой ще му е приятно да се ра ...

Bersek

Проза » Рассказы

2.2K

Кум 🇧🇬

-Та викаш, по съвест. По съвест, ама тя, проклетата, е от женски род. Измамна е. И аз някога, по ония времена, кога всичко знаех и всичко можех, тогава кога по шумките пикаех, та и от тая работа шум да се дига, нещата все по съвест ги решавах. Трябваше да стъпя с бос крак на въглен, та да разбера, ч ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

936 1

Един непораснал романтик (11) 🇧🇬

Един непораснал романтик (11)
През прозореца виждам само непозната блондинка. С жест искам разрешение да вляза. Преминавам през антрето и преди да попитам за Елена, тя и колежката й изскачат зад гърба ми от страничната стаичка. На поздрава ми отвръщат с поглед, който преминава през мен все едно, че ...

razlichen

Проза » Повести и романы

846

По следите на ревността или Притча за нея 🇧🇬

На тази маса, на която толкова пъти ми е сервирала вечеря, пили сме по ракия, а накрая сме сривали всичко на земята и сме се любили до припадък. До зори, че и до пладне. Или до следващата вечеря, в която сме претопляли остатъците и пак сме правили луда любов. На масата. И сме се омазвали до уши в ма ...

Romanov

Проза » Рассказы

1.5K 4

Продължение от книгата 🇧🇬

- Керано, крий са чедо, идат!- подкани кака Кина.
Някой извика. След него музикантите засвириха, извиваха зурлите. Кларнета на Алито се открояваше над всички.
- Влизийте, де, влизайте! А добре сте ми дошли!- обърна се към годежарите тя и се доближи до Кольо.
- Това Кольо е за теб- и наметна върху ра ...

mari45

Проза » Повести и романы

919 1

Корабокрушения на остров Откровения - 2 🇧🇬

Светлана
”Не трябва да пия толкова, това трябва да го запомня някак. Много ми вреди. Като се напия и-и-и... здравейте, мъже! А се оказа, че е заразно. Я, Миа и Марко! Пак ще се пие, ще има сватба, браво, лошо нема. Но не трябва... Какво не трябва?! Цепи ме яко главата. И тая палма... как хубаво целу ...

GreatCompany

Проза

1.2K 19

Обсебване - Горещо 🇧🇬

Катя влезна в апартамента си, бавно, нетипично за нея, остави чантата, събу се, като през цялото време гледаше в една точка. Спря за секунда , държейки едната обувка в ръка и все така бавно продължи. Макар и да очакваше оста от случилото се, нещо я притесняваше. Само да знаеше какво! Странно й е сто ...

FRACLA

Проза » Повести и романы

1.4K 23

Пито - платено 🇧🇬

ПИТО - ПЛАТЕНО
Цигареният дим на валма се напластяваше върху бедната ми глава. Влезлият отвън не може да види и крачка навътре. Разнасях сервитьорската табла. Само по вдигнатите пръсти на някой знаех какво се иска. Постоянна клиентела. От една маса се вдигнаха няколко ръце. Това беше нов сигнал... З ...

korsar

Проза

1.7K 1

До татко 🇧🇬

Само ако знаеш, тате, колко много ми липсваш във всеки един миг… Измина цяла една година, през която болката от отсъствието ти се увеличава с всеки изминал ден… Толкова имам нужда от теб, имам нужда да ме гушнеш и да ме утешиш, че нещата не са толкова лоши, колкото изглеждат; че, щом сме заедно, нищ ...

Sw3eTyTo

Проза » Письма

7.9K 5

Голям ден, големи неприятности 🇧🇬

Голям ден, големи неприятности
Беше дълга седмица, на която не му се виждаше края. С Мария го играехме платонично влюбени, но целувките, които ми подаряваше щедро, като милионер, не ме успокояваха, а само палеха пожари в мен, които гасях с обилно количество водка. Помагаше, но само докато си легнем. ...

Greg

Проза

1.2K 14

Продавачът на сенки 🇧🇬

Самотен и застинал. Безчувствен и студен. Животът му зависеше от ужаса, който изживяваше сега. Стоеше, той, в безбрежна теменужена празнота, обвит в гъст дим. Блуждаещ и празен поглед, сякаш смисълът на живота му беше изгубен. Стоеше прав, сякаш беше от восък, блед и изпит. Сломен и отчаян, всяка ся ...

Moon0girl

Проза » Другие

1.6K 11

Песента на авлигата 🇧🇬

Някъде към началото на лятото в двора дойде една птица. Красиво нещо. Цялата в жълто. Като пламък. Само контурът на крилата ù в черно. Поразходи се по тревата и подскочи. Подплаши я кучето. На другия ден пак дойде. Все по-дълго се застояваше. Скастрих песа и той не скачаше като дойде. После стоеше п ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2.1K 1

из Приказки от никъде 4 🇧🇬

- Сянка - повика Но Щен Вълк приятеля си.
- Мм?
- Това вече е странно, дори и за място като това! - поклати глава вълкът.
- Кое? - учуди се сянката.
- Как така кое?! - възкликна Но Щен Вълк и посочвайки с лапа огромната риба, плацикаща се в Не Чак Толкова Големия Вир, каза: - Този кит естествено! ...

Bersek

Проза » Рассказы

1K 1

Неосъществена среща 🇧🇬

Залезът на слънцето се отразяваше във бистрото езеро. Тя стоеше на брега и чакаше с усмивка някого. Тъй радостно момичето въздишаше и гледаше залеза. В очите ù искреше любовта. Приятно разсеяна, тя отпусна краката си във водата. Радвайки се на малките жабки в езерото, тя се обръщаше често назад с оч ...

tedinkata17

Проза » Рассказы

1.6K 4

Животът 🇧🇬

Приятелството между мъж и жена е сложно нещо, ако са имали и нещо повече. Понякога любовта може да е дори по-силна и удовлетворяваща, ако е построена на основата на истинско приятелство. Без значение какво ще стане, без значение какво е било, да сте "само приятели" не означава крачка назад. Може да ...

cenitel

Проза » Другие

1.5K 3

Аз някъде там 🇧🇬

Не знам дали имам душа. Със сигурност ще се намерят поне сто човека, които съвсем аргументирано ще докажат пълната липса на такава при мен. От тия, другите, които все намират начин да ме изкарат по-черна и от дявола. Даже понякога по-черна, отколкото самата аз се изкарвам. Та според другите ми е лип ...

Апостолиция

Проза

1.2K 4

Пълното щастие е мит за наивници 🇧🇬

Пълното щастие е мит за наивници
в памет на Т. – вечната
Петък вечер. Тина и Илиян седяха в градината на вилата си, хванати за ръце. Нежни птичи песни приветстваха любовта им. Лек ветрец развяваше косите на Тина, а Илиян се смееше и обсипваше ръцете ù с целувки.
Той беше с десет години по-млад от не ...

rarebird

Проза » Рассказы

1.4K 19

Продължение от книгата 🇧🇬

СВАТБАТА
Днес е петък. От ябълката на двора Кольо отряза по-якичък клон за припореца. Събра малко зелени клонки и здравец и той се превърна в нагиздена невеста, която кършеше тънката си снага и развяваше бялата си забрадка.
В къщата на Керана беше шумно и весело. Младите бяха се скупчили и пееха: "З ...

mari45

Проза » Повести и романы

1K

Цикъл 🇧🇬

Днес ми писна от всичко и всички. Стресът ме убива ясно и безкомпромисно. Трябва да се махна от всякъде и да отида никъде. Вече съм ходил там - в мислите си. Чувствата са неясни спомени от бъдещето. Чувствам, че крещя през стиснатите си устни. Чувам го ясно с нагризаните си от червеите уши. Късен сл ...

stanef

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.5K 1

Как се сключва сделка - 11 🇧🇬

Нещо я погъделичка и тя се намръщи в съня си. Обърна се, но усети досадното гъделичкане на друго място. Отвори очи и малко объркано се огледа. Денят прозираше през светлите завеси и напираше да влезе през прозореца. На края на леглото седеше Пит и прикрепяше пълна табла.
- Добро утро! – гласът му зв ...

DanyD

Проза » Повести и романы

2.4K 5

Преходът - част 3 🇧🇬

Иво чувстваше как тези думи засядат някъде дълбоко в него и предусещаше, че никога няма да го напуснат.
Част трета
Човекът с ореола стана и изрече за последно:
- Знай, че и Тук, в хранилището на вечния живот, всеки продължава да бъде
подлаган на изпитания. С теб ще се видим след ден, след десет или ...

APOLON

Проза » Повести и романы

1.5K

Ах, морето! 🇧🇬

И това лято се разминах с морето. За причините не ми се говори. Еeх, доброто старо време... Няма да забравя август на 82-ра. По случай дипломирането аз и сестра ми получихме подарък - карта за море в Китен. Попаднахме на страхотна компания – все млади и навити хора от София. То не бяха щури купони н ...

feia

Проза » Юмористическая

1.6K 22

Мокачино с лед - Част 2 🇧🇬

Мокачино с лед
Част 2
Беше август... Една от онези спокойни, задушевни летни нощи.
Амалия се събуди, треперейки. Пак бе сънувала него.
Единствения, който се вгледа нахално в наглия ù поглед и видя много повече, видя всичко... ...

hellwoman

Проза

1.3K 1

из Записки от кръчмата - Правила, изключения и техните причини 🇧🇬

- Ти добър вълк ли си, Но Щен Вълк? - попита една вечер Кух Че Реп.
- Добър съм в това да бъда вълк - отговори му вълкът.
- Ахам - кимна премъдрият и обръщайки се към Ко Та Рак, продължи да пита: - А ти, Ко?
- Аз не съм толкова добър в това да бъда вълк - сви рамене котакът.
- Ахаам - проточи Реп. - ...

Bersek

Проза » Рассказы

843 1

Още е същото 🇧🇬

Знам, че не повярва в истинската любов.
Помниш ли, когато под дъжда те целунах?
Помниш ли как ти обяснявах как изглежда залеза?
Как вятърът ми говореше за теб, не знаеш.
Помня, преди време, ти спря дъха ми само с поглед. ...

cenitel

Проза » Письма

1.3K 1

Страшното е след любовта 🇧🇬

Всеки човек има право да бъде обичан... всеки има нужда от любов!
Има нужда да знае, че за някой той е целият свят... че някой брой всяка изминала минута без него и чака с трепет всяка следваща среща, със свито от радост сърце и подкосени колене! Всеки иска да знае, че има човек до себе си, който за ...

s3r3nada

Проза

1.9K 1

Дъжд по никое време (II част) 🇧🇬

"Стоп! - светна сигнална лампичка в главата ми . - Откъде-накъде кучета и то - зелени! Навярно това е той, моят човек!"
Набрах дадения номер, неспокоен в себе си. "Ребусът се нарежда прекалено лесно - пресметливо помислих на глас. - Остава и девойчето да живее в съседен вход, и да се е прибрало вече ...

Bardejov

Проза » Рассказы

754 3

Обсебване - Заподозрените 🇧🇬

Когато събранието приключи, началникът нареди на един от униформените да се свърже с петимата заподозрени и да ги уведоми, че ще бъдат извикани на разпит. На друг заповяда да се обади, където трябва и да издейства заповеди за задържане, ако е необходимо. „Някой може да реши да не съдейства на разсле ...

FRACLA

Проза » Повести и романы

1.1K 14

Приключението 🇧🇬

Приключението
Автобусът летеше по пътя като бяла чайка. Пътниците весело разговаряха. Марко стискаше кормилото на новия Мерседес-Бенц Ситаро - автобус по маршрут София-Варна. Моторът пееше. Всички уреди на голямото командно табло показваха нормална работа на системите. Шофьорът весело си тананикаше ...

marco777

Проза » Юмористическая

2.6K 27

Отмъщение 🇧🇬

ОТМЪЩЕНИЕ
Летният ден се разполови и жегата си казваше думата. За един съм много стар, а за друг в разцвета на живота. От горещината едва вървя. От шест месеца съм вдовец, затова очите ми шарят по всяка аптекарка, която ме обслужва. Червя се от срам, напразно търся лек – нещо да ме направи голям мъж ...

korsar

Проза » Юмористическая

909 1

Преходът - част 2 🇧🇬

- Сега, сине, аз ще си тръгна, а ти внимавай какво ти казва Ани. После, след като свикнеш, ще си бъбрим с теб колкото ни душа иска – и жената с роклята на цветя се стопи.
Част втора
Ани се изправи, поприглади поизмачканата си ученическа униформа и го
погледна в очите:
- Убеди ли се? И с мен беше так ...

APOLON

Проза » Повести и романы

1.4K

Нощ 🇧🇬

Кое е по-прекрасно от лятната прохладна нощ? Един миг, прекаран с любимия, един миг прекаран с приятели? Не, няма нищо на този свят, което да замени лятната нощ. Да седиш кротко на прозореца или верандата, да се взираш в мрака, без да знаеш какво се крие в него. Да гледаш как коли осветяват само за ...

Bunny91

Проза » Другие

1.1K 1 1

Как се сключва сделка - 10 🇧🇬

Взираше се в лицето й, от което бяха останали сякаш само очите. Толкова се беше смалило, че те изглеждаха още по-големи. Под тях имаше дълбоки тъмни кръгове. Закръглените й скули се бяха стопили и розовият цвят бе станал жълтеникав. От очите й закапаха сълзи и той я прегърна. Ръцете му усетиха тялот ...

DanyD

Проза » Повести и романы

1.5K 6

В университета - модерна жена ще ставам 🇧🇬

Реших аз един ден, че ще ходя да се записвам в университет. Гимназията криво-ляво я избутах, ама ей на - за висше се настроих. То хората казват "било модерно" пък и не можел бил човек без него да проспИрира. Та качихме са на каручката аз, мама, тате, баба, деде и лелинчо. Тате рече, че знаел няк'ва ...

unknown_lady

Проза » Юмористическая

1.2K 3

SMS Великден 🇧🇬

SMS Великден
През прозореца нахлуваше жълт и топъл априлски следобед. Галя взе оранжевия си мобилен телефон и написа съобщение:
Hristos voskrese! Pojelavam ti mn. mn.
Спря се. Колебливо оправи voskrese на vaskrese. След това оправи mn. на mnogo. Какво да му пожелае? Трябваше да е нещо, което да му х ...

Ладида

Проза » Рассказы

2K 5

Необичаен пир 🇧🇬

НЕОБИЧАЕН ПИР
Пролетното слънце беше нагряло гърба ми. Върху десетметровия навес се препичах като котарак. През бинокъла гледах към пътя, в очакване обяда, ту към румънски бряг. Върбите са потопили косите си в стоманено сиви води на Дунав. По-нататък се виждат залети от пролетното пълноводие сини ог ...

korsar

Проза

895

Рассказы и проза современных авторов

Бялата сянка 🇧🇬

Безсъние 🇧🇬

Части 🇧🇬

Без заглавие 🇧🇬

из Разходки в гората 🇧🇬

Кум 🇧🇬

Един непораснал романтик (11) 🇧🇬

По следите на ревността или Притча за нея 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Корабокрушения на остров Откровения - 2 🇧🇬

Обсебване - Горещо 🇧🇬

Пито - платено 🇧🇬

До татко 🇧🇬

Голям ден, големи неприятности 🇧🇬

Продавачът на сенки 🇧🇬

Песента на авлигата 🇧🇬

из Приказки от никъде 4 🇧🇬

Неосъществена среща 🇧🇬

Животът 🇧🇬

Аз някъде там 🇧🇬

Пълното щастие е мит за наивници 🇧🇬

Продължение от книгата 🇧🇬

Цикъл 🇧🇬

Как се сключва сделка - 11 🇧🇬

Преходът - част 3 🇧🇬

Ах, морето! 🇧🇬

Мокачино с лед - Част 2 🇧🇬

из Записки от кръчмата - Правила, изключения и техните причини 🇧🇬

Още е същото 🇧🇬

Страшното е след любовта 🇧🇬

Дъжд по никое време (II част) 🇧🇬

Обсебване - Заподозрените 🇧🇬

Приключението 🇧🇬

Отмъщение 🇧🇬

Преходът - част 2 🇧🇬

Нощ 🇧🇬

Как се сключва сделка - 10 🇧🇬

В университета - модерна жена ще ставам 🇧🇬

SMS Великден 🇧🇬

Необичаен пир 🇧🇬

Очередь