Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Помниш ли? 🇧🇬

Помниш ли, когато се срещнахме за пръв път? Ти ми се усмихна, а аз те подминах с поглед студен. Вбесих те, нали?
Помниш ли, когато ми даде полско цвете, а аз го оставих да изсъхне, защото не беше красиво? Натъжих те, нали?
Помниш ли, когато ми призна, че ме обичаш? Целуна ме, а аз си тръгнах. Нарани ...

MaRtiTyyy

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2009-06-21T19:55:50+03:00 1.3K 18

... но не знам за какво съм жив 🇧🇬

Сърцето ми плаче за теб с черни кървави сълзи . Разбрало, че любовта вече я няма , то не спира да тъжи. Вече я няма и искрицата любов, която беше останала помежду ни. Останаха само напразните копнежи, дълго пазени в сърцето ми. Вече нямам сили да се събуждам, защото знам, че, дори погледите ни да се ...

Justify

Проза » Письма

2009-06-21T19:48:31+03:00 1.7K 2

Момчето (продължение) 🇧🇬

Момчето
(продължение)
Беше хубав пролетен ден. Слънцето грееше високо в небето, а лекият ветрец охлаждаше трудолюобивата челяд на нивята. Бай Саво беше седнал на един камък в двора си и гледаше доволно към работещото пред очите му момче, кимаше одобрително и го насърчаваше с някоя и друга похвала. Ж ...

Rasha

Проза » Рассказы

2009-06-21T19:35:09+03:00 2K 4

Моите пет костюма 🇧🇬

Когато бях в гимназията, баща ми работеше в ДИП ”Витоша”. Беше изпаднал в немилост и изкара там няколко години. След работата в Радио София това си беше чисто понижение, изглежда по партийна линия. Като го знаех какъв беше принципен и с непрегъваем гръбнак, никак не ме учудваше, че се е случило. Спи ...

lubara

Проза » Рассказы

2009-06-21T18:43:05+03:00 1.1K 14

Театър, водка и още нещо 🇧🇬

Театър, водка и още нещо
От малък исках да бъда критик. Много обичах да критикувам. Критикувах майка ми, че не готви като хората. Баща ми, че сипва лимонада във виното и го разваля по този начин. В по–късен етап подхванах гаджето, че носи панталони, при положение, че краката й заслужаваха да бъдат и ...

Greg

Проза » Рассказы

2009-06-21T17:58:51+03:00 1.6K 24

Слънце и камък 🇧🇬

Слънцето печеше и без това сухото му тяло, но чувството за свобода мобилизираше енергийните резерви на младия организъм и движеше напуканите, оковани нозе. Денонощия бе стоял сред блатния камъш, криейки се от преследвачите, но дочакал триумфа на волята, на неистовото желание за свобода. Влачеше крак ...

andyboy

Проза » Рассказы

2009-06-21T17:41:22+03:00 1.1K

Делфинът, ч.3 🇧🇬

(или как станах Майка)
Една сутрин се събудих в нашия подводен дворец и всичко около мен беше по-мокро от обичайното. Дидо плуваше наоколо и лееше сълзи. Нямаше смисъл да го питам какво се е случило - времето ми за връщане на сушата, в Света на вещиците, беше дошло. Стана ми тъжно, но отговорността, ...

rarebird

Проза » Сказки и произведения для детей

2009-06-21T17:07:40+03:00 959 6

сънища 🇧🇬

Затвори очи и се остави на топлината на дъха ми... Представи си нежността, с която езикът ми докосва устните ти... Трепереща от страст, желая да изследвам всяка част от твоето тяло...
НО НЕ БЪРЗАМ...
Нежно целувам върха на ушенцето ти, за да го накарам да ме чува дори и когато мълча... Потръпваш от ...

pety7812

Проза » Письма

2009-06-21T16:22:55+03:00 1.6K 2

Приятели и в Панагюрище 🇧🇬

12.06.2009 г. Тръгваме за Панагюрище. Сборен пукт – домът на Мая Попова, гл. редактор на сайт Откровения. В този дом колко срещи на сайта са ставали, чет нямат. Срещата е в 14.00 ч. Аз пристигам в 14.01, това не е закъснение. Натоварихме багажа и приключението започна. Зад волана – Мая, навигатор – ...

svetlanal

Проза » Рассказы

2009-06-21T00:03:47+03:00 2.2K 49

Малък соцетюд 🇧🇬

( по действителен случай)
България през 80-те. Социализъм. Развит!
По улиците - хора, облечени в конфекция - грозни, еднакви дрехи.
По пътищата - Жигули, Москвичи, Трабанти, тук-таме някоя Волга.
Пред блоковете - много деца, играят на ластик, топчета, жмичка, народна топка... ...

моменти

Проза » Юмористическая

2009-06-20T23:42:29+03:00 1.7K 23

Чудя се... 🇧🇬

На преуважаемата г-жа Лажова
Чудя се дали осъзнаваш колко те обичам... в моменти като този, когато бягам до магазина по плажната си рокля и с две празни бутилки от бира, само защото си се оплакал колко ти се пие. И аз, суетната, отивам веднага, без дори да се погледна в огледалото, без дори да измия ...

Рима

Проза » Рассказы

2009-06-20T23:06:39+03:00 1.8K 18

Легенда. Разрушаването на Крупник 🇧🇬

Легенда. Разрушаването на Крупник
В цветущата долина, прорязвана от пълноводната Струма, обградена от четирите планини Рила, Пирин, Влахина и Малешевията съществуваше могъщата Крупнишка епископия.
В зората на инвазията османските пълчища превземаха де що могат, мирното население не закачаха, непревз ...

Войнов

Проза » Другие

2009-06-20T20:23:22+03:00 1.8K 8

Изкушението - втора част 🇧🇬

Есен.
Нежни паяжини, летящи във въздуха.
Огромен парк, пропит с цветове, рай за окото на чувствителните към нюансите.
Хладен, свеж вятър, който немирно играе с косите ти и палаво флиртува с листата, разкъсвайки многоцветната им черга.
Сиви облаци, сиви като морето в бурен ден, сиви като крилете на г ...

Grafinia_Liz

Проза » Повести и романы

2009-06-20T20:11:01+03:00 1.2K

Продължение от книгата 🇧🇬

Клетото животно, изглежда беше разбрало нещо и това го накара да спре. Колчо държеше в ръката си китка зравец. Той се приближи до него и сложи китката между ушите му. Старото животно, като че ли предугаждаше някаква опасност и ускори хода на кръговите си движения.
- Добро утро, байо Яне - изрече мом ...

mari45

Проза

2009-06-20T20:08:16+03:00 777

Светлината 🇧🇬

Винаги щеше да си я спомня такава - дребна, кокалеста, с блед тен и прозрачно-сини, почти безлични очи. Тези очи, обаче, водеха свой собствен живот. Те гледаха някак странно напред и - като че ли - малко над всичко, което я заобикаляше.
Тогава той, Франц Екенбауер, беше само на двадесет и пет. Все о ...

rarebird

Проза

2009-06-20T20:04:08+03:00 1.5K 9

* * * 🇧🇬

Когато дойде вечерта и ветровете тихо веят,
когато дойде лято и звездите в небесата греят,
когато стъпките ми леки към тебе тихо идват
и утрото нашепва, че очите ще те видят,
тогава, мили мой, за тебе си мечтая, и утрото ми бледо ...

izmislenatapoetesa

Проза » Письма

2009-06-20T19:47:30+03:00 1.4K 1

Сириус 🇧🇬

Послание от тройната звезда Сириус.
============================= Ще се опитате ли, мили приятели, да го
разгадаете ?
Да - това е нова технология
от - древни до бъдещи дни, ...

Karaman

Проза » Фантастика и фэнтези

2009-06-20T19:46:09+03:00 918 8

Затворникът 🇧🇬

Беше около пет следобед. Християнският празник все още изсипваше тълпи от хора пред църквата, които влизаха и излизaха с цветя, пречистени от вярата в чудото на мига. Просяците пред храма цял ден изсипваха благословии и протягаха пластмасови чашки към богомолците. Към армията майки с бебета и възрас ...

inakrein

Проза » Рассказы

2009-06-20T19:43:00+03:00 1.1K 8

Неизпратено 🇧🇬

Здравей, Миличко!
Започвам с банално приветствие, но все още не знаеш, че те наричам Гадняр.
Днес не дойдох на литературното четене. Не се оправдавам. Не исках. В главата и мислите ми е преуспяващ хаос.
Прибрах се отчайващо изморена и преситена със сини краски. Ходихме на плаж с децата. Сега сме мал ...

stef_bobi

Проза » Письма

2009-06-20T19:35:14+03:00 2.6K 21

Вълшебникът от улица рибарска 🇧🇬

"Мъжът обича с очите,
жената обича с ушите...”
Това го е казал някой много задълбочен философ, който или нищо не е разбирал от човешка психология, или е имал предпочитания към собствения си пол.
Кой съвременен мъж бе, философе мъдър, гледа и вижда?! Ми той на пет водки става пръв сред мъжете и единс ...

desi.mandradjieva

Проза » Другие

2009-06-20T19:29:45+03:00 1.9K 6

Един непораснал романтик (8) 🇧🇬

Един непораснал романтик (8)
Наближава полунощ. Жена ми, завита с одеяло на дивана, машинално сменя каналите на телевизора. Аз съм в другия ъгъл на стаята - на канапето до компютъра. Неделя вечер, както много други... но не е...
Вече цяла седмица пред очите ми е черно, на душата ми е черно и не мога ...

razlichen

Проза » Повести и романы

2009-06-20T19:19:35+03:00 973 2

„Час велик” - литературен анализ 🇧🇬

„ЧАС ВЕЛИК”
В час велик на мощ духовна,
на величествен подем
посред бурята световна
ний живеем и растем. ...

ioana_mishel

Проза » Литературные очерки

2009-06-20T18:59:29+03:00 2.5K

Ефектът на комара 🇧🇬

Димитър Димитров
Ефекта на комара
Беше 21:45ч, когато таксито спря пред красивата жилищна сграда в един от най-баровските квартали на Лондон. Том Рамок слезе от него, плати на шофьора, оставяйки солиден бакшиш и се отправи към апартамента си. Това, наглед обикновенно действие, предизвика учудени пог ...

durak

Проза » Юмористическая

2009-06-20T16:19:34+03:00 1.6K 3

Втора част 🇧🇬

Да, това е - все не съм доволна, все злъчна и то защо, защото тази скука ме убива. Макар, че не съм сигурна дали и тя не е поредното ми извинение, за да мога да се радвам на мойто блаженно мързелуване! Но все пак шанс, малшанс. И мързелуването е скука.... мисля, че то е най-голятата скука!
Муза, тал ...

yulia

Проза

2009-06-20T11:58:26+03:00 1K

Човек 🇧🇬

Всеки ден, когато се разхождаш по улицата какво виждаш?
Аз виждам безкрайност от хора, всеки от които гонещ своята цел, незаинтересован от другите, преминаващи край него, немислещ за нищо друго освен за блясъка на собствените му цели.
Аз виждам море от хора, всеки от които различен, уникален, човек. ...

Nely

Проза

2009-06-19T15:55:55+03:00 673 1

Една аксиома 🇧🇬

По едно време усетих, че не съм сам - отворих очи, за да видя какво иска натрапникът.
- Здравей, Сянка - поздрави ме вълкът.
- Здравей, Ръмжач.
- Какво правиш? - учителят ми рядко проявява любопитство, следователно въпросът му е или част от днешния урок, или поне прелюдия към него.
- Чуй дишането на ...

Bersek

Проза » Рассказы

2009-06-19T15:51:58+03:00 811 3

Мултифункционално 🇧🇬

Два дни по-късно
Радвам се, че не съм сам. Защото от време на време така се усещам, а усетя ли се, завалява дъжд.
Два дни по-рано
Ходя по улицата и се давя в пошлост и миризма на овце-хора. Тя е една такава, почти неописуема, но позната на всеки, същевременно никой не се причислява към миризливците. ...

БезликКомик

Проза

2009-06-19T15:50:03+03:00 1.1K 7

Феята учи английски 🇧🇬

Не знам защо, но през годините упорито се съпротивлявах да уча английски език. Може би ме дразнеше хегемонията му. Хората около мен зарязваха всичко и се юрваха да покриват различни нива, докато моя милост беше пас. Но накрая съдбата ми скрои хитър номер. На човек му се случвало това, което най-силн ...

feia

Проза » Юмористическая

2009-06-19T06:59:28+03:00 2.5K 42

Алената кръв на живота 🇧🇬

Привет, мой нероден сине! Аз съм твоят баща – нещастен и безсилен, след няколко часа вече няма да съм сред живите, затова ми се ще да ти разкажа как стигнах до това положение на предсмъртна агония, та поне ти да успееш да се справиш с тежката участ на човека, наречена живот.
До скоро бях щастлив и и ...

LordZombie

Проза » Рассказы

2009-06-19T00:56:20+03:00 944 3

Младият Кольо и случката при минарето 🇧🇬

Младият Кольо и случката при минарето
В историята на българския фолклор са се запазили няколко песни (най-вече от Пиринския край), в които по един изключителен начин са се запазили спомените и легендите за Кольо войвода и неговата безстрашна чета.
Малко се знае обаче за живота на Кольо преди да стан ...

ivandavidov

Проза » Юмористическая

2009-06-18T22:24:54+03:00 1.4K 3

Изкушението - първа част 🇧🇬

- Суета на суетите, всичко е суета! – дълбокият, кадифен глас, придружен от заразителен смях стресна леко девойката в черната рокля. Тя се извърна рязко, кукленските ù къдрици прошумоляха, очарователни в своята непокорност, а плътните ù, пухкави устни се свиха в театрално нацупване. Скръсти ръце пре ...

Grafinia_Liz

Проза » Рассказы

2009-06-18T19:59:43+03:00 1.2K 2

Педиатрична комисия 🇧🇬

Днес петнадесети юни 2009 година преживях един невероятен куриоз с участието на дъщеря ми Виктория.
Всичко започна миналия понеделник, когато прекрасната ми дъщеря се разболя и отидохме на лекар. Нашата педиатърка доктор Груева ни изпрати на специалист „Уши, нос и гърло“ и аз реших да не ходя някъде ...

liulina

Проза » Рассказы

2009-06-18T17:42:10+03:00 3.8K 2

Продъжение от книгата 🇧🇬

Когато Якомидис се завърна от Париж, донесе на момъка термометър. Хачик го окачи на стената, който не помръдна павече от там.
От кафене "Двадесети век" някой високо бъбреше. Група яки мъжляги наддаваха цена. Комарът за тях беше истинска страст. Луди пари пръскаха. По цели нощи играеха покер и поняко ...

mari45

Проза » Повести и романы

2009-06-18T17:40:41+03:00 885

Миг 🇧🇬

Трамваят изскърца и заби на място. Колкото и свикнали с тази обичайна маневра на обществения транспорт, от пътниците този път имаше възмутени. Показаха го предимно пълните лелки със заети с тежки торби с провизии ръце. Нямащи възможност да се закрепят здраво, те бяха прелетели огромно разстояние, оп ...

kozleto

Проза » Другие

2009-06-18T17:27:12+03:00 782

Един работен ден на Времето 🇧🇬

В полезрението на Времето попадна нов живот. То си помисли:
- Я, ето още един ненормалник, който върви срещу законите на физиката. Вместо да се разпада, като всяка нормална материя, той се развива. Пак ще ми се отвори работа.
И времето започна рутинни процедури по вкарване на нарушителя в правия път ...

Яким

Проза » Юмористическая

2009-06-18T15:40:42+03:00 987 6

Това е моята меденка 🇧🇬

- Това е моята меденка! - настоя Сянка.
- Не е - възрази Но Щен Вълк. - Моята е!
- Сигурен съм, че допускаш някаква грешка - не се съгласи с приятеля си човекът. - Защото много добре помня, че точно тук оставих меденката си.
- Да - съгласи се вълкът. - Но и аз оставих тук своята меденка.
Точно тогав ...

Bersek

Проза » Рассказы

2009-06-18T15:24:49+03:00 767 1

Преследване на любовта 🇧🇬

ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ЛЮБОВТА
(хумористична миниатюра)
По стъпките те следвах, любов, но по време на секс-турнето ти те изгубих.
:-) :-) :-)

otkroven4o

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2009-06-18T11:24:20+03:00 1.5K 9

Театрални Небивалици 🇧🇬

Зад кулисите на мрачната постановка Смърт, се разиграваше трагедията на Живота, който беше откъснал първата круша от последното ябълково дърво.
Животът беше цъфнал и всеки искаше да обере плодовете от есенните му клони.
За това той ги вдигаше нависоко в небето, докато мрачният Клоун, негов приятел - ...

DevilAgony

Проза » Другие

2009-06-18T10:43:39+03:00 901 6

Драскачът 🇧🇬

Д Р А С К А Ч Ъ Т
„Непрактичен драскач”- тези думи в устата на жена му го шибнаха като казашка нагайка, точно по време на резонния обяд, съставен от зеле с ориз, хляб и... няма друго. Вечерята се знаеше предварително: ориз и домати, само където не се хранеха с клечки като китайците. В интерес на ист ...

andyboy

Проза

2009-06-18T10:06:55+03:00 1.3K 4

То 🇧🇬

Няма да забравя това създание, което слабо наподобяваше жена. Нарекох го То, заради липсата на принадлежност към пол, раса и каквото и да било човешко.
Видях го да седи на бордюра между две сергии на женския пазар в София. По тялото буквално висяха дрипи, които някога може и да са минавали за рокля. ...

rarebird

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2009-06-18T09:49:13+03:00 881 3