Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Клетникът 🇧🇬

КЛЕТНИКЪТ
Зеленината блестеше в градината на г-н Новаков. Бялата къща с множество прозорци и няколко балкона се издигаше величествено сред килими от пъстри цветя. Утринното слънце се отразяваше в новите червени керемиди на покрива. Топлите му лъчи проникваха и през клоните на високите дървета в двор ...

don-kiko

Проза » Рассказы

1.8K 3

Разходка с вятъра ( 8 клас ) 🇧🇬

Днес излязох на разходка в квартала. Оставих се на вятъра и му позволих да ме води. А той има голямо въображение. Криволичихме заедно по тесните улички. Говорихме си, галехме се. Той поиска да отвее якето ми, а аз за миг се зачудих дали съм готова да му го дам. Отпуснах ръце и реших да не се съпроти ...

Veron4o

Проза » Рассказы

1.3K 1

Искаш ли, мила? (изповед на един роден грешник) 🇧🇬

На М.
- Здравей, мила! Знаеш ли? Много ми се иска да те попитам за нещо, а не зная, как да започна. И от какво. У мен има толкова неизречени пред теб думи. Може би трябва да започна от първата ни среща. Когато те видях за първи път, ти беше в един ъгъл. Въпреки хората наоколо, изглеждаше чужда на те ...

ВТ

Проза » Рассказы

1.7K 14

Безмислие... 🇧🇬

Подритна трупа на младо момче, докато кръвта му се стичаше по стъпалата на стадиона. Сетне се появи сълзотворният газ и всички с крясъци, псувни и смъртни закани се затичаха към изхода. Седалките бяха изпочупени, шаловете на „Ливърпул” все още горяха на оградата, а тези които не бяха смъртоносно ран ...

Amadea

Проза » Другие

2.4K 8

Злоядо било детето, много важно, даже е по-добре 🇧🇬

Имам две приятелки, снаха и зълва, много готини мацки. Седим си с тях пред блока и пием кафе. Идва леля Дора и влачи две торби. Дъщерята казва на снахата:
- Айде, бягай да й помогнеш, жената се е натоварила като магаре.
- Я, на теб ти е майка все пак. Не те ли е срам, тичай ти. Аз току-що си запалих ...

svetlanal

Проза » Рассказы

1.4K 18

Изборът (втора част) 🇧🇬

Дежурният полицай вкара арестувания в стаята. Следователят посочи стола.
- Сядай! Да продължим. Ще запалиш ли?
- Да, благодаря!- Борис запали цигара и заговори отново – Докъде бяхме стигнали? Аа, да, за Стела. Щом се хванах с нея, усетих по-различно отношение от страна на другите момчета. Разбирах г ...

Романтик

Проза » Рассказы

1.7K 33

Никога не е късно 🇧🇬

Никога не е късно да погледнеш с добро. Никога не е късно да обичаш. Никога не е късно да се оставиш да бъдеш обичан. Никога не е късно да простиш, както и никога не късно да помолиш за прошка. Никога не е късно да поправиш вече стореното, както никога не е късно да направиш нещо друго. Никога не е ...

Бубчето

Проза » Другие

3.2K 8

Забавни моменти по време на пътешествия... 🇧🇬

Една малка колекцийка от гафове и забавни моменти по време на някои мои пътешествия.
Ефес, Турция
Докато си разглеждах старинния град и слушах забележително сексапилния екскурзовод, една не толкова сексапилна китайка ме настъпи по чехлата и я скъса. Извини ми се, но няма връщане назад. Не можех да х ...

Amadea

Проза » Другие

1.6K 5

Прости ми 🇧🇬

Вървя напред и не искам да се обръщам назад, но ти си там с неустоима усмивка. Когато трябваше да избирам между теб и всички останали, аз те изоставих. Сега разбирам, че ти беше моят свят, моят подслон през сивите и изпълнени с болка дни, моята любов... Съжалявам за болката и сълзите, за безсънните ...

b0x1ngs7yl3

Проза » Эротическая

1.7K 1 4

Да мечтаеш... 🇧🇬

"- Да мечатеш е едно от най-красивите неща, моменти, които прекарваш сам със себе си, мислиш за живота и приятелите си. Но пък няма нищо по-лошо от това да мечтаеш, защото си самотен, да не можеш да споделяш с никого чувствата и идеите си. Да си мечтател е много рискoвано, защото когато въображениет ...

magiq_bs

Проза

2.1K 2

Спасение 🇧🇬

Защитена ли съм? Спасявам ли се? Щадиш ли ме или поощряваш накъсването?
Спи спокойно. От климата е. Не ми понася напоследък. Крилати фрази цепят дърва. А аз се свличам на пода... задъхана. С напукани устни. И засъхнало гърло... от безпочвени сцени. Заразена с угризенията ти. Аз никога не съм ги имал ...

Ralina13

Проза » Другие

1.6K 5

Да купиш живот... 🇧🇬

"Милото ми мишленце..."- Дани се беше спряла до клетката и лекичко го галеше по рошавата муцунка. Беше се свряло в единия ъгъл на клетката, трепереше като в конвулсии и не реагираше нито на гласа, нито на допира й. Отначало се уплаши, че е умряло, никога досега не го е виждала така неестествено прит ...

Mili4ka

Проза » Рассказы

1.7K 13

* * * 🇧🇬

На М.Р.
Сам си в сърцето ми, но ако се чувстваш самотен - приемам оплаквания.

Dion

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.7K 1

Завинаги 🇧🇬

Беше един от най-невероятните хора, които познавам. Не съм срещала друг така мил, всеотдаен и страхотен човек като дядо ми. А си отиде от този свят толкова рано... Нямаше възможността да види как порастват и се развиват хората, които толкова много обичаше и за които даваше всичко - неговите внуци. О ...

SweetDimples

Проза » Рассказы

1.4K 3

Фунийките 🇧🇬

Пердето леко потрепваше, когато през балконската врата влетя нещо. Евгени вдигна очи от монитора и погледна към вмъкналия се предмет. Удари един „сейф" на написаното и стана да види отблизо. Беше книжна фунийка. Като дете и той бе изстрелвал подобни с малка метална тръбичка. Взе я и излезе на балкон ...

sniv

Проза » Рассказы

1.4K 7

Изборът 🇧🇬

Следователят седеше и слушаше прошарения мъж с белезници на ръцете.
- Казвам се Борис Василев Димов, на тридесет и осем години, неженен, неосъждан. Живея на съпружески начала със Стела Димитрова Минкова, на тридесет и пет години. Нямаме деца. Не работя официално никъде. Неофициално се издържам като ...

Романтик

Проза » Рассказы

2K 28

Дяволската къща 🇧🇬

Видя ли мацката до мен? Беше страхотна! През цялото време ми хвърляше погледи.
- Какво ти става? Тя беше толкова друсана, че едва ли е съзнавала в коя част на земното полукълбо се намира.
- Не ставай тъп, човече. Ако вие двамата не бързахте толкова сигурно щях да се уредя с нещо...
- Освен друсани и ...

4orap

Проза » Рассказы

2K 3

Телефонът? 🇧🇬

Нещо звънна в тъмнината... Телефонът? Не... не... уви, не беше той. Той
мълчеше тягостно и страшно като все още непогребан мъртвец. Това бе звънът на
моето отчаяние. То беше бясно и черно като последна нощ преди смъртта, злокобно и страшно като сянка на обесен, безкрайно и непонятно като отровена на ...

freedom

Проза » Другие

1.7K 7

Искам да ми купиш... 🇧🇬

Влез в магазина на вселената. Аз ще ти дам жълтиците на своите сълзи. Искам да
ми купиш гривна от дъга и да я сложа на ръцете на своята надежда.
Искам да ми купиш огърлица от дъжд, за да я сложа на шията на своите желания.
Искам да ми купиш златната топка на слънцето и да я ритна към вратата на
свои ...

didiislava

Проза » Другие

1.8K 6

Изпуснах вярата си... 🇧🇬

Изпуснах вярата си някъде. (Изпуснах я от радост...) Изпуснах я, докато вярвах, че я владея и си я подхвърлях от ръка в ръка, от миг в миг, от измама в измама...
Изпуснах я като малка детска шарена топчица. Изпуснах я случайно. Сега зная, че е моя, че я има... но никъде не мога да я намеря... Едва с ...

emiliana1

Проза » Другие

1.4K 4

Str 🇧🇬

> Нощ. Стая, широка, стените от прозорци, тавана висок. На пода кръг от малки свещи, няколко възглавници и мека постеля. В единия ъгъл на стаята висока кана с вода и ваза с една жълта роза. От някъде се носи бавна, мелодична класическа музика.
> Млад мъж стои до прозореца и гледа пространството навъ ...

dusiaa

Проза » Рассказы

1.6K 6

Нека догарят свещите 🇧🇬

Бездиханни тонове в ушите ми. И пролетно разлята смола. Крилете на птиците ми са плешиви. Ще заровя пръсти в песъчинките по извивките ти. По раменете и гърдите, зад врата. Ще си опиша кръгове в усещания. И ще стрелям с лък, гърчеща се. Да не мисля за хилядите ножове в гърба...
Ще подгоня нарастващит ...

Ralina13

Проза » Другие

1.2K 5

Самота 🇧🇬

Едно птиче умираше...
Някъде насред големия площад една малка птичка изпитваше предсмъртна агония...
Някъде насред големия площад едно птиче свиваше конвулсивно крачка и изпъваше пъстрата си гушка...
Едно птиче умираше...
През площада вървяха хора, прелитаха птици... ...

Liberty

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.1K 1

Къде сгреших? 🇧🇬

Стая, погълната от цигарен дим. Само мъждукащият пламък на единствената свещ пронизва студения мрак. Тъжният плач на китарата заглушава тишината. Сърцето бие лудо - иска да те намери. Боли, но пръстите не спират да галят струните. Само една сълза успява да се пророни и да се плъзне по дървения гриф. ...

ThE_vAmPiRe

Проза » Письма

2K 4

Чудното начало до големия, тесен-среден-дълъг ПЪТ - пръст 🇧🇬

Целта, която си поставям в този "космо-бокс буквар", е да представя и опиша
основните професионални позиции и "стимулиращи" придвижвания
в кик-бокса и бокса, пречупени през моята призма на съзерцание! Както и използването на СИЛАТА, която се крие в правилната БИОМЕХАНИКА на движение.
Вниманието ще б ...

ALEBEN

Проза

1.4K 5

* * * 🇧🇬

Всички го наричаха „късметлията". Всички го наричаха „щастливеца". И всички се удивляваха на късмета му. Но никой не знаеше какво точно беше преживял той. Джарод беше трийсет годишен лорд. Живееше във великолепен замък и имаше прекрасна съпруга. Беше винаги усмихнат и знаеше как да се забавлява със ...

izera

Проза

1.3K 5

На излъганите... 🇧🇬

Не го обичам вече! Какъв е смисълът да живея така? - думите се запечатваха по всяка вещ в кабинета ми... Кръжаха из въздуха като птици с прекършени крила... Блъскаха се глухо в стените... Разрязваха тишината с писъка на изчезналата любов и доверие...
Разтварях прозорците широко, за да ги освободя от ...

azura_luna

Проза » Рассказы

1.4K 11

Невидимите деца 🇧🇬

Взе автомата от вече разлагащия се труп на кюрдски военен. Детската му усмивка заблестя, сякаш в ръцете си държеше не оръжие на смъртта, а чисто нова играчка. Сетне подскочи и заприпка бос към изоставените танкове, горящите коли и разлагащата се под яркото слънце човешка плът. Отиде при останалите м ...

Amadea

Проза

1.8K 7

Тъжно изречение 🇧🇬

Любо се събуди в лошо настроение. Бе спал дълго, но неспокойно. Тъмнозелените стени в мрачната баня уловиха навъсения му поглед. Вече седмица беше в България и всички сутрини му бяха криви.
Докато наказваше венците си със стара жилава четка, мозъкът му се разбуди и веднага подхвана с притесненията о ...

sniv

Проза » Рассказы

3.3K 5

Птица и Небе 🇧🇬

Небе... Небе, в което се рея. Необятно, незримо... Няма ограничения, няма време. Всемир се разкри в мен, обгръща ме в полета ми. Летя свободно. Чувствам сила и крилете на душата ми се изпълват с мощ, издигат ме във висини, каквито не подозирах, че съществуват... Безкрайно е... Не мога да го нарека с ...

полет

Проза » Сказки и произведения для детей

1.7K 4

Кореспонденция между мен и мъжа на Светлана Лажова 🇧🇬

Писмо от мъжа й
УВАЖАЕМИ СЪСЕДЕ,
С най-искрени чувства трябва да Ви споделя, че онази вечер жена Ви попадна ненадейно при мен. Докато взимах въздух на балкона, тя ми падна в ръчичките. Тупаше някакъв чаршаф. Искам да Ви уверя най-добросърдечно, че между нас не се случи абсолютно нищо нередно. Тя доб ...

Станислав

Проза » Юмористическая

1.8K 18

Аз СЪМ 🇧🇬

Аз СЪМ
Аз съм змия, изпълзяла от кожата си, преродена. От товара на миналото освободена, олекотена. Той останал е назад по пътя изминат - цял и непокътнат е от мен далечен. А аз съм птица лека, хвърковата като мисъл нова, непозната. Лека като детска мечта, като пролетно ухание, като ведър утринен лъ ...

snowdrop

Проза

1.5K 10

Песента на канавката (8 клас) 🇧🇬

Грозно е тук. До канавката съм. Капчици дъжд мокрят хартията. Асфалтът е кален, локвите са многобройни. Сиво е, несъразмерно е. Дърветата са окичени с найлонови торбички. Колите също са опръскани с кал. Калта е изцапала и мен. Сякаш бучка кал е заседнала в гърлото ми. Боли ме. Трудно ми е да дишам. ...

Veron4o

Проза » Другие

1.4K

Приказка за цигулката 🇧🇬

Имало едно време един цигулар на име Карпачо. Той правел най-прекрасните цигулки на света. Славата му се носела през девет земи - в десета... Ненадминат бил в своя занаят... При него се правели цигулките, с които се свирело на най-добрите концерти и в най-избраните кралски дворове! Въпреки това обач ...

AzDobrata

Проза » Рассказы

5.8K 18

мъжете са цветя 🇧🇬

Мъжете са цветя. Някои от тях са толкова красиви, че дори букет с рози би им завидял. Втори са толкова нежни, че би ги заменила с топлите прегръдки на мама. Трети не са нищо особено, те са като нарцисите. Четвърти пък имат аромат на току-що разпъпил светлолилав люляк и те карат да се чувстваш наисти ...

Бубчето

Проза » Другие

1.1K 4

Пристанището 🇧🇬

"Пристана и заслона", мястото, където се чувстваш защитен, себе си и свободен!
Там, където независимо от това кой си, какъв си и какво правиш, ще получиш
опора и подкрепа. Дали това място съществува - не, не мисля! Това не е място,
ами няколко души, дори не няколко, а един, който те обича, въпреки т ...

CourtsOfChaos

Проза

1.3K

Архиментарят II - Нечестивият мъж 🇧🇬

Из космосът се носи слух и само децата хващат му вяра: има вятър, космичен вятър, който вее отвъд всички небеса. Щом чуят това, физиците се разчертават по своите тесни дъски с още по-голяма убеденост, а очите им започват да шарят с още по-стръвнишки бяс. Ала космосът знае неща, които няма кой да пре ...

selsal

Проза » Фантастика и фэнтези

1.2K

Козлето Борко 🇧🇬

Живяло някога в малко селце козлето Борко. В малко стадо с добър пастир.
Всяка сутрин с нетърпение излизало от кошарата, за да се порадва на игрева и да вкуси свежия вкус на зелената трева.
Далеч от козите тревоги на своите по-големи братя и сестри, то бягаше от храст на храст, от клонка на клонка, ...

perfanov

Проза » Рассказы

1.5K 11

Чаша с мляко 🇧🇬

Сега се прибирам вкъщи, където на масата ме чака чаша с мляко. Чаша студено мляко, без захар. Ниска масленост, стъклена чаша, в която стереотипите сипват своето мартини.
Навън, тоест в града, има военно положение. Има военнно положение от един месец, един кратък месец. Благодарение на хилядите жертв ...

Сценаристбг

Проза » Рассказы

1.5K 3

толкова ли е трудно... 🇧🇬

Толкова ли е трудно да бъде човек щастлив? Защо? От толкова дълго време търся своя принц, човекът, който ще разтуптява сърцето ми, който ще ме кара да се чувствам значима, обичана, като част от нещо велико. Винаги съм се разочаровала от любимите хора, предадена, унижена, наранена, плачеща... Да, съг ...

sweetly

Проза » Другие

1.3K 1

Рассказы и проза современных авторов

Клетникът 🇧🇬

Разходка с вятъра ( 8 клас ) 🇧🇬

Искаш ли, мила? (изповед на един роден грешник) 🇧🇬

Безмислие... 🇧🇬

Злоядо било детето, много важно, даже е по-добре 🇧🇬

Изборът (втора част) 🇧🇬

Никога не е късно 🇧🇬

Забавни моменти по време на пътешествия... 🇧🇬

Прости ми 🇧🇬

Да мечтаеш... 🇧🇬

Спасение 🇧🇬

Да купиш живот... 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Завинаги 🇧🇬

Фунийките 🇧🇬

Изборът 🇧🇬

Дяволската къща 🇧🇬

Телефонът? 🇧🇬

Искам да ми купиш... 🇧🇬

Изпуснах вярата си... 🇧🇬

Str 🇧🇬

Нека догарят свещите 🇧🇬

Самота 🇧🇬

Къде сгреших? 🇧🇬

Чудното начало до големия, тесен-среден-дълъг ПЪТ - пръст 🇧🇬

* * * 🇧🇬

На излъганите... 🇧🇬

Невидимите деца 🇧🇬

Тъжно изречение 🇧🇬

Птица и Небе 🇧🇬

Кореспонденция между мен и мъжа на Светлана Лажова 🇧🇬

Аз СЪМ 🇧🇬

Песента на канавката (8 клас) 🇧🇬

Приказка за цигулката 🇧🇬

мъжете са цветя 🇧🇬

Пристанището 🇧🇬

Архиментарят II - Нечестивият мъж 🇧🇬

Козлето Борко 🇧🇬

Чаша с мляко 🇧🇬

толкова ли е трудно... 🇧🇬

Очередь